Определение по дело №2179/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2640
Дата: 8 септември 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100502179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 264027.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100502179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба
№43948/07.07.2020г. на С. С. Д. срещу решение №2187/08.06.2020г., постановено по гр.
дело №16934/2017г. по описа на ВРС, което съдът приел ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С. С. Д. ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА А. К. С. , по Заповед за
изпълнение №5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г. на ВРС, 7 състав, сумата от 12
500.00 лева, представляваща частичен иск от сумата от 24009.50лв., дължима от ответника
в качеството му на наследник на Павлина Богданова Николова, ЕГН **********, поч. на
12.05.2015 г., която е част от общо заплатената от заявителя сума в размер на 48 019.00
лева, платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. на отпаднало основание по договор от
06.08.2014 г. за доставка на два броя вертикални ветрогенератори, по сметка на Павлина
Богданова Николова, ЕГН **********, поч. на 12.05.2015 г., прекратен поради смъртта на
изпълнителя; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269 ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно
Твърди, че въпреки възраженията му за недопустимост на иска поради липса на пасивна
процесуална легитимация, в обжалваното решение, ВРС приема, че Павлина Богданова
Николова е изпълнител по процесния договор, с мотиви че „Никъде в договора не е
указано, тя да е била пълномощник /не „представител", а представител по пълномощие/ на
Светогор Светославов Денев". Излага, че в процесния договор изрично е записано, че
Павлина Богданова Николова е сключила договора като представител на Светогор
Светославов Денев и поради това не може да се остави без изследване волята на страните
като се игнорира чрез замяна на използваните думи. Твърди, че е налице пряко и
доброволно представителство. Приетото като доказателство пълномощно, показва, че
упълномощителят е извършил някакви действия, създал е ситуация, от която може да се
съди за волята му да бъде представляван. В тази връзка многократно било поискано
представляваният Светогор Денев да бъде допуснат като свидетел, за да потвърди
представителната власт на Павлина Николова, но ВРС трикратно отказал да го допусне. В
тази връзка моли, в случай, че бъде прието, че е допуснато съществено процесуално
нарушение от първоинстанционния съд по събиране на доказателствата, да бъде допуснат
като свидетел представляваният Светогор Светославов Денев пред въззивната инстанция, за
да потвърди качеството на Павлина Николова като негов представител, посочено в
процесния договор и че той е изпълнителят по договора. Счита, че в обжалваното решение
съдът неправилно е приел, в разрез със закона и събраните доказателства, че страна по
договора е Павлина Николова, в качеството й на изпълнител докато в договора ясно е
заявено, че тя действа в качеството си на представител и ясно е посочено кого
представлява. Представителят не е надлежна страна, не е субект на материалното
правоотношение и не дължи изпълнение по него, а последиците от правните действия,
които представителят извършва, възникват направо за представлявания /чл. 36, ал. 2 от
ЗЗД/. Само на това основание, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй
като искът е недопустим и делото следва да бъде прекратено като заведено срещу
ненадлежна пасивно легитимирана страна. В евентуалност, по основателността и размера
на претенцията, твърди, че съдът отново не е обсъдил и не е взел предвид представените
доказателства за изпълнение на договора, което прави решението му необосновано и
неправилно. Никъде в решението не е споменато, че по делото са представени и приети
доказателства за плащане на цялата цена по договора, а не само на първата авансова вноска,
както се твърди от ищеца. По отношение на наличието на реално изпълнение по договора,
се твърди, че тъй като става дума за преместваема вещ, каквато е електрогенераторът,
около който се съсредоточава цялата претенция на ищеца, щом е извършил пълното
плащане по договора, то той е в негово владение, намира се в негова власт. Няма как чрез
експертиза-оглед на място от вещо лице след 6 години от изпълнението на договора да се
докаже, че не му е бил предаден, че го няма и затова да се търси отговорност от
изпълнителя, че няма работещо съоръжение. Този факт би могъл да бъде доказан
единствено чрез свидетелски показания от работниците, които са монтирали стълба,
къщичките, които са изпълнявали поръчката, очевидци по време на действието на договора.
Затова и било поискано да бъдат допуснати като свидетели за установяване изпълнението
на договора, но съдът отново отказа, с което е допуснал грубо процесуално нарушение.
Жалбоподателят счита, че съдът е възпрепятствал събирането на доказателства за
установяването на истината, с което е нарушил правото му на защита и е пропуснал в
мотивите си да коментира все пак събраните такива, които ако бяха взети предвид,
решението би било друго. С оглед на което моли да бъдат допуснати до разпит исканите
пред първа инстанция двама свидетели - работници, които да установят изпълнителят и
изпълнението на договора. На следващо място излага, че прекратяването на договора
поради смъртта на изпълнителя, не го превръща в отпаднало основание с обратна сила.
Такова би било развалянето на договора. Никога не е искано от наследниците изпълнение
на договора-напротив жалбоподателят разбира за този договор с получаването на исковата
молба срещу него. В заключение се моли да бъде обезсилено обжалваното решение поради
недопустимост на иска и да се прекрати производството, а в евентуалност- да се отмени
съдебното решение като необосновано и неправилно и да се реши по същество като искът
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени съдебно-
деловодните разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ за това срок.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона
срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК
изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр.
чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът намира, че доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба
следва да бъдат уважени. Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение като не е допуснал ответникът да се ползва от гласни доказателства, които са
относими, допустими и необходими. Поисканият свидетел Светогор Светославов Денев не
е ответника по делото, а лицето, посочено като представляван в договора за изработка от
06.08.2014г. и доколкото с показанията на същия ще се установява наличието на
упълномощаване, съдът намира, че същият следва да бъде допуснат по разпит. С
показанията на другите искани свидетели въззивникът цели да установи наличието на
изпълнение по договора, което е от съществено значение за изясняване на спора от
фактическа страна, с оглед на което съдът намира, че същите следва да бъдат допуснати до
разпит.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №43948/07.07.2020г.
на С. С. Д. срещу решение №2187/08.06.2020г., постановено по гр. дело №16934/2017г. по
описа на ВРС
На осн. чл. 266, ал.3 ГПК, ДОПУСКА ДО РАЗПИТ В О.С.З. трима свидетели,
водени от въззивника:
1. Светогор Светославов Денев за да потвърди качеството на Павлина Николова като
негов представител, посочено в процесния договор и че той е изпълнителят по
договора.
2. двама свидетели, участвали на обекта като работници, които да установят
изпълнителят и изпълнението на договора
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 21.10.2020г. от 10.00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________