РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 952 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Е.П.С. в качеството й на
майка и законен представител на малолетната М. Т. Х. е предявила иск против Т.М.Х.
за изменение на месечната издръжка на детето, дължима от ответника, от 120 лв.
на 220 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Искането е мотивирано с
обстоятелството, че е изминал продължителен период от време от определяне на
издръжката, през който детето е пораснало, нараснали са нуждите му, а майката
не разполага с финансова възможност да ги посрещне предвид доходите, които получава,
и увеличения стандарт на живот в страната през последните години.
Претендира
разноски.
Ангажира
писмени и гласни доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т.М.Х. чрез пълномощника си намира иска за
допустим, но неоснователен.
Оспорва размера на претендираната
издръжка, като заявява, че не разполага с финансова възможност да заплаща
по-висока издръжка, тъй като има ново семейство – съпруга, която е безработна и
малолетно дете, което често боледува, живее във Великобритания и няма постоянна
работа.
Моли за отхвърляне на иска.
Сочи доказателства.
Съдът като взе предвид
становището на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установено следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено от Община Пазарджик, че Е.П.С. и Т.М.Х. са
родители на малолетната М. Т. Х., родена на *** г.
Детето
е родено от брака на страните, прекратен с Решение № 427 от 15.05.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1157/2012 г. на Районен съд – Пазарджик.
С
решението за прекратяване на брака съдът е утвърдил постигнатото между страните
споразумение относно последиците от прекратяване на брака като местоживеенето
на детето е определено при майката, упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а издръжката на детето е определена в размер на 120
лв. месечно, считано от 01.04.2012 г.
През
учебната 2018/2019 г. М.Т. Х. е записана като ученичка в V клас в ПМГ „К. В.“,
гр. Пазарджик.
По
делото е представено удостоверение от „М.“ ООД за доходите на ищцата Е.П.С. за
месеците ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г.
Представени
са и разписки за платени суми за електроенергия.
На
30.07.2015 г. ответникът е сключил граждански брак с А. Й., за което е съставен
Акт за граждански брак № 0317 от 30.07.2015 г., а на 10.02.2016 г. му се е
родило дете Торос Тодоров Х..
Дължимата
за периода от месец май 2013 г. до месец юни 2015 г. издръжка на детето М. Т. Х.
е заплатена от ответника на 29.09.2017 г., за което е съставена разписка.
Между
страните е безспорно обстоятелството, че ответникът пребивава във Великобритания
и получава нетно трудово възнаграждение в размер на 226,15 паунда.
Според
изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик социален доклад основните
грижи за детето – базови потребности, здравни грижи и други, се полагат от
майката Е.П.С..
Жилището,
в което живеят майката и детето, представлява апартамент, състоящ се от три
стаи, кухня, баня и тоалетна. Материално-битовите условия за отглеждане на дете
са много добри. В апартамента живее и бабата на детето по майчина линия М. Г. С.,
която оказва на майката морална и материална подкрепа за отглеждане на детето.
М. е
ученичка в V клас в ПМГ „К. В.“, гр. Пазарджик. Справя се добре с овладяване на
учебния материал. Посещава редовно учебните занятия, а също и уроци по
английски език. Нуждае се и от допълнителна подкрепа по математика.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Б. В., без родство със
страните, се установява, че познава детето откакто се е родило, а ищцата – от
детските си години. М. живее с майка си и баба си по майчина линия. Условията в
дома им са нормални. Детето се отглежда прекрасно. Контактува с други деца,
посещава уроци по английски език. Учи се добре, има компютър, телефон и всичко
необходимо за съвременния живот. Няма здравословни проблеми и боледува като
всяко дете. Средствата за издръжката й се увеличават непрекъснато, тъй като се
увеличават желанията и нуждите й.
Свидетелят
И. Л. Г., без родство със страните, установява, че в момента ответникът живее с
жена си и детето им в Англия, а детето от първия му брак е при майка си. Когато
си идва в България, се вижда с М. и й носи подаръци. Ответникът е споделял на
свидетеля, че заплаща около 500-600 паунда за квартира. Същата сума дава и за
храна. Работи в ресторант и получава около 200 паунда седмично. Съпругата му не
работи, а се грижи за детето. Случвало се е ответникът да иска заеми от
свидетеля, които винаги му връща. Определя ответника като млад и здрав човек.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на размера на
дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в
обстоятелствата.
За
уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване настъпването на обстоятелства с траен и съществен характер,
породили необходимостта от увеличаване на досегашния размер на месечната
издръжка на детето.
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК вменява на родителите задължението
да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка е израз
на общото задължение на родителите по чл. 125 СК да се грижат и възпитават
децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според критериите,
визирани в чл.
142, ал. 1 СК, в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, а минималният й размер за едно дете е равен на една четвърт от
размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК.
При настоящата нормативна уредба
съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и
съответства на доходите на родителя. Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват с оглед правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възрастта му, нуждите от получаване на образование, задоволяване на неговите
потребности, специфичните му нужди. При определяне на размера на необходимата
издръжка следва да се отчитат нормалните, ежедневни нужди на детето от храна,
облекло, училищни пособия и др.
Обстоятелството,
че ответникът е баща на малолетното дете и че след прекратяване на брака между
страните детето живее и се отглежда от майката, не е спорно между страните, а и
се установява от писмените и гласни доказателства по делото.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимата издръжка.
С оглед установените по делото
факти съдът намира, че малолетното дете М. Т.Х. се нуждае ежедневно от средства
за храна, облекло и обувки, подходящи за сезона и за възрастта й, за учебни
помагала и посрещане на ежедневните й разходите. Като всяко съвременно дете,
живеещо във време на модерни технологии, има нужда да ползва компютър и мобилни
услуги. За нормалното й психо-физическо и пълноценно личностно развитие й е
необходимо посещаване на извънкласни занимания, като например уроци по английски
език, които тя посещава, а също и уроци по математика, от които се нуждае
според социалния доклад. Необходими са й допълнителни средства, за да посещава
заедно със съучениците си училищни екскурзии, зелени училища или други
мероприятия. Нуждае се от средства за спорт, отдих и развлечение като например посещение
на концерти, кино прожекции, театрални постановки или спортни мероприятия.
В такава насока са ангажираните
от ищцата гласни доказателства – показанията на свидетелката
В., на които съдът дава вяра, тъй като са незаинтересовани, непосредствени,
детайлни, логични и последователни и се потвърждават от констатациите на
социалния работник, изготвил социалния доклад по делото.
По делото не са събрани
доказателства, а и не се твърди от ищцата детето да има особени и специфични нужди,
които надхвърлят обикновените и нормално необходимите за възрастта – например
за развитие на специални наклонности в определена област или за изяви, които да
изискват ангажиране на сериозен допълнителен финансов ресурс. Липсват данни да
има нужда от средства за лечение на някакво сериозно заболяване.
Показанията на свидетеля Г.,
които съдът възприема поради незаинтересоваността, логичността и
последователността им, нямат отношение към нуждите на детето от издръжка, а
единствено към възможностите на бащата да осигурява такава. В подкрепа на
показанията му е ангажираното от ответника писмено доказателство – справка за
доходите на ответника във Великобритания, според която нетното седмично трудово
възнаграждение на ответника е 226,15 паунда, равняващи се на около 513 лв. по
курса на БНБ.
Ответникът е на 36 години, в
трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и получава над средното
за страната трудово възнаграждение. Липсват данни да страда от заболявания,
които обективно да го възпрепятстват да работи. Дължи издръжка на друго
ненавършило пълнолетие дете – Торос Тодоров Х., роден на *** г.
Дължимата към момента издръжка в
размер на 120 лв. е под законоустановения минимален размер на издръжката на
едно дете, възлизащ през 2019 г. на 140 лв., и е крайно недостатъчна предвид изминалия
почти седемгодишен период от определяне на издръжката, повишаването на
стандарта на живот в страната през този период и данните, публикувани от
Националния статистически институт за разходите на лице от домакинството за
последното тримесечие. За определяне на размера на дължимата издръжка следва да
се отчете и обстоятелството, че с порастването на детето нуждите му са се
увеличили многократно. Когато е определена първоначалната издръжка детето е
било на пет години, посещавало е детска градина и нуждите му от издръжка не са
били големи. Към момента детето е на 12 години, учи в пети клас, нуждае се от
средства за учебни помагала, за допълнителни уроци, за спорт и развлечение.
Като съобрази тези обстоятелства съдът
намира, че е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането
и възпитанието на малолетното дете – обстоятелство, обуславящо увеличение на
издръжката. Необходимите средства за посрещане на основните потребности на
детето съдът определя месечно на 500 лв., от която сума ответникът има
финансовата възможност (предвид трудовите му доходи и задължението да издържа и
друго дете) да заплаща издръжка в размер на 200 лв., а остатъкът следва да се
поеме от майката, която е трудово осигурена и разполага с наследствено жилище.
Върху нея ще остане и тежестта от осигуряване на дом, непосредствено отглеждане
и възпитание на детето и посрещането на непредвидените му разходи.
По изложените съображения съдът
намира, че искът за изменение на размера на дължимата от ответника издръжка на
малолетната му дъщеря, е основателен и следва да бъде уважен до размера от 200
лв. месечно, а до пълния предявен размер от 220 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като издръжка в по-висок размер би представлявала източник
на неоснователно обогатяване за детето предвид липсата на специфични за него
нужди, налагащи по-висок размер на издръжката.
С оглед изхода от
делото на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
115,20 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да възстанови на ищцата сторените
от нея разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 200 лв., определен
съразмерно на уважената част от иска.
Възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е основателно, тъй като
минималният размер на възнаграждението за един адвокат по аргумент от чл. 7,
ал. 1, т. 6 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 300 лв., а делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, голям обем или много на брой съдебни заседания. Ето защо на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение на
ответника следва да бъде намален на 300 лв., от които на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение в размер на 60 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК при присъждане на издръжка съдът следва да
постанови предварително изпълнение на решението.
По тези
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера
на дължимата от Т.М.Х., ЕГН ********** на малолетната
му дъщеря М. Т. Х., ЕГН ********** месечна издръжка, определена с Решение № 427
от 15.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1157/2012 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, от 120 лв. на 200 лв. месечно, като ОСЪЖДА Т.М.Х., ЕГН ********** *** да
заплаща на малолетната си дъщеря М. Т. Х., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Е.П.С., ЕГН ********** *** издръжка в размер на 200
(двеста) лв. месечно, ведно със законната лихва при просрочие, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2019 г., до настъпване на
основания за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на издръжката за горницата над 200 лв.
месечно до пълния предявен размер от 220 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК Т.М.Х., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 115,20
лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.М.Х., ЕГН ********** ***
да заплати на Е.П.С., ЕГН ********** *** в качеството й на майка и
законен представител на М. Т. Х., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.П.С., ЕГН ********** *** в
качеството й на майка и законен представител на М. Т.Х., ЕГН ********** да
заплати на Т.М.Х., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 60 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок, считано от 17.05.2019 г., която дата е обявена на страните в заседанието
за разглеждане на делото, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение – в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: