АНД № 899/2020
г.
МОТИВИ:
Производството е образувано
въз основа на внесено постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. С.В.К. ***, да бъде освободена от наказателна отговорност за това, че на
07.12.2016 г., в гр. Пазарджик, в писмена декларация до КАТ ПП при ОД на МВР -
гр. Пазарджик, която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се подава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването,
открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е
потвърдила неистина пред орган на властта - Р.М. С.,
системен оператор в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пазарджик, а именно, че
свидетелството й за управление на МПС е било откраднато в г. на 12.09.2016 г.- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като й бъде наложено административно наказание „глоба” на основание
чл.78а ал.1 НК.
Обвиняемата се явява само в последното съдебно
заседание, но ангажира защитник. Лично и чрез него моли съда да бъде оправдана,
тъй като не е извършила вмененото й престъпление.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик не поддържа
повдигнатото и предявено на обвиняемата обвинение, с оглед на събраните
доказателства по време на съдебното следствие, като поддържа становището че
обвинението е останало недоказано.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Обв. С.К. е правоспособен водач и притежавала СУМПС № *******,
издадено на 29.11.2007 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пазарджик
със срок на валидност до 29.11.2017 г. Обвиняемата имала придобити категории
„В“ и „ М“.
През 2016 г. обв. К. живеела и работела в ФР г., в гр.
Дортмунд. На 12.09.2016 г. от нейния автомобил и било откраднато портмонето, в
което имала пари и документи, в това число и личната й карта и горепосоченото
СУМПС. Впоследствие личната й карта била намерена от случаен човек, който я
предал в полицейската служба, от където обвиняемата я получила.
През Р. декември 2016 г. обв. К. се прибрала в
България и решила да си извади ново СУМПС. За целта тя подала Заявление с Вх. № 1-8766/07.12.2016 г. в Сектор „ПП“
при ОД на МВР- Пазарджик (л. 13) за издаване на ново СУМПС. Към заявлението
обвиняемата попълнила саморъчно декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД, в която
посочила, че свидетелството й за управление на МПС е отнето в г. на 12.09.2016
г. Заявлението било представено ведно с цитираната декларация и останалите
необходими документи пред св. Р.С.- системен оператор в сектор „ПП“. За това,
че не била опазила СУМПС на обв. К. бил съставен АУАН въз основа, на който било
издадено НП, с което била санкционирана с глоба, заплатена от нея на 19.12.2016
г., а СУМПС № ******* било обявено за невалидно. На обвиняемата било издадено
ново СУМПС № **********/08.12.2016 г., което тя получила на 19.12.2016 г.
С писмо peг. № 3286р-53386/04.12.2019 г. на МВР- ГДНП
в сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик постъпило българско СУМПС № ******* издадено
на обв. К.. То било изпратено в МВР- ГДНП чрез дирекция „Консулски отношения“
МВнР на РБ от Генерално консулство на Република България въвф.на Р., ФР г.. В
писмото се сочело, че изпратените български СУМПС по опис били отнети от
германските компетентни власти. В писмото обаче, нито в изпратения опис, не
било посочено на какво основание, респ. за какво нарушение е отнето СУМПС № *******
издадено на обвиняемата.
След получаване на писмото от Генералното консулство в
Сектор „ПП“, се установило, че изпратеното СУМПС на К. не било последно и че
след него е издадено ново СУМПС, след като тя декларирала, че издаденото й
преди това свидетелство е откраднато.
При така установеното било прието, че обв. К. е
декларирала неверни обстоятелства, а именно че СУМПС било откраднато, а в
действителност то било отнето от немските власти.
По този повод след извършване на проверка по случая,
било образувано настоящето наказателно производство.
В хода на разследването била назначена почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът за „декларатор”
и ръкописният текст в изследваната декларация от 07.12.2016 г., подадена от С.К.,
били положени и изпълнени от обвиняемата.
В хода на съдебното следствие от изисканите и приети
като писмени доказателства по делото се установява, че СУМПС № ******* не е
отнето от обвиняемата. От справката от ГДНП става ясно, че с изпратеното писмо
с българските СУМПС не е постъпвала информация кога, от кого и поради какви
причини е отнето СУМПС № *******. В справката на Дирекция „Консулски отношения“
към МВнР се сочи, че в писмото на Генералното консулство, с което са изпратени
българските СУМПС била допусната техническа грешка, като неправилно било записано
че свидетелствата били отнети, а не върнати. В същата се доуточнява, че много
български свидетелства се пускали в пощенската кутия на представителството,
които били предоставяни от немските власти, след като били намирани от граждани
и предавани в полицейските служби, от които се изпращали в консулството без
пояснения. От справката на Дирекция „МОС“ към МВР се констатира, че от Интерпол
Висбаден уведомяват дирекцията за това, че след извършена проверка от властите
в г. в базите данни на Хесен се установило, че нямало информация за отнето
СУМПС № ******* както и данни за С.К..
В обясненията си обв. К. сочи, че през 2016 г. в гр.
Дортмунд, ФР г., от автомобила й било отнето портмонето й, в което имала пари,
личната й карта, СУМПС, банкова карта и др. документи. След известно време
личната й карта била върната от непознато лице, което я намерило. Тъй като
обаче нямала СУМПС поискала да й бъде издадено, като в предоставената й
декларация посочила, че съществуващото свидетелство й било откраднато в г..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на обвиняемата, показанията на свидетеля Р.С., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда
на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на Почерковата експертиза, а също и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе
гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства и заключението на
експертизата, като очертават гореописаната фактическа обстановка по несъмнен
начин.
Както
се посочи по-горе от обясненията на обв. К. се установява, че действително
СУМПС й е било откраднато в гр. Дортмунд, ФР г. и поради тази причина тя е
поискала от Сектор „ПП“ да й бъде издадено ново свидетелство. В подадената
Декларация обвиняемата е декларирала кражбата на СУМПС. Нейните показания не се
опровергаха от нито едно от доказателствата по делото. Напротив в подкрепа на
твърденията й са и събраните в хода на съдебното следствие и ценени от съда
като обективни, писмени доказателства, а именно справките от ГДНП, Дирекция
„Консулски отношения“ при МВнР и Дирекция „МОС“ при МВР, от които се установи
безспорно, че процесното СУМПС е постъпило в представителството на Р България в
гр.ф.Р.от немските власти, но не защото е било отнето от обвиняемата за
извършено от нея нарушение, а защото е било предадено от гражданин в
полицейската служба. Както се сочи в справката на Дирекция „Консулски
отношения“ чести са случаите, когато граждани са намерили документи за
самоличност да ги предават в полицейските служби, които от своя страна ги
изпращат в представителствата на съответните държави, чиито компетентни власти
са издали документа.
При
това положение остана недоказан факта, че обв. К. в процесната декларация е
декларирала невярно обстоятелство, а именно извършената кражба на нейното
СУМПС.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед липсата на доказателствена обезпеченост, съдът намира, че
поведението на обвиняемата С.К. не запълва от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК.
Поради изложените съображения и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК съдът призна за невинна и оправда обвиняемата С.К. по обвинението за
извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това че на
07.12.2016г. в гр.Пазарджик, в писмена декларация до Сектор ПП при ОД на МВР
гр.Пазарджик, която по силата на чл.17 ал.1 от ПИБЛД се подава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването,
открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е
потвърдила неистина пред орган на властта – Р.М. С., системен оператор в Сектор
ПП при ОДМВР-Пазарджик, а именно че свидетелството й за управление на МПС е
било откраднато в г. на 12.09.2016 г.
Съдът постанови вещественото
доказателство СУМПС № *******, находящо се на л.11 от ДП, да се изпрати на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик на разпореждане.
При този изход на делото и на основание
чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови сторените по делото разноски в размер на 280
лева да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: