Решение по дело №96/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.336 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод предявен от А. М. Х. от с. К., Община К., Област К., против С. И. Х. от същото село, иск с правно основание чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството. В исковата си молба, ищцата твърди, че ответницата е нейна дъщеря, която от момента на раждането си и до този момент живее с нея и тя се грижи за същата.Твърди също, че ответницата страда от психично заболяване Деменция и придобита Епилепсия, със средно чести генерализирани пристъпи, и че поради това си заболяване същата имала значителни затруднения при социалната адаптация, 100% загубена работоспособност, била напълно неадекватна, неконтактна и дезинтересирана към заобикалящата я среда, неориентирана за време и място, отказвала да се храни. От 1993 г. престанала да говори, започнала да се изпуска при физиологични нужди. В резултат на това заболяване ответницата не можела да се грижи сама за себе си, да се обслужва за ежедневните си физиологични нужди и била неспособнÓ да се грижи за своите работи. Счита, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, поради което ответницата следвало да бъде поставена под пълно запрещение, за да й бъде назначен настойник от органа по настойничество при Община К.. С оглед на това, ищцата моли съда на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, С. Исамил Х. от с.К., О.К., с ЕГН *, нейна дъщеря, да бъде поставена под пълно запрещение и след влизане на решението в сила, препис от същото да бъде изпратено на органа по настойничество при Община К. за учредяване на настойничество.

В съдебно заседание, ищцата поддържа исковата си претенция.

По делото въпреки дадената процесуална възможност, отговор на исковата молба, от ответницата не е депозиран.

В съдебно заседание, назначения на ответницата, особен представител – служебен адвокат, изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява основателен, и че поставянето й под исканото пълно запрещение, ще бъде изцяло в нейна полза.

Представителят на О. П., Г. К., намира исковата претенция за основателна, като счита ,че поставянето на ответницата под исканото пълно запрещение ще бъде изцяло в нейна полза.

Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид следното :

От представеното по делото заверено копие от Удостоверение за раждане, издадено от Кметство К.,Община К., се установява, че майка на родената на 17.07.1973 г. в с. К., ответница С. И. Х., с ЕГН *, е ищцата А. М. Х., с ЕГН *. Т.е. ищцата в настоящото производство е от кръга на посочените в разпоредбата на чл.336, ал.1, предл.ІІ от ГПК, лица.

По делото е прието като доказателство и заверено копие от Експертно решение № 1357/089/15.06.09 г. на ТЕЛК за психични заболявания при „Областен диспансер за психични заболявания със стационар - Стара Загора „ ЕООД, от прочита на което се установява, че С. И. Х. е с водеща диагноза : „Деменция при заболявания, класифицирани другаде” и общо заболяване : „Деменция при заболявания, класифицирани другаде. Епилепсия- средно чести генерализирани пристъпи. Синдром на Лаудау Клайфнер”, със срок на инвалидността до 01.06.2012 г., и със 100 % призната трайна загуба на работоспособност с чужда помощ, с мотиви : „Тежкият паметово-интелектуален упадък на ниво глобална деменция, безуправност, незадържане на тазови резервоари, епилепсия-средно чести генерализирани пристъпи и синдром на Ландау- Клайфер…”.

От приетото по делото, заключение, изготвено по назначената съдебно-психиатрична експертиза, която не се оспорва от страните , и се кредитира изцяло от съда, се установява, че : ответницата след преживяна психотравма на 9- годишна възраст, получила постепенно прогресиращо затруднение в говора и епилептични припадъци, като постепенно състоянието й се влошавало и през 1993 г., спряла да говори напълно. През този период получавала и многократни епилептични припадъци. Същата е била лекувана по искане на ТЕЛК, с оглед стационарно наблюдение и диагностично уточняване, в стационар в ДПБ, Г. К., през периода 13.05.2009 г.- 08.06.2009 г. При ответницата било налице заболяване : „Деменция;придобита афазия с епилепсия /синдром на Ландау- Клефнер/., като в резултат на това било нарушено личностовото й функциониране. Последното изисквало полагане на чужди грижи и внимание. В заключението се изтъква че при ответницата било налице органично разстройство на личността с тежък интелектуален упадък, като към този момент нямало данни за психоза,но в резултат на заболяването довело до деменция, същата не можела да се грижи сама за себе си- да се обслужва за ежедневните си физически нужди и да се грижи за своите работи. В заключението се изтъква, че деменцията е траен процес и няма възможност след лечение да настъпи подобрение на психичното състояние на ответницата. В заключението се сочи, че деменцията означавала упадък на интелектуално-мнестичната дейност, настъпил след предшестващо нормално развитие, процесът се характеризирал с когнитивни разстройства, които засягали общата интелигентност, процесът на заучаване, ориентацията, вниманието и концентрацията, самооценката и социалните умения. Заболяването довеждало до постепенен разпад на психичната дейност, прогресираща амнезия и завършвало с глобално слабоумие. Вещото лице в извършеното пред съда непосредствено изслушване, твърди, че деменцията е едно състояние, което най-общо може да се отнесе към слабоумието, но това е придобито състояние, при което се достига до пълен разпад на психичната дейност. Това състояние- заболяване може да бъде приравнено към слабоумие.

От зададените в съдебното заседание, проведено на 30.09.2009 г., въпроси по реда на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът придоби лични впечатления за пълната дезинтересираност на ответницата към случващото се в залата, за пълната дезорентираност на ответницата за време, място и цел на заседанието, за отсъствието на възможност да се осъществи някакъв социален контакт. На зададените от съда въпроси ответницата не реагира изобщо, не отговаря на същите.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище : намира, че в производството са налице предпоставките на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, т.е. налице са условията за поставяне на ответницата под пълно запрещение. За да се уважи искът за поставяне под запрещение, т.е. за обявяване недееспособност на едно лице, е необходимо от една страна лицето да е душевно болно или слабоумно, и от друга – да е налице реална неспособност същото да се грижи за своите работи и да върши валидни правни действия – да придобива права или да поема задължения. В тази връзка от горе цитираните доказателства се установява по един безспорен начин, че ответницата С. И. Х., след преживяна психотравма на 9 годишна възраст, е с „Деменция; придобита афазия с епилепсия /синдром на Ландау- Клефнер/, в резултат на което заболяване е нарушено личностовото й функциониране, налице е органично разстройство на личността с тежък интелектуален упадък. Установено е също, че в резултат на заболяването довело до деменция, същата не може да се грижи сама за себе си - да се обслужва за ежедневните си физически нужди, както и да се грижи за своите работи. Установено е в производството също, че деменцията е траен процес, при който няма възможност след лечение да настъпи подобрение на психичното състояние на ответницата, и че е такова заболяване, което може да бъде приравнено към слабоумие.

С оглед така установеното, съдът намира, че са налице предпоставките за поставянето на С. И. Х., под запрещение – същата страда от заболяване приравнено на слабоумие и е реално неспособна да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, като с оглед тежестта на състоянието й следва същата да бъде поставена под пълно запрещение.

Следва също така след влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството при Община – К., за учредяване на настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С. И. Х. от с.К., Община К., Област К., с ЕГН *.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на органа по настойничеството при Община – К..

Решението подлежи на въззивно обжалва или протестира пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :