РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, ……….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Цветелина
Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 12131 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С решение № 119001 от 20.05.2019г постановено по
гр.д.№ 9251/18г. на Софийски
районен съд, II ГО, 56 състав, е признато за установено на
основание чл.422, ал. 1 ГПК, че П.Х.С., ЕГН: ********** дължи на „Т.С."
ЕАД, ЕИК: ******* сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ сумата 226,66 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот с аб. № 161184 за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно
с законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК- 27.07.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата 53,85 лв., представляваща мораторна лихваза периода от 16.09.2014г. до
18.07.2017г., като иска е отхвърлен за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 493,92 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 115,21 лв. и
за дата 15.09.2014г. С решението производството по делото е било прекратено по
отношение и исковете за сумата от 6,12лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. и сумата от 1,95лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до 18.07.2017г., като
недопустими.
Съдът с
решението се е произнесъл по разноските съобразно изхода на делото, като е
осъдил ответника П.С. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 236,90лв. в
исковото и сумата от 34,50лв. в заповедното, представляващи направените от него
разноски пропорционално на уважената част от иска, респективно е осъдил
ищеца „Т.С.“ ЕАД да заплати на ответника
П.С. сумата от 162,00лв. представляваща разноски за процесуално
представителство, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното
производство от ищеца трето лице-помагач "Холидей и Райзен" ЕООД.
Недоволен от
постановеното решение в частта, с която исковете за главница за доставена
топлинна енергия, законна лихва и мораторна лихва са уважени е останал
ответника в първоинстанционното производство, с оглед което в срок е подала
въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че към исковата молба
няма доказателства за качеството на потребител „битов клиент“ на ответника, респективно не можело да се
установи налице ли е облигационно правоотношение между страните. От събраните по делото доказателства неможело
да се установи действително потребеното количестно топлинна енергия. Оспорват
заключението на СТЕ. Подържа се правилно съдът е приел, че за процесния имот не
следва да се начислява служебно ТЕ за лира в банята, тъй като същата е свалена,
но се изразява несъгласие с начина на изчислил ТЕ за сградна инсталация. Твърди
се, че неправилно в нарушение на материалния закон съдът е приел, че вземанията
в размер на 115,02лв. за периода от м. 05.13г. до м. 05.2014г. не са погасени
по давност. Искането е за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и
постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца "Т.С." ЕАД.
Депозирана е и въззивна
жалба срещу решението в частта, с която частично са отхвърлени предявените от
ищеца искове, за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявен размер и акцесорния иск за заплащане на лихви. Излагат
се доводи за неправилност на съдебното решение и нарушения на материалния закон
при постановяването му. Жалбоподателят счита, че неправилно СРС е кредитирал заключението
на СТЕ. Изразява се несъгласие с начина по които съдът е изчислил дължимата
сума за сградна инсталация за процесния период. Моли се за отмяна на решението
в обжалваната от ищеца част. Претендират се направените съдебни разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Срещу жалбата е
постъпил е отговор на ответника.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивните жалби.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-А въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както
и възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Решението на
първоинстанционния съд, като необжалвано от страните в частта, с която производството
е прекратеното по отношение претенцията на ищеца за главница и лихви за
услугата дялово разпределение е влязло в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Основателността
на предявения по делото установителен иск е предпоставена от установяване на
пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговарят по тях. В тази
връзка са наведени доводи на ответника в депозираната от него въззвна жалба, с
което се оспорва качеството му на потребител на топлинна енергия.
Съгласно нормата
на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т.42 ДР ЗЕ, действал в началото на исковия период: физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. Също така в
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ е регламентирано, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Относно
съдържанието на това понятие е налице и обилна съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на
ВКС, ТК, I ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС,
ГО, IV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III
ГО; решение № 142/30.09.2010 г. по т. д. № 117/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.
Съгласно разясненията, дадени с посочената съдебна практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, каквото е представено по делото, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая
ответникът П.Х.С. с отговора на исковата молба не оспорва наличието на облигационна връзка между
него ищеца, поради което правилно същото е било отделено от съда с доклада по
чл. 146 от ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване и съответно е
разпределил доказателствената тежест. В първото по делото съдебно заседание
процесуалния представител на ответника действително е възразил, че в исковата
молба не е уточнено в какво качество се твърди ответника да е потребител на
топлинна енергия, дали като собственик или като наемател. Това възражение обаче
е оставено без уважение от съда, тъй като в обстоятелствената част на исковата
молба изрично е отбелязано, че ответника е наемател на топлоснабдения имот и
като такъв същия се явява потребител на топлинна енергия. Освен това
възражението е отправено с цел отстраняване на неточност в исковата молба, а не
като оспорване наличието на облигационна връзка, тъй като от страна на
ответника и в първото съдебно заседание не се навеждат твърдения, че той не е
ползвател на имота. Други възражение от
страна на ответника и неговия процесуален представител в първото по делото
съдебно заседание не са направени, поради което правилно доклада е приет за окончателен, включително и
в частта, с която факта, че между страните е налице облигационна връзка е
отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване. Настоящия състав счита, че
не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като намира
възраженията на въззивника-ответник, за липсата на облигационна връзка между
страните наведени едва с възвната жалба се явяват преклудирани.
Както е посочил
и първостепенния съд, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
По делото не е
спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че в сградата на етажната собственост в която се
намира процесния имот е въведена услугата дялово разпределение която е
извършвана от дружеството „Х.И.Р.ЕООД. Това е и установено в хода на
първоинстанционтото производство и въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателствата по делото – договор от 29.11.2007г. между ЕС и ФДР; протокол
за проведеното Общо събрание на етажните собственици от 26.09.2007г. на
процесната сграда, в който е посочено че етажните собственици ползват топлинна
енергия от „Топлофикация – София „ АД, като общото събрание е свикано за избор
на лице по чл. 139б от ЗЕ което да извършва услугата дялово разпределение,
както и списък на етажните собственици, неразделна част от него, подписан от дъщерята
на ответника Борислава Петрова Стефанова. Тези обстоятелства се установява и от
кредитираното от СРС заключение на вещото лице изготвило назначената по делото
съдебно – техническа експертиза, видно от която сградата етажна собственост в
която се намира процесния имот е била топлоснабдена.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия е прието заключение на СТЕ и ССЕ, преценени
по реда на чл. 202 ГПК и подлежащи на кредитиране.
От ССЕ
кредитирана от първостенния съд като обективна и изготвена от компетентно вещо
лице в кръга на неговите знания се установява, че за процесния период м.
05.2013г. до м. 04.2015г. ищецът е начислявал суми за ползвана топлинна
енергия(ТЕ) от абоната – ответника по прогнознни данни, за което са издавани
ежемесечно фактури отразени в таблица № 1 от експертизата, като общо дължимата
сума за периода се равнява на 405,03 лв., от които сумата от 115,02лв за периода от м.05.2013г. –м.04.2014г. и
сумата от 290,01лв. за периода от м. 5.2014г. до м. 04.2015г. Посочено е и че
след приключване на отоплителния сезон за всяка календарна година са издаване
общи фактури за реалното потребление на ТЕ с
№ **********/31.07.2014г., с която е геренирана сума за доплащане в
размер на 109,57лв. и с № **********/31.07.2015г., с която е посочена сума за
връщане в размер на 20,68лв. В таблица № 2 от експертизата е посочено, че
изчислената от ФДР сума за реално потребена топлинна енергия се равнявя на
сумата от 493,92 лв., т.е съответва на претендирания от ищеца размер.
От назначената и
изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа
експертиза се установява, че през
процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. количеството топлинна енергия,
отдадено от сградна инсталация е
изчислявано в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, както
и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи и че топломерите в
абонатната станция на процесната сграда са преминавали последващи метрологични
проверки и са изправни. Вещото лице е посочило и че по данни на ФДР в
процесното жилище не е имало мотирани отоплетелни тела и топлоразпределители.
За имота не е начислявана и топлинна енергия за подгряване на вода, тъй като
топла вода в него не се ползва. В същото
време е посочено, че в имота има лира за отопление в банята без уред за която е
начислявана служебно топлинна енергия, като в изготвените изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон съдържала освен топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, а и енергия за отопление на имота, отдадена от лирата.
По делото обаче
с отговора на исковата молба, както е посочил и първостепенният съд са
представени два броя актове за изключване на отопление и топла вода в процесния
имот от 16.12.2004г. и 13.06.2005г., видно от които лирата в банята е
демонтирана.
Следователно правилни
се явавят изводите на първостепенния съд, че за процесния период дължи
единствено цената за ТЕ отдадена от сградната инсталация, но не дължи суми за
ТЕ за отопление за отопление на имот отдедени от лирата в баня, тъй като от
посочените доказателства се установява, че същата е демонтирана още през
2004година. Предвид това и за да определи цената на потребената от ответника ТЕ
само за сградна инсталация съдът е взел предвид заключението на вещото лице. В
СТЕ обаче в таблица 4 е посочено, че сумата за
ТЕ за сградна инсталация се равнява на сумата от 340,00 лева, но за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., т.е за период по голям от исковия – от
01.05.13 – 30.04.2015г. с един отоплителен сезон. При това положение правилно
съдът е посочил, че ще определи дължимата от ответника сума за сградна
инсталация за исковия период съобразно правилото на чл. 162 ГПК. Посочената
разпоредбата предвижда право на съда да определи размера по своя преценка, или
да вземе заключение на вещо лице, когато искът е установен по своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер. Константна е практиката на ВКС, че
при наличието на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го
отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер, и че в тази хипотеза
той е длъжен, съгласно чл. 162 ГПК, да определи размера по своя преценка или
като вземе заключение на вещо лице. Доколкото в настоящия случай иска на ищеца
се явява основателен, но от
доказателствата по делото - изготвените в хода на първоинстанционното
производство ССЕ и СТЕ не съдържат информация за конкретната стойност на
потребенета ТЕ за сградна инсталация, правилно съдът е определил размера по
своя преценка, в съответствие с константната съдебна практика. В тази връзка
неоснователни се явяват възраженията на въззивниците – ищец и ответник, които
само декларативно сочат, че съдът неправилно е определил размера. Настоящия
състав счита, че подхода на първостепенния съд е правилен, тъй като за отправна
точка е ползвана изчислената от вещото лице по СТЕ стойност на ТЕ за сградна
инсталация за периода от 01.05.13г.- 01.04.2016г., което е за три отоплителни
сезона, докато исковата претенция включва само два отоплителни периода, а
именно от 01.05.13 – 30.04.2015г.. Предвид
това съдът е разделил изчислената от вещото лице сума за ТЕ за сградна
инсталация от 340лв на три, за да получи стойността на ТЕ за един отоплителен
сезон, след което тази стойност е умножена по две, за да се получи стойността
за двата отоплителни сезона, така както е претендирана.
Спорно с оглед
възраженията на ответника пред въззвния съд е и това, дали вземанията за
стойност 115,02лв. за доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода
от м.май 2013 год. до м.май 2014 год. включително са погасени по давност.
На първо място, с
оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011
год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно действалите
през процесния период Общите условия на ищеца, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на прогнозните фактури, както и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването им - чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от горепосочените Общи условия от 2014г..
В този смисъл не
са правилни за изводите на СРС, че тригодишната давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия
за периода от 01.03.2013 год. до 30.04.2014 год. не е изтекла.
Правилно СРС е посочил, че иска се явява подаден на 27.07.2017г., т.е от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид това всички вземания на ищеца за доставена ТЕ са погасени по давност преди 27.07.2014г. Действително вземанията за реално доставена топлинна енергия за периода от 01.05.13г.-30.04.2014г. отразени в общ фактура от 31.07.2014г. са станали изискуеми на 14.09.2014г., т.е когато е изтекъл срока за доброволното им плащане. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия обаче не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. В тази връзка, неправилни са изводите на първостепенния съд, че вземането на ищеца за периода от 01.05.13г. – 30.04.16г. е станало изискуемо едва с изтичане на срока за доброволно плащане на общата фактура от 31.07.2014г., т.е на 16.09.2016г. /първия работен ден./
Настоящия състав
счита, че за давността по чл. чл. 111, б. "в" ЗЗД има значение
единствено изтичането на срока за плащане на всяка /равна или прогнозна/
месечна сметка. В случая срока за плащане съгласно действащите към този момент
ОУ от 2014г. е 30 дневен срок от тяхното публикуване, което има характер на
покана. Доколкото в случая по делото не са представени доказателства за
публикуването на месечните прогнозни сметки на страницата на дружеството – ищец
настоящия състав счита, че те са станали изискуеми от момента на тяхното възникване.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността тече от деня в които вземането е станало
изискуемо.
Следователно
горепосочените главни вземания за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2014 год.
включително в размера на 115,02лв., съгласно таблица № 1 от ССЕ и таблица № 3
от СТЕ се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за
забава според правилото на чл. 119 ЗЗД.
Предвид това сумата от 226,66 лева, представляваща
стойността на ТЕ отдадена от сградна инсталация следва да бъде намалена със
сумата от 115,02лв., като погасена по давност. В тази част решението на СРС
следва да бъде отменено, като претенцията на ищеца подлежи на уважаване за
сумата от 111,64 лв., като за горница до
уважения от СРС размер от 226,66 лв. следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
Основателността
на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Следователно, за
задълженията за процесния период, съгласно действащите към процесния период
общи условия, обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задължението по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, но не и за това по ал. 1, т.е мораторна лихва се дължи само върху
окончателния размер на сумите за доставена топлинна енергия, определени на база
изравнителните сметки- чл. 32, ал. 2. В случая изравнителната сметка за периода
2014- 2015г. е издадена на 31.07.2015г., респективно срока за плащане на същата
е бил до 14.09.2015г. включително. Настоящия състав съобрази и обстоятелството,
че с общата фактура от 31.07.2014г. е генерирана сума за доплащане, чиято
изискуемост настъпва от 14.09.2014г. По делото не са налице доказателства в
този срок ответника да е извършил плащане, поради което същия е изпаднали в
забава от 14.09.2014г., като именно от този момент дължат обезщетение в размер
на 33,23лева, изчислено на база главницата от 111,64лв. чрез лихвен калкулатор на
www.nap.bg .
Предвид
изложеното решението на СРС следва да се отмени и в тази част, като претенцията
на ищеца бъде отхвърлена за разликата над 33,23 лв. до пълния претендиран
размер.
Както вече беше
посочено решението на СРС, в необжалваната част, с която производството по
делото е било прекратено по отношение на претенцията за признаване на дължимо
на сумите за услугата дялово
разпределение е влязло в сила
По разноските:
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на въззивника – ищец не се дължат
разноски, тъй като жалбата му е изцяло неоснователна. На въззивника - ответник
се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, съобразно уважената
част в размер на 159,57 лева.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
119001 от 20.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9251 по описа за 2018 г. на
СРС, ГО, 56-ти състав, В ЧАСТТА, в която по реда на чл. 422 ГПК е признато за
установено, че П.Х.С. , ЕГН: **********, с адрес *** дължи на "Т.С."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 226,66 лв., представляваща стойността на
дължимата и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г. за имот с аб. № 1611184, ведно със законна лихва, считано от
27.07.2017г. до окончателното й изплащане., на основание ч. 86 от ЗЗД сумата от
53,85лв. представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2014г. до
18.07.2017г., начислена върху дължимата цена за доставена топлинна енергия, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГП, че П.Х.С. , ЕГН: **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на "Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 111,64
лв., представляваща стойността на дължимата и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с
аб. № 1611184, ведно със законна лихва, считано от 27.07.2017г. до
окончателното й изплащане., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 33,57лв
представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2014г. до 18.07.2017г.,
начислена върху дължимата цена за доставена топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 111,64
лв. до уважения размер от 226,66лв.,
както и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата над 37,57лв до уважения размер от 53,85 като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 119001 от 20.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9251 по описа за
2018 г. на СРС, ГО, 56-ти състав в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А.,
да заплати на П.Х.С. , ЕГН: **********сумата от 149,21 лв. разноски във
въззивното производство съобразно уважената част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на "Холидей и Райзен" ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.