№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на втори юни две
хиляди дванадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 810/2021г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по жалба на И.П.И. ***, чрез пълномощник и адрес за кореспонденция
адв.Х.,*** против Решение № 2153-03-35/12.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № РВ-3-03-00883150/22.02.2021г.
на Началник отдел „КПК“. Жалбоподателят счита обжалваното решението и
потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни и неправилни; факта, че
при проверките не е констатиран работещ офис на дружеството, както и че не е
намерен представител на същото, не е доказателство, че жалбоподателят не е
работил по трудово правоотношение; налице са данни както в НАП, така и в НОИ,
че е работил в „Симти имоти“ ЕООД. По изложените съображения моли съдът да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно
заседание и по съществото, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съборажения:
Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-35/12.04.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на И.И. срещу Разпореждане № РВ-3-03-00883150/22.02.2021г. на Началник
отдел „КПК“. С
цитираното разпореждане е разпоредено И. да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.03.2017г. до
26.03.2018г. в размер на 22 681.40лв., на основание чл.114 ал.2 т.2 от КСО.
От доказателствата по делото е
видно, че на жалбоподателя е изплатено
парично обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на общо
22 681.40лв. за периода 17.03.2017г. – 26.03.2018г. по представени чрез
„Симти имоти“ ЕООД документи – удостоверения приложение № 9 към чл.8 ал.1 и
чл.11 ал.1 от НПОПДОО. С писмо изх.№ Ц1042-03-107#1/21.08.2020г. до директора на ТД на НАП – Варна е поискана следната
информация: дали „Симти имоти“ ЕООД е обявило упражняване на дейност; данни за
регистрирани фискални устройства и отчитане през тях на продажби, реализирани в
търговсикте му обекти; заверени копия на деклараци по чл.92 от ЗКПО за периода
от 01.06.2011г. до 01.07.2020г. В отговор е получена информация, че на адреса
на офиса на дружеството в гр.Варна, ул.“Войнишка“ № 1 има регистрирано 1
фискално устройство, като през посочения период няма регистрирани продажби.
Наред с това дружеството няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г., 2018г. и
2019г., а така също няма и активно действащи банкови сметки. Контролните органи на Тп на НОИ-Варна са посетили два пъти адреса на
управление на дружеството в гр.Варна, ул.“Войнишка“ № 1, но не е тонстатиран
работещ офис или търговски обект за предоставяне на брокерски услуги. Не е
намерен управителя, собственика или друго длъжностно лице. Поради това на
14.01.2021г. са заличени подадените данни от осигурителя „Симти имоти“ ЕООД за И.
Петкоив И. за периода от 12.06.2016г. до 27.03.2018г. вкл. При извършената
проверка е установено, че И. не е
упражнявал трудова дейност при „Симти имоти“ ЕООД, за която да подлежи на
осигуряване. Затова на основание чл. 114, ал. 2 т.2 и чл.114 ал.3 от КСО е
издал Разпореждане № РВ-3-03-00883150/22.02.2021г., с което е разпоредил И.п.И.
да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване в размер на 22 681.40лв. за периода от 17.03.2017г. до
26.03.2018г. Разпореждането е връчено на адресата на 27.02.2021г. и в срока по
чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е оспорено по административен ред с жалба с вх. № 1012-03-66/10.03.2021г.
до Директора на ТП на НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-35/12.04.2021г. го
е потвърдил.
По делото е установено, че от „Симти
имоти“ ЕООД за И.П.И. *** са представени 14 броя Удостоверения приложения № 9 (към
чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, с данни относно правото на парично обезщетение по 14 болнични
листове. Въз основа на декларираните данни в представените приложения и
подадените данни в РОЛ, по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на И.П.И. е било изплатено
парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 22 681.40лв. за
периода от 17.03.2017г. до 26.03.2018г.
В Регистъра на трудовите договори
има данни за подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен на
12.06.2016г. трудов договор между И.П.И., ЕГН ********** и „Симти имоти“ ЕООД,
който е прекратен на 27.03.2018г. Контролът по разходите на ДОО на осигурителя „Симти
имоти“ ЕООД на основание чл.108 ал.1 от КСО, във връзка с постъпил сигнал
относно представени заявления за отпускане на парични обезщетения. За
резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № КВ-5-03-00819795\05.10.2020г.
Видно от същия за „Симти имоти“ ЕООД е констатирано, че не внася дължимите
авансови вноски на фонд ДОО върху възнагражденията на лицата, назначени по
трудови договори. Установено е, че няма данни за регистрирани продажби от
дружеството за периода 01.06.2016г. – 01.07.2020г., а така също няма подадени
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г. След преценка на събраните при
проверката доказателства е направен извод, че липсват доказателства за полагане
на труд от страна на И.П.И., респективно за упражняване на трудова дейност за „Симти имоти“ ЕООД. Поради това следва
заличаване на данните с информация в декларация обр.1 в РОЛ за И.П.И., подадена
от „Симти имоти“ ЕООД, като дружество с роля на фиктивен осигурител, съгласно
чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. и съгласно чл.4 ал.10 от Наредба №
н-13/17.12.2019г. Контролните органи на ТП на НОИ – Варна са посетили два пъти
адреса на управление на дружеството в гр.Варна, ул.“Войнишка“ № 1, но там не е
констатиран работещ офис или търговски обект за предоставяне на брокерски
услуги. Не е намерен управителя, собственика или друго длъжностно лице,
представляващо дружеството.
Въз основа на тези факти и
обстоятелства, установени при извършените проверки и на основание чл.108 ал.1
т.3 от КСО са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-00819816/05.10.2020г.
на „Симти имоти“ ЕООД да се заличат неправилно подадениет данни с информация в
декларация обр.1 в РОЛ за И.п.И. за периоад 12.06.2016г. – 27.03.2018г.
Предвид неизпълнението на
задължителните предписания, на основание чл.3, ал.13 от Наредба №
Н-8/29.12.20015г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (в сила до 03.01.2020г.) данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на „Симти имоти“ ЕООД за посочения
период, през който дружеството не е извършвало дейност, са били заличени
служебно.
При така приетото от фактическа
страна, съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения,
при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ – Варна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
Директор на ТП на НОИ - Варна. Обективирано е в посочената в същата разпоредба
писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен
е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано
и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск
за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ
– Варна е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-03-00883150/22.02.2021г.
е издадено от Началник отдел в ТП на НОИ - Варна, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл.114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, приключила с издаване на задължителни предписания за
заличаване на подадените от „Симти имоти“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на жалбоподателя. Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на задължителни по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им в
определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателя
са за периода от 17.03.2017г. до 26.03.2018г. За този период той е поллзвал
отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, за който е
получил обезщетение в размер на общо 22681.40лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От цитираната разпоредба следва,
че една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на право за
получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е лицето да е осигурено за
посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното определение, дадено в § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването на лицето започва от момента, в който то
започне да упражнява трудова дейност и продължава през периодите по чл. 9, ал.
2, т. 1 – т. 3 и т. 5 от КСО. В настоящия случай е установено, че през посочения
период жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при работодателя „Симти
имоти“ ЕООД и в изпълнение на задължителни предписания № ЗД-1-03-00819816/05.10.2020г.,
издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Варна данните, подавани за него от
същия осигурител, по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през
времето, през което той е бил неработоспособен, поради общо заболяване, не е
бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имал
право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност чл. 40, ал.
1 от КСО.
Затова е законосъобразен изводът
на административния орган, че изплатеното такова е получено без основание,
което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени
суми е постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия
случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода
17.03.2017г. – 26.03.2018г. жалбоподателят не е извършвал дейност по трудово
правоотношение при „Симти имоти“ ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в изпълнение на влезли в сила след изплащане на
обезщетението административни актове. Изложеното налага извода за осъществяване
на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получената сума за обезщетение за временна
неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по
делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл.
24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.И.,
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-03-35/12.04.2021г. на Директора на ТП
на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
РВ-3-03-00883150/22.02.2021г. на Началник отдел „КПК“.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата 100лв./ сто/, представляваща ю.к.
възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14- дневен срок от съобщението.
Административен съдия: