РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2303 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД чрез пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ответника стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а ответникът се е задължил да върне сумата на шест месечни вноски, включващи главница и лихва, пет от които в размер на 105,64 лв., а остатъкът в размер на 103,19 лв.
Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем сума като същата е усвоена чрез безкасово заплащане по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а ответникът не е изпълнил задължението си да я върне на кредитора при уговорените условия и е преустановил плащанията на 16.06.2017 г.
Твърди, че на 12.01.2018 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ответникът му дължи главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 142,21 лв. (по отношение на първоначално заявената претенция за лихва за забава в размер на 28,94 лв. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска), ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът Ю.Ж.С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат Ц. намира исковата претенция за допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането, нито за настъпване на изискуемостта му.
Оспорва дали подписите в приложените към исковата молба договор, погасителен план и общи условия са поставени от ответника.
Оспорва дължимостта на вземането на мораторна лихва, тъй като кумулирането й с договорна (възнаградителна) лихва води до неоснователно обогатяване, но в тази част производството по делото е прекратено.
Моли за отхвърляне на искове.
Сочи доказателства.
Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, конституирано в производството по делото на страната на ищеца поради прехвърляне на спорното право в течение на производството, чрез пълномощника си юрисконсулт Станчева намира исковата молба за основателна и моли да бъде уважена.
Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на ответника.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване на следните стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД – ХМАRТ НВ-100 8ВТ на стойност 649 лв. , а ответникът се е задължил да я върне в срок от 6 месеца, считано от датата на усвояване, съгласно приложения към договора погасителен план, при ГПР в размер на 46,05 % и фиксиран ГЛП в размер на 38,68 %.
Съгласно договора сумата на кредита се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД.
Към
договора за заем е приложен погасителен план, двустранно подписан, в който са
посочени падежните дати и размерите на дължимата вноска, в т.ч. вноската по
главницата и дължимата лихва.
За закупуване на процесната стока
„Технополис България“ ЕАД е издал на получателя Ю.С. фактура № ********** от 19.05.2017 г. с предмет
ховърборд
ХМАRТ НВ-100 SВТ на
стойност 649 лв., от които 549 лв. заплатени с ДСК Кредит, а 100 лв. – в брой.
С приемо-предавателен протокол – Приложение 1.1 от 12.01.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на купувач, банката-продавач е прехвърлила на ищцовото дружество вземането по процесния договор за стоков кредит, включващо всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви.
По делото е приложено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала (прехвърлила) с Допълнително споразумение, сключено на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като купувач (цесионер) към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 29.09.2017 г., за извършените цесии като пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до ответника Ю.Ж.С. за извършеното прехвърляне на вземанията по Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г. от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Установява се от постъпило по делото писмо от третото неучастващо по делото лице „Банка ДСК“ ЕАД, че по процесния договор за стоков кредит няма направени никакви плащания за погасяване на задълженията към банката.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б.
по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, че подписите за „кредитополучател“
в Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г. и в Общи условия по договори
за стокови кредити/Искане за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., както и
подписът за „клиент“ в Погасителен план и ГПР по Искане за кредит № 265481 от
19.05.2017 г. са положени от ответника Ю.Ж.С..
Установява се от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице Б. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
че кредитът по процесния договор е осчетоводен от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по
дебита на счетоводна сметка № 5221 „Краткосрочни вземания от клиенти“ и по
кредита на счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева“. В
счетоводно-информационната система на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД към датата на изготвяне на заключението няма информация за
заплатени суми от страна на ответника по претендираните вземания за главница и
договорна лихва. Задължението на ответника е в общ размер на 751,39 лв., от
които главница в размер на 568,05 лв., договорна лихва в размер на 63,34 лв. и
дължими разходи при изискуеми кредит в размер на 120 лв.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и договорна (възнаградителна) лихва по договор за стоков кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за стоков кредит,
съдържащ уговорка за заплащане на договорна лихва, по който кредиторът е
изпълнил задълженията си, както и съществуването на валиден договор за цесия,
по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото
дружество и длъжникът е надлежно уведомен за станалата цесия.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице „Банка ДСК“
ЕАД и ответника Ю.Ж.С. по договор за стоков кредит съдът намира за установено
от съвкупната преценка на писмените доказателства, приети по делото – договор
за стоков кредит, погасителен план и общи условия по договори за стокови
кредити, които са двустранно подписани, носят подписа на ответника съгласно
заключението на експерта по съдебно-почерковата експертиза, което
съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и обосновано изготвено, съдържат необходимите реквизити
и надлежно удостоверяват възникването на облигационна връзка между страните.
Кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума,
което се установява от издадената от „Технополис България“ ЕАД фактура, удостоверяваща
заплащането на част от стойността на закупената стока в размер на 549 лв. с
кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, а също и от заключението по съдебно-икономическа
експертиза, според което кредитът е осчетоводен в счетоводството на „Банка ДСК“
ЕАД. Фактурата, която е подписана от ответника, удостоверява също така получаването
на стоката, финансирана с договора за стоков кредит,
Предоставянето
на сумата в заем е породило насрещното задължение на ответника да я върне на кредитора,
ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Настъпил
е крайния срок за връщане на заетата сума – 19.11.2017 г.
Установява
се от заключението по съдебно-икономическата експертиза, че по договора за
стоков кредит не са правени плащания, а и ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства в тази насока.
Материалноправната
легитимация на ищеца да търси изпълнение по договора за кредит се извежда от
валидното прехвърляне на вземанията по процесния договор за стоков кредит от първоначалния
кредитор на ищеца с Приемо-предавателен протокол – Приложение 1.1 от
12.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички
съществени уговорки на договор за цесия, поради което е породил действие между страните по него, а на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД – и спрямо длъжника-ответник.
Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.
99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Разпоредбата
е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор.
Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната
практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.
В случая
предишният кредитор „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил новия кредитор „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД да уведоми длъжника за извършената цесия, а
уведомление, адресирано до ответника, е приложено към исковата молба и е
надлежно връчено на особения представител на ответника, назначен от съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, едновременно с връчване на препис от исковата молба
и приложенията към нея – виж Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по
т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., съгласно
което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения му представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици – в случая уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането, което следва да бъде отчетено от съда като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в качеството му на цесионер на процесното вземане дължимата от него главница и договорна лихва по договора за стоков кредит. Искът за главница следва да бъде уважен изцяло, а акцесорният иск за договорна (възнаградителна) лихва – до размера от 63,34 лв., установен от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, а също и от погасителния план към договора за стоков кредит. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 142,21 лв. искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза с оглед уважената част от иска.
Ответникът също има право
да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед отхвърлената част от
исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но искане за това не е направено, а и няма
доказателства за сторени от ответника разноски.
Искането на третото лице помагач на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважавано, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Възражението на третото лице помагач за прекомерност на адвокатското възнаграждение на особения представител на ответника е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимален размер според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 63,34 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими на основание Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна (възнаградителна) лихва горницата над 63,34 лв. до пълния предявен размер от 142,21 лв.
ОСЪЖДА Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, както следва: 66,68 лв. държавна такса, 266,69 лв. депозит за особен представител на ответника и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 22,22 лв. държавна такса и 44,45 лв. юрисконсултско възнаграждение, също по съразмерност.
ОСЪЖДА Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик възнаграждение за вещо лице в размер на 222,24 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: