Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 25.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева
и
с участие на прокурор О. Куздов от ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №200 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), образувано въз основа на касационна жалба на
„И.А.Б.“ ООД, чрез адвокат Цв. К.от ШАК, срещу
Решение №318/20.05.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №269/2019
г. по описа на същия съд.
Касаторът изразява становище за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния и процесуалния закон, като поддържа релевираните
с въззивната жалба отменителни
основания.
Ответната страна ТД на НАП град Варна, редовно призована, не изпраща
представител и не депозира писмен отговор по касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли
настоящата касационна инстанция да остави Решението на РС град Шумен в сила
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление №389009-F455155/12.12.2018 г. на
директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП град Варна, с което на касатора „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.180 ал.3 във вр.
с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 208.00 лева за
нарушение на чл.86 ал.1 и чл.86 ал.2 от ЗДДС.
За да постанови съдебния си акт, съдът е
установил следната фактическа обстановка: Санкционираното дружество е регистрирано
по ЗДДС и се явява задължено лице по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подава
СД в законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС.
При извършена проверка от контролните органи
на 05.12.2018 г. било установено, че дружеството не е начислило ДДС в размер на
4166.67 лв. за издадена фактура №10….4/28.02.2018 г. за данъчен период месец
февруари 2018 г., като посочената фактура не е била отразена в СД за месец
февруари 2018 г. и дневниците по ЗДДС за същия данъчен период, а е била
отразена в СД и дневниците по ЗДДС в данъчен период месец април 2018 г. С оглед
тези констатации на дружеството е съставен Акт за установяване на
административно нарушение на 05.12.2018 г. и въз основа на него е издадено процесното НП, с което на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 208 лв. на основание чл.180 ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗДДС – като е отчетен фактът, че ДДС е
начислен в следващ период, за нарушение на чл.86 ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДДС.
Установено е от първоинстанционния
съд, че на 20.04.2018 г. е бил съставен Протокол за анулиране на фактура
№0…3/20.04.2018 г. за анулиране на издадена фактура с №0…4/02.02.2018 г., поради неоснователно начислено ДДС и издаване
на нови фактури, включително и процесната от 28.02.2018
г. Тъй като Протоколът бил съставен през месец април 2018 г., процесната фактура е включена в СД и дневниците по ЗДДС в
данъчен период месец април 2018 г. от дружеството.
С оглед така установената фактическа
обстановка, решаващият съд е приел, че както при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на
него на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи
до отмяна, както и дружеството е нарушило разпоредбата на чл.86 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като е следвало процесната
фактура да бъде включена в СД и дневниците по ЗДДС за данъчен период месец
февруари 2018 г. и подадени до 14.03.2018 г. в ТД на НАП Варна, офис Шумен. Въз
основа на това е прието, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на
дружеството по реда на чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 от
ЗДДС, отчетено е по-късно начисления ДДС, и е определен размер на имуществената
санкция в законоустановените рамки. Въз основа на
това въззивният съд е потвърдил НП.
Настоящата касационна инстанция приема, че
решението на РС град Шумен е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено
в съответствие с процесуалния и материалния закон.
На първо место следва да се посочи, че
изводите на решаващия съд за липса на съществено процедурно нарушение както при
съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при
издаване на процесното НП, са правилни и
законосъобразни, тъй като кореспондират с доказателствата по делото. За разлика
от установените факти и постановените Решения от АдмС
град Шумен, съответно КАНД №184/2019 г. и КАНД №185/2019 г., в настоящата
хипотеза наказващия орган е посочил една дата на нарушение, която се явява и
правилна, а именно 15.03.2018 г. и място на извършване на нарушението град
Шумен, тъй като най-късният срок, в който дружеството е следвало да включи процесната фактура – издадена на 28.02.2018 г. с подаване
на СД и дневниците по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2018 г., е до
14.03.2018 г. Следователно след тази дата дружеството е в нарушение. Ето защо
изводите на решаващия съд в тази насока са законосъобразни, както и нарушението
е подробно писано в процесното НП.
Настоящата касационна инстанция приема за
законосъобразни и изводите на решаващия съд по съществото на спора, а именно,
че дружеството е следвало да включи процесната
фактура за данъчен период месец февруари 2018 г. в СД и дневниците по ДДС, тъй
като фактурата е издадена на 28.02.2018 г. и изрично в нея е посочено като дата
на получаване на плащането 28.02.2018 г. С оглед на това правилно съдът се е
позовал на разпоредбата на чл.25 ал.7 от ЗДДС, поради което данъкът е станал е
изискуем на тази дата и е следвало фактурата да бъде включена в данъчен период
месец февруари 2018 г. Неоснователно е твърдението на касатора,
че доколкото е бил съставен Протокол за анулиране през месец април 2018 г. на
предходната фактура и съответно е издадена процесната
такава, то следва да бъде включена новата фактура от 28.02.2018 г. в данъчен
период месец април 2018 г., тъй като тогава е съставен Протокола. Както
правилно е посочил решаващия съд, доколкото фактурата е издадена на 28.02.2018
г. и изрично е вписано в нея, че на същата дата е осъществено плащане, то
данъкът е станал изискуем на същата дата по правилото на чл.25 ал.7 от ЗДДС,
още повече, че Протоколът за анулиране на предходната фактура по реда на чл.116
от ЗДДС е съставен през месец април 2018 г., т.е. два месеца след данъчното
събитие, обективирано в процесната
фактура от 28.02.2018 г.
Като е достигнал до тези правни изводи,
решаващият съд е постановил съдебно решение в съответствие с процесуалния и
материалния закон. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна и
решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №318/20.05.2019 г. на Районен съд град Шумен,
постановено по ВАНД №269/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.09.2019 г.