Решение по дело №337/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 274
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20225510100337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. К., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100337 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ИР. Р. Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: село Д., община М., ул. „*******“ ***, чрез адв. И.Д., АК-
С.З. срещу Г.И.Т.., ЕГН **********, с настоящ адрес: село К., община К., ул.
„******* с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК
Ищцата сочи, че с ответника живеели на семейни начала от 2016г. до
********г., в село К., в къща на ответника, която в последствие той й дарил.
От съвместното им съжителство имали дете - Г. Г. Т., на 3 години, тя имала
още едно дете от предходен брак - С.П.П., на 10 години.
Сочи, че в началото на съвместното съжителство отношенията между
страните били нормални, но с течение на времето ответникът започнал да
проявява агресия спрямо нея и дъщеря й, след появята на малкото й дете,
същият под влиянието на алкохола, започнал да посяга и на него. Поради
това и след неколкодневен тормоз, на ********г., след като се наложило да
звъни на телефон 112 за помощ, окончателно се разделила с ответника. В
момента те не живеели заедно, тя завела дело срещу ответника по Закона за
защита от домашното насилие - гр.д. № ****/**** г.
Твърди, че от раждането на детето досега основно тя се грижила за него, а
бащата помагал понякога. С детето имали изградена силна емоционална
връзка, то било привързано и към сестра си, която помагала в грижите за
него. Счита, че бащата няма необходимия родителски капацитет, за да се
грижи добре и сам за него, не изразявал и такова желание. От раздялата им
досега един път проявил желание да го гледа.
По отношение на режима за лични контакти на бащата с детето, към момента
не може да предложи на съда подходящ такъв, тьй като следвало да е
съобразен с евентуалната заповед за по гр.д. № ****/****г. наКРС.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. Да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Г. Г.
Т. с ЕГН: ********** на неговата майка, както и при нея да бъде определено
1
неговото местоживеене на адрес: село К., община К., ул. „******* или на друг
адрес, на който се наложи да се премести;
2. Да осъди бащата Г.И.Т.. да заплаща на малолетното си дете Г. Г. Т., чрез
неговата майка, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до нейното
окончателното изплащане, платима до 25-то число на месеца, за който се
дължи.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Оспорва предявените искове по основания и размер.
Вярно било, че ответникът е баща на малолетното дете Г.И.Т.., вярно било и
че живеели разделено от ******** г., поради възникнал скандал между
двамата. Тя останала да живеее в жилището в с.К. общ.К. ул."******, а той се
установил да живее в с. Д.С. общ.П.Б. ул.*****. Така живеели и към момента.
Твърди, ча причините, довели до разделянето им, били в поведението на
ищцата, която в продължение на две и повече години упражнявала върху него
психологически тормоз и икономическо насилие.
• След като забременяла с детето им, тя започна да влиза в пререкания с
неговата майка, независимо, че живеели в отделни жилища. Заявила
категорично, че не желае да живее повече в това село, започнали да си търсят
друго жилище. Тя решила, че ще живеят в с.К. общ.К..Жилището, което
харесала, го купила неговата майка, след което му го дарила. Преместили се
да живеят там приз м.юли 2018 г.
• По настояване на И.Д., макар и да живеели в с.К., декларирал настоящ
адрес в с. Д.С.. Така щяла остане самотна майка и ще получава месечни
помощи за децата.
• След около година И.Д. започнала да го притиска да й прехвърли този
имот на нейно име, защото се консултирала с адвокат, който й казал, че след
смъртта на майка му, сестра му можела да развали дарението. Обяснявал й,
че това е негов имот и че един ден ще остане на тяхното дете, но не успял да
издържа на този натиск и през м.юни **** г. й дарил целия имот, като
единствено вписал, че има запазено право на ползване на целия имот до края
на живота му. Това условие създало следващ проблем. През м.октомври ****
г.И.Д. започнала да се кара с него безпричинно, като му заявила, да избира
„маминка или затвора“, казала му, че ако искал да живеат заедно, трябвало да
подпише декларация при нотариус, че се отказва от правото на ползване
върху жилището в с. К.. Заявил категорично, че това няма да го направи,
излязъл на двора. След кратко време в дома им отишли полицаи и обяснили,
че И. звъняла на тел.112 и подала сигнал, че в дома им държи огнестрелно
оръжие и й отправил закани, че ще я убие. Действително имал въздушна
пушка, като въз основа на този й сигнал, понесъл наказателна отговорност
по чл.339 ал.1 НК-1 г.лишаване от свобода в изпитателен срок от 3 години, по
НОХД №****/**** г.КРС.
Твърди, че от момента, в който бил в изпитателен срок, тя не се спирала пред
нищо със заканите си към него, че ще го вкара в затвора. Тя не работила
никъде с изключение на това, че всеки петък и събота вечер пеела в заведение
в гр.К. от 18.30 ч.до към 23-24 часа. От Гергьовден /06.05.****
г./отношението на И. към него коренно се променило.
По отношение на молбата й от ******** г. за упражнено домашно насилие
върху нея, за което било образувано гр.д.№****/**** г.КРС, заявява, че
такова не е извършил.
2
Твърди, че бил поставен в условия на системен психологически тормоз и
икономическо насилие от страна на И.Д.. Психически тя била
неуравновесена, неустойчива,проявявала склонност към конфликти,
настъпателна и последователна била до постигане на целите си. Проявявала
нечестност. Била манипулативна спрямо детето й С..
Оспорва искането на ищцата да й се предоставят родителските права по
отглеждане и възпитаване на детето Г., което е негов син. Ищцата не
притежавала необходимия родителски капацитет за правилно отглеждане и
възпитаване на детето им. Заедно с тях в дома им в с.К., до раздялата им,
живеело детето С., за което дете се грижил като негов баща. Когато подала
молба до съда за защита от домашно насилие, ищцата успяла да внуши на
това дете, че било очевидец на скандал между тях, на който нанесъл удари,
както на детето, така и на ищцата, т.е.тези внушения били да принуди детето
да лъже, да живее със страх от нея. До скоро тя не работела и не получавала
доходи. Единствено той работел и осигурявал доходи за издръжка на цялото
семейство.
Макар и да ходел на работа вечер, като се приберял в дома им, той приготвял
изцяло храната за семейството-обстоятелство, което признавало и детето С.
при разговора му с психолог от Агенция за закрила на детето при ДСП-К.,
приложен доклад към гр.д.№****/**** г.КРС. той бил осигурил и
допълнително количество дърва за отопление на жилището, в което била
ищцата с двете деца.
Ищцата представила декларация за семейно и материално положение, имотно
състояние от ****** г., в която сочила, че има доходи от трудова дейност по
800 лв.месечно, което не било вярно, тъй като през цялата **** г.тя не
работала по трудов договор. Оспорва тази декларация като документ с
невярно съдържание и моли съда да открие производство по оспорването й,
ако ищцата ще се ползва от нея.
Оспорва претенцията на ищцата да живее с детето им в имота в с.К.. Освен
действията й на принуда да й прехвърли чрез дарение неговото собствено
жилище, в исковата молба отново лъгала, че за това жилище бил теглен
кредит. Жилището го купила неговата майка, която му го дарила. Банковият
кредит изтеглил той, на негово име, за да има на разположение повече
парични средства за направи изолация и ремонт на жилището. С
нотариалният акт, с който й направил дарение на имота в с. К., той имал
учредено право на пожизнено ползване на този имот, а тя имала т.нар."гола
собственост". Неморално било ищцата да получи от него безвъзмездно
недвижим имот, а после да иска да го отстрани от имота, който имал право да
ползва изцяло. Тя била с постоянно местоживеене с. Д. общ. М., живяла в
дома при своята майка.
По отношение издръжката на детето Г., намира, че по размер била завишена,
тъй като детето било на ниска възраст-2 години. Той и до момента плащал
разходите им за ел.енергия и вода, осигурявал продукти от животински и
растителен произход, който отглеждал на село,за изхранване на
домакинството-ищцата и двете деца.
Ако съдът не уважи тези му възражения, а уважи претенциите на ищцата
претендира да му се определи следния режим на виждане и контакти с детето
Г. Г. Т., както следва:
-всеки първи и трети петък,събота и неделя от месеца, от 19.00 часа в петьк
до 18.00 часа в неделя, с нощувка на детето при бащата в петьк срещу събота
и в събота срещу неделя,;
3
-през лятото на всяка календарна година бащата ще взема детето при себе си
за тридесет дни, разделени на два пъти по петнадесет дни, когато това време
не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
-за рождения ден на детето бащата ще го взема на нечетна година от 09.00
часа на 12.03 .до 16.00 ч.на следващия ден-13.03., с нощувка при бащата;
-за Коледните празници детето ще бъде при бащата на четна година на 24.12.
от 09.00 часа с нощувки при него до 27.12. включително до 18.00 ч., а за Нова
година-всяка нечетна година от 30.12. от 09.00 часа с нощувки при него до
02.01.включително до 18.00 часа;
-за Великденските празници детето ще бъде при бащата от Р. петьк, от 09.00
часа до съботата на Великден до 18.00 ч.с нощувка в петьк срещу събота;
-когато детето стане ученик и има зимна и пролетна ваканция бащата ще го
взема при себе си всяка четна година от 24.12. от 09.00 часа с нощувки при
него до 28.12.включително до 18.00 часа, а на нечетната година ще го взема
от 01.04. от 09.00 часа с нощувки при него до 05.04.еключително до 18.00
часа.
Детето ще се взема от бащата или от неговата майка В. Г.ева Т.а от дома на
майката на детето, където живеят, и ще се връща на същото място.
Моли съда да остави без уважение предявените искове от ИР. Р. Д., като
неоснователни и недоказани.
Претнедира за разноски по делото.

Заедно с отговора на исковата молба, ответникът депозира и насрещен иск, с
който моли съда да постанови съдебно решение, с което да му се
предоставят за упражняване родителските права върху детето Г. Г. Т., ЕГН
**********, за неговото отглеждане и възпитаване; да постанови детето Г. Г.
Т., ЕГН ********** да живее при него в момента на адрес: с. Д.С. ул.*****, а
след приключване на гр.д.№****/**** г.КРС пред въззивната инстанция, на
адрес с.К. ул."***** за който имот има учредено пожизнено право на
ползване, или на друг адрес, ако се налага промяна в неговото местоживеене;
да осъдите ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето Г. Г. Т.,
ЕГН ********** чрез него като негов баща и законен представител, в размер
на 180 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
дължима със законовата лихва върху главницата при забавено плащане до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира за разноски по делото.

В постъпилия отговор на насрещния иск, ищецът по първоначалния иск
заявява, че насрещната искова молба е изцяло неоснователна и необоснована,
а изложените в нея твърдения не отговаряли на истината. Създавало се
внушение, че проблемите в семейството били породени от имуществени
спорове, както и че тя упражнявала непрекъснат психически тормоз върху
ответника с цел придобиването в пълен обем на правата върху имота в с. К..
Не била съгласна с така изложените твърдения.
Проблемите в семейството първоначално били породени от майката на
ответника, тъй като тя не била съгласна синът й да създаде семейство с жена,
която има дете от предходен брак.Въпреки, че се преместила при ответника в
с. Д.С., продължила да плаща квартирата си в гр. К.. Майката на ответника ги
изгонила, като през цялото време, през което останали в тази квартира, тя
плащала и наема, и разходите за семейството. След преместването в К.
ответникът претърпял операция на рамото, поради което бил
4
неработоспособен за период от 5-6 месеца, като през този период тя работела
и издържала семейството изцяло.
Невярно било твърдението, че за закупуване на имота в село К. майката на
ответника продала свой имот и с нейните пари била купена къщата в К..
Действително В. Т.а продала свой имот и подпомогнала страните с парите,
които получила от продажбата, но те били недостатъчни, поради което се
наложило ответникът да изтегли кредит, на който И.Д. била поръчител.
Кредитът първоначално бил плащан от двамата, а в последствие Г.Т. отказал
да го плаща и заявил, че тя трябва да го плаща.
Не отговаряло на истината и твърдението, че ищцата не е работила през
периода на съвместното съжителство на страните, освен ангажимента й като
певица 2 вечери седмично. Когато са се запознали, а и след това до
излизането й в майчинство, И.Д. работила към община Казанък в социалния
патронаж, откъдето излязла в законоустановения отпуск за бременност и
раждане. След това, въпреки че била бременна, продължила да работи в
парниците в село Д.С., които майката на ответника имала и отглеждала
рози. В последствие се отказала и основно тя започнала да отглежда
зеленчуци за продажба. Единственият период, в който не е работила, били
три месеца. Към момента работила във „В и К" ЕООД - С.З..
Твърди, че алкохолът бил причината за влошаване на отношенията между
страните, тъй като след употреба на алкохол Г.Т. ставал изключително
агресивен и упражнявал физически и психически тормоз спрямо ищцата и
дъщеря й от предходния брак - С., а в последствие и спрямо общото дете Г..
Счита, че ответникът не разполага с необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на общото на страните дете. Детето щяло да
бъде поставено в риск, ако при бащата бъде определено неговото
местоживеене, тъй като ответникът редовно злоупотребявал с алкохол.
Отделно от това ответникът не работил, бил освободен от последната му
работа. Към настоящия момент и фирмата на майка му в момента не
работила.
Моли съда да остави без уважение предявените с насрещната искова молба
искове от ответника като неоснователни. Същевременно поддържа изцяло
предявените такива с депозираната искова молба.
В дадения ход по същество на делото, както и в депозирани писмени защити
пълномощниците на страните излагат съображения в подкрепа на
направените искания.
Зантересованата страна – АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. –
редовно призовани, изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателсва, съдът намира за
установено следното:
Детето Г. Г. Т., ЕГН ********** е родено от майка ИР. Р. Д. с ЕГН
********** и баща Г.И.Т.. с ЕГН **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ****/1*******г., съставен
в гр. К..
Майката, ИР. Р. Д. с ЕГН ********** има още едно дете – С.П.П. с ЕГН:
**********, на 9 години.
Майката – ИР. Р. Д. работи по трудово правоотношение във „ВиК“ ЕООД –
С.З., видно от Трудов договор № ******г. и получва основно трудово
възнаграждение в размер на 800,00 лева месечно и допълнително трудово
възнаграждние за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
1%. С декларация от *******. същата декларира средномесечен доход за
5
периода от месец април ****г. до месец април 2022г. в размер на 600,00 лева.
Видно от Удостоверение изх. № *****.****г. на Социални услуги и ДСП, за
периода от месец април ****г. до месец юни ****г. като разносвач на храна
ИР. Р. Д. е получила нетно трудово възнаграждение в размер на 1667,10 лева.
Видно от Удостоверение изх. № **********-1/2*****г. на ТП на НОИ – С.З.,
за периода от месец юли ****г. до месец ноември ****г. на ИР. Р. Д. са
изплатени парични обезщетения за безработица в общ размер на 1032,00 лева.
С декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена към исковата молба, ИР. Р. Д. декларира месечен доход в размер
на 800,00 лева брутно трудово възнагрждение и 90,00 лева детски добавки.
Бащата – Г.И.Т.. работи по трудово правоотношение с „********“ ООД, гр.
П.Б. видно от Трудов договор № ******г. и получава основно трудово
възнаграждение в размер на 710,00 лева и допълнително трудово
възнаграждние – по 1% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
Видно от Удостоверение изх. № ******. на „*******“ ЕООД, село К., за
периода от месец октомрви ****г. до месец март 2022г. Г.И.Т.. е получил
брутен доход в размер на 3058,25 лева. Видно от Удостоверение изх. №
*******г. на „*******“ ЕООД, село К., за периода от месец януари ****г. до
месец юни ****г. Г.И.Т.. е получил брутен доход в размер на 3100,35 лева. Не
представя декларация за семейно и материално положение и имуществено
състояние.
Детето Г. Г. Т. с ЕГН: ********** е записано и посещава ДДЯ „******“, гр. К.
- първа група, съгласно Служебна бележка № *****г., издадена от детското
заведение. Видно от същата, за месеците от април до ноември ****г. таксата е
заплащана от майката на детето, а дължимата такса за месец декември ****г.
и месец януари 2022г. – от неговия баща.
По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. К.. От същия е видно, че страните са заживели на семейни
начала преди около пет години – първоначално в село Г.С., а в последствие –
на квартира в гр. К. и в закупен имот в село К.. От съвместното им
съжителство е родено детето Г. Г. Т.. От раждането на детето то е отглеждано
от двамата си родители в семейна среда. Съгласно доклада, г-жа Д. заявява,
че превес в грижите е имала тя, но бащата също е участвал в отглеждането на
Г.. От ********г. родителите са във фактическа раздяла, като майката е поела
грижи за детето, а бащата осъществява контакти с него. За детето е осигурено
всичко нужно за неговото благоприятно развитие. Задоволяват се здравните
му потребности, при необходимост се провеждат консултации с личния лекар
или други специалисти. След раздялата на родителите майката осигурява
нуждите на детето като бащата участва финансово със заплащане на такса за
детска ясла. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си
родители. Също така се чувства добре и познава разширения роднински кръг
и по майчина и бащина линия, които участват пряко в грижите за него.
Съгласно заключителната част на Социалния доклад на база на извършеното
проучване по гр.д. № 337/2022г. служителите на отдел „Закрила на детето“ са
установили, че след фактическата раздяла на родителите грижи по
отглеждане, възпитание и задоволяване на нуждите на детето Г. се
осъществяват от майката. Констатира се, че г-жа Д. осигурява за детето добра
среда за неговото физическо, психическо, социално и емоционално развитие
и в с сътояние и в бъдеще да продължи да полага грижи за сина си. По
отношение на бащата, независимо от настъпилата раздяла между родителите,
емоционалната връзка между него и детето е съхранена чрез лични срещи и
6
телефонни контакти.
По делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели от страна на ищцата и на ответника, които установяват
обстоятелства относно родителските качества на страните по делото и
емоционалната им връзка с детето Г..
От приложеното към настоящото производство гр.д № ****/****г. на КРС е
видно, че последното е образувано по молба на ИР. Р. Д. за получаване на
заповед за защита по реда на ЗЗДН спрямо Г.И.Т... Делото е приключило с
влязло в сила решение, с което молбата на И.Д. е оставена без уважение.
В събраните по гр.д. № ****/****г. доказателства е наличен Нотариален акт
за дарение на недвижим имот ***, т********/****г., съгласно който Г.И.
Тодовор дарява на ИР. Р. Д. собствения си недвижим имот, представляващ
дворно място в село К. ведно с построените в него едноетажна стара
жилищна сграда, едноетажна нова жилищна сграда, второстепенна постройка
сушина на един етаж и подобрения, приращения и трайни насаждения,
находящи се в него, като си запазва пожизнено правото на ползване върху
имота.
Налично е Свидетелство за съдимост на Г.И.Т.., от което са видни предходни
осъждания на лицето за управление на МПС слред употреба на алкохол, с
което на ответника но първоначалния иск му е наложено наказание 1 година
лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
години.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По отношение на родителските права и местоживеене на детето:
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от Районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същия член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася по местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на
мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по
отношение на родителските права следва да става съобразно обстоятелствата
на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.
Тези обстоятелства са от най – разнообразно естество. По – съществени от тях
са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя;
грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно – битови и други
материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г.
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за
правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на
публичния интерес.
7
По делото се установи, че малолетното дете Г. Г. Т. е на 3 години. На тази
възраст детето се привързва най – силно към родителя, който полага основни
и ежедневни грижи за него. В настоящия случай това е майката на детето,
която съгласно Социалния доклад до фактическата раздяла на родителите е
имала превес в грижата за него, а след раздялата през месец октомври ****г. е
поела изцяло грижите за детето, а бащата осъществява лични контакти с него
чрез срещи и разговри по телефона. Установи се по делото, че майката
разполага с необходимите родителски качества да прави това и занапред, като
на детето са осигурени всички условия за неговото правилно отглеждане и
възпитание. Свидетелите М.Д. и П.П. споделят, че ищцата е добра майка,
която осигурява на децата си всичко необходимо не само като средства за
издръжка, но и обич, внимание и топлина. Тези показания не се оборват и от
показанията на останалите свидетели – Р.Д. и В. Т.а, които не навеждат факти,
опровергаващи изводите на съда за добрите родителски качества на майката.
Показанията и на двете свидетелки съдържат данни за привързаността на
детето към неговия баща, за което не се спори между страните по делото.
Единствения факт, който се навежда във връзка с начина на отглеждане на
детето от неговата майка, е хигиената в дома, но впечатленията и на двете
свидетелки са спорадични - Р.Д. е посетила дома на семейството веднъж през
****г., а майката на ответника В. Т.а споделя впечатления от началото на
съвместното съжителство на сина й с ищцата. Доколкото тези показания не
кореспондират с останалите доказателства по делото и изготвения Социален
доклад, както и с оглед факта, че свидетелката Т.а е майка на ответника и
респективно в лоши отношения с ищцата, съдът не може да приеме, че за
детето не се полагат необходимите грижи или че средата, в която то се
отглежда не е подходяща за него.
Не се установява от материалите по делото, че майката има психични
проблеми, получава паник – атаки или нервни изблици, каквито твърдения
бяха наведени от пълномощника на ответника в съдебно заседание. Данни за
такива няма нито в отговора на исковата молба, нито в предявения насрещен
иск, като такива не се установиха и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Въз основа на събраните доказателства съдът счита, че ищцата е отговорен и
ангажиран родител, който в достатъчна степен съвместява тези си задължения
с останалите ангажименти, касаещи трудова й заетост и небходимостта да
осигури финансова издръжка на семейството. Фактът, че същата търси
помощта на ответника за отглеждането и възпитанието на детето им, както и
не възпрепятства личните контакти между тях, е отделно доказателство в
подкрепа на този извод.
С оглед малката възраст на детето, следва да се има предвид и фактът, че то е
свикнало с определен режим и ежедневие, в което присъстват основно майка
му и сестра му и в което дейностите се повтарят с определена рутина. В този
смисъл раздялата с майка му и сестра му и свикването с ежедневие, в което те
отсъстват, би причинила на детето необоснован стрес и би се отразило
неблагоприятно на емоционалното му състояние.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда и възпитава малолетното дете на страните по
подходящ начин и добри условия.
По тези съображения съдът счита, че следва да уважи претенцията на ищцата
по първоначалния предявен иск като предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Г. Г. Т. на майката и определи
8
местоживеенето му при нея.
За тези си доводи съдът е категоричен, тъй като не следва да се пренебрегне
факта на горепосочените осъждания на ответника, както и обстоятелството,
че същият е с влязла в сила условна присъда.
По отношение на режима на лични контакти на детето с другия родител:
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат,
възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да
вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното
внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се
отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват
влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това. В настоящия случай се установи, че детето
има изградена топла емоционална връзка със своя баща, който помага в
отглеждането и възпитанието му. Поради това режимът на лични контакти
между бащата и детето се налага от нуждата да не се прекъсне тази
емоционална връзка между тях. Контактите с бащата са необходими за
нормалното физическо и психическо развитие на детето. Ето защо съдът
счита, че бащата следва да упражнява лични контакти с детето си при
режима, поискан с отговора на първоначалната искова молба, депозиран от
ответника, доколкото от страна на майката не е направено възражение в този
смисъл.
Относно издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата
издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1
от СК. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за
страната. С Постановление № 37/24.03.2022г. на Министерски съвет, считано
от 01.04.2022г. е определен нов размер на минималната работна заплата за
страната, която е увеличена на 710,00 лева, от което следва, че гарантираният
от СК минимален размер на издръжката не може да е под 177,50 лева.
Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 от СК). С оглед възрастта си детето Г. Г.
Т. е дефинитивно неработоспособно като няма данни да разполага със
собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на
издръжка от родителите си, които са втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите
на детето се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за дете на неговата възраст (храна, дрехи, играчки и
др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му, респективно може да издържа
9
детето си. Няма данни по делото да дължи издръжка на други лица.
Съдът, след като взе предвид доходите и на двете страни, както и като
съобрази възрастта на детето, нуждата му от храна, облекло и други
потребности, намира, че следва да присъди месечна издръжка на малолетното
дете Г. Г. Т. в размер на 200,00 лева, платима от бащата чрез майката на
детето до 25-то число на текущия месец, считано от депозиране на исковата
молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
По отношение на исканото от ищцата разпределяне на ползването на
жилището, находящо се в село К., ул. „********:
Ищцата е направила искане посоченото жилище, на което е собственик, но
ответникът има учредено пожизнено право на ползване, да бъде разпределено
като спалнята да се ползва само от ответника, детската – само от нея и децата,
а холът, кухнята и банята да бъдат ползвани общо, дотолкова доколкото по
предназначение кухнята и банята предполагат такова, а холът е преходен към
кухнята.
С оглед събраните по делото доказателства съдът установи, че посочената
къща в село К. се е обитавала от семейството по време на съвместното
съжителство на страните, а към настоящия момент се ползва от майката и
децата. Доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № ****/****г. на КРС на
ищцата е отказано издаването на заповед за защита по ЗЗДН, респективно
издадената заповед за незабавна защита е обезсилена, ответникът има законно
право на ползване върху имота като същевременно няма пречки за неговото
упражняване. Доколкото ищцата притежава единствено т.нар. „гола
собственост“ върху имота, ползването му от нейна страна зависи от волята на
ответника.
Предвид факта, че на майката се предоставя упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете на страните и при нея се определя неговото
местоживеене, както и с оглед обстоятелствата, установени по делото, че
ищцата не разполага с друго жилище, в което да се премести да живее с
децата своевременно, то съдът счита молбата й за частично основателна.
Дотолкова, доколкото отговорност на родителите е да осигурят дом за децата
си, съдът счита, че бабата и дядото по майчина или бащина линия нямат
задължение или ангажимент да осигуряват място за живеене на пълнолетните
си деца или техните внуци. Това задължение имат единствено и само
родителите. В този смисъл съдът счита, че на майката следва да бъде дадена
възможност да ползва, заедно с децата си, част от жилището, ползвано от
семейството до момента, за срок от една година от постановяване на
решението, през който срок същата да предприеме необходимите действия, за
да осигури друго жилище за нея и двете й деца.
По разноските:
С исковата молба ищцата е направила искане за присъждане на разноски в
производството, за които е представила списък в последното по делото
заседание. С отговора на исковата молба и предявения насрещен иск,
ответникът също претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
в общ размер на 330,00 лева, от които 300,00 лева заплатен адвокатски
хорнорар и 30,00 лева внесена държавна такса.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на К. районен съд сумата от
288,00 лева окончателна държавна такса върху размера на присъдената
10
издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Г. Г. Т. с ЕГН: ********** да живее при майка си
ИР. Р. Д., ЕГН: **********, на адрес: село К., община К., ул. „******** или
на друг адрес, на който майката се премести да живее.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Г. Г. Т. с ЕГН: ********** на неговата майка ИР. Р. Д., ЕГН: **********,
като дава възможност на бащата Г.И.Т.. с ЕГН: **********, да осъществява
режим на лични контакти с детето си както следва:
- Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 19:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя с нощувка на детето при бащата в петък срещу
събота и събота срещу неделя;
- През лятото на всяка календарна година бащата ще взема детето при себе
си за тридесет дни, разделени на два пъти по петнадесет дни, когато това
време не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- За рождения ден на детето бащата ще го взема на нечетна година от 9:00
часа на 12.03 до 16:00 часа на следващия ден – 13.03, с нощувка в дома на
бащата;
- За Коледните празници детето ще бъде при бащата на четна година от 9:00
часа на 24.12 до 18:00 часа на 27.12 с нощувки при него, а за Нова година –
всяка нечетна година от 9:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01, отново с
преспиване в дома на бащата;
- За Великденските празници детето ще бъде при бащата от 9:00 часа на Р.
петък до 18:00 часа на съботата на Великден с нощувка в дома на бащата в
петък срещу събота;
- Когато детето стане ученик и има зимна и пролетна ваканция, бащата ще
го взема при себе си всяка четна година от 9:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на
28.12 с преспиване в дома на бащата, а на нечетна година ще го взема от 9:00
часа на 01.04 с ношувки при него до 18:00 часа на 05.04.
Детето ще се взема от бащата или от неговата майка – В. Г.ева Т.а от дома на
майката и ще се връща на същото място.
ОСЪЖДА Г.И.Т.. с ЕГН: **********, с адрес: село К., ул. „********, да
заплаща на малолетното си дете Г. Г. Т. с ЕГН: **********, чрез неговата
майка ИР. Р. Д., месечна издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста лева),
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане,
платима до 25-то число на текущия месец по посочена от майката банкова
сметка.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК предварително
изпъление на решението в частта за присъдената издръжка.
РАЗПРЕДЕЛЯ за срок от една година ползването на жилището, находящо се в
11
село К., ул. „********, както следва: спалнята ще се ползва единствено от
Г.И.Т.., детската ще се ползва единствено от ИР. Р. Д. и двете й деца – Г. Г. Т.
и С.П.П., а холът, банята и тоалетната ще се ползват общо.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Т.. с ЕГН: ********** от село К., ул.
„******** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК за предоставяне на
него упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. Г. Т. с
ЕГН: **********, за определяне на местоживеенето на детето при него и за
осъждане на майката за издръжка, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.И.Т.. с ЕГН: ********** от село К., ул. „********, да заплати в
полза на бюджета на съдебата власт по сметка на Районен съд – К.
окончателна държавна такса в размер на 288,00 лв. (двеста осемдесет и осем
лева).
ОСЪЖДА Г.И.Т.. с ЕГН: ********** от село К., ул. „********, да заплати на
ИР. Р. Д. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: село Д., община М., ул.
„*******“ ***, сумата от 330,00 лв. (триста и тридесет лева), представляващи
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12