№ 12861
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110169568 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. С. В., с ЕГН: **********, и с
адрес: гр. С........., чрез адвокат В. Л. П. - С., срещу СДРУЖЕНИЕ „Б. Ф. С.“, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........,
представлявано от Г. А. И. с която с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ моли за
признаване уволнението извършено с акт за прекратяване на трудово правоотношение – ЛС
– 113/21.10.2024г. на изпълнителния директор А. П., на основание чл. 344, ал.1 т.2 за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „Старши треньор“ на юношески
национален отбор по футбол U 15 и на основание чл. 220 КТ осъждане на ответника да
заплати 9 000,00 (девет хиляда) лева представляваща обезщетение поради неспазения срок
на предизвестие, ведно с лихвата за забава от дата следваща датата на прекратяването на
трудовото му правоотношение до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 102,23
(сто и два лева и двадесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по сключено споразумение №
36/07.05.2024 г. на длъжност „старши треньор“ юношески национален отбор по футбол U 15.
В споразумението му е записано, че същото е сключено на основание чл. 107 от Кодекса на
труда (КТ), във вр. с чл. 83 от КТ и Решение на Изпълнителния комитет на сдружение „Б. Ф.
С.“ (БФС) по протокол № 4 по т. 5. 6 от 03.04.2024 г. на основание чл. 49, т. 10 от устава на
БФС. Договорът е сключен за срок от 2 (две) години, считано от 07.05.2024 г. до 07.05.2026 г.
На 22.10.2024 г. споразумението му е прекратено с акт за прекратяване на трудово
правоотношение № /ЛС - 113/ /21.10.2024/ във връзка с Решение на Бюрото на ИК на БФС
по т. 1, от Протокол № 3/18.10.2024 г., на основание чл. 338 от Кодекса на труда и чл. 12, ал.
3, т. 3 от от Споразумение № 36/07.05.2024 г. Счита акта за прекратяване на
правоотношението му за незаконосъобразен. Намира, че трудовото му правоотношение не е
възникнало по реда на чл. 83 КТ, независимо, че в титулната част на споразумението е
записано това. Не е давал писмено съгласие за участие в провеждане на избор по чл. 84 ал. 3
от КТ. Предполага, че никога не е провеждан избор. Към датата на сключване на
споразумението няма решение за произведен избор и такъв не е проведен. Към датата на
сключването на споразумението Г. И. не е бил президент на БФС, но ищецът е престирал
труда си и стриктно е изпълнявал трудовите си функции. Счита, че не са налице
предпоставките на чл. 338 от Кодекса на труда и чл. 12, ал. 3, т. 3 от от Споразумение №
36/07.05.2024 г., поради което волеизявлението за прекратяване на правоотношението е
предсрочно без спазен срок на предизвестие и отново го прави незаконосъобразно. Поради
1
незаконното прекратяване на трудовото правоотоншение и е оглед обстоятелството, че не са
нелице основанията посочени в акта за прекратяване, то работодателят му дължи
обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на три брутни трудови
възнаграждения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че е в компетентността и правомощията на Изпълнителния
Комитет изборът на треньорите на националните отбори по футбол. Счита, че е взето
надлежно решение за прекратяване на договора на ищеца. Считат, че е надлежно доказано
наличие на правно основание попадащо в хипотезата на чл. 83, ал. 1 от КТ. БФС твърди, че
ТПО между ищеца В. С. В. и БФС е възникнало по силата на избор, а не по общия ред. Това
е станало след подадено и подписано от ищеца Заявление от 02.04.2024 г., с което той
изрично е заявил желанието си да участва в процедура за избор за заемане на длъжността
„Старши треньор" на Национален отбор юноши U-15. Съгласно чл. 49, т. 10 от Устава на
БФС, Изпълнителният комитет (ИК) на БФС има правомощия да избира треньорите на
националните отбори. ИК на БФС е взел единодушно решение за избор на В. В. за старши
треньор на национален отбор юноши U-15 за срок от 2 години, при месечно възнаграждение
от 3000 лева (видно от Протокол №4 от 03.04.2024 г.). Сключеното Споразумение
№36/07.05.2024 г. между БФС и ищеца има характер на трудов договор, сключен на
основание чл. 107 от КТ във връзка с чл. 83 от КТ, което съответства на правното основание
за възникване на ТПО от избор. БФС изрично заявява, че надлежно оборва неверните
твърдения на ищеца, че "въобще не е давал писмено съгласие за участие в провеждане на
избор по чл.84, ал.3 от КТ" и че "такъв избор въобще не е бил провеждан", представяйки
съответните писмени доказателства. БФС твърди, че ТПО е прекратено на основание чл. 338
от КТ (отзоваване) и чл. 12, ал. 3, т. 3 от Споразумение №36/07.05.2024 г. Бюрото на
Изпълнителния комитет на БФС е взело единодушно решение за предсрочно прекратяване
на ТПО с ищеца и освобождаването му от длъжността „Старши треньор на национален
отбор юноши U-15", считано от 21.10.2024 г. (Протокол №3 от 18.10.2024 г.). В протокола
изрично са вписани мотивите за решението – недоволство от текущото представяне на
юношеския национален отбор U-15 в УЕФА турнир за развитие. Решението е надлежно
утвърдено от ИК на БФС (Протокол №7/21.11.2024 г.). С Акт за прекратяване на ТПО №ЛС-
113/21.10.2024 г. е констатирано прекратяването на ТПО поради отзоваване. Аргументация
за съдебния контрол: БФС се позовава на съдебна практика (Определение № 1193 от
14.03.2024 г. на ВКС и Определение № 349 от 13.05.2020 г. на ВКС), според която при
прекратяване по чл. 338 КТ съдът има задължението само да провери дали е била спазена
процедурата по вземането на решението, но не и причините и мотивите за приемането на
това решение. БФС твърди, че изискванията на закона са спазени. БФС подчертава, че
обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е
прекратено на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с
предизвестие. В конкретния случай ТПО е възникнало въз основа на избор и е прекратено на
основание чл. 338 КТ (отзоваване), за което не се изисква предизвестие. БФС твърди, че
предвидената в споразумението по чл. 107 КТ възможност за прекратяване с предизвестие
не може по никакъв начин да дерогира императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ. Не
става въпрос и за уговорка за заплащане на обезщетение или неустойка. Следователно, при
прекратяването на основание чл. 338 КТ, задължение за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие не е възникнало. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, и чл.
220, ал.1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на
работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и
пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява
съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на
пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно
2
положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на
конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който
поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи
незаконността на уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните
безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на законността на
уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 338 КТ – че договорът е бил
сключен по реда на чл. 83 КТ, и че са налице предпоставките за неговото прекратяване,
предвидени в договора и в чл. 338 КТ че поради неблагоприятни резултати от срещи е взето
решение на изпълнителния комитет за прекратяване на трудовия договор.
В частност за да е законосъобразно уволнението ответникът следва да установи (1)
Длъжността действително е изборна; (2) Избирателното тяло е компетентно и решенията му
са процедурно издържани (спазени кворум, мнозинство, легитимни членове).
Тук следва да се подчертае, че не е необходимо предварително писмено съгласие, ако
то е подразбиращо се от продължаването на правоотношението или от предходни разговори.
Причините за отзоваване (напр. лоши резултати) са въпрос на суверенна преценка на
избирателното тяло и не подлежат на съдебен контрол за "основателност".
Първият спорен въпрос е дали е налице трудово правоотношение възникнало
въз основа на избор.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от Кодекса на труда, длъжностите, които се заемат въз основа на
избор, трябва да бъдат изрично установени в закон, в акт на Министерския съвет или в
устав. Тази разпоредба е основополагаща за определяне на изборния характер на дадена
длъжност и е от ключово значение за правилното квалифициране на трудовото
правоотношение. Работодателят няма право да решава и да определя самостоятелно кои
длъжности да се заемат въз основа на избор като основание за възникване на индивидуално
трудово правоотношение. Обратното, работодателят е задължен да прилага правилата за
избора, когато такъв е предвиден в закон, акт на Министерския съвет или устав.
Практиката на ВКС последователно подчертава, че изборът като основание за
възникване на трудово правоотношение не може да се прилага за всяка длъжност. Това
ограничение произтича от специфичния характер на избора, който изисква изрична правна
уредба, за да бъде осъществен. Множество решения на ВКС (напр. РЕШЕНИЕ № 729 ОТ
30.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 20/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 268 ОТ
15.10.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1301/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 705 ОТ
08.06.2006 Г. ПО ГР. Д. № 2518/2003 Г., III Г. О. НА ВКС) последователно подчертават, че
работодателят не може произволно да определя длъжности като изборни. Това показва ясна
съдебна политика: трудовото правоотношение, възникващо от избор, е изключение от
общото правило за трудовите договори и трябва да се тълкува и прилага стриктно съгласно
законовите или уставните разпоредби. ВКС действа като пазител срещу опити за
заобикаляне на стандартните трудовоправни защити чрез неправилно характеризиране на
длъжности като изборни без надлежно правно основание.
