Определение по дело №213/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 447/24.09.2008 год., постановена по нохд № 514/2007 год. на ГДРС, подсъдимият Р. Р. Ш. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец май на 2005 година в с. В., обл. Б., самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от М. М. Б. свое предполагаемо право като е заградил 1080 дка от недвижим имот, представляващ част от имот № 063135 по КВС на землището на с. В., обл. Б. и извършеното не е маловажен случай, поради което и на основание чл.323, ал.1 във вр. с чл.54 и 57 от НК е осъден да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, ефективното изтърпяване на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила и “глоба” в размер на 300 /триста/ лева. В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски в размер на 105 лв. и държавна такса за издавена на изпълнителен лист от 5 лв.

Срещу присъдата в законния срок е депозирана жалба от подсъдимия, който счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че с поведението си е осъществил промяна във фактическото положение на спорния имот, за което е бил наясно, защото го е ползвал далече преди инкриминираната дата. В съдебно заседание чрез защитника си навежда доводи за съществено процесуално нарушение от страна на Районния съд, свързано с неразясняването на правата на подсъдимия преди даване ход на съдебното следствие.

Представено е и писмено възражение срещу жалбата на Ш. от страна на конституирания като частен обвинител М. Б., който след конкретен анализ на доказателствата по делото стига до извода, че липсват основания за ревизия на съдебния акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Представителят на О. П. – Б. счита, че в мотивите на първоинстанционното решение е направен задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и законосъобразно Ш. е осъден по повдигнатото му обвинение.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на възприетото от фактическа страна РС е съобразил правилата на правната и житейска логика при оценка на събраните доказателства, съгласно които през 2003 година с нотариален акт № 6, том 3, дело 397/2003 година М. Б. е придобил като купувач от “Струматекс” – Б. недвижим имот, представляващ парцел първи и намиращ се в района на с. В. с площ от 8545 кв.м., ведно с изградените в него стопански постройки като част от бивше стопанско предприятие. Една част от имота е била ограничена от съществуваща стара ограда, а в друга е била отпочнала недовършена такава. В рамките на придобития от свидетеля Б. имот попадал и претендирания от майката на подсъдимия като наследник на М.Б. недвижим имот от около един декар. За последния първоначално било издадено решение № 232/1993 година на ОСЗГ с. С., с което се отказва възстановяването на претендирания земеделски имот, след което с решение на ГДРС с № 264/23.07.2007 година по адм.д. № 214/2007 година жалбата на Ф.Ш. като наследница на Б. е била отхвърлена. Посоченото решение е атакувано пред АСБ, който със свое решение № 256/25.10.2007 година по к.адм.д. № 630/2007 година го отменя изцяло, включително и отказа на ПК да възстанови имота на наследниците на Б. и връща преписката на ОСЗГ – С., за да възстанови в съществуващи стари реални граници имота на правоимащите. На база последния съдебен акт е издадено решение № 232Б/27.11.2007 година на ОСЗГ, с което в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е възстановено правото на собственост върху нива от 1.5 дка в м. “Л." в землището на с. В.. През месец май 2005 година подсъдимият Ш., който от името на майка си претендирал, че има имот в границите на закупения от Б., заградил с ограда от дървени колове и бодлива тел 1,080 дка от него. Тези му действия били оспорени от владеещия към този момент закупения през 2003 година имот свидетел Б., депозирал два броя жалби – до РПУ – Г. Д. и РП в същия град.

Тази фактическа обстановка е приета и от първостепенния съд, и няма основания за нейното коригиране извън добавяне на обстоятелствата, свързани с издаването на цитираните от настоящата инстанция съдебни решения и последното възстановително решение на ОСЗГ – С. Възприетите факти съдът базира на анализа на събраните по делото доказателства. Условно свидетелските показания се разделят на две групи, които установяват момента на отпочване на владението на посочените и по-горе 1.080 дка земя от Ш. чрез заграждането им. Според едната група това е станало към момента на прекратяването на ТКЗС преди около 17 години, в който смисъл са показанията на С. А., Н. А. и майката на подсъдимия Ф.Ш.. Правилно е отбелязано, че тази група е заинтересована доколкото всички са се намирали или се намират в спор за материално право с Б. и в тази връзка открито се стремят да се подкрепят в описание на продължителното във времево отношение ползване на съответните земеделски имоти. От друга страна са показанията на свидетелите Д., М., Л., Д. и М., които категорично опровергават, че ползването на спорния имот е от преди 2005 година. Освен липсата на пряка заинтересованост на повечето от свидетелите от втората група, РС е акцентирал и върху документалното потвърждение на техните показания, свързвайки го с приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Изброени са нотариалния акт за собственост от 2003 година, акт за държавна собственост, скица, парцеларен план, а и заключението по съдебно-техническата експертиза, установяващи големината, разположението и моментното състояние на недвижимия имот, включително и заетата част от Ш. чрез изграждане на ограда. Несъстоятелността в показанията на първата група свидетели особено проличава при анализа на посочения от РС констативен протокол № 12/17.07.2003 година на Общинска администрация – С., който предписва на законния владелец М. Б. да предприеме действия по обезопасяването на намиращия в неговия имот склад за отровни материали. Както логично е отбелязано в мотивите към атакуваната присъда това изключва възможността имота да е владян от Ш. от един значително по-ранен период, защото поради наличието си този склад изключва изграждането на оградата от подсъдимия, минаваща точно оттам според заключението на вещото лице. Допълнено е и това, че официалните власти отговорен за състоянието на имота към 2003 година е лицето, известно като негов владелец и това е бил именно свидетеля Б.. Едва след събарянето от страна на частния обвинител на посочения склад за отровни вещества и насипването на земя, е позволило мястото да се ползва като земеделска земя, което е и направено от Ш., въпреки, че към онзи момент чудесно е съзнавал, че това му право се оспорва от друго лице. Така се обясняват и двата броя жалби по този повод, установяващи приблизително момента на отпочване на действия по заграждането на имота от 1.080 дка от подсъдимия. Затова и настоящата инстанция намира, че липсва правен аргумент, който да оспори направените и от ГДРС изводи относно установеното от фактическа страна. Пред въззивната инстанция на практика не бяха наведени сериозни аргументи за да се направи някаква по-различна оценка на доказателствения материал, поради което и направения извод за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.323, ал.1 от НК от страна на Ш. е напълно обоснован. Изложените в тази посока съображения се възприемат напълно и от въззивната инстанция. Безспорно се установи, че с действията си подсъдимия е осъществил едно оспорвано от Б. свое предполагаемо право, заграждайки 1.080 дка от имот с № 063135 по КВС на землището в с. В.. Обстоятелството, че няколко години по-късно е получил възстановяване на собствеността означава, че е налице правна възможност със спорещата страна в лицето на Б. да водят съдебен спор. По тази причина всички изброени по-горе актове, свързани с възстановяване на имота на наследниците на Б., се явяват правно ирелевантни, доколкото към инкриминирания момент – месец май на 2005 година Ш. е осъществил самоволно действия по реализирането на предполагаемото му право на собственост въпреки противопоставянето от страна на частния обвинител като негов владелец към същия този момент. И това е така, защото законът дава възможност за защита и реализация на права само по установения от него ред. В този смисъл признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение е обосновано и правилно, поради което и ОС се солидаризира с направените в мотивите към присъдата на ГДРС изводи. Не е налице и маловажен случай на самоуправство, особено като се има предвид размера на заградения имот от 1.080 дка и проявената от Ш. упоритост при реализацията на оспорваното му право.

В пледоарията си пред въззивната инстанция бяха направени няколко възражения, свързани с допуснато съществено процесуално нарушение от РС, както и необоснованост на съдебния акт поради едностранчивата оценка на събраните доказателства. С анализа, направен по-горе и от ОС, се дава категоричен отговор на второто възражение. По отношение на твърдените процесуални нарушения, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради съществено накърняване на правата на страна в процеса. Вярно е, че чл.274, ал.2 задължава съда в определен момент преди старта на съдебното следствие да разясни правата на страните, което е редно да бъде отбелязано и в съдебния протокол, но това е от особено значение, когато подсъдимия се явява без защитник. Когато той има процесуален представител, формално това не освобождава съда от задължението по цитираната норма, но акцента пада върху осигурената му възможност да бъде защитаван професионално. В този смисъл Ш. е представляван през цялото първоинстанционно производство от адвокат К., а и липсват каквито и да било възражения до даване ход на пледоариите пред ОС, че е допуснато някакво нарушение на процесуалните му права. Затова и настоящата инстанция намира това нарушение за несъществено, най-вече поради липсата на каквато и да било вреда за подсъдимия, чийто права в хода на производство пред ГДРС са надлежно защитавани.

По отношение на наказателната съдба на Ш. ОС счита, че са стриктно спазени изискванията на чл.54 и чл.57 от НК. Изброени са смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства като при съпоставката им е прието значителен превес на първите над вторите. Чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и съдействието му за разкриване на обективната истина се противопоставят на изразената с действията му по заграждане на значителен по размер имот упоритост, свързана с демонстративното незачитане на чуждите права. При тези данни минималното предвидено от закона наказание в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода е адекватно на извършеното престъпление и на степента на обществена опасност на дееца, която не е висока. Липсват обаче основания за приложението на чл.55 от НК, защото изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а не е налице и кумулативно изискуемата втора предпоставка за явна несправедливост и на най-лекото предвидено от закона наказание. Правилно е отмерена и наложената глоба от 300 лева като е съобразено имотното състояние на Ш.. С така определеното от първостепенния съд наказание се постигат целите, визирани от законодателя в чл.36 от НК, което е основание за потвърждаването на атакуваната присъда и в тази и част. Законосъобразно в тежест на признатия за виновен подсъдим са възложени и сторените по делото разноски, както и таксата за служебното издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения и съгласно чл.338 от НПК ОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 447/24.09.2008 год., постановена по нохд № 514/2007 год. на ГДРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.