№ 4207
гр. София, 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214239 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-010300/26.05.2021 г.,
издадено от началника на група към ОПП-СДВР, на М. О. Т., ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 29.03.2021 г., около 12:20 часа, в гр. София, на ул.
„Цар Симеон”, като водач на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с рег. № СА 1049 СХ, с посока на движение от ул. „Хайдут Сидер”
към ул. „Георче Петров”, управлява посочения лек автомобил, собственост на
Георги Шуманов, като автомобилът е паркиран на спирка на превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, спирка № 2228
– ПАРКИРА НА СПИРКА ОТ РЕДОВНИТЕ ЛИНИИ ЗА ОБЩЕСТВЕН
ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба
от санкционираното лице М. О. Т., чрез процесуален представител адв. С. М. –
САК, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е
незаконосъобразен, тъй като не е съставен в присъствието на двама други
1
свидетели, освен актосъставителя, а и не бил връчен на жалбоподателката от
неговия съставител, а от друго униформено лице, с надпис на униформата
„Охранителна полиция”. Според жалбоподателя, описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като
автомобилът на жалбоподателката е бил спрян, а не паркиран на спирка.
Спирането се наложило, тъй като жалбоподателката е имала остра сърдечна
недостатъчност – хипертонична криза, като е изпитвала силни болки в
областта на сърцето и спешно е отивала до клиника, за да посети кардиолог,
тъй като от Бърза помощ са претоварени и не могат да изпратят своевременно
линейка. В подкрепа на изложеното се сочи, че по време на извършване на
полицейската проверка, жалбоподателката звъняла на два пъти на телефон
112, тъй като се касаело за спешен случай, при който вместо да я
санкционират, полицаите следвало да и окажат съдействие. Сочи се
незаконосъобразност на атакуваното НП с оглед непосочване формата на
вина. Изложени са съображения за маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, за не/прилагането на който не били изложени мотиви от
административнонаказващия орган. По тези мотиви е направено искане за
отмяна на обжалваното НП и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Приложени са договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските.
В открито съдебно заседание жалбоподателката и процесуалния
представител поддържат жалбата по изложените в нея съображения, както и
направеното искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата
2
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 29.03.2021 г., около 12:20 часа, в гр. София, на ул. „Цар Симеон”,
като водач на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № СА
1049 СХ, с посока на движение от ул. „Хайдут Сидер” към ул. „Георче
Петров”, М. О. Т. управлявала посочения лек автомобил, собственост на
Георги Шуманов, като паркирала автомобила на спирка на превозно средство
от редовните линии за обществен превоз на пътници, а именно на спирка №
2228. Повод за паркиране на автомобила на посочената спирка бил предстоящ
медицински преглед на М. Т. в намиращ се в близост медицински център,
свързан със здравословен проблем.
Полицейските служители Б. Д. и Димитър Моралийски извършили
проверка на М. Т., като констатирали че управлявания от Т. лек автомобил се
намира паркиран – с изгасен двигател, на посочената по-горе спирка от
градския транспорт. При извършване на проверката М. Т. била сама, като
разяснила на Б. Д., че бърза за доктор и че може да спре на спирката.
Полицейските служители не издали фиш за нарушението, а Д. съставил АУАН,
тъй като Тояева заявила, че има възражения и отказва да получи фиш. Поради
това от страна на Б. Д. бил съставен АУАН серия АА с № 707784, въз основа
на който е издадено атакуваното понастоящем НП. Срещу АУАН е подадено
писмено възражение от М. Т.. С НП жалбоподателката М. Т. е санкционирана
за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е наложено административно
наказание „глоба” в размер на сумата от 50 лева, връчено на жалбоподателката
на 20.12.2021 г. Жалбата срещу посоченото НП е подадена на 29.12.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Б. Д., показанията на свидетеля Димитър
Моралийски; съдебно-техническа експертиза (СТЕ); докладна записка;
справка-картон на водача; заповед № 3121 от 2019 г.; заповед № 8121з-515 от
2018 г.; акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; медицински документ за
извършена ехокардиография и експертно решение № 1335 от 2019 г.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът
3
кредитира изцяло показанията на разпитаните двама свидетели – Д. и
Моралийски, от които се установява, че е извършена проверка на
управлявания от жалбоподателката автомобил на описаните в НП дата и
място, като е установено, че същият е паркиран – с изгасен двигател на
посочената в НП спирка от градския транспорт. Действително, установява се,
че причина за паркиране на автомобила е бил медицински преглед на
жалбоподателката, но не може да се приеме за доказано, че е било налице
спешно състояние, което внезапно да е наложило паркирането на автомобила.
В тази връзка от показанията на свидетелите, а и от доводите на самата
жалбоподателка, се установява, че е имала час за преглед, а не става въпрос за
внезапно възникнало спешно състояние, което да не е позволявало
жалбоподателката да съобрази поведението си като водач на МПС с правилата
за движение по пътищата. По делото е допусната и приобщена СТЕ, от
заключението на която става ясно, че на 29.03.2021 г. М. Т. е потърсила
съдействие на телефона на национална система 112 за изпращане на
медицински екип на мястото, където по отношение на нея е извършена
проверка от полицейските служители и където е извършено описаното в НП
нарушение, но от експертизата се установява и това, че обаждането е
инициирано след като проверката от страна на полицейските служители
спрямо Т. е започнала. Отделно от това от самия запис става ясно, че
оплакванията на жалбоподателката са датирали от ден и нещо преди това, с
оглед на което и при другите доказателства по делото, следва да се приеме, че
жалбоподателката е имала здравословен проблем, но не такъв, който да е
възникнал внезапно и именно това да е наложило паркиране на спирката от
градския транспорт. Още повече, че при самата проверка жалбоподателката е
заявила на полицейските служители, че има час за преглед, т. е. става дума за
планов преглед, а не такъв от спешен порядък. Не се установява и
твърдението на жалбоподателката, че се е намирала на мястото на
нарушението заедно със своята майка, тъй като от показанията на свидетеля
Моралийски се установява с категоричност точно обратното – че
жабоподателката Т. е била сама на мястото на извършване на нарушението.
Освен това се установява също, че при извършване на проверката от
полицейските служители, М. Т. им заявила, че може да спира където желае,
тъй като имала час за преглед.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
4
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото. От медицинските документи се установява, че
жалбоподателката е с трайно намалена работоспособност, както и че на
29.03.2021 г. и е извършена ехокардиография, което кореспондира с
установеното обстоятелство, че жалбоподателката е паркирала автомобила на
процесното място във връзка с час за медицински преглед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Конкретното НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му – заповед от 2019 г. и акт за встъпване в длъжност.
Относно компетентността на актосъставителя също са налице доказателства,
като видно от т. 1. 1. (относно актосъставителя) от Заповед № 8121з-515/2018
г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са
издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същите са
съобразени с изискванията на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, доколкото са
посочени всички факти и обстоятелства, които обуславят наличието на
съставомерните признаци на процесното административно нарушение. Не
отговаря на обективната истина твърдението на жалбоподателя, че не е
посочено кои са свидетелите на нарушението, като в тази връзка следва да се
отбележи, че в АУАН е посочен свидетелят Димитър Моралийски, който е
присъствал при извършване на проверката на място, заедно с актосъставителя
Б. Д., а последното не е в разрез с изискванията на ЗАНН, както се твърди в
жалбата, тъкмо обратно – съставянето на АУАН е в пълно съответствие с чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Освен това нарушението е описано достатъчно пълно и
ясно, за да се осигури правото на защита на нарушителя, като е налице
синхрон между описаните факти и дадената им правна квалификация. По
идентичен начин са описани фактите и обстоятелства и в атакуваното НП,
като са посочени време, място и обстоятелства при извършване на вмененото
5
на жалбоподателката административно нарушение. Съществено процесуално
нарушение е това, което е довело до ограничаване на процесуалните права на
наказаното лице, но в настоящия случай правото на защита на
жалбоподателката не е било ограничено. Както в АУАН, така и в НП по
недвусмислен начин, словесно и цифром, е описано вмененото
административно нарушение, както и правната му квалификация и са спазени
изискванията за връчване на актовете.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателката Т. е
осъществила от обективна и от субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП престоят и паркирането са
забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
От доказателствата по делото се установява без съмнение, че на
посочените в НП дата, време и място, жалбоподателката М. Т. е паркирала
управлявания от нея автомобил на спирка от редовните линии за обществен
превоз на пътници, а именно на спирка № 2228.
От субективна страна се установява, че нарушението е извършено при
форма на вина умисъл, тъй като нарушителят е съзнавала всички
обстоятелства от обективна страна на нарушението и фактът, че действията и
са в противоречие с установеното в чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП правило за
поведение на водачите на МПС, респ. е допускала че с поведението си може
да затруднени движението на редовните линии за обществен превоз на
пътници, но въпреки това е паркирала автомобила на спирката.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП „Наказва се с глоба 50 лв. водач,
който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,
спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище”. В конкретния
случай е наложена глоба в размер на сумата от 50 лева, при което санкцията е
законосъобразно определена в предвидения от закона фиксиран размер.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен
случай” на нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Действително,
по делото няма данни за това в резултат на нарушението да са настъпили
съставомерни вреди, но в случая липсват изключителни или многобройни
6
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на закона,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Още повече, че се
установява поведение на нарушителя по време на извършване на проверката,
което ясно сочи към липсата на каквато и да е критичност към действията,
явяващи се нарушение на ЗДвП.
С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото, жалбоподателката няма право на разноски
и такива не следва да и се присъждат, а въззиваемата страна има право на
присъждане на разноски за процесуално представителство, но последната не е
била представлявана по делото и не е поискала заплащането на разноски,
поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 212,63 лева, представляваща направени по
делото разноски за СТЕ, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист
при липса на доброволно изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
010300/26.05.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което
на М. О. Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 29.03.2021 г., около 12:20 часа, в гр.
София, на ул. „Цар Симеон”, като водач на лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № СА 1049 СХ, с посока на движение от
ул. „Хайдут Сидер” към ул. „Георче Петров”, управлява посочения лек
7
автомобил, собственост на Георги Шуманов, като автомобилът е паркиран на
спирка на превозно средство от редовните линии за обществен превоз на
пътници, спирка № 2228 – ПАРКИРА НА СПИРКА ОТ РЕДОВНИТЕ ЛИНИИ
ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
ОСЪЖДА М. О. Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 212,63 /двеста и дванадесет лева и
шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща направени по делото
разноски за СТЕ, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист при
липса на доброволно изпълнение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени
в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8