№ 102
гр. Плевен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201773 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №35А/ 30.08.2022 г. на
НАЧАЛНИК на РУ – Д.Д. при ОДМВР-ПЛЕВЕН, на Й. И. М. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.38 ал.1
от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
извършено нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва, че подадения от нейна страна сигнал посредством Единен
европейски номер 112 /ЕЕН112/ е недействителен като изтъква, че причина за
тази преценка на полицейските органи е обстоятелството, че е скъсала
подадена жалба за възникнал инцидент; наред с това отбелязва, че не е в
състояние да заплати парична глоба в размер на 2000 лева, като в тази връзка
представя доказателства за осигурителен доход в размер на 325 лева. На тази
основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Пледира за отмяна на
Наказателното постановление, без да изтъква конкретни съображения в тази
връзка.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-Д.Д. при ОДМВР –
ПЛЕВЕН – представител не се явява.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№35А/13.08.2022г. от страна на Г. Н. Д. – мл.инспектор при РУ-Д.Д., в
присъствието на свидетеля Б. П. В. и нарушителя – Й. И. М.. Съставен е за
това, че на 13.08.2022г. около 02:49 часа подала недействителен сигнал на
ЕЕН 112, - че е влязла със съпруга си в клуб „***“ в гр.Д.Д., където е бил бит
от две лица. Отбелязано е, че сигнала е „недействителен“, а деянието е
квалифицирано като такова по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112 . При съставяне на
АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Й. И.
М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.38 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
извършено нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.12 – 15 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно,
съставеният Акт и обжалваното Наказателно постановление не съдържат
ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване.
Както актосъставителят, така и административнонаказващият
орган са посочили, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.28 ал.1
ЗНССПЕЕН112, съобразно която „Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с
изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ.“. Видно е, че се касае за забранителна по характера си
правна разпоредба, според която, непозволени са следните поведенчески
прояви:
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното избиране на ЕЕН 112 от електронни устройства /с
изключение на "eCall" повикванията/,
пускане на предварително записани съобщения посредством ЕЕН 112;
2
предаване на неверни съобщения и сигнали за помощ посредством ЕЕН
112;
предаване на заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ ЕЕН 112.
Следва да бъде отбелязано, че наред с това, касае се за
алтернативни форми на поведение, независимо от двукратното използване на
съюза „и“ в цитираната административнонаказателна разпоредба, което
особено ясно проличава от предвидените в ЗНССПЕЕН112
административнонаказателни разпоредби. Така, в случая,
административнонаказващият орган е преценил като приложима разпоредбата
на чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112, съобразно която „ Който предава чрез ЕЕН 112
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба
от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“. Поставя се
обаче въпроса – по какъв начин М. е нарушила разпоредбата на чл.28 ал.1
ЗНССПЕЕН112, каква е формата на противоправното й поведение, което
според актосъставителя и административнонаказващия орган, е довело до
нарушаване на цитираната по-горе законова забрана. Както единият, така и
другият са отбелязали, че се касае за подаване на „недействителен“ сигнал
посредством ЕЕН112, който се свеждал до твърдение на М., че е влязла със
съпруга си в клуб „***“ в гр.Д.Д., където е бил бит от две лица. На първо
място, налага се да бъде подчертано, че ЗНССПЕЕН112 не познава понятието
„недействителен сигнал“ и в този смисъл, а и изхождайки от целта и
предназначението на обсъждания нормативен акт, никой подаден сигнал
посредством ЕЕН112, не може да се счита за „недействителен“. В този
смисъл, изначално е неясно за какво нарушение, извършено при какви
обстоятелства, е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. Както беше отбелязано, чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112
въвежда забрана за пет алтернативни форми на поведение, насочени към
използването на ЕЕН112, но никоя от тях не може да бъде подведена под
използваното от актосъставителя и административнонаказващия орган,
несъществуващо в Закона понятие - „ недействителен сигнал“. Дори при
съобразяване на преценената от страна на административнонаказващия орган,
административнонаказателна разпоредба - цитирания по-горе чл.38 ал.1
ЗНССПЕЕН112, която несъмнено стеснява кръга на възможното
противоправно поведение до предаване на неверни съобщения и сигнали за
помощ посредством ЕЕН 112 или предаване на заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ ЕЕН 112 – остава неясно дали се касае за невярно
съобщение/сигнал за помощ или за заблуждаващо съобщение/сигнал за
помощ. На свой ред, тези две форми на забранено поведение са алтернативно
дадени, обособени една от друга, като очевидно, според Законодателя,
притежават самостоятелен правен облик, обусловен явно от виждането, че
неверните съобщения/сигнали за помощ, не са по необходимост и
заблуждаващи съобщения/сигнали за помощ, т.е. едно невярно
съобщение/сигнал за помощ не е наложително да бъде и заблуждаващо, както
и едно заблуждаващо съобщение/сигнал за помощ, не винаги е невярно. Тук
3
следва да бъде отбелязано, че без съмнение, ЗНССПЕЕН112 не разкрива
особено високо ниво на правна техника и със сигурност търпи критика – най-
малкото, защото не съдържа достатъчно легални дефиниции, обезпечаващи
стриктното му прилагане /в т.ч., във връзка с „неверните“ и
„заблуждаващите“ съобщения/сигнали за помощ/, но тази констатация, от
една страна, не може да обуслови неприлагането на Закона с всичките му
възможни недостатъци, а от друга – не може да обоснове поставянето на
гражданите в такова положение, че да не могат да се защитят адекватно
срещу административнонаказателни „обвинения“, основаващи на
ЗНССПЕЕН112. Казано другояче, Съдът счита, че посоченият нормативен акт
следва да се прилага такъв, какъвто е, но в никакъв случай неяснотите или
недостатъчно ясно формулираните законови понятия и положения, не могат
да се тълкуват във вреда на гражданите, тъй като последните не следва да
понасят неблагоприятни последици, в резултат на качеството на работа на
законодателния орган в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. И за да се направи преход
от тези по-скоро общотеоритични разяснения към конкретния случай, следва
да бъде подчертано, че нито актосъставителя, нито –
административнонаказващия орган, са отбелязали, че подадения от страна на
М. сигнал е неверен или заблуждаващ. Вместо това, използвали са
несъществуващото от гледна точка на Закона определение „ недействителен
сигнал“. Наред с това, не са изложили конкретни факти и обстоятелства,
свързани с евентуалния неверен или заблуждаващ характер на подадения от
страна на М. сигнал. Така, в случай, че са счели, че сигнала е неверен –
следвало е да изложат определени факти във връзка с това; в случай, че са
счели, че е заблуждаващ, т.е. не неверен по същество, но насочен към
въвеждане на компетентните органи в заблуждение – следвало е да изложат
съответни факти в тази посока. Като не са сторили нито едното, нито другото,
актосъставителят и административнонаказващия орган са допуснали
съществени нарушения по чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, с които са
ограничили правото на защита на нарушителя.
Ето защо, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор. За
пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че
Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе
предвид, че от особено значение за разкриване на обективната истина са
свидетелските показания по делото. Такива бяха дадени от Г. Н. Д., Б. П. В.,
З.З.М., К.Г.Х. и Л.П.Б.. Съдът намира, че няма основание да лиши от
кредитиране някои от показанията, независимо от безспорното наличие на
нюанси в тях, касаещи въпроса какво точно се е случило при посещението на
Й. М. в заведение „***“, в ранното утро на 13.08.2022г. Този въпрос всъщност
е от изключително значение за правилното изясняване обстоятелствата на
случая, но въпреки положените усилия в хода на съдебното следствие, не
получи ясен и безпротиворечив отговор. Така, според свидетелите Г. Д. и Б.
В., при пристигането им на място във връзка със сигнала на Й. М. сигнал за
4
побой спрямо З.М. в кафе-клуб „***“ /подаден действително на 13.08.2022г. в
02:47часа посредством ЕЕН112/, им направило впечатление, че както М., така
и М. са в нетрезво състояние. Не забелязали видими телесни травми по двете
лица и ги поканили в близконаходящата се сграда на РУ-Д.Д. да подадат
сигнал и напишат обяснения, но М. се афектирала и скъсала написаното от
нейна страна обяснение, след което си тръгнала, изразявайки съмнения в
обективността на полицейските служители, предвид обстоятелството, че сред
лицата в заведение „***“, предполагаемо нанесли побой на М., имало
празнуващи техни колеги - полицейски служители. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че по неустановени за делото причини, свидетелите Д. и В. не
намерили за необходимо да снемат обяснения от лицата, празнуващи в
заведение „***“, но неформално от тях научили, че действително е имало
някакво „спречкване“ /св.Б. В./, породено от недопускане на М. и М. в
заведението, в което по това време, се провеждало частно парти. Видно от
показанията на З.З.М., същият потвърждава, че в процесната ситуация както
той, така и фактическата му съжителка Й. М., са били употребили алкохол,
както и че са искали да влязат в споменатото питейно заведение да си купят
алкохол и цигари, но не били допуснати поради провеждане на частно парти,
а същевременно – М. получил удар отзад, в гърба си, от някое празнуващите
лица. Свидетелките К.Г.Х. /управител на заведение „***“, но неприсъствала
на процесния инцидент/ и Л.П.Б. /присъствала на инцидента и неформално,
обслужвала бара/ потвърждават, че питейното заведение е било затворено,
тъй като се е провеждало частно празненство, на което присъствали
полицейски служители и техни съпруги. Специално св.Б. отбелязва, във
връзка с това дали е забелязала при опита за влизане в заведението от страна
на М. и М. да има някакъв инцидент /в т.ч. – побой/ - „Може и да е имало
такива неща, но при висока музика, аз не отразявам такива неща. Може и да
е имало.“. Анализът на така събраните гласни доказателствени средства води
до извода, че са налице доказателства за нанесен удар спрямо З.М. от страна
на неустановено по делото лице, които доказателства не намират
потвърждение в други доказателствени източници. Същевременно обаче, не
са налице и доказателства в категоричното опровержение на твърденията на
М., като в тази връзка, отново следва да бъде изтъкнато - прави впечатление
липсата на проявена активност у свидетелите Д. и В. при изясняването на
случая, както и уклончивостта на присъствалата при инцидента Л. Б., във
връзка с поставения въпрос за възникнало спречкване, сбиване в процесната
вечер, в клуб „***“-Д.Д.. Тук следва да бъде подчертано, че от гледна точка
на предмета на доказване по делото, в тежест на административнонаказващия
орган е поставено да представи доказателства за това, че подадения от страна
на Й. М. сигнал е неверен или заблуждаващ, т.е. че изнесените от нейна
страна данни за нанесен спрямо З.М. побой, не отговарят на истината или
заблуждават компетентните държавни органи по друг начин. Достатъчно
доказателства в очертаната насока обаче, не се събраха, а както беше
отбелязано – налице са дори такива в противоположния смисъл, а именно –
5
че при влизане от страна на М. и М. в клуб „***“, същите не са били
допуснати, като е възникнал известен конфликт, между празнуващите в
заведението /сред които и полицейски служители/ - от една страна и
жалбоподателката и нейния фактически съжител – от друга. Следва да бъде
подчертано, че независимо дали актосъставителят и
административнонаказващия орган считат подадения от страна на Й. М.
сигнал за неверен или за заблуждаващ /съображения за което бяха изложени
по-горе/, така събраните нееднозначни доказателства за случилото се в
ранното утро на 13.08.2022г. в кафе-клуб „***“-Д.Д., не позволяват да се
приеме нито че сигналът не е отговарял на истината, нито – че по някакъв
начин е заблудил /създал невярна представа, въвел в заблуда/ компетентните
държавни органи. Напротив – Съдът намира за установено по безспорен
начин, че при процесната ситуация е възникнал инцидент, който независимо
от неговата първопричина или интензитет, е довел до сигнализирането на
полицейските органи. Последното, впрочем, е напълно понятно в една
съвременна демократична държава, призвана да гарантира правата и
законните интереси на гражданите във всеки случай, когато възникне
конфликтна ситуация, конфронтация, застрашаваща да ескалира /или
прерастнала/ в сазморазправа и/или засягане на живота и здравето на
личността. Ето защо Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се
доказа извършването на нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112 от страна на
Й. М., а жалбоподателката е административно наказана на основание чл.38
ал.1 ЗНССПЕЕН112 за нарушение, което не е извършила. В този смисъл,
Наказателното постановление се явява не само в разрез с процесуалния, но и
в нарушение на материалния закон, т.е. същото се явява и неправилно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №35А/ 30.08.2022 г. на
НАЧАЛНИК на РУ – Д.Д. при ОДМВР-ПЛЕВЕН, с което на Й. И. М. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.38 ал.1
от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
извършено нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6