РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Ц. Д. - длъжник по изп. дело №
20158220400601 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, чрез адв. П.Т.,
АК Пловдив, против Постановление от 10.12.2021 г., с което е отказано
прекратяване на производството по изпълнително дело № 601/2015 г. по
описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822, на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното постановление е
незаконосъобразно, постановено в противоречи с материалния и процесуален
закон. Счита, че дори да бъде прието, че през последните шест години са
подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, то
въз основа на тях не са предприети никакви процесуални мерки спрямо
имуществото на длъжника повече от две години, поради което
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Сочи, че
изпълнителният процес съществява само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече изпълнителни способи, позовава се на
Тълкувателно решение по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като мотивира
1
извод, че от образуване на делото не е извършено нито едно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността. Моли да бъде отменено
Постановление от 10.12.2021 г., с което е отказано прекратяване на
производството по изпълнително дело № 601/2015 г. по описа на ЧСИ Минка
Станчева – Цойкова, рег. № 822, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и да бъде
указано на съдебния изпълнител да прекрати делото поради настъпила
перемпция.
Ответникът по жалбата – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –
Пловдив, взискател в изпълнителното производство, взема становище за
допустимост и неоснователност на жалбата, като твърди, че двугодишен срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който да не са поискани изпълнителни
действия, не е изтекъл. Мотивира се, че перемпцията е средство за защита на
длъжника при положение, че кредиторът се е дезинтересирал от
изпълнителното производство в продължение на установения в закона 2-
годишен срок, което счита, че в конкретния случай не е налице. Сочи
конкретни дати на депозирани молби за извършване на изпълнителни
действия и извършване на такива по делото. Излага съображения, че законът
не изисква действията да бъдат извършени, а само да бъдат поискани, като
според него във въззивната жалба се слага равенство между две различни
понятия – погасителна давност и прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи датите, на които
са постъпили молби от първоначалния взискател за предприемане на
изпълнителни способи, както и последвалите действия, във връзка с тях.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника, като бъде
потвърден отказа за прекратяване на изпълнителното производство, на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде
2
разгледана по същество.
Изпълнително дело № 20158220400601 по описа на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова е образувано по молба от 28.07.2015 г. на „Водоснабдяване
и каналицация“ ЕООД - Пловдив, въз основа на изпълнителен лист от
27.06.2013 г., издаден по ч.гр. д. № 8805/2013 г. по описа на РС Пловдив
срещу длъжник ЕТ „***”, гр. Пловдив, за неплатени суми за консумирана
питейна и отведена канална вода и обезщетение за забава. След смъртта на
едноличния търговец, като длъжник в производството по делото е
конституиран жалбоподателят, негов наследник.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал проучване на имущественото състояние на длъжника както и
налагане на възбрана върху недвижим имот в с. Б.. Такъв е наложен на
13.10.2015 г. С молба от 09.06.2017 г. е поискано извършвана на справка за
налични банкови сметки на длъжника, налагане на запор, ако има такива,
както и опис и продажба на движими вещи, които ще се намерят на адреса на
управление на длъжника. Установено е, че няма банкови сметки, насрочен е
опис на движими вещи на постоянния адрес на длъжника. С протокол от
12.12.2017 г. съдебният изпълнител е удостоверил неизвършване на опис на
движими вещи, поради липса на съдействие на кредитора. Следваща молба, за
нова справка за имуществено състояние и опис на движими вещи на посочен
адрес, е подадена от взискателя на 03.01.2018 г., а в последствие, на
13.03.2018 г. е допълнена с искане за налагане на запор върху МПС, който е
наложен на 27.04.2018 г.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, а именно - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
3
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и, че
кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Действително, давността и
институтът на прекратяване на изпълнителното производство поради
перемирането му са различни, но съгласно цитираната практика същите
юридически факти, които са от значение за материално-правния институт на
погасителната давност са от значение и за прекъсване изтичането на
двугодишния процесуален срок за перемиране на делото по силата на закона,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно в настоящия случай, след
налагане на възбрана върху недвижим имот, описан в молбата за образуване
на изпълнителното производство, следващото същинско изпълнително
действие, предприето по молба на взискателя, е налагане на запор върху
МПС. С искане за извършване на опис на движими вещи, който не е бил
извършен поради липса на съдействие от страна на взискателя, както и с
насрочването на опис, не се счита прекъснат двугодишния срок. Съгласно
цитираното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС насрочването на опис не е от процесуалните
действия, годни да прекъснат давността, за разлика от извършването му,
както е посочено в него. След извършеното действие по принудително
изпълнение – налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в с. Б.,
на 13.10.2015 г., не е извършвано друго изпълнително действие в
продължение на повече от две години. Такова е едва налагането за запор
върху МПС на 27.04.2018г. В този период е насрочен опис на движими вещи,
който не е извършен, но това не са изпълнителни действия и същите не
прекъсват давността, съгласно посочените по-горе задължителни указания на
4
ВКС. Следователно не може да се приеме, че до изтичане на двугодишния
срок от последното предприето изпълнително действие - до 13.10.2017г. по
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, които да
прекъснат давността, необходима за прекратяване на изпълнителния процес.
Ако взискателят не прояви нужната активност и съдействие и не поиска
извършване на конкретно изпълнително действие в продължение на повече от
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433
ал.1, т.8 от ГПК по право и съдебният изпълнител следва да констатира това
чрез издаване на постановление за прекратяване, което има декларативен
характер - само да прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, по
отношение на длъжника, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Всички извършени след изтичане на двугодишния
срок действия, са такива, извършени по прекратено изпълнително
производство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че изпълнителното
производство спрямо жалбоподателя е прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като за период от повече от две години не е искано
извършване на друго изпълнително действие, с което да се прекъсне срока за
перемиране на делото. Предвид гореизложеното разпореждането на
съдебният изпълнител, с което е оставил без уважение искането на
жалбоподателя Н. Ц. Д., за прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, следва да бъде отменено, а делото
следва да бъде върнато на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова за съответно
процедиране, съобразно дадените указания.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Ц. Д., ЕГН: **********, длъжник по
изпълнително дело № 20158220400601 по описа на ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова, чрез адв. П.Т., АК Пловдив, против Постановление от 10.12.2021 г.,
с което е отказано прекратяване на производството по изпълнително дело №
601/2015 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822, на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова,
рег. № 822, с район на действие Пловдивски окръжен съд, за съответно
процедиране при съобразяване с дадените указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6