Присъда по дело №225/2012 на Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ към присъда по НОХД № 225/12г. на ОС - Пазарджик

 

            Обвинението:

 

Против подс. Н.Н.Г. ***, е внесен в съда обвинителен акт за престъпление по чл. 304 ал.1 от НК за това, че на 26.11.2010г. между 02.30 часа и 03.00 часа, в гр. Брацигово, в собствената му къща на ул. „Н.Б.” № 7, непосредствено след извършено пожарогА. в нея, е предложил да даде парична сума от 300 лева в копюри по 50 лв. и е обещал да даде още парична сума до 3 000 лева на длъжностно лице - А.А.К., *** в РС „ПБЗН”- гр. Пещера, за да не изпълни действие по служба, а именно да не изпълни законно регламентиланите си задължения в чл. 91 б ал.1 т.4 от ЗМВР и чл. 127и т.10 от ППЗМВР - да не уведоми прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 234в ал.1 от НК - установено нерегламентирано присъединяване на имота към електропреносната мрежа, собственост на КЕЦ - Пещара при „EVN България - Електроразпределение” АД - гр.Пловдив.

            Подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като твърди, че не е предлагал парична сума и не е обещавал такава на длъжностното лице А.К.. Твърди, че казал само, че ще плати разходите по гА.то на пожара и по ремонта на имота си, както и че не искал да се разчува в град Брацигово за съмненията на служителите от пожарната за незаконно прикачване към електро – преносната мрежа, тъй като такова на практика нямало. Поддържа също, че свидетелите А.К. и Х.Ш. имали негативно лично отношение към подсъдимия, което ги мотивирало да свидетелстват в негова вреда.

 

            Фактите по делото:

 

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

 

Свидетелят А. К. е служител на МВР, назначен със Заповед рег. № 3-1243/04.05.2010г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Пазарджик в РУ "Пожарна безопасност и спасяване" гр. Пещера на длъжност "***", категория "Д"- главен пожарникар. От служебна характеристика на А. К. е видно, че е назначен като служител в МВР през 1992г. като младши инструктор в PC ПБЗН гр.Пещера. След преминати курсове от 1995г. е преназначен на длъжност пожарникар в РС-ПБЗН гр.Пещера. През 1997г. е повишен в длъжност "старши пожарникар". През 2001г. е повишен в длъжност "командир на екип" и след завършен курс за преподготовка през 2002г. е назначен на длъжност "***".

На 26.11.2010г. в дежурната част на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Пещера е получен сигнал за пожар в частен дом, намиращ се в гр. Брацигово на ул. "Н.Б."№ 7. Незабавно бил подаден сигнал на началника на дежурната смяна в PC ПБЗН гр.Пещера и в 01.05ч. дежурната група в състав: началник група - гл. пожарникар А.К., пожарникари - Х.Ш. и Н.Ф., с пожарния автомобил потеглила за гр. Брацигово. Групата пристигнала на адреса в 01,11ч., а в 01,15ч. пристигнал и втори пожарен автомобил от участъка в гр. Брацигово с пожарникар Г.Б..

При пристигане пред горящата къща на Г., началник смяната, свид. К., разпоредил на водача на специалния автомобил - свид. Ф., да изключи електрическото захранването на горящата къща, а самият той със свид. Ш. извадили стълба, тъй като входната врата на имота била заключена. Чрез стълбата К. и Ш. се качили на бетонната плоча пред къщата, разбили прозореца на втори етаж и влезли в стая, изпълнена с дим и пламъци от огън. На пода открили паднал полузадушения Н. И.Г., баща на подсъдимия Н.Г., който бил в безпомощно състояние, обгазен и неадекватен. К. и Ш. веднага го изнесли от къщата като отворили входната врата на имота от към улицата. Свид. К. се обадил да изпратят линейка за пострадалия.

Свидетелите К. и Ш. опънали една гасителна линия през разбития прозорец на втори етаж и втора през вратата на имота, през вратата на къщата и по стълбището до втори етаж.

Докато К. и Ш. били в къщата и оказвали помощ на пострадалия, пожарникарят Г.Б. започнал да разпитва У. къде се намира електро - захранването на къщата, когато при тях дошъл свид. К.В., собственик на съседната къща. В. оказал съдействие като отворил електрическото табло, което било монтирано до входната врата за неговия имот, и изключил електрическото захранване на къщата на сем. Г.. За по-голяма сигурност, тъй като таблото за двете къщи било общо, В. изключил тока като свалил предпазителите и на двете къщи, неговата и на Г., и централния предпазител в таблото.

Преди да пуснат водоподаването по линиите, свидетелите К. и Ш. огледали обстановката с помощта на прожектори. Установили, че огнището на пожара се намира на втория етаж на къщата, при електрически бойлер на банята, който се захранвал с електричество от разклонител от коридора, където един в друг имало включени и други разклонители. Като проследили включването на разклонителите установили, че захранването им идва от първия етаж. Въпреки, че захранването на къщата било изключено от таблото на улицата, при гА.то на дрехи и парцали кабелът по стената на първия етаж започнал да искри, поради което водоподаването било спряно.

Свид. К. излязъл да провери каква е причината и попитал Ф. дали електрозахранването е изключено. Получил утвърдителен отговор, както и че никой не бил включвал захранването от таблото след неговото изключване. К. се върнал на първи етаж на къщата. Опитали да продължат гА.то, при което последвало ново искрене. Свидетелите установили, че кабелът е мостов проводник, външно монтиран по стената. Като проследили кабела видели, че същият минавал покрай електрическо табло, намиращо се на първи етаж. Свид. К. отворил таблото и свалил всички предпазители в него. Като огледали отново се установило, че мостовия проводник само минава покрай таблото към втория етаж на къщата, но не минава през самото табло и през предпазителите и по него прлодължавало да има напрежение. Свидетелите проследили кабела и видели, че същия е закрепен по трегера под бетонната плоча пред къщата, слизал по стената надолу и там се губел под наредени дърва. Свид К., в присъствието на свид. Ш., с помощта на специални клещи прекъснал кабела. След това двамата се върнали на първи етаж и продължили гА.то, при което кабелът спрял да искри.

