№ 11902
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110154906 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД е предявил
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му
дължи следните суми : 509,71 лв, представляващи сбора от 1/8 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия (507,93 лв) и сума за дялово разпределение (1,
78 лв) за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. „Надежда-4”, бл.444, вх.А, ет.1,
ап.1, по договорни отношения между страните през периода от 01.06.2012г. до 31.07.2014г.
, и 99,75 лв, представляващи сбор от 1/8 част от мораторните лихви върху стойността
на топлоенергията (99,44 лв) и върху сумата за дялово разпределение (0,31 лв), начислени за
периода от 31.07.2012г. до 23.07.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 44679/2015г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В съдебното заседание на 30.09.2022г., в което е даден ход
по същество на делото , не се е явил представител на ищеца.
Ответната страна Р. С. О. оспорва исковете видно от изявленията на назначения й
особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК адвокат А. П. в представения на
1
25.05.2022г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна
давност за претендираните вземания. Твърди се , че не са представени доказателства за
дължимостта от ответницата на претендираните суми.
В хода на съдебното производство представителя на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.09.2022г.
представителят на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД (конституирана с
определението по чл.140 ГПК -б.с..) не изпраща представител по делото , не изразява
становище по исковете и не сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата Р. С. О. на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното
гр.д. № 44679/2015г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,
изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 44679/2015г. по описа на СРС, 68 състав е
издадена и срещу още три длъжници София С. О. , Татяна С. Димитрова и Анка Славчева
О. , които обаче не са предявили възражения по чл.414 ГПК , поради което на заявителя
(ищец по настоящото дело) е издаден изпълнителен лист по чл.416 ГПК за вземанията
срещу тези три длъжници. Това не е пречка за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК
за вземанията, присъдени със същата заповед по чл.410 ГПК срещу длъжницата Р. С. О. ,
която е предявила възражение по чл.414 ГПК.
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
2
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Съгласно чл.32,ал.1 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, задължението за плащане на цената на доставена топлоенергия
възниква в 30 –дневен срок след изтичане на периода , за които се отнася. Следователно
погасителната давност за тези задължения започва да тече от първото число на месеца ,
следващ този, през който е била доставена топлоенергията.
Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1
ЗЗД с предявяването на заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 44679/2015г. по
описа на СРС, 68 състав ,т.е. на 28.07.2015г.,тъй като съгласно изичната разпоредба на
чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл.415,ал.1 ГПК.
От гореизложеното се налага юридическия извод , че ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ са
вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто
падеж е настъпил 3 години преди предявяване на зявлението по чл.410 ГПК (28.07.2015г.),
т.е. ПРЕДИ 28.07.2012г.
Вземанията , които са предмет на предявения главен установителен иск по чл. 422 ГПК
, са за период от месец 06.2012г. до месец 07.2014г. , т.е. те НЕ СА ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ. Падежът на първото от претендираните вземания – това за месец 06.2012г. , е
настъпил на 31.07.2012г. , т.е. не е погасено по давност, тъй като се включва в 3-годишния
период , предшестващ предявяването на заявлението по чл.410 ГПК (28.07.2012г.).
Падежите на останалите вземания от процесния период са настъпвали по–късно от падежа
на първото вземане и следователно и тези вземания не са погасени по давност.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
3
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от месец 06.2012г. до месец 07.2014г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие
от една страна и ответницата Р. С. О. и нейните съсобственици (видно от представените с
исковата молба нотариален акт № 154, том LХІХ, дело № 13756/15.06.1994г. на нотариус
при СРС и удостоверение за наследници № 359/10.02.2012г. на Сотир Зафиров Огнянов -
б.с.) като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ,
бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения им имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била
доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на
ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр.
107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. Ответницата нито твърди, нито представя
доказателства за предложени от нея специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.
Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и
с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на
ответницата за заплащане на потребената в собствения й имот топлоенергия,включително и
за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответницата като потребител на тази топлоенергия и ищеца като
нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне
неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
От документите , представени с исковата молба - нотариален акт № 154, том LХІХ,
дело № 13756/15.06.1994г. на нотариус при СРС и удостоверение за наследници №
359/10.02.2012г. на Сотир Зафиров Огнянов се установява , че ответницата Р. С. О. не е
единствена собственица на процесния имот , а една от съсобствениците му, притежаващ
1/8 идеална част от правото на собственост върху имота.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Поради тази причина всеки от съсобствениците на процесиня имот през процесиня период
дължи част от цялата начислена сума за цената на потребената топлоенергия ,
пропорционална на притежавана от него идеална част от правото на собственост върху
имота. Следователно ответницата Р. С. О. дължи 1/8 част от начислените суми във връзка с
доставката на топлинна анергия в този имот през процесния период.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата са
4
възникнали задължения да заплаща цената на доставената топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
притежавания от четирите съсобственици имот, е извършвана от „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ООД въз основа на договор между това дружество и етажните собственици
съгласно решение на Общото събрание, което не е било оспорено в сроковете и по реда
на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било
постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като
без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като
това не би се отразило на валидността му.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответницата да е предявявала рекламации пред „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД и
пред „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ООД относно размерите на начисляваните суми в
издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито
след изтичането им. Всъщност ответницата не оспорва размера на конкретните начислени
суми и по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
30.09.2022г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период правилно са определени
количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот , като е
спазвана действащата нормативна уредба.
Според посоченото от вещото лице в приетото в заседанието на 30.09.2022г.
заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец юни 2012г. до месец
юли 2014г. сборът от дължимите от ответницата месечни суми за доставена топлоенергия
и за дялово разпределение е в размер на 509,71 лв (391,35 лв начислена топлонергия през
отоплителните сезони , 116, 57 лв начислена топлонеергия по изравнителна сметка и 1,78 лв
сума за дялово разпределение). Тъй като не са представени доказателства начислените
суми да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество
съществува вземане против нея за периода от месец 06.2012г. до месец 07.2014г. в
посочения размер. Главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
5
Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници.
Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия и върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.07.2012г. до 23.07.2015г. е с общ размер
от 99,74 лв, определена съгласно чл.162 ГПК според ичисленията на вещото лице в
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза Тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (87,81 лв) , депозит за възнаграждение на
назначения особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответника (350 лв) и
депозити за съдебно-техническа експертиза (250 лв) и за съдебно-счетоводна експертиза(250
лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение по исковете следва да бъде определен съгласно действащата редакция на
чл.78,ал.8 ГПК ( 50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете срещу нея са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдена част от
разноските, направени от него в заповедното призводство за претенциите против
длъжницата Р. С. О. – 1/8 част от платената държавна такса (12,19 лв ) и 1/8 част от
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50,08 лв).
Ответницата (длъжница в заповедното производство) не е извършила разходи по
заповедното дело, а и претенциите срещу нея са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че Р. С. О. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес :гр. София, ж.к. „Надежда-4”,
бл.444, вх.А, ет.1, ап.1, представлявана по настоящото дело от назначения й особен
представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат А. Г. П., гр. София, ж.к. „Хиподрума”
ул. „Григор Начевич” № 11,партер, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б,
следните суми: 509,71 лв (петстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки),
представляващи сбора от 1/8 част от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия (507,93 лв) и сума за дялово разпределение (1, 78 лв) за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София , ж.к. „Надежда-4”, бл.444, вх.А, ет.1, ап.1, по договорни
отношения между страните през периода от 01.06.2012г. до 31.07.2014г. , и 99,75 лв
(деветдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи сбор от 1/8 част
от мораторните лихви върху стойността на топлоенергията (99,44 лв) и върху сумата за
дялово разпределение (0,31 лв), начислени за периода от 31.07.2012г. до 23.07.2015г., заедно
със законната лихва въху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл. 410
ГПК- 28.07.2015г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 44679/2015г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА Р. С. О. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес :гр. София, ж.к.
„Надежда-4”, бл.444, вх.А, ет.1, ап.1, представлявана по настоящото дело от назначения й
особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК– адвокат А. Г. П., гр. София, ж.к.
„Хиподрума” ул. „Григор Начевич” № 11, партер, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец №23Б, следните суми: 937,81 лева ( деветстотин тридесет и седем лева и
осемдесет и една стоинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство – платените държавни такси за предявяване на исковата молба ,
депозит за възнаграждение на назначения особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК
на ответника и депозити за съдебно-техническа експертиза и за съдебно-счетоводна
експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство
(чл.78,ал.8 ГПК); 12,19 лева (дванадесет лева и деветнадесет стотинки), представляващи
1/8 част от направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. №
44679/2015г. по описа на СРС, 68 състав – платената държавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК в частта относно претенциите срещу ответницата (т.12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50,08 лв (петдесет лева и осем стотинки),
представляваващи 1/8 част от присъденото на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 44679/2015г. по описа на СРС, 68
7
състав в частта относно ответницата (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ЕООД ,гр. София, ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8