Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр. София, 06.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия :
Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11151/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 432288/18.06.2018
г. на СРС, 126 с - в, по гр. д. № 37768/2017 г. е отхвърлен предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че „Б.Е.“ ООД, ЕИК ******има
вземане от „Ю.Б.“ АД ЕИК ******за сумата 65, 88 лв., удържана без основание от
ответника от банковата сметка на ищеца IBAN ***, за която сума по
гр. д. № 16602/2017 г. от СРС, 126 - ти състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. С решението ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Решението се
оспорва от ищеца „Б.Е.“ ООД,
чрез представителя му, с доводи за очевидна неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Твърди се, че ищецът не е делегирал права на банката да усвоява
в своя полза сумата от 65, 88 лв., собствена на дружеството. Неоснователно СРС
е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 95 ЗЗД и е налице т. н. забава на кредитора, понеже ищецът не е
оказал съдействие на банката - ответник. Поддържа се, че за да е налице забава
на кредитора, не е достатъчно само да бъде изразена воля за плащане на
длъжника. Дори да се приеме, че е отказано съдействие на кредитора, ищецът
твърди, че не са установени останалите предпоставки на забавата – длъжникът да
вложи сумата в банкова сметка ***а и при съобразяване на чл. 66 ЗЗД
изпълнението да е точно и пълно. Жалбоподателят поддържа, че изпълнението на
банката не е точно и пълно, понеже при закриване на сметката на кредитора, тя е
удържала такса от 20 лв. Неправилно съдът е приел, че по Тарифата за банката е
възникнало право да удържи сумата за закриване на сметката на дружеството. Ищецът
е оспорвал, че сумата от 20 лв., като част от цялата сума от 65, 88 лв., е
получена от ответника на валидно правно основание, което води до неоснователно
обогатяване. Твърди, че длъжникът не е изпълнил изцяло задължението си към
кредитора да предаде цялата искова сума, за да се приеме, че е приложен
заместващия способ за изпълнение по чл. 97 ЗЗД. Според жалбоподателя, при
позоваване на липса на съдействие на кредитора задължително следва да се открие
сметка на негово име от страна на длъжника, да се вложи сумата, чието заплащане
се дължи и да се уведоми кредитора за това. Банката не е посочила в уведомленията
до ищеца „IBAN“
***, в която е преведена сумата. Поддържа, че за да се освободи от забавата,
длъжникът е следвало да открие сметка в друга банка, а не при себе си. Тъй като
ответникът не е доказал изпълнение на задължението за връщане на процесната
сума, според ищеца е налице неоснователно обогатяване с нея. По тези и
допълнителни съображения моли да се отмени решението на СРС и да се уважи
изцяло иска. Претендира възнаграждение съгласно списък. Възразява за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна –
ответникът „Ю.Б.“ АД чрез представителят си, оспорва жалбата по съображения, че
същата е неоснователна. Поддържа, че не са доказани предпоставките на
неоснователното обогатяване на банката по ч. 55 ЗЗД и законосъобразно иска е
отхвърлен. Правилно СРС е приел, че е налице забава на кредитора, а вземането е
погасено чрез плащане - влагане на сумата в банкова сметка, ***, която е в
забава и уведомяването му за това. Съдействие от ищеца за изпълнение на
задължението не е оказано. По делото са представени доказателства, че сумата по
закритата сметка на ищеца „Б.е.“ ООД е преведена по специална, особена банкова
сметка „***“, с определен аналитичен номер и титуляр – дружеството ищец. С това
се доказва, че сумата не е в патримониума на банката, а на разположение на
клиента. Правилно СРС е приел, че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД. Клиентът е
уведомен за закриване на сметката, както и че следва да предприеме действия за
разпореждане с наличните средства по сметката. До датата на закриване на
сметката представител на дружеството не е се явил да получи сумите, с което
поведение не е оказал кредиторово съдействие на банката - длъжник. Правилен и
съобразен с доказателствата и закона е извода на СРС, че банката не е в забава
на изпълнението на задълженията си, а кредитора не е оказал необходимото
съдействие за изпълнението. Непосочването на IBAN ***редствата
в нея. Банката води редовно счетоводство и записванията в счетоводните й книги
се ползват с формална доказателствена сила и след като извлеченията не са
оспорени от ищеца, извлеченията служат за установяване на отразените в тях
факти и обстоятелства. От извлечението е ясно, че титуляр на сметката е ищеца.
След откриване на сметката банката не може да оперира повече със средствата по
нея. Поддържа, че едва във въззивната жалба ответникът е оспорил таксата за
закриване на сметка от 20 лв. Пред СРС не е направено такова оспорване. По
Тарифата на ответника, такси се дължат както за закриване, така и за поддържане
на сметката. С множеството производства по идентични спорове ищецът обременява
банката с разноски. Моли да се остави жалбата без уважение, като се потвърди
решението на СРС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция. Възразява по размера на разноските на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Въззивната
жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
следва да се обсъдят доводите относно законосъобразността му.
Като съобрази възраженията на ищеца, поддържани и във въззивното производство,
извън изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :
Съобразно твърденията в исковата молба СРС се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на
сума по закрита сметка на ищеца, задържана без право основание (след отпадане на основанието) от „Ю.Б.“ АД.
Според трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по
т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение
№ 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и т. н. и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на получаване на сумата, чието връщане се
претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1), като в доказателствена тежест на ищеца, по иск на някое от трите правни основания, е да установи настъпването на факта на плащане (получаване на сумата), а в доказателствена тежест на
ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.
По делото не се е спорило по въпроса, че на 19.12.2014
г. между „А.Б.- клон България" КЧТ и ищеца е бил сключен договор за
банково обслужване чрез бизнес пакет. Не е било спорно и обстоятелството, че
ответникът е встъпил в правоотношението на мястото на „А.Б.- клон България“ КЧТ
по силата на придобиване на търговското му предприятие през м. 03.2016 г.,
както и факта, че след това прехвърляне, на публичната интернет страница на
ответника и прехвърлителя е публикувано известие, че от 25.05.2016 г. към
Договор за банково обслужване чрез бизнес пакет са приложими Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД.
С прехвърляне на търговско предприятие на „А.Б.- клон
България“ в полза на „Ю.Б.“ АД, тя е встъпила в правата и задълженията на
прехвърлителя по договорите с неговите клиенти, като съгласно разпоредбата на
чл. 131, ал. 5 ЗКИ във връзка с чл. 15 ТЗ, кредиторите на прехвърлителя са
уведомени за прехвърлянето от вписването му по партидата на прехвърлителя и
приобретателя в ТР.
По делото се установява, че по силата на Рамков
договор за платежни услуги, предоставяни от „А.Б.- клон България“ (чл. 7, 4 от
Раздел II) и чл. VІ, 1, 2 от Общите условия за откриване, водене и закриване на
банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД,
бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства в „Ю.Б.“ АД),
банката има право да закрие откритата при нея сметка в 1 - месечен срок (по
Рамковия договор), респективно 30 - дневен срок (по ОУ) от датата на
уведомяване на титуляра по сметката.
СРС основателно е приел, че с изпратеното на ищеца
предизвестие, връчено на 27.09.2016 г., ответникът е упражнил правото си на
едностранно прекратяване на договора. В уведомлението изрично е вписано, че
ищецът следва да предприеме необходимите действия по разпореждане с наличните в
банката средства и че след изтичане на 30 - дневен срок от получаване на
уведомлението, сметката ще бъде закрита. Фактът на уведомяването е установен с
писмо обратна разписка получено от ищеца на 27.09.2016 г. срещу подпис.
Доколкото в уведомлението до ищеца е вписано, че след
изтичане на 30 дневен срок от получаването му сметката ще бъде закрита следва
да се приеме, че договорът е прекратен, считано от 27.10.2016 г., когато е
изтекъл 30 - дневния срок на уведомяването на ищеца.
Като съобрази установените факти настоящият състав намира за установено,
че банката е упражнила правото си да прекрати договора с ищцовото дружество едностранно, в съответствие с предвиденото в т. VI. 1. 2 от Общите условия, като е
закрила банковата му сметка. След прекратяване
на договора за ответника е въникнало задължение да върне на ищеца сумата, налична в банковата му сметка към момента на закриването й на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Безспорен
е и факта, че към месец 11.2016 г. в банковата сметка на ищеца е имало
наличност от 65, 88 лв., от която е удържана сумата 20 лв. - такса за закриване
на сметката, съгласно Тарифата на банката.
Основният спор е по въпроса налице ли е неоказване на
необходимото съдействие от страна на ищеца за получаване на сумата по закритата
сметка, т. е. налице ли е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД,
респективно - освобождаване на ответника от задължението за възстановяване на
сумата чрез влагането й в сметка, на името на ищеца.
Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД
дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава - когато не окаже необходимото съдействие и когато неоправдано не приеме престацията на
длъжника. За да е налице първата хипотеза следва изпълнението на длъжника да е
поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората
хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и
неоснователното му неприемане от кредитора.
Когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в
забава, когато е отказал получаването й, а за да се освободи длъжникът от
задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава,
задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация.
Паричното задължение е
носимо задължение и обуславя определено поведение на
длъжника, при реализиране на което той се освобождава от задължението, а именно - внасяне на парите в
банка по местоизпълнението в полза на кредитора и
уведомяването му за това - по аргумент от чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Само тогава, при липса на
изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане
на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 28 от 14.03.2009 г.
по т. д. № 497/2008 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 229 от 28.01.2015 г.
по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и т. н., която се споделя от настоящият състав.
В заключение следва да се приеме, че за да се освободи от задължението
си е необходимо и достатъчно длъжникът
- ответник да докаже, че е депозирал дължимата сума в банка по адреса на
управление на кредитора и го е уведомил за това.
В случая, за да се освободи от задължението, банката –
ответник е открила нарочна сметка на името на ищцовото дружество и е вложила в
нея средствата по закритата му сметка. От доказателствата (покана от 13.04.2017
г., получена на 18.04.2017 г. с писмо обратна разписка) е установено, че след
закриване на банковата сметка на ищеца, банката отново е уведомила кредитора,
че следва да изпрати свой представител, за да му бъде върната сумата по
закритата сметка. Въпреки предоставената от ответника информация, че процесната сума е на
разположение на ищеца в нарочна
сметка на негово име, същият не е предприел никакви действия за получаването й.
Предвид изложеното, въззивната инстанция споделя
изводите на СРС, че дружеството - ищец, въпреки поканите от страна на банката,
не е оказало необходимото съдействие за изпълнение на задължението на длъжника
за връщане на сумите, а именно - чрез разпореждане от управителя си да получи
на каса или по банков път сумата по закритата сметка. Безспорно е налице
бездействие на ищеца, който е изпаднал в забава на кредитор. Въззивният съд не споделя възраженията на ищеца
относно липсата на „IBAN“ ***.
Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм., ДВ. бр. 37/04.05.2018 г., но действаща в периода) изрично предвижда възможността
за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице - чл. 2, ал. 3 от
Наредбата вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм., но действащ в периода). Какъв е вътрешният ред за
откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания към нея е организационен въпрос, но не и нормативна пречка и не обосновава неизпълнение на предвидената в чл.
97, ал. 1 ЗЗД възможност длъжника (в случая банката) да се освободи от
задължението като вложи дължимата сума в нарочно открита при нея сметка на
името на кредитора. (в този смисъл решение № 197 от 18.02.2014 г.
по т. д. № 666/2012 г., ТК, І ТО на ВКС). В този смисъл са несъстоятелни възраженията на ищеца -
въззивник, че банката не може да открива сметки без уникален идентификатор (IBAN) ***.
Не намира опора в законодателството и твърдението, че банката е следвало да
открива сметка в друга банка, а не при себе си.
Едва във въззивната жалба ищецът е направил възражение
относно неоснователното удържане на сума в размер на 20 лв., представляваща
такса за закриване на сметката, поради което същите са преклудирани. За пълнота
въззивният състав намира за необходимо да посочи, че възраженията са неоснователни. От тълкуване Тарифата на банката във връзка с дължимостта на таксата за
закриване на банкова сметка ***, че задължението за заплащане на
подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия инициатива е извършено
закриването на сметката. От значение е единствено факта дали услугата е извършена или не, а от доказателствата безспорно се установява, че
е налице закриване на банковата сметка на „Б.Е.“
ООД, т. е. услугата е извършена, поради
което се дължи заплащане на такса. Същевременно липсват доказателства и твърдения ищцовото дружество да е възразило срещу
прилагането на Тарифата на банката. Следователлно банката – ответник е имала основание да удържи сумата от 20 лв. като такса за закриване на банковата сметка на ищеца.
Предвид изложените до момента съображения, въззивният
съд споделя рашаващият извод на СРС, че са налице всички предпоставки по чл. 97 от ЗЗД за освобождаване на „Ю.Б.“АД от отговорност за заплащане на
процесната сума. Не се установява ответникът да се е обогатил за сметка
на ищеца, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен.
Доколкото крайните решаващи изводи
на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди. Същият извод
се отнася и до решението в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора - жалбата изцяло няма да бъде уважена, право на
разноски пред СГС има въззиваемата страна - ответник по делото. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лв. за
въззивното производство.
Така мотивиран
СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 432288/18.06.2018
г. на СРС, 126 с - в, по гр. д. № 37768/2017 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***, офис партер да
заплати на „Ю.Б." АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.