Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 15. 03. 2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ІІ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. № 8589 по описа за
2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от ЕТ „****“ ЕИК ****против
„****“ ООД гр. ****, в която се твърди че по заявка по договор за автомобилен
превоз на товари ЕТ „****“ е извършил
транспортна услуга с товарен автомобил ВТ 6040 КК , за което е издадена фактура
с получател ответното дружество на стойност 3989,89 лв
с ДДС. Твърди се, че в 30 дневния срок от получаване на фактурата и
товарителницата няма извършено плащане. Твърди се, че по заявка договор за
автомобилен превоз на товари ищецът е извършил транспортна услуга с товарен
автомобил, за което е издадена фактура с получател ответното дружество на
стойност 3 4973,03лв с ДДС.Твърди се, че в 30 дневния срок от издаването на
фактурата не е получено плащане. Моли съда да осъди ответника да заплати
сумата 7486,92 лв
представляваща главница , както и сумата 117,72 лв
представляваща лихва за забава за периода 19.07.2017 -01.09.2017г. върху
главницата от 3989,89 лв и сумата 76,89 лв
представляваща лихва за забава за периода 15.06.2017г.- 01.09.2017г., ведно със законната лихва и
направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва, че
ответникът е сключвал договорите за
транспортна услуга. Твърди се, че приложените към исковата молба заявки
не са подписвани от представител на ответника и ответното дружество не е приело
изпълнението на тези заявки.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното:
По делото са приложени 2 бр. заявка- договор за автомобилен превоз на
товари, с които ответникът „****“ ООД гр. ****е възложил на ищеца ЕТ „Ш.М.Б.“
с. *** извършването на транспортна услуга с товарен автомобил с ДК№ ВТ 6040РР и
ВТ 1105 ЕЕ, с товарен адрес ****по първата заявка и товарен адрес ****и получател **** гр. ****по втората
заявка. Видно от отразеното в заявките е, че стоките са получени в гр. ****на 11.05.2017г. и на
14.04.2017г. Видно от представената по делото фактура №
2998/13.04.2017г. е, че по поръчката от 11.04.2017г. ответникът дължи сумата
3989,89 лв. , а от представената фактура 3071/12.05.2017г. е видно, че ответникът дължи сумата 3497,03 лв. От
представените по делото заявки- договор е видно, че плащането ще се извърши в
30 дневен срок след получаване на 2 бр. оригинална CMR товарителница, подписана
и подпечатана от изпращач и получател без забележки плюс оригинална фактура за
извършен транспорт и всички останали документи, които придружават товара. Видно
от представените по делото международни товарителници е, че в съответствие с
изискването на т. 11 от заявка- договора са подписани от изпращач и получател
без забележки.
По делото е разпитана кат свидетел Д.З., която твърди че комуникацията
между фирмите се е осъществявала по телефон или е-мейл,
като няколко дни преди да натовари товара фирмата дава информация за това кога
ще имат готова продукция за натоварване, а след това се преценява кога фирмата
има готови камиони и се подписва заявката.
От заключението на ВЛ Т.И. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че представените
по делото данъчни фактури са осчетоводени и в двете дружества, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, заведени са в дневниците и Справките
декларации по ЗДДС за тези месеци, ищецът е внесъл начисления ДДС по сметка на
Републиканския бюджет, а ответника е ползвал данъчен кредит.ВЛ е установило, че
за фактурираните услуги счетоводството е водено редовно и при ищеца и при
ответника.ВЛ е установило в счетоводството на ответника, че данъчните фактури
са осчетоводени по сметка 401 доставчици по партидата на ищеца , която операция
показва че ответника се задължава към доставчика срещу заприходяване
на процесната стока в размер на данъчната
основа, а по втората сметка показва че
ответникът е ползвал данъчен кредит. ВЛ е установило, че в счетоводството на
ищеца е отразено неизплатено салдо от ответника в общ размер на 7 486,92 лв по двете фактури,
а в счетоводството на ответника неплатеното салдо е в същия размер към ищцовото дружество.ВЛ е изчислило, че размерът на лихвата
за забава върху сумата 3989,89 лв за периода
19.05.2017г.- 01.09.2017г. е в размер на 117,72 лв, а
върху сумата 3497,03 лв за периода 15.06.2017г.-
01.09.2017г. е в размер на 76,89 лв.
Представените по делото писмени доказателства
не са оспорени от ответника в срока по чл. 193 от ГПК, отговарят на
изискванията на закона за счетоводството и кореспондират с останалите събрани
по делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице Т.И..
Съгласно последното процесните фактури са осчетоводени
при ищеца и са включени в дневника за продажби, като счетоводните записвания са
редовни и съобразени с действащото законодателство. Вещото лице е посочило също
така, че процесните фактури са осчетоводени и при
ответника по сметка 401 доставчици по партидата на ищеца, като в счетоводството
на ответника неплатеното салдо е размер на 7486,92 лв, което съгласно
практика на ВКС на РБ /срв. решение № 96- 2009- І т.
о., решение № 42- 2010- ІІ т. о., решение № 23- 2011- ІІ т. о. и много други/
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил
сумите по процесните фактури, поради което съдът намира,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
в изпълнение на което ищецът
е извършил
транспортни услуги на ответното дружество и до настоящия момент ответникът не е заплатил цената на получените услуги.Предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
С исковата си молба ищецът
е поискал и присъждане на мораторна лихва за забава
върху главницата. ВЛ е изчислило, че размерът на лихвата за забава върху сумата
3989,89 лв за периода 19.05.2017г.- 01.09.2017г. е в
размер на 117,72 лв, а върху сумата 3497,03 лв за периода 15.06.2017г.- 01.09.2017г. е в размер на
76,89 лв.По своя характер мораторната лихва
представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното
изпълнение на парично задължение вреди. В случая е безспорно, че между страните
по делото са съществували договорни отношения, като ответникът е бил длъжен да
заплати стойността на възложените транспортни услуги в срока, посочен в т. 11
от заявка- договора. С оглед изложеното съдът намира, че и акцесорния
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен в претендирания размер.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 1860,70лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 367
ал.1 вр. чл. 372 от ТЗ, вр.
чл. 79 ал.1 от ЗЗД „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите Р.Л.К и Г.С.И, да заплати на ЕТ
„Ш.М.Б.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от М.К.Б сумата
от 3 989, 89 лв.,
представляваща неплатена главница по фактура № **********/ 13. 04. 2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 01.
09. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3497,03 лв представляваща неплатена
главница по фактура № **********/ 12. 05. 2017 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /01. 09. 2017 год./ до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА на осн.
чл. 86 от ЗЗД „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителите Р.Л.К и Г.С.И, да заплати на ЕТ „Ш.М.Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. ***, представлявано от М.К.Б сумата 117.72 лв
представляваща лихва за забава върху главницата 3989,89 лв
за периода 19.05.2017г.- 01.09.2017г. , както и сумата 76.89 лв представляваща лихва за забава върху главницата 3497,03 лв за периода 15.06.2017г.- 01.09.2017г.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК „****“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите Р.Л.К и Г.С.И, да заплати на ЕТ „Ш.М.Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. ***, представлявано от М.К.Б сумата 1860,70 лв представляваща направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: