Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 886 

гр.Пещера,06.ХІІ.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

      

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1045 по описа на Съда за  2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Постъпила е Искова молба от Т.Н.Т. ***, ЕГН ********** против Д.А.П. ***, ЕГН **********, в която твърди следното:

На 13.11.2018 год. дадох на заем на ответника сумата от 2000 лева, с уговорката да ми върне парите до края на м. май тази година.На 01.06.2019 год. му се обадих и той ме помоли да отложим връщането на парите за още два месеца - до край на месец юли. Аз се съгласих, въпреки че съм 100 % инвалид с чужда помощ и за мене тази сума е значителна и необходима.Все още не ми се е обадил, нито ми е върнал парите, поради което за мене е налице правен интерес от воденето на настоящето дело.

Предвид изложеното моля, да ни призовете на съд и след като докажа иска си по основание и размер да постановите решение, с което осъдите ответника да ми заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от завеждането на делото, както и направените поделото разноски.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил отговор ответника Д.П., в който се заявява следното:

Считам предявеният от ишеца иск за допустим, но относно основателността му,считам същия за неоснователен, тъй като изявлението на ищеца ,че му дължа 2000.00 лв е вярно, но невярно е твърдението, че не съм се обаждал и не съм правил опити да осъществя с него контакт, за да му върна дължимото.

В края на месец май 2019г  с ищеца се чухме по телефона и действително се разбрахме да ме изчака до края на месец юни 2019г., тъй като имах доста непредвидени разходи през месец май и изпитвах затруднение да върна заема към него. В началото на юли месец съм направил няколко опита да се свържа с него, както по телефона, така и с посещение на мястото където живее, но нито ми вдигаше телефона, нито го открих лично.

Изпратих му съобщение, с което го приканвам да се видим или да ми изпрати банкова сметка, ***, но отново никакъв отговор от него, като лично за себе си нямам отговор на въпроса на какво се дължи това поведение от негова страна и какво цели с него

Спрях да го търся с мисълта , че той ще се свърже с мен след като разбере че съм го търсил.

Получавайки исковата молба, предположих че е целял именно да ме даде под съд.

Считам, че от своя страна съм положил достатъчно усилия да се свържа с него и да се издължа и че това не се е случило към настоящия момент единствено по негова вина- без да потърси контакт с мен по никакъв начин, направо завежда дело.

Ето защо, Ви моля, да ни призовете на съд и след като установите гореизложеното да постановите решение, с което да отхвърлите като неоснователен предявеният иск.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

С Определението по  чл.140ал.І ГПК и доклада Съдът е приел за  безспорно установено, че между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което на 13.11.2018г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000лв. заем за потребление. Допълнително страните са уговорили, че  сумата от 2000лв. е следвало да се върне от ответника до края на м.юли 2019г., което не е сторено.

От правна страна, предявеният иск е с правно основание чл.240ал.І ЗЗД.

Доводите на ответника са в посока за забава на кредитора, поради неоказано от него съдействие за връщане на сумата от 2000лв.

В този аспект ищецът обясни в съдебно заседание, че „ септември месец ме е търсил нещо“ – ответникът, по телефона, виждайки пропуснато от него обаждане.

Аргументите на ответника за неизпълнение на паричното задължение поради липса на съдействие от страна на ищеца  Съдът намира за неоснователни.

Според чл.68б.“а“ ЗЗД паричното задължение е носимо, а не търсимо.

В случая, дори и заемодателят да не е могъл да бъде намерен, длъжникът може да изпълни задължението си по реда на чл.97ал.І ЗЗД.В този смисъл е и съдебната практика – напр. Решение №1061/12.01.2009г. на ВКС по гр.д.№5173/2007г., ІV г.о.

Ето защо предявеният осъдителен  иск следва да се уважи за сумата от 2000лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -  01.08.2019г. до окончателното изплащане и разноските от 300лв. адвокатско възнаграждение и 80лв. държавна такса, или общо 380лв. разноски.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Осъжда Д.А.П. ***, ЕГН **********  , да заплати на Т.Н.Т. ***, ЕГН ********** , сумата от 2000 лв. / две хиляди лева/ , ведно със законната лихва върху тази сума  от 01.08.2019г. до окончателното изплащане , както и да му заплати сумата от 380лв. / триста и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: