№ 141
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20205330207966 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Г. Я. от *** против Наказателно
постановление № 36-0000678/12.11.2020 г., издадено от Началник ОО
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание
чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат подробни
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, в което се излагат подробни съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, поради
което се моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
На 20.10.2020 г. около 13:30 ч. на път Е 80 – комплекс Кемера от
служители на автомобилна администрация била извършена проверка на
жалбоподателя, който осъществява обществен превоз на товари от с.Стряма
до гр.Хасково, с лиценз на Общността № 11413003 за превоз на товари , с
пътен лист № 612516 /20.10.2020 г., управлявайки влекач марка ДАФ FT 95 с
рег.№ ***, категория № 3 , собственост на Георг Транс ЕООД и прикачено
полуремарке марка „Шмитц СЦ C 24“, с рег.№ ***, категория 04, собственост
на ЕТ „***“, с ЕИК ***. В хода на проверката било установено, че водачът
не отговаря на изискванията за психологическа годност - не бил преминал
психологическо изследване и не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност .
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител К. С. К., справка от база
данни на ИА „Автомобилна администрация“ , тахографски лист, пътен лист
№ 612156 от 20.10.2020 г., копие на Заповед РД -08-30/24.01.2020 г.
Установява се от приложените и приети по делото като писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН –
тахографски лист, пътен лист № 612156 от 20.10.2020 г., че на посочената
дата жалбоподателят е управлявал влекач марка ДАФ FT 95 с рег.№ ***.
Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител, че на процесната дата и на посоченото в АУАН и НП място е
спрял за проверка жалбоподателя.
От приложената и приета по делото като писмено доказателство
справка от от база данни на ИА „Автомобилна администрация“ се установява,
че към датата на проверката водачът не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност.
Дадените от страна на свидетеля показания съдът кредитира, като
намира същите за обективни, логични, вътрешнонепротиворечиви и
подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
От събраните устни и писмени доказателства се установява, че на
процесната дата и място водачът осъществява обществен превоз на товари без
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност - нарушение
по чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 на МТ.
Предвид изложеното съдът намира, че описаната в АУАН,
възпроизведена и в обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка е обективно и правилно установена.
Налице е правилно приложение на материалния закон. По отношение на
приложената санкционна разпоредба и предвид направените възражения в
жалбата се установява, че жалбоподателят е санкциониран на основание
2
чл.93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. Посочената разпоредба
предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Според чл.175в, ал. 5 от ЗДвП /Доп. - ДВ, бр. 9 от
2017 г., в сила от 28.02.2017 г./ наказва се с „глоба“ в размер 500 лв. водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност. И двете цитирани разпоредби визират едни и същи лица , адресати ,
до които се отнасят. Нормата, послужила като основание за налагане на
административно наказание е обща, тя не конкретизира вида на документа,
който следва да притежава водача, осъществяващ таксимеров и обществен
превоз. В конкретния случай се установява, че проверяваният водач не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, което налага
наказание да бъде наложено на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП, която се
явява специална по отношение на общата разпоредба за непредставяне на
документи в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Нормата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП
възпроизвежда и състава на нарушението, осъществено от жалбоподателя.
Като не е приложил правилно съотвената на нарушението санкционна
разпоредба, административнонаказавщият орган е допуснал съществено
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Както се посочи по-горе както в нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, така и в
чл.178в, ал. 5 от ЗДвП се описва и правилото за поведение, с което не се е
съобразило наказаното лице. При неправилно приложение на санкционната
разпоредба , включваща и правилото за поведение, т.е.дължимото и правилно
поведение, е налице невъзможност за нарушителя да разбере в какво се
състои нарушението, за което е санкциониран. Това налага отмяна на
наказателното постановление.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания при издаване на наказателното постановление
съдът прие, че актът за установяване на административно нарушение е
издаден от компетентно лице –инспектор към РД „Автомобилна
администрация“ . Съгласно чл.166 от ЗАвПр е вменено на ИА „Автомобилна
администрация“ да осъществява контрол по спазване правилата по
извършване на обществен превоз на пътници. Актът за установяване на
адм.нарушение е издаден от служител, заемащ длъжност „инспектор“ към РД
„Автомобилна администрация“, а наказателното постановление е издадено от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация,“ като е издадена
Заповед, приложена към административнонаказтелната преписка,
овластяваща Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ да
издава наказателни постановления.
3
Поради обстоятелството, че администартивнонаказващият орган
неправилно е определил съответната санкционна разпоредба и наложената
санкция за извършеното нарушение, то същият е издал незаконосъобразно
наказателно постановление , което следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000678/12.11.2020 г.,
издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на
Н. Г. Я. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4