Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Велико Търново,31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10112 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Ф.Й.Р.
*** обжалва решение №136 от 10.03.2023 година, постановено по НАХД №1616/2022 година
по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече
от съдържанието на касационната жалба, касаторът твърди неправилност на решението поради неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Оплакванията касая неправилната според касатора
преценка на районният съд досежно съставомерността
на нарушението по чл.105, ал.1 от ЗДвП и на съставомерността
на нарушението на чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По отношение на първото нарушение аргументира, че поставеното фолио на
прозорците на автомобила не ограничават видимостта, а намаляват прозрачността
им. Единственото изискване, което Правило №43 на Икономическата комисия на
Европа на ООН поставя в този аспект се съдържа в т.6,3,1,1,1
от чл.6 „Тълкуване на резултатите“, според която точка общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла,
които са разположени на място, която е необходимо за видимостта на водача, не
може да е по-малко от 70%. В случая замерване не е правено, като това е
достатъчно, за да се отмени постановлението, обратно на стореното от районният
съд. Всъщност, извън тези доводи касаторът поддържа
и, че приложим в случая би бил съставът на чл.179, ал.3 от ЗДвП, което отново
обуславя неправилно приложен закон от страна на въззивният
съд.
По отношение на второто нарушение се сочи, че за второто деяние няма
как да се вмени нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като
санкционната норма би била по чл.184, ал.1 от ЗДвП, която касае наказването за
замърсяване на пътя, а ако се приеме, че правната квалификация, направена от
районният съд е правилна, то неправилното приложени на закона касае неправилно
определеното наказание от 50 лв., като в случая съдът не прилага приложимото
право.
В съдебно заседание, чрез представителя си поддържа оплакванията си.
Ответникът по касация, Началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Велико Търново не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за частична
основателност на жалбата. Счита, че по отношение на първото претендирано
нарушение първоинстанционното решение е правилно,
като районният съд е изложил убедителни аргументи в тази насока, като по
отношение на второто нарушение решението подлежи на отмяна в едно с
наказателното постановление, доколкото е налице несъответствие между наложеното
наказание и предвиденото в санкционната норма.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е частично основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е
потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 22-1275-001678 от
18.11.2022 година на ответника по касация, с което на касатора
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба от 20 лв. и на основание чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от
50 лв.
За да постанови този резултат ВТРС е приел въз основа на анализа на
събраните доказателства, че от фактическа страна се установява следното а
именно: на 09.10.2022 година екип от служители на сектор ПП при ОДМВР – Велико
Търново извършвал контрол по спазване на правилата за движение в град Велико Търново,
като около 23.20 часа този екип се намирал на площад „Цар Асен Първи“, и контролните
органи забелязали, че по уличното платно се движи автомобил който е със затъмнени
предни стъкла. Спрели автомобила, който бил управляван от касаторката
Р. ***. Проверката установила, че действително предните странични стъкла на автомобила
били затъмнени чрез поставено фолио, ограничаващо видимостта на водача.
Заявили, че или трябва да свали това фолио веднага и ще и бъде съставен фиш или
ще и се състави акт за установяване на нарушение. Р. се афектирала, като заявила,
че няма да свали фолиото, тъй като ще повреди маникюра си. Свидетелят И.я
предупредил, че автомобилът ще бъде спрян от движение, като Р. започнала да
сваля фолиото и да го захвърля на уличното платно.Патрулиращите я помолили да
събере остатъците от фолиото, но касаторката
отказала. Съставен е бил приложения по делото АУАН.
Видно от проведеното от съда открито заседание, тази обстановка не е
била спорна, а и същата е потвърдена от показанията на свидетелите С.и И..
От правна страна съдът е констатирал, че процесното
пред него наказателно постановление, както и АУАН, въз основа на който е
издадено, са формално и процесуално законосъобразни актове. Посочил е, че тези
актове са издадени от компетентни за това органи, като в НП са посочени
подробно фактическите признаци на съответните нарушения, като описание им е
ясно и пълно.
Отхвърлени са оплакванията и доводите досежно
неправилното тълкуване на разпоредбите на чл.105, ал.1, 2 и 3 от ЗДвП. Приел е,
че става въпрос за нарушаване на чл.105, ал.1, което влияе и на техническата
изправност на автомобила по аргумент от чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В това
отношение съдът е констатирал, че с чл.10, ал.1, т.6, буква „в“ от ППЗДвП е определено кога МПС е технически неизправно, като
сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи. Установена
е намалена прозрачност на стъклата в нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Посочено
е, че както според практиката, така и с оглед разпоредбата на чл.105, ал.3 от
закона намаляване на прозрачността на стъклата се допуска само в границите на
стойностите, определени в Правило №43 на икономическата комисия за Европа на
ООН. Това правило допуска покриването на стъкло с пластмасов материал, но той
следва да отговаря на съответните изисквания, които в процесният
случай не са спазени. Намаляването на прозрачността на страничните стъкла обективно препятства нормалната прозрачност
на това стъкло и същото престава да отговаря на изискванията на производителя.
Всъщност така или иначе касаторката не е представила
доказателства за фабричното затъмняване на страничните стъкла, нито е посочила
документ, удостоверяващ, че фолирането на стъклата
отговаря на посоченият стандарт. С оглед на посоченото съдът е намерил извода
на административно наказващият орган за нарушаването на посочената разпоредба на чл.105,
ал.1 от ЗДвП за правилен, като това поведение е правилно прието за съставомерно по текста на
чл.185 от ЗДвП.
Що се касае до нарушаването на чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, то съдът е
констатирал, че тази разпоредба вменява задължение за водача да опазва околната
среда, като не изхвърля или не оставя по пътя предмети или вещества, като от
друга страна трябва да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаването
на останалите участници в движението, ако тези предмети или вещества ги застрашават.
След като Р. е изхвърлила отпадъци на пътя, тя от обективна страна е осъществила
соченото нарушение. Намирайки се на пътното платно, тези отпадъци /от фолиото,
с което са били облепени предните странични стъкла/ обективно са застрашили
останалите участници в движението по това платно.
Съдът е приел, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН с оглед
типичната обществена опасност на конкретните деяния, като извън горното неприложимостта
на тази разпоредба следва и от нормата на чл.189з от ЗДвП. Съдът е констатирал
най – сетне и, че правилно е приложена нормата на чл.12 от ЗАНН.
Решението е неправилно в частта, с която е потвърдено наказателното
постановление в частта му, с която на основание чл.179, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ф.Й.Р.
е наложена глоба от 50 лв., като е правилно в останалата си част.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1, т.2 от ЗДвП „Наказва се с глоба
в размер 150 лв.: който изхвърля, оставя или разпилява по пътя
предмети или вещества, които създават опасност за движението;“.
Видно е от спорното пред съда наказателно постановление, че въз основа
на този претендиран административно-наказателен
състав е наложена глоба в размер от 50 лв. Нормата обаче не предвижда такова
административно наказание, както не предвижда и възможност за определянето на
различни размери на наказанието „глоба“. Определянето на непредвиден в
специалния закон размер на наказанието „глоба“ за реализирането на определен
административно-наказателен състав противоречи на принципите, посочени в
разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и във всички случаи води до
незаконосъобразност на наказателното постановление, с което е допуснато неспазването
на посочените императивни правила. Като е потвърдил наказателното постановление
в частта му с която на настоящата касаторка на
основание чл.179, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание, размерът на което не
се предвижда от тази разпоредба, съдът е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени, като се отмени и наказателното постановление в тази му
част.
В частта, с която съдът е потвърдил процесното
постановление в частта му, с която на основание чл.185 от ЗДвП
административно-наказващият орган е наложил наказание „глоба“ в размер от 20
лв. на Ф.Й.Р. за нарушаването на
разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, решението е правилно. Неоснователно
се поддържа в касационната жалба, че 6,3,1,1,1, от
Правило №43 на ИК за Европа на ООН определяща тълкуване на резултатите
позволява определен процент на светопропускливост
/70%/. По делото няма спор, че въпросното фолио, поставено върху страничните
предни стъкла на автомобила не представлява одобрена от производителя промяна.
Съгласно т.9,1, т.9,1,1 и 9,1,2 от посоченото Правило
„Всички изменения в даден тип материал за безопасно остъкляване, а при предните
стъкла и всички новодобавени в дадена група предни
стъкла, се свеждат до знанието на органа по одобряването на типа, издал
одобрението за типа материал за безопасно остъкляване. Тогава органът може: или
да реши, че направените изменения е слабо вероятно да окажат съществени
неблагоприятни последствия, а при предните стъкла — че новодобавеният
тип принадлежи към одобрената група предни стъкла, и че даденият материал за
безопасно остъкляване във всеки случай продължава да отговаря на изискванията; или
да изиска протокол от допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща
за провеждане на изпитванията.“. Посочената от касатора
разпоредба касае именно условия и резултат от изпитания, които въпросните технически
служби следва да провеждат. Забраната за ограничаване на видимостта по чл.105,
ал.1 от ЗДвП не може да се дерогира чрез самоволно
изменение на параметрите на съответните стъкла, както неправилно се поддържа,
като аргумент за това е изискването на чл.105 ,ал.3 от закона.
Доводът на касаторката за неправилно приложен
закон с оглед приложимостта на състава на чл.179, ал.6 от ЗДвП е неправилен.
Прилагането на този състав е обусловено от нарушаването на правилата на
разпоредбата на чл.139 от закона.
По отношение на съставомерността
и доказаността на това нарушение касационната
инстанция, на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК препраща към аргументите, съдържащи се в първоинстанционното
решение.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №136 от 10.03.2023 година, постановено по НАХД
№1616/2022 година по описа на Великотърновският районен съд само в частта му, с която на основание чл.179, ал.1,
т.2 от ЗДвП на Ф.Й.Р. ***, ЕГН **********,
е наложена глоба от 50 лв., като вместо него
ПОДСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1275-001678 от 18.11.2022 година на
Началника на РУ – Габрово в частта му, с която на Ф.Й.Р. ***, ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 50 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №136 от
10.03.2023 година, постановено по НАХД №1616/2022 година по описа на
Великотърновският районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.