№ 518
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 632 ал.4 от
ТЗ.
То е образувано по въззивна жалба на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК
********* – чрез процесуалния представител адв. М. О., упълномощена от
управителя А. Т. П., против Решение №260073 от 23.06.2022г., постановено
по т.д. №40/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е прекратено
производството по несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК ********* и
е постановено заличаване на търговеца от Т.Р..
Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид молбата на длъжника
за възобновяване на производството, подадена преди изтичане на
едногодишния срок и не е изложил съображения във връзка с данните за
наличие на имущество на дружеството, достатъчно за покриване на
първоначалните разноски, както и по въпроса за наличие на висящи дела за
събиране на вземания на същото.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а
делото да се върне на Окръжен съд – С.З. за продължаване на
съдопроизводствените действия чрез възобновяване на производството по
1
несъстоятелност с оглед наличното неосребрено имущество, висящо исково
производство, което би довело до попълване масата на несъстоятелността и
предоставяне на възможност за предплащане на определените разноски.
Ответникът по въззивната жалба – кредиторът Н. – гр. С. не взима
становище по нея.
Другият управител на дружеството – длъжник А. П. П. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди направените
оплаквания във връзка с обжалвания акт намира следното.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и се явява процесуално допустима. Обстоятелството, че
съществува разногласие между двамата управители относно наличието на
предпоставките по чл.632 ал.4 от ТЗ, не е пречка единият от тях редовно да
сезира съда от името на представляваното дружество с разглеждане на този
въпрос, доколкото двамата вписани управители представляват дружеството
заедно и поотделно.
По основателността на въззивната жалба, съдът съобрази следното:
С решение №260150 от 14.04.2021г. по т.д. № 40/2020г. по описа на ОС
– С.З. е обявена неплатежоспособността на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК
********* и е определена началната и дата, открито е производство по
несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – гр. С.З., обявено е дружеството в
несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на
„З.-А.“ ООД – гр. С.З. и е спряно производството по несъстоятелност. Преди
да постанови спиране на производството, с Определение от 08.03.2021г. е
определена сумата 9 000 лева за разноски в производството по
несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – гр. С.З., като дадена възможност тя да бъде
заплатена от длъжника или от кредиторите с указание, че ако не бъде сторено,
ще бъде постановено решение по чл.632 от ТЗ.
Определението от 08.03.2021г. е обявено по партидата на дружеството в
ТР на 10.03.2021г. Решението от 14.04.2021г. по т.д. № 40/2020г. по описа на
ОС – С.З. е обявено в Т.Р. по партидата на дружеството на същата дата –
2
14.04.2021г. Липсва указание до кредиторите и длъжника, че в едногодишен
срок могат да поискат възобновяване на производството при предплащане на
определените минимални разноски.
С Решение №260073 от 23.06.2022г., постановено по т.д. №40/2020г. по
описа на Окръжен съд – С.З., е прекратено производството по
несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК ********* и е постановено
заличаване на търговеца от Т.Р..
В мотивите си съдът е приел, че в едногодишния срок от обявяване на
решението по чл.632 ал.2 в Т.Р., който е изтекъл на 14.04.2022г., не е
постъпило искане нито от длъжника, нито от кредитор за възобновяване на
производството и никой кредитор не е предплатил определените от съда
разноски.
Приетото от съда, че липсва искане за възобновяване на
производството, не се установява от данните по делото. С молба вх. №261300
от 01.04.2022г. длъжникът „З.-А.“ ООД е поискал възобновяване на
производството по несъстоятелност като е уведомил съда, че дружеството
разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на част от
определените разноски. Касае се за недвижим имот – пл. №193026, площ
2.903 дка, местност М.М., с. Я., върху който е наложена възбрана от Н..
Уведомил е съда и за висящо съдебно производство по т.д. №1288/2020г. по
описа на ОС – С.З. с ищец дружеството – длъжник против управителя А. П. с
правно основание чл.145 от ТЗ за осъждането и да заплати на дружеството
обезщетение за нанесените имуществени вреди в размер на 191 984.82 лева,
като искът е предявен като частичен за сумата 26 000 лева. Претенцията на
дружеството – длъжник е обезпечена чрез възбрана на недвижимо имущество
– собственост на ответника. По тази молба е постановено определение от
06.04.2022г., с която е дадена възможност на длъжника да плати определените
разноски в размер на 9000 лева.
С молба вх. №261605 от 14.04.2022г. Н. – гр. С. в качеството си на
кредитор на „З.-А.“ ООД е поискал възобновяване на производството по
несъстоятелност на дружеството като е основал искането си на факта, че
дружеството разполага с недвижимо имущество и има вземане – предмет на
съдебно производство. Изразил е и готовност за предплащане на разноски.
С определение от 18.04.2022г. съдът е дал едноседмичен срок за
3
предплащане на разноските от 9000 лева, които е определил преди
постановяване на решението по чл.632 от ТЗ и впоследствие е продължил
срока с още три дни.
Нито в определението от 08.04.2022г., нито в определението от
18.04.2022г., нито в решението от 23.06.2022г. не е коментиран поставения и
от длъжника, и от кредитора въпрос за наличието на недвижим имот –
собствен на длъжника, както и на обезпечено вземане – предмет на съдебно
установяване.
Нито в определението от 08.03.2021г., нито в решението от 14.04.2021г.
се съдържа указание до кредиторите и длъжника, че в едногодишен срок
могат да поискат възобновяване на производството при предплащане на
определените минимални разноски. Независимо от това след постановяване
на решение №260150 от 14.04.2021г. по т.д. № 40/2020г. по описа на ОС – С.З.
за спиране на производството по несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – гр. С.З.,
вписано в Т.Р. на 14.04.2021 г., в рамките на едногодишния преклузивен срок
по чл.632, ал.2 ТЗ е постъпило искане както от длъжника, така и от кредитора
Н. за възобновяване на производството.
В тези искания и длъжникът, и кредиторът са изразили становище за
установено имущество, което може да бъде осребрено и което е достатъчно за
покриване на разноските и евентуално – за удовлетворяване на публични
вземания. Има се предвид недвижим имот, собствен на длъжника – имот пл.
№193026, площ 2.903 дка, местност М.М., с. Я.. В случай че съдът прецени,
че това имущество е недостатъчно за покриване на разноските, се иска да
бъдат определени първоначално необходимите такива като се декларира
готовност за заплащането им.
Не може да бъде споделен изводът на съда, че в едногодишния срок от
обявяване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ в Т.Р. никой кредитор не е
поискал възобновяване и не е предплатил разноските – поради което са
налице предпоставките по чл.632 ал.4 от ТЗ за прекратяване на
производството и заличаване на търговеца. Срокът по чл.632, ал.2 ТЗ е
относим към молбата за възобновяване на производството, но не и към
предплащането на началните разноски за нуждите на възобновеното
производство. Размерът на разноските, както и срока за внасянето им, се
определя от съда с оглед на молбата на кредитора, респ. длъжника за
4
възобновяване. Техният размер следва да бъде определен съобразно
изложеното в молбата и приложените доказателства към нея за установено
имущество, подлежащо на осребряване. В случая този въпрос изобщо не е
обсъден от първоинстанционния съд и не е даден срок за внасяне на разноски
след преценка за техния размер съпоставен с установеното имущество.
Ето защо постановеното на основание чл.632 ал.4 от ТЗ Решение
№260073 от 23.06.2022г., постановено по т.д. №40/2020г. по описа на
Окръжен съд – С.З., с което е прекратено производството по несъстоятелност
на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК ********* и е постановено заличаване на
търговеца от Т.Р., се явява преждевременно и поради това -
незаконосъобразно. Към датата на постановяването му съдът се явява валидно
сезиран с молба за възобновяване на производството, подадена както от
длъжника, така и от кредитор, по която не е обсъдено имуществото, цитирано
от кредитора и длъжника в молбите, което се твърди да е открито - както
вземанията на длъжника – предмет на висящо съдебно производство, така и
собствения на дружеството недвижим имот и не е даден срок за внасяне на
разноски след преценка за техния размер съпоставен с установеното
имущество.
Следва обжалваното решение да бъде отменено, а делото да се върне на
ОС – С.З. за продължаване на съдопроизводствените действия – съобразно
дадените указания.
По изложените съображения, Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260073 от 23.06.2022г., постановено по т.д.
№40/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е прекратено
производството по несъстоятелност на „З.-А.“ ООД – ****, ЕИК ********* и
е постановено заличаване на търговеца от Т.Р..
ВРЪЩА делото на ОС – С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия – съобразно дадените указания.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд – С.З. за
вписването му в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
5
Решението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
вписването в Т.Р., воден от Агенцията по вписванията, при условията на чл.
280 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в Т.Р., воден от Агенцията по вписванията.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6