Р Е Ш Е Н И Е
№ 1549
гр.
Пловдив, 28.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
септември, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Петя Петрова и
участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 1919 по описа за 2023 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН,
вр. с чл.348 от НПК,
вр. с чл.208-
чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Бултранс Т“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Д.З., чрез процесуалния представител адв. К.А.
срещу Решение № 453/15.03.2023 г. по АНД 20225330206689/2022 г. по описа на РС
- гр. Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3,
вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован,
се представлява в съдебно заседание от адв.Д. Ф. Р., който излага аргументи за
отмяна на оспореното решение на РС Пловдив и за отмяна на обжалвания електронен
фиш. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив и
потвърждаване на електронния фиш, претендират се и направените разноски по
делото.
Ответната страна е подала отговор
на касационната жалба, в което иска потвърждаване решението на РС Пловдив и
претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт И. В., който излага аргументи за потвърждаване на електронния
фиш и за присъждане разноски по делото.
Прокурорът сочи в становището си,
че жалбата е неоснователна и сочи, че следва да се потвърди оспореното решение.
Пловдивски административен съд,
като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е, разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в
решението си следната фактическа обстановка :
На 01.10.2022г. около 20:22 часа е
било установено нарушение № В1699C7D3CDC09DDE053031F160A029C, с ППС влекач
„Ивеко АС 440 Т П“, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20000,
брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за
движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с
устройство № 20212, представляващо елемент от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, намиращо се на път А-1 км
107+663. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било
дружеството-жалбоподател „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК ***.
С оглед направените констатации,
бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закон за пътищата срещу „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП му била
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Въз основа на установеното е
издаден оспорения електронен фиш.
Районният
съд е приел за доказано, че именно жалбоподателя е осъществил соченото
нарушение. Изложени са аргументи за спазване на условията за издаване на
електронния фиш, като подробно е отговорено на възраженията във въззивната
жалба. Въз основа на изложените аргументи е изведен извод за законосъобразност
на електронния фиш и същия е потвърден.
Наведените в касационната жалба
мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив се явяват неоснователни.
Според настоящата инстанция при
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
доказано, че субект на административно наказателната отговорност се явява санкционираното
дружество, като видно от приложеното свидетелство за регистрация на ППС,
заснетия товарен автомобил е собственост на дружеството.
Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота писмените
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че
глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв.
В настоящия казус безспорно
жалбоподателят е собственик на автомобила и дължи тол такса за движение по
републиканската пътна мрежа, поради което е административно
наказателноотговорно лице.
След промените на Закона за
движение по пътищата от месец декември 2021 г. и в частност на нормата на чл.
189з - нарушения като това, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя не може са бъде определено като маловажен случай. Без съмнение,
към датата на извършване на санкционираното нарушение - 15.12.2020 г. и
издаването на ЕФ не е съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането
на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата. Същото е
отчетено от въззивния съд и е извършена преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са също доводите на
касатора за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При доказано извършване на
административното нарушение съдът приема, че така осъщественото деяние не
представлява маловажен случай.
Това е така тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 10б, ал. 4а от ЗП отговорността при неправилно декларирани
данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя. При неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
се счита, че за него не е заплатена тол такса. Следователно така осъществените
по делото факти представляват годна и една от типичните форми на изпълнителното
деяние на процесното нарушение, а не рядка или изключителна хипотеза.
Същевременно прегледът на съдебната практика показва, че случаите на извършено
нарушение поради погрешно декларирани тол данни не могат да се определят като
изключения или по-слабо проявени спрямо хипотезите, при които деецът въобще не
е бил предварително закупил маршрутна карта за ползването на платената пътна
мрежа. Следва да се отбележи също така с ЕФ на жалбоподателя му е разяснено
правото му по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма му е
предоставена възможност да отблъсне понасянето на административнонаказателната
отговорност, чрез заплащането на компенсаторна такса, в значително по-нисък размер
/750 лева/ спрямо имуществената санкция, да се освободи от предвидената за
нарушението отговорност. В този случай електронният фиш се анулира.
Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. В заключение съдът
приема, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които при доказано
извършване на административното нарушение да определят отпадане на понасянето
на отговорността за това деяние.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
От процесуалния представител на
Агенция "Пътна инфраструктура" е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на Агенция "Пътна
инфраструктура" да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,
Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/15.03.2023 г. по АНД 20225330206689/2022 г.
по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, гр. Карнобат, ул. „Велчова
Завера“ № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Пътна инфраструктура сумата от 80
/осемдесет/ лв., представляваща разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................