Трудовото правоотношение за изборна длъжност възниква с обявяване на решението
за избора. Този момент е определящ за началото на трудовоправната връзка. Всяко
последващо сключено допълнително споразумение към трудовия договор има за цел само да
конкретизира съдържанието на вече възникналото от избора трудово правоотношение, като
например размера на трудовото възнаграждение или срока на правоотношението.
Правоотношението за заемане на длъжност в резултат на избор не възниква непременно в
резултат на писмен трудов договор; без значение е дали такъв е оформен писмено или не.
Дори ако страните са оформили отношенията си писмено и са го нарекли трудов договор, не
тяхното писмено съгласие е източник на правата и задълженията между тях.
Правоотношението е възникнало от момента на обявяване на кандидата за избран. Докато
повечето трудови правоотношения изискват писмен договор, ВКС многократно заявява, че
за изборни длъжности правоотношението възниква с обявяването на резултата от избора.
Последващите писмени документи са само "конкретизиращи". Това означава, че актът на
избор от определен орган има достатъчна правна тежест, за да установи трудовата връзка,
отразявайки публичния или колективния характер на назначението, а не двустранно
споразумение в традиционния смисъл.
Съгласно чл. 49, т.10 от Устава на БФС Изпълнителният комитет избира треньорите
на националните отбори по футбол.
3
Следователно в устава тази длъжност изрично е определена да се заема въз основа на
избор, а не чрез сключването на трудов договор. Изборният характер не отпада поради
липсата на уредена специална процедура за провеждането . Изискването на закона е
работникът/служителят да се определя чрез избирането му от съответно определено
избирателно тяло, а не да е предвидена конкретна процедура за това или да са въведени
критерии, на които кандидатите да следва да отговарят. Същата би могла да бъде
реализирана съобразно предписанията на КТ и уредбата на начина на вземане на решения от
съответното избирателно тяло - чл. 85, ал. 2 КТ.
По делото е представено Протокол № 4 от 03.04.2024г. на Изпълнителния комитет на
БФС с който ищецът е избран за длъжност старши треньор на национален отбор юноши U –
15 за срок от 2 години при месечно трудово възнаграждение от 3000 лева.
На база на гореизложеното следва извода, че е налице трудово правоотношение
възникнало въз основа на избор.
Тук следва да се посочи че неоснователни се явяват твърденията в исковата молба че
към датата на датата на споразумението Г. И. не е бил президент на БФС.
На първо място следва да се подчертае отново, че споразумението няма
конститутивен характер по отношение на трудовото правоотношение такъв има обявяване
на решението за избора.
На следващо място видно от справка в търговският регистър и приложения изборен
протокол на 15.03.2024г. Г. И. е бил избран за президент на Българския футболен съюз.
На последно място следва да се посочи, че е предвидена законова възможност за
обжалване на законосъобразността на избора съгласно разпоредбата на чл. 87 КТ. В случая
не се твърди и не се установява да е обжалван избора на ищеца за старши треньор на
юношеския национален отбор.
По отношение на законосъобразността на отзоваването.
Длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл. 83, ал. 1 от КТ, не
може да бъде заемана по безсрочен трудов договор. Правоотношението, възникнало от
избор, е винаги срочно. Максималната му продължителност е пет години, съгласно чл. 83,
ал. 2 от КТ.
След изтичането на този срок, трудовото правоотношение може да бъде продължено
при условията на чл. 86, ал. 4 и 6 от КТ (съответно чл. 337, изр. 2 от КТ), но не може да се
трансформира в безсрочно. Решенията на ВКС (напр. Решение № 456 от 31.10.2011 г.,
Решение № 1644/7 от 10.2002 г.) ясно посочват "винаги срочно", "максимум 5 години" и "не
може да се трансформира в безсрочно". Това не е просто договорна подробност; то отразява
същността на длъжността. Избраният служител заема длъжност за определен период и
неговото трудово правоотношение е неразривно свързано с този мандат. Това предотвратява
придобиването на постоянен трудов статус от избрани длъжностни лица чрез тяхната
изборна роля, осигурявайки отчетност пред избирателния орган и периодично обновяване
на ръководството.
Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на
избирателното тяло, съгласно чл. 339, ал. 2 от КТ. Освен това, избирателното тяло има право
да отзове избраното лице предсрочно по силата на чл. 338 от КТ.
Възможността на избирателния орган да отзовава предсрочно и да прекратява чрез
свое решение демонстрира, че трудовото правоотношение е подчинено на волята на
колективния орган, който е дал мандата. Това е критично разграничение от стандартното
трудово правоотношение, където прекратяването е строго регулирано за защита на
служителя. Тук "работодателят" е колективната воля и тази воля може да отстрани избрания
си представител.
По делото е представен Протокол №7 от 21.11.2024г. на Изпълнителния комитет на
БФС с който същия е отзован от длъжността.
Решението е взето от 13 членове на Изпълнителния комитет при БФС отново избрани
на общото събрание на 15.03.2024г. при което са спазени изискванията за легитимност,
кворум и мнозинство.
Ето защо съдът намира, че са налице двете предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
При това положение искът по чл. 344, ал.1 т.1 КТ се явява неоснователен.
4
Следва да се подчертае че в този смисъл са постановени и РЕШЕНИЕ № 133 ОТ
25.10.2018 Г. ПО ГР. Д. № 3458/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 1022 ОТ
16.02.2017 Г. ПО В. ГР. Д. № 7413/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, РЕШЕНИЕ №
2847 ОТ 27.04.2017 Г. ПО В. ГР. Д. № 99/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД;
РЕШЕНИЕ № 651 ОТ 30.01.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 4050/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД; РЕШЕНИЕ № 149 ОТ 10.01.2017 Г. ПО В. ГР. Д. № 7938/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД които безпротиворечиво приемат че трудовото правоотношение на
треньорите на националните отбори по футбол възникват на базата на избор и е необходимо
решение на изборното тяло.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Отхвърлянето на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и отхвърлянето на
иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност старши треньор на национален отбор юноши U – 15.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 220 КТ.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В текста на разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение -
тогава, когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които
законът предвижда отправяне на предизвестие.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи, че трудовото му
правоотношение е прекратено от ответника, без да е спазен срока на предизвестие, а
ответникът следва да установи или плащането или наличието на основание освобождавщо
го от задължението за изплащане на обезщетението.
Страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на
избор, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 338 КТ - без предизвестие
поради отзоваване. Дотолкова, доколкото в сключено по реда на чл. 107 КТ споразумение е
била предвидена възможност за прекратяване на правоотношението при неблагоприятни
резултати от футболни срещи едностранно от работодателя с 3-месечно предизвестие,
спорен е въпросът дължи ли се обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220,
ал. 1 КТ.
При така установените факти, следва да се приеме, че предвид императивната
разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато
трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в закона
основания за прекратяване с предизвестие. Това е възможно и в случаите, когато
правоотношението е възникнало въз основа на избор - доколкото според чл. 339 КТ
основанията за прекратяване на трудовия договор се прилагат съответно за прекратяване на
изборното правоотношение /общата приложимост на основанията за прекратяване на
трудовия договор и за прекратяване на изборното трудово правоотношение се отнася до
основанията на чл. 325, чл. 326, чл. 328, чл. 330, ал. 1 и 2 т. 1-4, чл. 331-изрично е изключено
само приложението на дисциплинарното уволнение - реш. №.408/26.07.10 по г.д. №.168/09,
III ГО/. Разглежданата хипотеза не е такава - касае се за възникнало въз основа на избор
трудово правоотношение, прекратено на основание, за което не се изисква предизвестие -
това по чл. 338 КТ. При това положение условията на чл. 220, ал. 1 КТ не са налице.
Предвидената в споразумение по чл. 107 КТ възможност за прекратяване с предизвестие не
може да дерогира императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ, а от друга страна не се
касае за хипотеза на уговорка за заплащане на обезщетение или неустойка и позоваване на
такава. Поради това и при прекратяването на основание чл. 338 КТ задължение за заплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие не е възникнало. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли (виж отново РЕШЕНИЕ № 133 ОТ 25.10.2018 Г. ПО
ГР. Д. № 3458/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
Ето защо исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът, който
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждение в размер на 200 лева.
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. В., с ЕГН: **********, и с адрес: гр. С........., чрез
адвокат В. Л. П. - С., срещу СДРУЖЕНИЕ „Б. Ф. С.“, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С........., представлявано от Г. А. И. с
искове с основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението извършено с акт за
прекратяване на трудово правоотношение – ЛС – 113/21.10.2024г. на изпълнителния
директор А. П., на основание чл. 344, ал.1 т.2 за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност – „Старши треньор“ на юношески национален отбор по футбол U 15
и на основание чл. 220 КТ осъждане на ответника да заплати 9 000,00 (девет хиляди) лева
представляваща обезщетение поради неспазения срок на предизвестие, ведно с лихвата за
забава от дата следваща датата на прекратяването на трудовото му правоотношение до
датата на завеждане на исковата молба, в размер на 102,23 (сто и два лева и двадесет и три
стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН: **********, и с адрес: гр. С........., чрез адвокат В. Л. П. -
С. ДА ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ „Б. Ф. С.“, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......... на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 200
лева разноски в производството за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6