РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330105855 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Г., ЕГН**********, с която е
предявен иск срещу Н. А. Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 34 ЗС,
за делба на съсобствен недвижим имот – СОС с идентификатор *** по КККР
на гр. ***, с площ от 91,59 кв.м., представляващ апартамент, с адрес гр. П.,
***, бл. **, вх. *, ет. *, ап.***, ведно с прилежащите части, подробно описан в
исковата молба.
Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им –
сключен с акт № *** г. на Община ***, е прекратен с Решение №*** г. по
гр.д. № *** г. на ПРС, в сила от ***г. По време на брака си страните били
придобили процесния имот с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт, вписан под акт № **, том *, дело № *** г., вх. рег. № *** г.
на СВ ***. Към този момент между съпрузите се прилагал имуществения
режим на общност, който бил прекратен заедно с прекратяването на брака. С
исковата молба е направено възражение за частична липса на съвместен
принос при придобиването на имота, закупен за цена от 34 500 евро. Твърди
се, че съпрузите били теглили кредит в размер на 14 285 евро за сделката,
поради което била налице СИО върху 14285/34500 ид.ч. от правото на
собственост. Останалите били лична собственост на ищеца, тъй като
средствата за тях му били дарени от неговата майка. В тази насока се сочи, че
К. К. – *** на ищеца, била предоставила по сметка на ищеца сумата от 3450
евро за задатък по сделката, заплатен от ищеца на ***г. – деня на сключване
1
на предварителния договор. В деня на нотариалната сделка по сключване на
окончателния договор се твърди *** на ищеца да била заплатила от своя
банкова сметка по сметка на продавача сумата от 16 765 евро,
представляваща разликата между уговорената цена, платения задатък и
изтегления кредит. Поддържа се, че тези средства в общ размер от 20 215
евро са лични такива на *** на ищеца и са били предоставени на ищеца от нея
с дарствено намерение. Средствата били придобити от К. К. в резултат на
продажба на неин собствен апартамент. При това положение се сочи, че
липсвало принос на ответницата при придобиването на имота за част в размер
на 20 215 евро от общата цена на имота. За тази част била налице
трансформация на лично имущество, поради което за 20215/34500 ид.ч. от
правото на собственост ищецът бил техен титуляр – същите били негова
лична собственост. По отношение на частта от имота, представляваща СИО -
14285/34500 ид.ч., се твърди с прекратяването на брака тя да е поделена
между страните по равно. Като резултат се достигало до следните квоти в
съсобствеността – 2857/13800 ид.ч. за ответницата и 10943/13800 ид.ч. за
ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор на исковата молба от
ответницата Н. А. Г., с който се възразява по квотите в съсобствеността.
Възразява се срещу приемането на представените с исковата молба платежни
нареждания, като неотносими към предмета на делото. Оспорват се
твърденията за трансформация на лично имущество и твърдяния принос на К.
К. в придобиването на имота. В тази насока сочи, че с нотариална покана от
*** г. *** на ищеца била заявила претенция за връщане на сума от 24 000
евро, по 12 000 евро предоставени на страните. Поддържа, че последното
опровергавало твърденията за дарствено намерение, предвид и близостта в
размера на двете суми – сочената в исковата молба и тази по поканата. В
подкрепа на изложеното изтъква и аргументи, изведими от представените от
ищеца писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, VI гр. състав, е сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № *** г. на ***, се установява,
че Н. и Н. Г. са закупили процесния СОС с идентификатор *** по КККР на гр.
***, с площ от 91,59 кв.м., представляващ апартамент, с адрес гр. ***,
ж.к.***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.***. Видно от представеното Решение № *** г.
по бр.д. № ***г. по описа на ПРС, и мотивите на същото, двамата са били в
граждански брак, сключен на***г., и прекратен с посоченото съдебно
решение от *** г. Следователно към момента на изповядване на
прехвърлителната сделка от *** г. настоящите страни са били в брачна
връзка. Поради това и в отношенията помежду им приложение намира чл. 21,
ал. 1 от ЗС, гласящ, че вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
2
независимо от това на чие име са придобити.
Процесният имот е придобит на името и на двамата за сумата от 34 500
евро, като не се оспорва, че за снабдяването с 28 000 лв. (респ. около 14 285
евро) от тази сума страните са изтеглили банков кредит. Последното е видно
от приложения Договор за банков кредит № *** от *** г. Спорно по делото е
със средства от какъв произход са заплатени останалите 20 215 евро.
При доказателствена тежест за ищеца, последният не успя да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че посочената сума от 20 215
евро му е дарена от *** К. К., респ. че представлява негово лично имущество
по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК. В подкрепа на своите твърдения за
трансформация на лично имущество при закупуването на апартамента Н. Г. е
ангажирал единствено писмени доказателства – три броя платежни
нареждания. Първото е за сумата от 3 450 евро от дата***г., което е
изпълнено от ищеца в полза на лицето Ц. К. с основание задатък. От това
платежно нареждане не може да се установи, че преведна сума по някакъв
начин е предоставена на ищеца от неговата майка, а още по-малко, че същата
му е дарена от нея. Другите платежни нареждания са от К. К. – първото за
сумата от 16 765 евро от дата *** г., а второто и третото от дата *** г.
съответно за 27 800 лв. и 15 320 лв. с основание „покупка на апартамент –
***и за мебели“. И от тези платежни нареждания не може да се установи, че
сумите по тях са дарени на ищеца от неговата *** за закупуване на процесния
апартамент, като единственото нещо, свързващо преводите с продажбата, е
близостта в датите, но които преводите са осъществени, и тази, на която е
изповядана сделката. Соченото обстоятелството обаче само за себе си не
може да докаже твърденията на ищеца. В преклузивните срокове по ГПК
ищецът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на своето възражение.
Следва да се отбележи още и че ответницата е ангажирала писмено
доказателство, което допълнително опровергава възражението на ищеца за
липса на съвместен принос между съпрузите при придобиването на част от
имота. Н. Г. е представила нотариална покана, изпратена от К. К. – **** на
ищеца, с който последната кани настоящите страни – Н. и Н. Г., да
възстановят на К. предоставената им от нея в заем сума от 24 000 евро, или
всеки по 12 000 евро. Сумата, според поканата е дадена в заем за закупуване
на апартамент с административен адрес гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *,
ап.***, т.е. процесния самостоятелен обект.
Предвид горното заявеното от ищеца възражение за липса на съвместен
принос при придобиването на част от делбения имот се намира за
неоснователно, поради което приложение между страните следва да намира
чл. 21, ал. 1 СК досежно процесния имота, който съдът приема, че е придобит
изцяло в режим на СИО. Възникналата между Н. и Н. Г. семейна общност на
основание чл. 27 вр. чл. 44, т. 3 СК е прекратена с прекратяването на техния
брак чрез развод. В тази насока и по силата на чл. 28 СК бездяловата
съсобственост се е трансформирала в обикновена такава при равни за
страните квоти – от по ½ ид.ч. от правото на собственост са всеки от вече
бившите съпрузи.
3
При това положение следва да се допусне до делба съсобствения между
страните имот при равни квоти. Описанието на имота ще се извърши според
актуалното му състояние, установено с представената по делото схема.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Н. Г. Г.,
ЕГН**********, и Н. А. Г., ЕГН **********, на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град ***, община П., област П., одобрени със
Заповед *** г. на *** на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект от *** г., с адрес на имота: гр. ***, район ***, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж * (*) в
сграда с идентификатор № ***, ***, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; при брой нива на обекта – * (*), с посочена в
документа площ от 91,59 кв.м., ведно с прилежащите части: избено
помещение № **, с площ от 6,00 кв.м. и 1,634 % ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж; без стар идентификатор и със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта - ***; над
обекта -***, ПРИ КВОТИ: за Н. Г. Г., ЕГН********** – 1/2 ид. част; и за Н.
А. Г., ЕГН ********** – 1/2 ид. част.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4