№ 4820
гр. София , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110135134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 15942/21.06.2021г. от адрес, срещу я т. за вземания, които включват и разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 120 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В заявлението е посочено, че таксите са уговорени в Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, каквито не са приложени към заявлението. Посочено е, че съгласно Общите
условия и Тарифата на Банка „ДСК“ ЕАД кредитополучателят заплаща на кредитора такси
и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, като към момента длъжникът оставало да дължи
такси, представляващи разходи за събиране на изискуем кредит в размер на 120 лева.
Съгласно посоченото в заявлението клаузите уреждат договорна последица от
забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи
независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било
действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално
сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на вземането съдът
намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се
кумулира с посочената в заявлението законна лихва за забава, с оглед на което клаузата е
нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените такси. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 21,66 лева за държавна такса и над 43,32
лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева).
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
15942/21.06.2021г. от адрес, срещу я т., В ЧАСТТА за сумата от 120 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и в частта за разноските над сумата от
21,66 лева за държавна такса и над 43,32 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2