№ 9704
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110112249 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД срещу „Групама Застраховане“ ЕАД за сумата от 12944,28 лева,
представляваща регресна претенция по щета № ****************, ведно със законната
лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска – 08.03.2023г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.06.2022г. на път Е 871- с. Владая- с. Драгичево, е станало
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил Хюндай И 20, рег. №
********, застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника. Поддържа, че водачът на л.а. Хюндай навлязъл в съседната
дясна лента, без да пропусне движения се по нея лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“
с рег. № *********, застрахован със застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество-[1]полица № *****************, валидна от 29.06.2021г. до 28.06.2022г. Сочи,
че водачът на лек автомобил Хюндай нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП. В резултат на
настъпилото ПТП лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ бил притиснат към
мантинелата в дясно и му били причинени увреждания, подробно описани в опис на
претенция от 07.06.2022г. в 13 позиции- лайсна предна броня; калник преден десен; вежда
PVC преден десен калник; предна врата дясна; задна врата дясна и др. При ищеца била
образувана щета № ****************, като бил възложен ремонт на увредения автомобил
на сервиз „Мото Пфое“ ЕООД. Сервизът бил извършен и стойността на ремонта била
12919,28 лева като били издадени фактура № **********/26.08.2022г. и №
**********/26.08.2022г. Сочи, че изпратил на сервиза посочената сума, с което били
изпълнени задълженията по застраховка „Каско“. Във връзка с извършените огледи и
1
определяне на размера на обезщетението били сторени и обичайните ликвидационни
разходи в размер на 25 лева. Общият размер на щетата бил 12 944,28 лева. Съгласно чл. 411
КЗ след изплащане на обезщетението по имуществена застраховка „Каско“ дружеството-
ищец било встъпило в правата на застрахования срещу лицето, причинило вредите и срещу
застрахователя на гражданската му отговорност. Искането към съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Изложени са съображения, че не е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото събитие и твърдените увреждания на процесното
МПС. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. Хюндай И20. Прави
възражение за съпричиняване, като намира, че е налице противоправно поведение на водача
на л.а. „Рейндж Ровър“, изразяващо се в движение с несъобразена скорост с пътната
обстановка, респ. не е реагирал своевременно, не е упражнил контрол върху управляваното
МПС и така е станал причина за настъпване на ПТП. Оспорва размера на вредите. Счита, че
приложената фактура не отразява действителната стойност на ремонта, необходим за
поправяне на вредите. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай с определението от 15.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, както и извършеното
от ищеца плащане на застрахователното обезщетение.
Горните обстоятелства се установяват и от представената застрахователна полица по
2
застраховка Булстрад Каско Стандарт № *****************, както и от преводно
нареждане от 02.09.2022г. на стойност 12919,28 лева в полза на „Мото Пфое“ ЕООД.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на
вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за
настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 04.06.2022г. се установява, че на
04.06.2022г. около 08:30 часа лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег. № ********* се движил по
Европейски път Е-871, между с. Владая и с. Драгичево, където водачът навлиза частично в
лявата лента за движение и реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № *********. В т. 14 от протокола водачът на
лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег. № *********, е отразил, че в района на процесното ПТП
липсва пътна маркировка. Видимите щети, отразени в протокола за ПТП са следните: за лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № *********- лайсни, десен калник, десни
врати и джанта; за лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег. № *********- предна лява врата,
задна лява врата и броня задна.
Свидетелят И. Т. И., водач на лек автомобил „Ленд роувър“, модел „Рейндж Роувър
Спорт“, е посочил, че е подписал протоколът за ПТП, както и че той го бил чертал. Сочи, че
ПТП-то е станало след кръговото на Перник, в посока към с. Драгичево, лентите за
движение били общо четири- по две в посока. Няма спомен каква била маркировката.
Движел се в лявата лента за движение, а другият автомобил се движил в дясната лента за
движение с по-бавна скорост. Двамата се движили в една посока. В момента, в който минал
покрай него или малко преди това, той започнал да навлиза в лявата лента, без да даде мигач
или каквото и да е. Навлязъл в неговото пътно платно и започнал да го затиска между
мантинелата и неговия автомобил. Твърди, че човекът вероятно бил заспал, тъй като бил на
възраст- около 80-82 години. Сочи, че нямало никакво съмнение, че другият водач бил
виновен, половината му кола била навлязла в неговата лента, когато настъпило
съприкосновението. Лявата част на автомобила започнала да го притиска постепенно
навлизайки в неговата лента към мантинелата. Подал звуков сигнал, но другият водач не
чувал. Когато настъпило съприкосновението между двете коли и вече се отластнали една от
друга, тогава другият водач се събудил или разбрал, че нещо не е наред. Отбили, спрели и
поговорили. Обадили се в полицията, но написали протокол. Спорили за вината, тъй като
той не разбирал какво е станало и смятал, че едва ли не някой е ударил него, което не било
вярно. От удара по автомобила имал ожулвания по страничните врати, по дясната страна.
Твърди, че управлявал автомобила с около 80 км/ч и преди да настъпи удара и двата
автомобила били в движение и по време на удара били в движение. Там нямало отбивки,
пътят бил абсолютно свободен пред него и пред другия водач. Пред него нямало пречки.
Смята, че бил заспал и затова навлязъл в неговото платно.
Свидетелят Д. Т., пътник в лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, сочи, че
пътували от София до Гърция, било рано сутринта около 10 часа. ПТП-то настъпило преди
Драгичево. Техният автомобил бил в лявата лента, другият господин изскочил, може би не
3
ги бил видял и почнал да ги притиска с колата. Опитали се да го избегнат, но мантинелата
била до тях и нямало какво да направят и се ударили. Не помни с каква скорост се движил
автомобила, но другият автомобил не се движил с по-ниска скорост от тяхната. Сочи, че
когато настъпил ударът, другият автомобил вече бил минал осевата линия. Той се ударил в
десните врати на техния автомобил. Имало увреждания по вратите, задния калник.
Написали протокол, другият водач не бил много сговорчив, говорели с негов роднина, той
отказвал да признае вината.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че щетите по лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № ********* се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 04.06.2022г. произшествие на Европейски път Е-871.
Вещото лице е посочило, че от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс Груп“ АД са извършени
огледи и съставени описи на увредените детайли по щета № 50-01600-8662/22 от
07.06.2022г. Към датата на застрахователното събитие- 04.06.2022г., процесният автомобил
бил в експлоатация от 4 години, 1 месец и 3 дни, считано от първоначалната регистрация-
01.05.2018г. Експертът е уточнил, че в приложените по делото опис на претенции били
отразени и шенкел заден десен и носач заден десен преден, но било отбелязано, че същите
не са в причинна връзка с процесното ПТП. От заключението се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 12116,96 лева. Експертът е уточнил, че от
представените по делото доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег. №
*********, който частично е навлязъл в лявата лента за движение, без да се съобрази с
разположението на изпреварващия го в същия момент лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни някой от водачите да е предприел
внезапно спиране или намаляване на скоростта.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява механизма на настъпване на ПТП от двустранния констативен протокол за ПТП
и от изслушаните свидетелски показания, както и от приетата САТЕ, която съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите И. и Т., доколкото същите са добросъвестно дадени,
логични, последователни и взаимодопълващи се. Същите коресподират на останалия събран
по делото доказателствен материал. Поради което приема, че по делото е установено по
категоричен начин, че на 04.06.2022г. около 08:30 часа лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег.
№ ********* се е движил по Европейски път Е-871, между с. Владая и с. Драгичево, където
водачът е навлизъл частично в лявата лента за движение и е реализирал ПТП с
изпреварващия го в същия момент лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. №
*********. От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по
увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че водачът на лек автомобил „Хюндаи И 20“ е
4
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В ал. 2 е предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая, водачът на лек автомобил „Хюндаи И 20“ е следвало да възприеме
преминаващия в лява лента и изпреварващ го лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ и
да изчака неговото преминаване, т.е. да го пропусне съгласно горецитираната разпоредба и
след това безопасно да предприеме маневра завИ.е на ляво и преминаване в съседна пътна
лента. В този смисъл е и заключението на вещото лице в отговора на задача четвърта,
съгласно който причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Хюндаи И 20“, който частично е навлязъл в лявата лента за движение, без да се
съобрази с разположението на изпреварващия го в същия момент лек автомобил „Ленд
Ровер Рейндж Ровер“, рег. № *********. По делото не са ангажирани доказателства да са
били налице препятствия, които да са ограничавали видимостта пред лек автомобил
„Хюндаи И 20“. Напротив, свидетелят И. е посочил, че пътят е бил свободен, както пред
него, така и пред другия водач и нямало никаква пречка пред него.
От така гореописаните разпоредби на ЗДвП се установява, че е вменено задължение
на водача, който ще извършва маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна летна да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая
водачът на лек автомобил „Хюндаи И 20“ не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 2
ЗДвП, не е пропуснал МПС „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № *********, навлязъл е в
съседната пътна лента и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
По делото не се установява вина за настъпване на процесното ПТП да има водачът на
лек автомобил „Ленд Ровър“. Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите също е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
5
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. По делото не се установи, че
водачът на лек автомобил „Ленд Ровър“ е управлявал същия с несъобразена скорост, респ.
че е могъл да предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие, както и че не
е упражнил контрол върху управляваното МПС. В настоящото производство св. И. е заявил,
че е управлявал автомобила със скорост от около 80 км/ч, а св. Т. е заявила, че другият
автомобил не се е движил с по-ниска скорост. На следващо място, свидетелите са посочили,
че водачът на лек автомобил „Ленд Ровер“ е опитал да избегне удара, същият е посочил, че е
подал звуков сигнал, но не е имало къде да отиде, защото били до мантинелата, а другият
автомобил вече бил минал осевата линия.
Т.е. по делото е установено по категоричен начин, че вина за настъпилото ПТП има
единствено водачът на лек автомобил „Хюндаи“, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото
по делото се доказаха всички материалноправни предпоставки за уважаването му. Относно
размера на обезщетението същият следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24
от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
6
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да определи дължимото
обезщетение съобразно стойността, посочена от вещото лице в отговора на задача трета от
заключението, като взе предвид обстоятелството, че в представените по делото описи /л. 8 и
л. 9 от делото/ е посочено, че шенкел заден десен и носач заден преден са без връзка със
събитието. С оглед на което описаните по-горе щети не следва да бъдат включени при
определяне на застрахователното обезщетение. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ленд Ровер
Рейндж Ровер“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 12116,96 лева,
към която сума следва да се прибавят 25 лева, ликвидацинни разходи по щета /като размерът
на ликвидационните разходи не е оспорен от ответника/, тоест общо 12141,96 лева /12116,96
+ 25/, до който размер предявеният иск е основателен, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 12944,28 лева искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 517,77 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева,
депозит за свидетел в размер на 50 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 1878 лева с ДДС, като са представени доказателства за сторените разноски, а именно
фактура № 432 и извлечение от банкова сметка. В проведеното съдебно заседание на
25.04.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно с оглед размера на предявения иск, както и фактическата и правна сложност
на делото /приемането на заключение по САТЕ и изслушване на двама свидетели/. Т.е.
ищецът е сторил разноски в общ размер от 2695,77 лева. С оглед уважената част от иска на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 2528,68 лева. Ответникът е сторил
разноски за депозит за САТЕ в размер на 100 лева и депозит за свидетел в размер на 50 лева
и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25,
ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева, тоест общо 250 лева. С оглед отхвърлената част от иска на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 15,49 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от
12141,96 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
за ПТП, настъпило на 04.06.2022г. около 08:30 часа на път Е 871- с. Владая- с. Драгичево
между лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № *********, застрахован по
имуществена застраховка при ищцовото дружество и лек автомобил „Хюндаи И 20“, рег. №
*********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника- щета №
****************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
08.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 12944,28 лева.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2528,68 лева, представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 15,49 лева, представляваща разноски по делото съразмерно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8