Когато пожарът бил вече потушен, пристигнали подсъдимият Н.Н.Г. и майка му, свид. А.Т.Г..

Свидетелят К. им казал за случилото се и изразил предположението си, че в къщата имало захранване на ток и от другаде.  Свидетелката Г. започнала да търси кучетата си и с подс. Г. и свидетелите К. и Ш. се качили на втория етаж. Докато Г. търсела кучетата, К., в присъствието на Ш., показал на обв. Г. къде излиза идващия от гаража кабел на втория етаж. Тогава Н.Г. казал: „Не можем ли да оправим работата?”. Извадил портфейла си, от който взел няколко банкноти от по петдесет лева и казал на К., че били триста лева, както и че до сутринта може да събере сума до три хиляди лева. Подсъдимият казал на К.: „Събери хората си и кажете още колко пари искате да се оправи работата”. Свид. К. категорично отказал, като казал: „Нас щеше да ни избие тока тука!”. Подсъдимият отвърнал: „Важното е, че никой не е умрял!”. К. заявил, че това, което иска подсъдимият няма как да стане. Подсъдимият отново настоял, като казал на свидетеля А.К., че той /К./ можел да оправи нещата, но не искал.

 

 

Свид. Ш., който се намирал близо зад колегата си К., видял че К. и подсъдимият Г. разговаряли, като първоначално не чул за какво става дума, но скоро след това Г. започна да говори по-високо и тогава чул предложението на Г.К. да събере хората си и да ги пита колко пари искат. Чул също че подсъдимият казал на К., че той може да оправи работата, но не иска. След тези думи Ш. видял реакцията на К., който тръгнал към него афектиран и на глас му казал, че Г. му предлага подкуп.

Като разбрал, че искането му да плати на пожарникарите, за да мълчат за незаконното прикачване към електро – преносната мрежа, няма да бъде удовлетворено, Г. заявил на пожарникарите, че вече си били свършили работата, нямали повече работа в имота му, където имало и ценни вещи, и ги накарал да напуснат.

Излизаики от къщата К. и Ш. събрали пуснатите линии за гА., а подсъдимият Г. вървял след тях и когато излезли на улицата, затворил и заключил пътната врата.

Пред къщата свид. К. казал и на свид. Ф. какво е станало, а имено че подсъдимият му бил предложил подкуп, за да премълчи за незаконно присъединяване към ел. мрежата и при отказа му, Г. ги изгонил от имота. След това К. се обадил от мобилния си телефон и докладвал за случая на оперативния дежурен на РУП - гр.Пещера, като поискал съдействие.

По това време свидетелят Й.К.,***, бил в състава на автопатрул с колегата си К.Г., който покривал района на гр. Брацигово и съседните села. Около 03.00ч. на 26.11.2010г. получили обаждане от оперативния дежурен на РУП-Пещера, който разпоредил да окажат съдействие на екип на РУ-ПБС гр.Пещера, който бил на пожарогА. в гр. Брацигово. Получили информация, че началникът на екипа подал сигнал за незаконно присъединяване към електропреносната мрежа, а собственикът изгонил екипа от имота и не ги допускал.

Не след дълго автопатрулът пристигнал на адреса в гр.Брацигово и от свид. К. били информирани за ситуацията. К. разказал за начина на откриване на незаконно присъединения кабел и за извадените и предложени му от обв. Г. 300 лева подкуп, за да премълчи за станалото и че, след като отказал,подсъдимият Г. ги изгонил от имота и заключил вратата. Докато разговаряли се чуло тропане откъм гаража пред къщата, но понеже пътната врата била плътна, не се виждало какво става вътре. Свид. К. потропал на вратата, представил се, че е полицай и наредил веднага да отворят. Вратата била отворена от подсъдимия Г.. Свид. К. разпоредил на подсъдимия и свид. Г., да излязат от имота и да изчакат до идването на дежурната група от РУП - гр. Пещера.

След пристигането на оперативно следствената група на място, в къщата влезли служителите от тази група, както и свидетелите К. и Ш.. Същите констатирали, че кабелът, останал под електрическо напрежение след изключване на захранването и който хвърлял искри при опитите за гА., вече не бил на мястото, на което го видели и срязали. За времето, през което пожарникарите били пред дома на подсъдимия, кабелът бил премахнат и по стената стояли само част от скобите, с които бил закрепен.

При огледа присъствали и служители на EVN – България, КЕЦ – Пещера – свидетелите Б.Г. и П.Л.. Последният също видял мястото, на което бил прикачен незаконно поставеният кабел за свързване към електро – преносната мрежа на града. Свидетелят се подписал на констативен протокол за това. Подсъдимият отказал да подпише този протокол. На свидетеля Г. бил показан кабелът в дупката в гаража на подс. Г.. Г. замерил и проверил за сигурност, че по кабела няма напрежение, след което колегата му отишъл в трансформатора и започнал поетапно включване на изводите, докато по кабела в дупката се появило напрежение. По този начин установили, че кабела захранва с ел. енергия Пенсионерския клуб и Киносалона на гр. Брацигово, които са съседни на имота на подс. Г.. Свид.Г. установява, че в КЕЦ - Пещера никой не е знаел за преминаващия през имота на подсъдимия Г. захранващ кабел.

Впоследствие, на дневна светлина отново бил извършен оглед от полицаи и служители на КЕЦ – Пещера, за което са съставени съответни протоколи -  за оглед и за незаконното прикачване към електро – преносната мрежа.

Било образувано досъдебно производство № 587/2010г. по описа на РУП-Пещера за престъпление по чл. 234”В” ал.1 от НК. Същото се води срещу „неизвестен извършител” и е спряно.

 

            Доказателствата :

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства.

 

Както беше посочено, в обясненията си подсъдимият отрича да е предлагал пари и да е обещавал такава на длъжностното лице А.К.. Твърди, че казал само, че ще плати разходите по гА.то на пожара и по ремонта на имота си, както и че не искал да се разчува в град Брацигово за съмненията на служителите от пожарната за незаконно прикачване към електро – преносната мрежа, тъй като такова на практика нямало. Поддържа също, че свидетелите А.К. и Х.Ш. имали негативно лично отношение към подсъдимия, което ги мотивирало да свидетелстват в негова вреда.

 

 

            Показанията на свидетелите по основни факти от значение за делото:

 

            А.К. - *** в РС ПБЗН - гр. Пещера. По време на гА. на пожара в дома на подсъдимия в гр. Брацигово, въпреки предварителното изключване на електро – захранването на имота, се появили електрически искри при контакт с водната струя. Забелязал кабел, положен по трегер в гаража. Прекъснал го с клещи и искренето било преустановено. Когато впоследствие дошъл подсъдимия, К. му казал, че в къщата имало захранване с ток и отдругаде. Подсъдимият казал „Не можем ли да оправим работата, като извадил няколко банкноти по 50 лева, за които казал, че са общо 300 лева. Казал също на К.: „Събери твоите хора и кажете още колко пари искате, за да се оправи работата”. На възражението на К., че е щял да ги избие тока, подсъдимият отвърнал: „Важно е, че никой не е умрял”.  К. отвърнал, че това което искал подсъдимият, не можело да стане, а Г. казал, че К. можел да го направи но не искал. След това заявил на свидетеля: „Вие вече сте си свършили работата, излезте от къщата, защото имам ценни неща тук”. Полицаите излезли от къщата. В последствие дошли полицейски служители и когато влезли в къщата, кабелът, който К. бил видял по трегера, вече бил премахнат. На предявеният фотоалбум на снимки 6 и 7 /лист 138 от ДП/ свидетеля сочи мястото на което е бил положен кабела. В последствие открили и разкопали остатъка от кабела, свързан с друг, по-дебел кабел, като служителите от ИВН предупредили да не копаят повече, защото имало напрежение. Свидетелят Ш. се намирал на 2 – 3 метра от  подсъдимият и К.,  когато провели посочения по-горе разговор. Свидетелят отрича да е имал някакъв конфликт с подсъдимия. Свидетелят установява, че познава съпругата на подсъдимия само по физиономия и не я е виждал да ходи в сградата на пожарната в гр. Пещера. Незнае между подсъдимия и свидетелят Ш. да има влошени лични отношения заради съпругата на подсъдимия.

            Х.Ш. – огнеборец. Установява, че се появило искрене по време на гА. на пожара, въпреки предварителното изключване на електро-захранването. К. показал кабел, който вървял по трегер и свършвал в края на двора, където имало складирани дърва. Отрязали кабела и продължили гА.то. След пристигането на подсъдимият свидетелят чул част от разговора между К. и Г.. Чул К. да казва „това не може да стане”, на което подсъдимият отвърнал „Хайде, А., знам че можеш да я оправиш, събери хората и питай още колко”. В последствие К., видимо ядосан, обяснил на Ш., че подсъдимият му бил предложил подкуп. Когато двамата свидетели казали на подсъдимия, че са могли да пострадат от наличието на електрически ток, подсъдимият отвърнал „Е, нали никой не умря”. След като излезли служителите на пожарната, подсъдимият заключил вратата след тях. Когато дошла оперативната полицейска група, се наложило да разпоредят няколко пъти на подсъдимия да отвори вратата. Когато влезли вътре, кабелът по трегера вече го нямало, но като проследили посоката на кабела, който видели преди това и се ориентирали по купчината дърва, успели да открият мястото, на което бил прикрепен към магистралните захранващи кабели. Свидетелят познавал от детинство съпругата на подсъдимия, но никога не е изявявал намерение да се жени за същата. Установява също, че съпругата на подсъдимия не е ходила в сградата на пожарната в гр. Пещера.

            Н.Ф. ***. По време на гА.то имало късо съединение, въпреки изключеното предварително електрозахранване. Открили кабел, който свидетелят видял. Впоследствие полицаите установили къде бил свързан кабелът. Впоследствие А.К., видимо афектиран, казал на Ф., че подс. Г. му предлагал подкуп да си мълчат, че го хванали с нелегално прекаран ток. Подсъдимият изгонил пожарникарите от къщата си с думите: „Нямата повече работа тук, вие си свършихте работата тук!”, след което заключил вратата. Прочетени са показанията на свид. Ф. от досъдебното производство на 28.09.11г. по ДП № 3482011г. на ОСО при Пазарджишката окръжна прокуратура, поради твърдение на защитата, че там не е казал, че подсъдимият изгонил пожарникарите. На лист 81 е протоколирано: „Видях лично, че след колегите Г. затвори вратата към къщата и я заключи. Чух щракването от заключването”.

            Й.К. – полицай, охрана на обществения ред в РУП – Панагюрище. Бил изпратен по сигнал на адреса на подсъдимия в гр. Брацигово. Сигналът бил, че служителите на пожарната били изгонени от собственика на къщата, който заключил вратата и не ги пускал. Пожарникарите потвърдили на място сигнала като казали и че бил предлаган подкуп да си мълчат за незаконния ток. Били възмутени, че можел токът да ги избие. Собственикът отворил вратата и К. помолил него и майка му да останат отвън до идване на оперативната следствена група. Колегите /пожарникари/ казали, че докато чакали били чули шум, че отвътре, вляво нещо се ровело. К. разровил с лопата и открил кабела. Служителите от „енергото” замерили и установили напрежение 220 волта.

            Ц.Ч. – оперативен работник в Полицейски участък – Брацигово. При пристигане на местопроизшествието, пожар в къщата на подсъдимия в гр. Брацигово, колегите му от пожарната били афектирани, че можело да стане нещастен случай с тях заради наличието на кабел под напрежение, прекъснат впоследствие от свидетеля К.. Ч. не видял кабела, защото вече го нямало. К. му казал, че подс. Г. му предложил пари, за да се прикрие случая с незаконния кабел. Извършен бил двукратно оглед – веднъж през нощта и веднъж на дневна светлина през светлата част на денонощието. По искане на защитата с мотив противоречие, са прочетени показанията на свид. Ч. от досъдебното производство, дадени на 04.11.2011г. на лис 101 до 103, където свидетелят подробно е разказал за какво са предлагани пари от подсъдимия на К. – „К. беше доста ядосан като каза, че токът е можел да убие него и колегата му Ш.. К. каза още, че след като Г. пристигнал, с цялата си наглост му предложил подкуп – пари, за да си трае и да не уведоми за този кабел…. К. каза, как Г. на втория етаж го дръпнал настрани, извадил портмонето си, хванал няколко банкноти по 50 лева”. Свидетелят поддържа изцяло показанията си от досъдебното производство.

            Б.Г. – електромонтьор в EVN, КЕЦ – Пещера. На мястото на произшествието служители на РС ПБЗН- гр. Пещера им показали къде е прикачен кабелът, по който продължавало да тече ток, независимо, че било изключено електрозахранването. Свидетелят чул А.К. да казва: „Ще ми дава пари, аз имам две деца, той щеше да ме очисти!”.

            П.Л. - електромонтьор в EVN, КЕЦ – Пещера. На местопроизшествието им било казано от служителите на пожарната, че при изключено захранване имало искрене при гасенето. Казали му, че в къщата имало кабел, с който евентуално се крадял ток. После било разкопано от пожарникарите дупка вляво до гаража и там се открил захранващият кабел на EVN с нарушена изолация, видимо кабелът бил белен. А. от пожарната му казал, че му предлагали пари да скрие щетата, където бил хванат кабела.

            А.Т.Г. – майка на подсъдимия. Били със сина й в Пловдив, когато й се обадили за пожар в къщата им в гр. Брацигово. Като отишли там, К. им казал, че след спиране на тока, по кабела имало ток. Когато к. изказал подозрение, че е имало кражба на ток, синът й отговорил: „Не е възможно, няма такова нещо, аз ще си поема парите по разходите на ремонта и за пожарната. Моля ти се, по-тихо да не чуят съседите, да не помислят че крадем ток!”. Качили се на втория етаж и подсъдимият казал: „Защо не си събереш хората и не си отивате да почивате!”. Вратата се била затворила сама след пожарникарите, поради конструкцията си. Скоро след това дошли полицаи, които влезли в къщата. Някаква група с кирка и лопата копали в двора и казали, че открили кабел. Свидетелката била много учудена, защото нямало кражба на ток в дома й. Синът й не бил махал никакъв кабел от двора след излизането на пожарникарите.

            А.Т.Г. – съпруга на подсъдимия. Познавала се със свидетеля Х.Ш. от деца, били много добри приятели. Още когато била студентка той й казвал, че я харесва. Не й е предлагал брак, но на шега казвал, че щели да се оженят. Запознала съпруга си с Ш.. Предполага, че негативното отношение, което свидетелят Х.Ш. имал към нея, се пренесло и към съпруга й. Откакто се омъжила, близките приятелски отношения с Ш. значително охладнели – не излизали на кафе, не си пишели СМС-и. Познавала А.К. само по физиономия. Много пъти била ходила в пожарната в Пещера преди да се омъжи. Ходела там, защото познавала почти всички, имала много приятели там. Не може да посочи дори личните имена на никой от пожарникарите, с изключение на Л.Д. и „Г.”.

            И.З. – електротехник, поддържал битовата техника в дома на Г. в гр. Брацигово. Преди пожара всичко бил проверявал и нямало незаконно прикачване към електро - преносната мрежа.

            К.В. – съсед на подсъдимия. Намирал се пред къщата на подс. Г., докато пожарникарите гасели огъня. Не бил чул да се говори за незаконно прикачване към електо – преносната мрежа. Чул Г. да казва на пожарникарите, че ще си плати ремонта на къщата и не искал да се говори и разчува. Не чул Г. да иска от пристигналите полицаи заповед за обиск.

            П.П. – бивш собственик на имота на подсъдимия в гр. Брацигово. Не установява релевантни факти.

 

            Анализ на доказателствата:

 

            За да прецени достоверността на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид не само съотнасянето им към другите доказателствени средства, но и тяхната житейска и логическа правдоподобност сами по себе си. Тук силно впечатление прави крайната нелогичност и неправдоподобност на твърдението на подсъдимия Г., че същият бил казал на свид. К., че щял да заплати за своя сметка разходите по потушаването на пожара и ремонта на имота си, а не бил предлагал да плати за мълчанието на пожарникарите за открития „незаконен” кабел. Нито има законова регламентация, нито практика пострадалите при пожар да заплащат за гА.то на пожара, а и е напълно в реда на житейската логика подсъдимият да си възстанови щетите от пожара за своя сметка. Тоест липсва каквато и да било нужда Г. да прави такива изявления пред свидетеля К. – тези обстоятелства се разбират от само себе си и е напълно излишно подсъдимият да убеждава свидетеля в това. От друга страна, напълно достоверни са твърденията на свидтетеля К., че Г. му предложил пари, за да мълчат той и колегите му за извършеното престъпление – незаконното прикачване към електропреносната мрежа, за което имало очевидни доказателства още към онзи момент. Показанията на свидетеля К. не само са достоверни по съдържанието си, но са и верни – подкрепят се пряко от показанията на свидетеля Ш. и косвено от тези на свидетелите Ф., К., Ч., Г., Л., пред които свидетелят К. е казал още непосредствено след пожара, че подсъдимият му предложил пари, за да се прикрие наличието на незаконно захранване с електричество на имота на Г.. Съдът прие за установен факта, че подсъдимият извадил паричната сума от триста лева и предложил същата на свидетеля К., както и че обещал на същия до сутринта да допълни тази сума до три хиляди лева, възоснова показанията на свидетеля К., който е пряк очевидец и е възприел непосредствено това поведение на Г..

Тези действия на подсъдимия, освен всичко останало, са и напълно в контекста на цялостното поведение на Г. по време на целия инцидент. След като разбира за пожара, подсъдимият пристига на място в имота си в гр. Брацигово, К. му казва за подозренията си, че има незаконно захранване с електричество, като показва и прекъснатия кабел. Подсъдимият предлага подкуп на служителя на пожарната за да се потули случая, като след отказа на К., Г. изгонил пожарникарите от къщата, заключил вратата зад тях, премахнал кабела и отворил едва при пристигането на полицейския екип. Тоест цялостната посока на поведението на подсъдимия е към прикриване следите от извършеното престъпление по чл. 234 „В” ал.1 от НК – неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Само един от елементите на тези негови действия е предложеният подкуп на пожарникаря К..

Обстоятелството, че кабелът бил премахнат от подсъдимия е единственият възможен фактически извод при анализ на всички доказателства. Безспорно установено от показанията на всички присъствали огнеборци е, че при гА.то, след изключването на напрежението, останал кабел, по който все още течал електрически ток. Едва след неговото прекъсване, искренето спряло и пожарът бил потушен окончателно. Също така безспорна се установи, че след като пожарникарите били изгонени от къщата от подсъдимия, вътре останали само той и неговата майка, свидетелката Г.. Когато не след дълго свидетелите отново влезли в имота, кабелът вече не бил там. Единственият възможен извод е, че подсъдимият сам, или с евентуалната помощ на майка си, е махнал проводника и то с цел да прикрие извършеното престъпление.

Съществен е въпросът какво е искал подсъдимият срещу предложените на свид. К. пари. Според самия подсъдим и неговия защитник, той искал просто да не се разгласява пред съседите за кабела /и то като подс. Г. отрича да е предлагал пари за целта/. Това не е вярно. Самият подсъдим в обясненията си в съдебно заседание /страница 5 от протокола, абзац втори, ред трети и следващите/ казва: „Според него /свид. К./ има незаконно присъединяване към мрежата на КЕЦ – Пещера ли се води. Моите думи към него бяха, че съм сигурен, че такова нещо няма. Най-вероятно е станало някакво объркване, че не искам да се разчува, защото отвънка имаше съседи, това е малък град, всички се познават. Няма смисъл да се вика полиция, защото съм сигурен, че няма нерегламентирано прикачване към ел. мрежата и ще си заплатя всичко, което трябва по ремонта, по възстановяването, по пожарогА.то каквито разходи са направени, ще си ги платя за моя сметка”. Тоест подсъдимият на практика признава, че опитвал да мотивира свид. К. да не вика полиция. Не да не разгласява пред съседите, а да не вика полиция. В съзнанието на подсъдимия очевидно е пределно ясно, че незаконното присъединяване към електропреносната мрежа е престъпление, което се разследва от полицията и затова Г. иска да предотврати уведомяването именно на полицията. Тук е мястото да се отбележи и несъстоятелността на доводите на подсъдимия, че К. вече бил уведомил полицията и било безпредметно подсъдимият да му предлага подкуп да не го прави. Установи се, че свидетелят К. поискал съдействие и уведомил дежурния в РУП – Пещера едва след като подсъдимият ги изгонил от къщата си.

Като описва искането на подсъдимия, прокурорът в обвинителния акт /страница трета, края на трети абзац/ цитира неговите изрази: „само да не се разчува за кабела”, „Обвиняемият отново настоял, като му казал, че той може да оправи нещата, но не иска”. Тези твърдения на обвинението се доказаха категорично от показанията на свидетелите К. и Ш.. Свидетелят К., в съдебно заседание, цитира думите на подсъдимия: „Не може ли да оправим работата?”, „събери твоите хора и кажете още колко пари искате, за да се оправи работата!” /страница десета, последния абзац от съдебния протокол/. Очевидно е, че искането на подсъдимия далеч не е просто да не се разчува пред съседите. Целта на подсъдимия е да „оправи работата”. Преценен логически и житейски, смисълът на това искане е повече от очевиден – това, което трябва да се „оправи” е информацията за прекарания незаконно ток в къщата на подсъдимия да не стигне до компетентните органи, които могат да потърсят наказателна отговорност за извършеното. Подсъдимият ясно обяснява: „Няма смисъл да се вика полиция, защото съм сигурен, че няма нерегламентирано прикачване към ел. мрежата”. За него е ясно, че има подозрения у длъжностното лице К. за извършено престъпление и той /подсъдимият/ иска това да не стига до полицията. Твърденията за неразгласяването пред съседите са просто опит на подсъдимия да преиначи смисъла на предложеното на К. така, че да съответства на интересите му да избегне наказателната отговорност по обвинението в подкуп.

            Централният пункт в защитата на подсъдимия против фактите на обвинението е дискредитиране добросъвестността на показанията на основните свидетели – К. и Ш.. Подсъдимият твърди, че свидетелят Ш. се познавал със свидетелката Г. /съпруга на подсъдимия/ от детските си години, впоследствие имал намерение да сключи брак с тази свидетелка и, доколкото не успял по причина на подсъдимия, Ш. имал крайно лошо лично отношение към подс. Г. и се опитвал да му навреди. За свидетеля К. твръди, че имали пътен инцидент, който също настроил негативно този свидетел против Г.. Инцидентът се състоял в това, че преди години, К. бил спрял неправилно автомобила си и препречвал движението, подсъдимият спрял със своя автомобил и, след като изчакал продължително време, започнал да подава звукови сигнали с клаксона, К. излязъл, разменили си реплики. Твърденията на подсъдимия отиват и по далеч – съпругата му, свидетелката Г., често ходела в сградата на Пожарната в гр. Пещера и имало още служители на пожарната, които я харесвали и й го показвали чрез изпращане на СМС-и. Така, според твърденията на самия подсъдим, той /подсъдимият/ се оказал в ситуация на „конфликт на интереси” с голяма част от личния състав на пожарната в гр. Пещера. Това мотивирало тези служители да водят „негативна кампания” срещу подсъдимия.

            Всички тези твърдения на подсъдимия останаха изолирани от достоверните доказателства по делото.

            Свидетелката А.Т.Г. опита в известна степен да подкрепи защитната позиция на съпруга си, в чиито интерес е безспорно заинтересована, но дори и тя не твърди свидетелят Ш. някога да е казвал, че е имал намерение да й предлага брак. Тази свидетелка, въпреки твърдението, че действително често ходела в сградата на пожарната в гр. Пещера, където имала много познати, не може да посочи името на никой от своите познати, освен Ш.. В същото време нито един от разпитаните по делото свидетели не установи свидетелката някога да е ходила там. Неконкретни, изолирани и поради това недостоверни са и твърденията на подсъдимия и съпругата му за наличието и на други обожатели на свид. Г., останали разочаровани от нея и поради това настроени негативно към подсъдимия.

            Твърденията на подс. Г. за пътен инцидент също останаха напълно изолирани от всички доказателства по делото. На първо място самите твърдения на Г. са изключително неконкретни – инцидентът бил станал преди „четири, пет, шест години”. Никакви очевидци, никакви доказателства. Свидетелят К., включително в очна ставка с подсъдимия, категорично отрича да е имало подобен инцидент. Не твърди, че не си спомня, а че не е имало такъв случай, както и, че ако е имало е щял да го запомни.

В заключение – твърденията за „конфликт на интереси” и „негативна кампания” във вреда на подсъдимия са голословни и неверни.

            Нещо повече – конкретно за добросъвестността на свидетеля Ш.. Същият се е намирал на няколко метра зад колегата си К., когато подсъдимият предложил подкупа. Ако беше недобросъвестен, Ш. би могъл да твърди, че е чул целия разговор между двамата, да синхронизира твърденията си с тези на К. и така да бъде много по-убедителен като източник на информация за главния факт по делото – предлагането на подкупа. Вместо това свидетелят Ш. твърди, че първоначално не чувал какво си говорели подсъдимият и К., но в един момент чул колегата си да казва, че „това не може да стане”, на което Г. казал по-високо: „Знам, че можеш да я оправиш! Събери хората и питай още колко!”. Защитата възразява, че било нелогично подсъдимият първо да е говорил тихо, а после по-високо. Възражението е неоснователно. Има житейска логика, която може да мотивира Г. да започне да говори по-високо. След като е видял, че свидетелят К. отказва подкупа, Г. може да е разчитал, че свидетелят Ш. може да прояви интерес към предлаганите пари и да стане съюзник на подсъдимия в убеждаването на противещия се К.. Действително това е само предположение, но е логично и би могло да обясни промяна в силата на говорене на подсъдимия при предлагане на подкупа. Това предположение е също толкова предположение, колкото и предположението на защитата, че подсъдимият нямал причина да започне да говори по-високо в един момент от разговора.

            Твърденията на свидетелите – служители на пожарната се подкрепят косвено и от тези на свидетелите, служители на  EVN, КЕЦ – Пещера – Л. и Г.. Тези свидетели също са констатирали наличието на доказателства за незаконно прикачване към електропреносната мрежа и пред тях К. е изразил възмущението си, че можел да бъде убит от тока по време на гА.то, а след това подсъдимият му предложил пари да си мълчи за това. Липсват каквито и да било данни за заинтересованост на тези свидетели. Дори подсъдимият не твърди, че има „конфликт на интереси” с тях.

            Свидетелката А.Т.Г., майка на подсъдимия, твърди че била непрекъснато до сина си, не казва да е чула предлаган подкуп от негова страна на свид. К., както и заявява, че синът й предложил пожарникарите да отиват да си почиват, а не ги е гонил от къщата, както и че вратата сама се затворила зад тях. Тази свидетелка, поради близкото си родство с подсъдимия, също е крайно заинтересована в негова полза, което мотивира съда да се отнесе внимателно при преценка достоверността на твърденията й. Друго, също много значимо обстоятелство, обуславящо извод за сериозна заинтересованост на свидетелката А.Т.Г., е това, че тя е обитавала имота на подсъдимия в гр. Брацигово и при наличието на сериозни доказателства за извършено престъпление – неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, се е ползвала от това престъпно състояние, поради което, а и за да прикрие и това престъпление, същата има достатъчен мотив да преиначава фактите по делото. Всичко това мотивира съда да не кредитира показанията на тази свидетелка там, където те противоречат на показанията на незаинтересованите свидетели, а именно по въпросите имало ли е кабел, посочен им от К., че е бил под напрежение след изключване на захранването, как са излезли пожарникарите от дома им, заключвал ли е подсъдимият вратата след тях, премахвал ли е цитирания проводник, когато останали сами в къщата.

            Съдът не кредитира показанията на свид. К.В., съсед на подсъдимия, че по време на инцидента чул подс. Г. да казва на пожарникарите, че щял да плати всички разноски по ремонта на къщата и че не иска да се говори и разчува. Този свидетел, според неговите собствени твърдения, е бил извън къщата, докато пожарникарите са били вътре и физически няма как да е чул разговора, провеждан вътре. Дори свидетелят Ш., който се намирал близо до говорещите, не е чувал добре какво си говорят К. и подсъдимият. А фактът, че В. не бил чул да се говори нещо за незаконно прикачване към електропреносната мрежа, означава единствено, че не е чул. При това той е единственият свидетел, който не го е чул.

            Показанията на свидетеля И.З., електротехник, поддържал електрически уреди и инсталацията в дома на Г. в гр. Брацигово, не променят горните изводи на съда по релевантните за случая факти. Този свидетел твърди, че не е видял в къщата да е имало данни за незаконно прикачване към електропреносната мрежа. При положение, че този факт е установен категорично от показанията на останалите свидетели, за което са съставени и констативни протоколи от служителите на ЕVN, показанията на свид. З. могат да означават единствено, че не е видял или, че е недобросъвестен.

            Относно становището на защитника, че съдът следва да приобщи към писмените доказателства по делото протоколите за разпит на свидетели по спряното ДП № 587/10г. на РУП – Пещера, а от там и съдържащите се в тях показания на свидетелите К. и Ш. и да констатира наличието на противоречия с показанията им на съдебното следствие и досъдебното производство по настоящето дело. Това искане е неоснователно. По същество с него се цели заобикаляне на закона – чл. 281 от НПК, предвиждащ възможност за четене показанията на свидетел, дадени по същото дело при различни хипотези. Иска се постигането на резултат, забранен от закона – четене на показания на свидетели, дадени по друго дело, чрез използването на законно съставени официални документи, каквито безспорно са протоколите за разпит на свидетели по цитираното  ДП № 587/10г. на РУП – Пещера. Вън от всякакво съмнение е, че споменатите протоколи за разпит на свидетели са официални документи и са съставени по реда на НПК. Но именно защото са протоколи за разпит на свидетели, те имат различен правен статут в сравнение с всички други документи, използвани в процеса като доказателствени средства. Съдържанието на тези протоколи обективира свидетелски показания – едно различно доказателствено средство, приобщавано към доказателствената съвкупност по делото по друг ред, с други способи - непосредствен разпит, което е правилото, или прочитане на показанията по реда на чл. 281 от НПК, при наличие на някоя от хипотезите на същия, което е изключението. Разпоредбата на чл. 281 от НПК, предвиждаща четене на свидетелски показания /което автоматично значи четене на протоколите за разпит/ е специална спрямо уредбата на раздел четвърти „Писмени доказателствени средства” на глава тринадесета „Доказателствени средства” на НПК. И в двата случая съдът прочита съответни документи и така приобщава към доказателствата по делото фактическите данни, изложени в писменото им съдържание, но протоколите за разпит, или „показанията”, както казва чл. 281 ал.1 от НПК, могат да се четат единствено при наличието на някоя от изчерпателно изброените в този текст хипотези. Да се възприеме становището на защитата, че протоколите за разпит, в качеството им на официални документи, могат винаги да се четат и да се ценят като доказателствени средства показанията, обективирани в писменото им съдържание, означава напълно да се обезсмисли съществуването на разпоредбата на 281 от НПК. Цитираните протоколи от ДП № 587/10г. на РУП – Пещера доказват в настоящия процес единствено обстоятелствата, че има образувано такова дело и че А.К. и Х.Ш. са разпитвани като свидетели по същото. Съдържащите се в тези протоколи фактически данни са послужили като достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за да се образува ДП № 34/2011г. с постановление на прокурора от 03.08.2011г.

 

            Относно правната квалификация.

 

            При така установената фактическа обстановка подс. Н.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 304 ал.1 от НК, като на 26.11.2010г. между 02.30 часа и 03.00 часа, в гр. Брацигово, в собствената му къща на ул. „Н.Б.” № 7, непосредствено след извършено пожарогА. в нея, е предложил да даде парична сума от 300 лева в копюри по 50 лв. и е обещал да даде още парична сума до 3 000 лева на длъжностно лице - А.А.К., *** в РС ПБЗН- гр. Пещера, за да не изпълни действие по служба, а именно да не изпълни законно регламентиланите си задължения в чл. 91 б ал.1 т.4 от ЗМВР и чл. 127и т.10 от ППЗМВР - да не уведоми прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 234в ал.1 от НК - установено нерегламентирано присъединяване на имота към електропреносната мрежа, собственост на КЕЦ - Пещара при „EVN България - Електроразпределение” АД - гр.Пловдив.

Безспорно е, че свидетелят А.К. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК. Същият е назначен на длъжност "*** в пожарогасене и аварийно - спасителна дейност" към Районно управление "Пожарна безопасност и спасяване" гр. Пещера при Областна дирекция на МВР. Тоест на К. е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение и тази служба не е дейност само на материално изпълнение.

Няма спор и по въпроса, че предложените от подсъдимия 300 лева и обещани 3000 лева не се следват на длъжностното лице, което получава трудово възнаграждение от държавното учреждение, в което работи.

Какво е искал подсъдимият от длъжностното лице срещу предложените и обещани пари? Този въпрос също получи ясен и категоричен отговор. Подсъдимият е искал от свидетеля К. да си замълчи за разкритите от него данни за извършено престъпление по чл. 234в ал.1 от НК - незаконно присъединяване на имота на подсъдимия към електропреносната мрежа, собственост на КЕЦ - Пещара при „EVN България - Електроразпределение” АД - гр.Пловдив. К., в качеството си на длъжностно лице, е бил длъжен да сигнализира прокуратурата за своите констатации. Това негово задължение е регламентирано в чл. 91 б ал.1 т.4 от ЗМВР – „При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението … при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата” и чл. 127и т.10 от ППЗМВР – „За осъществяване на държавния противопожарен контрол органите за пожарна безопасност и защита на населението … при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват прокуратурата”.

Мотивите си защо фактически приема, че точно това е било съдържанието на искането на подсъдимия, съдът изложи по-горе, при анализа на доказателствата. От правна страна това поведение на подсъдимия, в частност естеството на искането му към служителя от пожарната, изпълва точно хипотезата на наказателно – правната норма на чл. 304 ал.1 от НК – подсъдимият е искал от свид. К. „да не извърши действие по служба”. Правните норми са общи правила за поведение, целта е да бъдат формулирани общо, но достатъчно ясно и да обхващат разнообразието от човешко поведение, което в реалния живот е огромно. Според защитата не било установено подсъдимият да е искал от свидетеля К. да не уведомява прокуратурата. Нужно ли е извършителят на активния подкуп, предлагайки пари на длъжностното лице, да посочи кои точно законови разпоредби регламентират поведението, което длъжностното лице трябва да пропусне срещу предложения имотен дар?! Категорично не. Дори в едно от съдебните решения на върховната съдебна инстанция, на което защитникът неоснователно се позовава, ясно е казано: „В такива случаи както обективно, така и в съзнанието на даващия и приемащия подкупа трябва ако не конкретно, то поне в общи линии да бъде определено съдържанието на това действие или бездействие, което се иска от длъжностното лице и което е пряко свързано с неговите служебни задължения” - Решение № 354 от 30.10.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 361/2009 г., I н. о. Точно това е налице в конкретния случай. Свидетелят К. разкрива данни за престъпление, казва това на подсъдимия и последният заявява, че не нужно да се вика полиция, изважда сумата от триста лева, предлага я на длъжностното лице, за да „оправи работата”, да замълчи за престъплението, и обещава до сутринта да допълни сумата до три хиляди лева.

Неоснователни са възраженията на защитника, че не било ясно и каква сума обещава подсъдимият предвид израза „до три хиляди лева”. Давайки триста лева, подсъдимият е заявил, че до сутринта може да събере пари и да допълни сумата до размер на три хиляди лева, тоест обещал е да даде на свидетеля К. общо сумата от три хиляди лева – триста предлага веднага, а разликата до три хиляди лева може да събере до сутринта. Но дори хипотетично да се приеме, че подсъдимият не е имал предвид конкретна сума, а е имал предвид каквато и да било сума до три хиляди лева, това не променя изводите относно съставомерността на деянието.

 

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл. Така подсъдимият е имал ясна представа за длъжностното качество на свидетеля К., съзнавал е, че предлага и обещава на последния пари, които не му се следват и целта му е била да мотивира свидетелят да пропусне да извърши нещо по служба.

 

Лишено от основание поради липса на връзка с конкретните факти по делото е позоваването на защитата и на решение № Решение № 487 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 462/2008 г., II н. о. Фактите по това дело са били съвсем различни: „Подсъдимият е размахвал пачка банкноти, но всъщност нищо конкретно не е предлагал на св. В (още по- малко сумата от 100 лв. съобразно обвинението), което тя да е било възможно да приеме или не, нито от поведението му е било пряко изводимо, че дарът с явно неустановено съдържание, е бил предназначен да й повлияе да не му съставя акт. В този аспект, след като по убедителен и недвусмислен начин не е било установено предлагане на дар с конкретни обективни характеристики и субективна насоченост, то деянието е не съставомерно по текста на чл. 304, ал. 1 от НК”. Фактите по настоящето дело, както бяха изложени по-горе, се различават съществено от цитираните. Подсъдимият Г. е предложил конкретна сума пари, обещал е също така конкретна сума и то с ясно искане – свидетелят К. да премълчи за разкритите данни за престъпление, споменато многократно по-горе.

 

 

Относно наказазанието:

 

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

            Обществената опасност на деянието е висока. Същата произтича от конкретните обстоятелства, при които е извършено процесното деяние, цитирани многократно. След като животът и здравето на пожарникарите са били застрашени заради незаконно прекараното електрическо захранване в имота на подсъдимия, последният е предложил пари на началника на дежурната смяна, свидетеля К., за да мълчи за откритите данни за извършено престъпление. Наглостта в действията на подсъдимия Г. и естеството на множеството застрашени обществени отношения: тези по снабдяването и заплащането на електрическа енергия, живота и здравето на огнеборците, дейността на служителите от пожарната, към чието опорочаване пряко е насочено деянието на подсъдимия, очертават действително завишената степен на опасност на конкретното престъпление.

Данните за личността на подсъдимия са противоречиви. От една страна по делото е представена характеристика от местоработата на Г., според която той е много добър служител, коректен, амбициозен, човек на който може да се има доверие. Това във връзка с чистото съдебно минало на Г. дава основание да се приеме, че същият е положително личностово охарактеризиран. От друга страна по делото е налична и характеристика, изготвена от полицейски инспектор по местоживеенето на подсъдимия в гр. София, според която Г. работел като шофьор и зареждал железарски магазини, но не полагал грижи за близките си и не се ползвал с добро име по местоживеене. Колкото и общо да са формулирани тези изводи в полицейската характеристика, същите са значителен коректив на силно позитивната характеристика, дадена от работодателя. Наред с качествата, които работодателят така високо е оценил, по делото се установиха и обстоятелства, сочещи в обратната посока. Изключително характерно в това аспект е цялостното отношение и поведението на Г. по времето на деянието. Щом разбира, че животът на пожарникарите е бил изложен на риск от електрическия ток, прекаран незаконно в имота му, подсъдимият казва: „Нали никой не е умрял!” и предлага пари на началника на дежурната смяна, да си мълчи за случая. Получил отказ, подсъдимият бързо гони от къщата си хората, които са спасили баща му от явна смърт и имуществото му от пожара, заключва ги пред къщата, за да може да направи възможното да заличи следите от престъплението. Поведението на подсъдимия Н.Г. в нощта на пожара е нагло. Разсъждавайки в тази посока, съдът приема, че по делото не е установено Г. да е знаел за незаконното присъединяване към електропреносната мрежа – имотът е бил постоянно обитаван от неговите родители, докато Г. ***.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия, без оглед на средствата, да прикрие следите от извършеното в имота му престъпление.

            Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието и на добри характеристични данни за същия.

Отегчаващи обстоятелства – неадекветното отношение към създадената опасност за живота на служителите на РС „ПБЗН”- гр. Пещера и описаните по-горе обстоятелства, дали основание да се прецени като повишена обществената опасност на конкретното деяние и поведението на подсъдимия по време на инцидента и непосредствено след това.

            При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на две години лишаване от свобода и глоба от две хиляди лева в полза на държавата.

            С оглед данните за личността на подсъдимия, и най-вече липсата на предишни осъждания, съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години. За да определи минималния изпитателен срок, съдът отново взе предвид чистото съдебно минало на подс. Г..

            Възпитателната работа с условно осъдения подсъдим се възложи на съответната наблюдателна комисия към Столична община.

            Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от 126.80 лв.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :