Определение по дело №38/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 23.08.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

 на двадесет и трети август

 през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                    Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                    в. гр. д. № 38

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по молба, депозирана от адв. К.Д.Д. от САК, с адрес: ***, офис 2, в качеството на процесуален представител по пълномощие на И.И.К., въззивник в производството, с искане за допълване на решение  № 91/05.04.2019 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№ 38 по описа за 2019 г., като бъдат присъдени сторените от същата разноски в заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 2557/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, възлизащи на сумата от *** лева, представляваща заплатено от длъжницата адвокатско възнаграждение.. 

В  срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна по искането не е депозирала отговор

Искането за допълнение на решението в частта за разноските е направено от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, поради което същото  се явява допустимо.

Разгледано по същество, съдът намира искането за основателно по следните съображения:

С решение № 91/ 05.04.2019 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№ 38 по описа за 2019 г. е отхвърлен предявения от  „Топлофикация - София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б против И.И.К. с адрес ***, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Димитър Петков” № 111-113, ет. 2, офис 2, адв. К.Д.  иск по чл. 422 от ГПК за признаване на установено по отношение на И.И.К.,*** ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б  има спрямо И.И.К. вземане в общ размер на ** лева, от която сума: сумата от *** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия  за периода м. 5,.2014 г. -  м. 04.2015 г., отразена в обща фактура  № **********/ 31.07.2015 г. и изравнение отразено в документи: №  **********/ 30.09.2014 г.,  за периода м. 05.2013 г. – м. 07.2013 г.; № **********/30.09.2014 г. за периода м. 08.2013 г. – м. м. 04.2014 г и  сумата от 217, 52 лева представляваща лихва за периода от  01.11.2014 г. – 27.10.2017 г., както и суми за дялово разпределение в общ размер на ** лева, от които ** лева – главница и ** лева – лихва, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в заповедното производство до окончателното им изплащане., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.12.2017 г.  по ч. гр. д. № 2557/2017 г. на СРС.

В т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прието е също така, че е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.

От материалите по делото се установява, че в развилото се заповедно производство по ч.гр.д.2557/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница длъжницата е представила Договор за правна защита и съдействие, по силата на който същата е заплатила на процесуалния й представител сумата от *** лева за оказване на съдействие във връзка с подаване на възражение по чл.414 ГПК.

В развилото се исково производство пред РС – гр. Дупница установителния иск по чл.422 ГПК е бил уважен и в тежест на ответницата са възложени сторените от ищцовото ТД разноски.

С постановеното по настоящото дело решение е отменено решението на районния съд и искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е присъдил в полза на въззивницата сторените от същата разноски за двете съдебни инстанции, но е пропуснал да възложи разноските, сторени от нея в заповедното производство.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При този изход на производството, при своевременно заявено искане на длъжницата – И.И.К., заявено още в развилото се заповедно производство по ч.гр.д.2557/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, за присъждане на строените в същото разноски, възлизащи на сумата от *** лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, и доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е пропуснал да възложи в тежест на въззивното дружество - „Топлофикация София“ ЕАД сторените от въззивницата разноски в заповедното производство, то ще стори това с настоящото определение, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД ще бъде осъдено да заплати в полза на въззивницата И.И.К. сторените в заповедното производство разноски, възлизащи на *** лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.

Направеното от въззиваемото ТД възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на заплатеното адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая е депозирано възражение по реда на чл.414 ГПК. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразено  с разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба № 1 / 08.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е под определения минимум и не следва да се редуцира.

С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л И:

 

ДОПЪЛВА решение  № 91/ 05.04.2019 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№ 38/ 2019 г. в частта за разноските , като

ОСЪЖДА  Топлофикация - София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на И.И.К. с адрес ***, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Димитър Петков” № 111-113, ет. 2, офис 2,

                                                                           - 2 -

адв. К.Д. сумата от  *** лева, представляваща сторени от същата разноски в заповедното производство по ч.гр.д.2557/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: