ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Ловеч,
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Севда Дойнова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йовка Казанджиева
2. Пламен Пенов
При участието на секретаря …………..като разгледа докладваното от съдия Казанджиева ВЧНД № 208 по описа на ЛОС за 2020 г. и за
да се произнесе съобрази :
С
Определение № 317/03.04.2020 г., постановено
по ВНЧД № 208/2020 г. Ловешкият районен съд, втори състав е потвърдил
Постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Ловеч от 21.01.2020 г. по преписка № 364/2018 г. по описа на
РП Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 261/2018 г.
по описа на РУ на МВР Ловеч, водено за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 във
връзка с чл. 194 ал. 1 от НК.
Срещу
така постановеното определение е постъпила частна жалба от Н.И.С., ЕГН **********,
чрез адвокат Н. – ЛАК в предвидения от закона срок. Посочва, че
първоинстанционния съд е приел безкритично тезата на наблюдаващия прокурор,
като не е анализирал много от наличните несъответствия между събраните
доказателства в досъдебното производство, като в тази връзка излага подробни
съображения. Сочи, че свидетелят Н., който отдавна живее в града и след като
намира в имота заключен фургон, пълен със стока и лични вещи, които са нови, то
вероятно е разбрал, че същите на са собственост на Г.. След като е бил уведомен
последния на него също му е станало ясно,
че фургона и вещите не са негови.Намира, че заключението на техническата
експертиза е несъстоятелно, тъй като от една страна тези сгради са строени в
различен период то време, а освен това едната е описана като масивна, а другата
преместваем обект.Счита, че следва да се изиска от АГКК и от Община – гр. Ловеч
информация за наличните сгради в имота – кога са построени или поставени, како
са нанесени в кадастралната карта и кой е собственика им. Счита, че след като свидетелят Н.е
извършвал строителни дейности и е
ползвал ток и след това е подал молба за промяна на абоната, той е бил наясно,
че фургона не е на Г.. Сочи, че Н.е
върнал вещите , но ги е държал почти една година, като е заплатил и стойността
на павилиона и изразходваната енергия, след като С. е подала жалба. Последните
са върнати му върнати. Счита, че от
събраните по делото доказателства се касае за проникване в чужд имот, отнемане
на вещи на значителна стойност, нерегламентирано ползване на електрическа
енергия, смяна на партида и други дейности, които няма как да са неумишлени. В
тази връзка посочва, че ползвания от Н.С. търговски обект се е отличавал от
другите, тъй като е бил затворен и заключен. Счита, че е нарушено правото на защита на С., тъй
като същата е издирвана, без да осъществи контакт с повереника си. При горните
съображения моли настоящата инстанция да отмени постановеното от
първоинстанционния съд определение и да върне делото на прокурора с указания да
продължи разследването и да се повдигне обвинение на виновните лица.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното в жалбата, постановения от първата инстанция
съдебен акт, както и провери изцяло приложените към делото доказателства,
приема за установено следното:
Досъдебно производство № 261/2018
г. е образувано за престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 3 от НК, затова че през м. август 2017 г. в гр. Ловеч от павилион,
находящ се на ул. Ц.№ 51, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот отнел чужда движима вещ - 1 бр.Велосипед, марка „DRAG''-синьо-сив на цвят, t бр. стъклена масичка. I бр.
стьклена витрина, 1 бр. Радиокасетофон Whdrfeciaie, 1 ор.комарник с ленти, 20 бр. пластмасови поставки
20x10 см.J бр. голяма чанта с надпис Jambo, 12 бр.кожени дамски чанти, 1
бр.бяла
дамска чанта JGL,
I бр. сива дамска чанта FENG DA, ! бр. бяла дамска чанта БДМ, 1 бр.бяла дамска чанта X Ропорти, 1
бр. бяла
дамска чанта БДМ, 1 бр. зелена дамска чанта ST,
1 бр.зелена дамска чанта с
портмоне, 1 бр.мръсно бяла чанта, I бр.
бежова дамска чанта FASHIFN BAG,
1 бр. оранжева дамска чанта SOL Just Glamour, 1 бр.дамска чанта червено, бяло
синя handbag, 1
бр.чанта
с надпис Jambo, 8 бр.текстилна чанта черна Е WON
плажна, 1 бр.черна чанта БДМ, 2 бр. синьо бяла чанта без етикет, I бр.червено бяла
чанта без етикет, 1 бр. черна чанта с бяла
снимка, 1 бр. синя чанта с риби, 1 бр. чанта на цветя, 1
бр. чанта
с надпис Jambo и други от владението на Н.И.С.,
ЕГН: ********** *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
- престъпление по
чл. 195, ал.1,т.З от НК.
Освен това от приложените към делото
писмени доказателства е видно, че с Договор № 37/14.01.1986 г. за учредяване
право на строеж върху държавно място/л. 142 от ДП/, възмездно и безсрочно
сключен между Община – гр. Ловеч и Х. Г.,
на последният е отстъпено право на строеж върху държавно място в гр.
Ловеч кв. 78, с площ от 117 кв метра по новосъздадено строително петно, като в
полза на купувача преминават и постройка с площ от 69 кв.м с обществено
обслужващо предназначение – зеленчуков магазин, втора постройка с площ от 16
кв.метра , с предназначение склад. С
удостоверение за ползване на строеж №
31/18.11.1994 г. /л. 145 ДП/ е променено предназначението на съществуващите
обекти, с оглед на издадено разрешение за строеж № 37 от 18.01.1986 г. /л. 144
ДП/, като съществуващият зеленчуков магазин е пристроен в едноетажна сграда на
основно застрояване - заведение за
обществено хранене – снек бар, стопанската сграда е пристроена във
второстепенна сграда на допълващо застрояване – склад ,като са построени и
сервизни помещения.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че същият живее от 30 години
в Г., както и че обекта е стопанисван от
негов познат , който е починал четири пет години след 1991 г. и след това
обекта не е работил. Освен това от тях се установява, че в края на 2016 г. е
упълномощил И.Н.да го представлява и да извършва ремонтни дейности. В тази
връзка е и приложеното към делото пълномощно/л. 136-л. 137 от ДП/.
Междувременно със заповед №
1495/31.05.2004 г. /л. 33 ДП/ на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА ЕТ „***.“ ,
булстат ***, представлявано то Н.И. С.,
ЕГН ********** е обявена за спечелила търга за терен общинска собственост,
съгласно скица № 04-108/11.02.2004 г., находящ се в к. 78, ул. „Ц.“ с площ от
16.00 кв. метра за поставяне на павилион за търговия. С договор за отдаване под
наем на част от терен за поставяне на павилион
от 01.12.2004 г. /л. 35 ДП/
Община Ловеч е отдала под наем общински терен № II – 51,съгласно скица № 04-108/11.02.2004 г., находящ се в кв. 78, ул. „Ц.“ с площ от 16.00 кв. метра. С договор /л. 34
ДП/ С. закупила на 20.112004 г. преместваем павилион.
От показанията на С. се установява,
че до около 2014 г. същата е развивала там търговска дейност, като е продавала
дрехи и е плащала наем до края на 2017 г.
От показанията на свидетеля Н.се
установява ,че същият след като получил пълномощно от Г. започнал да извършва
ремонтни дейности. Отивайки на място установил, че има снек бар и фургон, които
били заключени, като едната стена на бара била разрушена. За извършването на
строително-монтажните работи същият наел свидетелите Л.М.и Н.Г., който
впоследствие починал. Свидетелят Н.възложил на двамата, тъй като считал, че
снек бара и фургона са свързани да осигурят реално свързването им. Поради липса
на ключ за фургона било взето решение да се изреже врата в задната му част.
След като го сторили установили, че вътре има „много дрехи, манекени и
стилажи………големи пълни найлонови торби“. За това обстоятелство бил уведомен
свидетеля Н., който първоначално казал
всички вещи да бъдат поставени в единия край и завити, а след това ги
извозил и съхранил.
В същото време свидетелката С.,
която работела в А. и повечето време се намирала там, била уведомена от
братовчед си К. от гр. Ловеч, че свидетелят Н.е „разградил зад павилиона и
извършва някакви строителни работи“.
Същата се прибрала в България, отишла на място и провела разговор с Н..
Оставила му телефона, за да се разберат. В края на 2017 г. отишла до павилиона,
за да си вземе „някой неща“, но не могла да отключи. През февруари на
следващата година отново пристигнала в България, отново не могла да отключи
павилиона и установила, че в задната му част има изградена врата. Платила
сметките за електроенергия и подала жалбата, въз основа на която било
образувано ДП. Впоследствие със служители на полицията отишла отново до
повалиона, срещнала се с Н.. Последният на другия ден й се обадил, че ще й даде
пари за покупката му и да си вземе нещата, като се срещнат на следващия ден.
Това не се случило, тъй като Н.не й се
обадил, а С. отново отпътувала. От своя страна Н.й привел, чрез Изи пей сумата
от *** лева за павилиона и *** лева за платената ел. енергия. С. не ги
потърсила и Н.ги изтеглил обратно. Освен това същият предал на полицията и
вещите, които намерил в павилиона.
От заключението на вещото лице по
изготвената строително-техническа експертиза /л. 163 ДП/ е видно, че павилионът
поставен от ЕТ „***.“ и описаната в скица № 15-225085/13.04.2018 г. /л. 138 ДП/ сграда като
складова база /склад/ реално са
поставени на едно и също място.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че не са
налице доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установяват
извършване на престъпление. Безспорно по делото е установено, че свидетелите М.
и Г. са разрязали задната част на павилиона, собственост на свидетелката С.. В
него същите са намерили вещи, за които е било установено, че не принадлежат на
свидетеля Г.. Свидетелят Н.ги е съхранил и впоследствие ги е предал на органите
на полицията.Видно от заключението на вещото лице по стоково-оценителна
експертиза стойността на същите е ***лева. Освен това безспорно от изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че павилионът, собственост на
свидетелката С. през 2004 г. е бил поставен на същото място, на което Община –
гр. Ловеч през 1986 г. е учредила право на строеж на свидетеля Г.. При тези
факти настоящата инстанция приема, че не е налице субективната страна на
престъпление от общ характер, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
При
горните съображения настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията
направени с жалбата. Счита, че постановения от първата инстанция съдебен акт е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 317/03.04.2020 г.,
постановено по ЧНД № 203/2020 г. на
Ловешкият районен съд, втори състав, с което е потвърдил Постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.
Ловеч от 21.01.2020 г. по преписка № 364/2018 г. по описа на РП Ловеч, с което
е прекратено наказателното производство по ДП № 261/2018 г. по описа на РУ на
МВР Ловеч, водено за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 194
ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.