№ 52
гр. Шумен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500449 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №173/16.06.2022г. по гр.д.№1113 по описа за 2021г. на НПРС ,съдът е
отхвърлил предявената искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със
седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото
юрисконсулт Н.А., против И. Д. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н.п., с обективно
съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по
чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1969,84 лева /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева
и осемдесет и четири стотинки/; и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от
106,03 лева /сто и шест лева и три стотинки/ за периода 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г.,
претендирани по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г., осъдил е „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № 542097902чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано
от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А. да заплати на И. Д. Ж., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Н.п. направените по настоящото дело разноски в размер на 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, прекратил е производството по настоящото гр.д. №1113/2021
г. на НпРС по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
за осъждане на И. Д. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н.п.да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано
1
от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А. сумите от 1969,84 лева /хиляда
деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница; и 106,03
лева /сто и шест лева и три стотинки/ - мораторна лихва за периода 04.11.2020 г. до
16.05.2021 г., претендирани по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г.
Решението е обжалвано от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, действащо
,чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. в отхвърлителната му част с която съдът е
отхвърлил предявените от ищеца установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от
ГПК , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи исковете и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемият И. Д. Ж., действащ , чрез пълномощника си адв. И. Д. от ШАК е
депозирал отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли съдът
да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част и да му се
присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1969,84 лева; и с правно
основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 106,03 лева за периода 04.11.2020 г. до
16.05.2021 г., от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против ответника И. Д. Ж. .
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че между страните по делото бил
сключен договор за потребителски револвиращ кредит CARD-17231030 от 15.08.2019 г.
Съгласно договора ответникът получил издадената от ищеца карта „Мастъркард“,
представляваща електронен платежен инструмент със записана електронна информация.
Картодържателят поел ангажимент да внася минимална месечна погасителна вноска, до
2
падежа, за да възстановява кредитния лимит и да избегне изпадането в просрочие и
блокиране на картата. Револвиращата фуккционалност представлявала възможност да се
заемат многократно средства от определения кредитен лимит посредством картата, като
изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им.
Картодържателят разполагал с възможност да погасява кредитния лимит посредством 1
минимална погасителна вноска, а не изцяло. Самият лимит представлявал одобрена от
издателя сума, до която клиентът имал достъп – в случая максималният лимит бил 2000 лв.
Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит се дължала лихва, начислена
върху усвоения размер на лимита за времето на ползването му. Месечните погасителни
вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. На
25.11.2019 г. ответникът ползвал възможността и усвоил, чрез покупка на изплащане, сума
за закупуване на стоки и услуги. За него възникнало задължение на всяко 1-во число от
месеца да плаща фиксирана месечна вноска. Ответникът преустановил редовното
обслужване на картата на 01.06.2020 г., когато направил последното плащане по заема. На
09.11.2020 г. до него била изпратена покана за доброволно изпълнение и кредитът обявен за
предсрочно изискуем. Не постъпило плащане и ищецът подал заявление до съда по чл. 410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №709/2021 г. по описа на РС – Нови
пазар. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение и съдът дал
указания на ищцовото дружество да предяви установителни претенции. Ищецът моли съда
съда да признае за установено, че ответникът дължи 1969,84 лева – главница и 106, 03 лева -
мораторна лихва за периода 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в двете производства.
Ответникът е депозирал писмен отговор в указания срок, чрез пълномощника си адв.
И. Д. от ШАК с който оспорва исковете като неоснователни .
В тежест на ищеца е да установи претендираното от него вземане на основание
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г., по който договор е била издадена и ползвана
кредитна карта „Мастъркард“ с кредитен лимит 2000 лв. За вземането, по ч.гр.д. №709/2021
г. на НпРС е издадена заповед за изпълнение №196/27.05.2021 г., за главница в размер на
1969,84 лева, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 106,03 лв. за периода от 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г.; държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г., кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит в размер на 2000 лв. и
издава кредитна карта „Мастъркард“ – електронен платежен инструмент, представляващ
пластмасова карта с електронна информация. В чл.3 и 4 от договора е уговорено, че
кредитополучателят може да ползва услугите превод на пари от размера на кредита, също
така да купува на изплащане в мрежата на търговските партньори на ищеца, като в този
3
случай страните подписват приложение към договора с конкретни параметри и неплатените
вноски по тази услуга се удържат от размер на разполагаемия кредитен лимит. В чл.4 е
отбелязано, че идентификацията се извършва, чрез въвеждане на персонален
идентификационен номер, който е уникален за всеки клиент. Уговорено е че преди началото
на ползването на тази карта кредитополучателят да я активира, чрез процедура по
активация. Самата карта с номер 17231030 е била получена лично от ответника на
22.08.2019 г., което се доказва от представеното копие на обратна разписка от посочената
дата. На същата дата на която е бил сключен горепосоченият договор между страните
15.08.2019 г. е бил сключен и договор за кредит CARD-17231030, усвояване
CREX[1]17231005, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит
в размер на 1877, 86 лв., като страните са уговорили, че той ще бъде изплатен на шест
месечни вноски по 327,99 лв. всяка, като първата погасителна вноска е на 01.10.2019 г., а
последната на 01.03.2020 г. С предоставената сума е била финансирана покупка на
климатици от ответника, като е включена и сума за застраховка „Сигурност на плащанията“.
Вещото лице по назначената пред НПРС съдебно-счетоводна експертиза, сочи ,че кредит
CARD-17231030 е усвоен по условията на договора, общо в размер на 3454,01 лева, от които
кредит CREX[1]17231005 -1967,94 лв., кредит CREX-17465622-1022,90 лв., BET 36532084
599343—35 лв., А1АРРONE ТО79000 817873 EASY PAY-388,17 лв., BET 36532084750339 и
BET 36532084 972874 - общо 40 лв. Посочен е размер на внесени от ответника суми по
договора в общ размер на 1834,95 лв. В заключението на назначената пред НПРС СТЕ
вещото лице посочва, че покупките по кредит CREX-17231005 - 1967,94 лв. /два броя
климатици/ и кредит CREX-17465622-1022,90 лв. /телевизор Самсунг и стойка/ са направени
чрез кредит CARD-17231030, като не е ползвана кредитната карта. Поради липса на
подробно банково извлечение с данни за номера и локация на устройството, чрез което са
направени транзакции за BET 36532084 599343—35 лв., А1АРРONE ТО79000 817873 EASY
PAY-388,17 лв. и BET 36532084750339 и BET 36532084 972874 - общо 40 лв., не може да се
даде категоричен отговор, че тези транзакции за направени посредством кредитна карта №
5365430254365007. Ведно със заключението по експертизата е представен и договор за
кредит CARD-17231030, усвояване 17465622 от 26.11.2019 г., с който ищцовата страна е
предоставила на ответника кредит от 1022, 90 лв., платим на 11 бр. месечни вноски, всяка от
по 92, 99 лв., като първата погасителна вноска е на 01.01.2020 г. Във връзка с поискана от
НПРС информация до трето неучастващо лице „Хилсайд /Ню медия Малта“/ Пи Ел Си,
седалище Малта, е получен писмен отговор след изготвяне на съдебно техническата
експертиза. От писмената информация и съпътстващите я документи е видно, че в
централната компютърна система на дружеството е извършена проверка и е установено, че
са извършвани транзакции с карта с последни цифри **5007, метод на плащане „БНП
Париба“, кредитна карта **5007, на 20.02.2020 г. - 15 лв., на 20.02.20202 г. - 25 лева и на
11.01.2020 г. - 35 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: В тежест на ищеца е да установи претендираното от него вземане на основание
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
4
карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г., по който договор е била издадена и ползвана
кредитна карта „Мастъркард“ с кредитен лимит 2000 лв., като както заповедното
производство, така и исковата молба касаят вземания именно този по договор за кредит,
свързан с кредитната карта. Първият договор – кредит CARD-17231030 от 15.08.2019 г.,
усвояване CREX-17231005 е за кредит от 1877,86 на 6 равни вноски. Той е приобщен към
договора за кредитна карта, макар и сключен преди активацията й. Самата карта е
активирана най-рано на 22.08.2019 г.,когато е фактически получена от ответника, поради
което няма как ответникът да е заплатил за закупената стока с картата. Доказва се плащане,
чрез картата само на три транзакции - общо за 75 лева. За последващия договор, посочен
като усвояване 17465622 от 26.22.2019 г. е видно, че за задълженията по него не е плащано
посредством предоставената на ответника кредитна картата. Относно този договор не може
да се направи извод дали е сключен в изпълнение на чл.4 от договора за кредитна карта, тъй
като не е посочено, че представлява приложение към договора за кредитна карта с конкретни
параметри, както пише в т.4 от договора за кредитната карта. Но дори и да е така ищцовата
страна не го е заявила като основание, на което претендира вземанията си. Предвид това е
неясно вноските, които е правил ответника към ищцовото дружество кои задължения по кои
договори погасяват и не се доказа по делото ,че ищецът има право на вземане от ответника
в претендираният размер по исковата молба , именно на основание договора предмет на
настоящото производство.
Ето защо съдът счита предявените установителни искове за неоснователни и
недоказани , поради което и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението в останалата му прекратителна част не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото ,като
той следва да заплати на въззиваемата страна разноските й по делото за въззивната
инстанция в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №173/16.06.2022г. по гр.д.№1113 по описа за 2021г. на
НПРС в частта му с която съдът е отхвърлил предявената искова молба от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано
от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А., против И. Д. Ж., с ЕГН **********, с
5
адрес: гр.Н.п., с обективно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1969,84 лева /хиляда деветстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/; и с правно основание по чл.86, ал.1
от ЗЗД с цена на иска от 106,03 лева /сто и шест лева и три стотинки/ за периода 04.11.2020
г. до 16.05.2021 г., претендирани по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17231030 от 15.08.2019 г., осъдил е
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. С...,
представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А. да заплати на И. Д. Ж.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.Н.п. направените по настоящото дело разноски в размер на
650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А. да
заплати на И. Д. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н.п. направените по настоящото дело
разноски за въззивната инстанция в размер на300лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6