Присъда по дело №39/2021 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 2
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20215420200039
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Златоград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
СъдебниМаргарита Александрова
заседатели:Хаджиева
Мирослава Ясенова Мемова
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
и прокурора СТ. ЮРЧ. Б.
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20215420200039 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. СТ. К. , роден на . г. в гр. Н., обл. С.,
жител и живущ в с.гр., български гражданин, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
26.09.2019 г., около 20,00 ч., в гр. Н. обл. С., на ул. „С. г.“, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на гръдния кош, причинил на ЗДР. Г. СК. от
гр. Н средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на три
последователни ребра – девето, десето и единадесето вдясно, което е довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни -
престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК, поради което и на основание
чл. чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК, вр. с чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА КР. СТ. К. , ЕГН **********, с адрес гр. Н., обл. С., ул.
1
„П. Р. С.“ № .за заплати на ОДМВР - С., по сметка ...в Б. „.“ - Смолян, сумата
366,00 лева – разноски по делото за съдебно-медицинска експертиза и в
полза на РС - З.д, разноски за вещо лице в размер на 850,00 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
днес пред ОС-С.

Председател: ________Д.Х._______________
Заседатели:
1.____М.Х.___________________
2.М.М._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

по ПРИСЪДА № 2/01.03.2022 г. по
НОХД № 39 по описа за 2021 г. на РС - Златоград

Подсъдимият К. С. К., ЕГН ********** от гр. Н., обл. С.предаден на
съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от НК.
Подсъдимият К. С. К. не се признава за виновен.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца.
Подсъдимият К.К., чрез пълномощника си адв. Е. В., моли да бъде
признат за невиновен.
Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 26.09.2019 г. З.С., А.Д. и Р.К. били седнали на пейка в гр. Н. на ул.
„С. г.“ № ., като в непосредствена близост до пейката се намира хранителен
магазин, собственост на св. К.С.. Тримата по принцип употребявали алкохол
и си говорели. Пред магазина дошъл и подсъдимият К.К., който с
пристигането си още бил ядосан и започнал да отправя обидни думи към З.С..
Подсъдимият обиждал З.С. защото последният бил влезнал в болницата н гр.
Н. при личния си лекар д-р С., където бил и брата на подсъдимия а именно
Б.К.. Когато З.С. влезнал при личния лекар Б.К. бил гол до кръста и се
почувствал неудобно. З.С. обидил Б.К., като заявил на доктора че „такова
животно и той лекува“. К. казал на З., че ако е бил на мястото на брат си щял
да го пребие и да го изхвърли навън. Подсъдимият казал на пострадалия С.,
че е снимал майка му гола и ще я пусне в интернет (майката на З.е психично
болна и понякога излиза на двора и се съблича).
Подсъдимият първо се заяждал с останалите посетители, но се отказал
да се занимава с тях и се отправил директно към З.С.. Отишъл до него бутнал
го по гърдите и последният паднал по гръб на земята, като главата му била
под пейката. След бутането К.К. скочил с коленете върху гърдите на
пострадалият С., след което започнал да му нанася удари с коленете и с
юмруци по гръдния кош. Опитал се да му бръкне с пръстите си и в очите. В
един момент подсъдимият бил седнал върху корема на пострадалия С., като
по този начин с коленете го мачкал по корема и по гърдите. А.Д. и Р.К.
станали и хванали подсъдимия, за да не бие повече З.С. и забелязали, че на
подсъдимият му тече кръв от носа, но не разбрали, каква е причината за това.
В показанията си при извършения оглед на място от състава на съда, самият
пострадал посочва, че големия удар дошъл когато подсъдимия паднал върху
1
него с коленете. Паднал със сила върху З. с коленете. Пострадалият получил
удари от подсъдимия с ръце, по гърдите и шията. И в първоначалните си
показания в съдебно заседание на 07.07.2021 г. пострадалият посочва, че
когато подсъдимият бил върху него е усетил болка отдясно в ребрата.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели З.С., К.С., С.С., Р.К., А.Д., Б.К. и Д. С..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си а образуват една логическа цялост, а освен това
кореспондират с основното и допълнителните заключения на вещото лице д-р
Д. по изпълнените от него СМЕ.
По делото са назначени и изпълнени СМЕ от д-р Т.С. Д..
Съдът приема заключенията на вещото лице като обективни,
компетентни и пълни.
От заключенията на вещото лице съдът приема за установено, че при
инцидента на 26.09.2019 г.(погрешно вещото лице е посочило 2020 г.) на З. Г.
С. е причинено счупване на девето, десето и единадесето ребро вдясно.
Счупването е причинено при процес на въздействие на травмиращия предмет
върху тялото на човека. В случая травматичните увреждания на С. са
причинени от действието на твърд, тъп предмет. Вещото лице е изготвило
експертизата и на базата на медицинските документи приложени по ДП,
които са описани в самото заключение на ДП. Счупването на три
последователни ребра девето, десето и единадесето в дясно е причинило
трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни по
смисъла на чл. 129 от НК. Тези травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на 26.09.2019 г. при който е
пострадал З.С..
По делото са приложени медицински документи, а именно: епикриза
от хирургично отделение от 27.09.2019 г., на З. Г. С., изготвена от д-р В. Х.. В
епикризата е описан ход на заболяването, а именно че пациентът постъпва в
отделението със силни болни в дясната гръдна половина. Диша трудно.
Кашля нарядко. След провеждане на изследвания и лечение пациентът се
повлиял добре. В тази епикриза е описан статус както следва: „В дясната
половина на гръдния кош се виждат лек оток и точковидно кръвонасядане,
силно болезнено при палпация на ниво девето, десето и единадесето“.
Приложен е по делото резултат от образно изследване от 27.09.2019 г. от д-р
Е. Л., в което изследване е посочено, че е извършена рентгенография на
гръден кош и бял дроб и е посочено, че са налице фрактури на девето, десето
и единадесето ребро по предна аксиларна линия в дясно.Белодробен паренхим
и плеврални пространства без усложнения. Приложен е и резултат от образно
изследване от 30.09.2019 г. отново от д-р Е. Л. в което е отбелязано че е
контролна пулмография и касае състояние след фрактури на девето, десето и
единадесето ребро в дясно без паренхимни и плеврални усложнения.
В съдебно заседание на 07.07.2021 г. вещото лице Д. поддържа дадено
заключение по ДП и отговаряйки на въпроси пояснява, че не може да се
2
различи прясно счупване от счупване преди три-четири години. Прясното
счупване има характерни линии на счупване, които се виждат. Когато започне
да се възстановява счупване около мястото започва натрупване на така
наречения „калус“. Този „калус“ се вижда на рентгенова снимка и в рамките
на няколко месеца изчезва. Няколко месеца след счупването реброто зараства
напълно и калусът изчезва. Счупването може да се види само на ЯМР. Ако
счупването е през 2016 г., (евентуално при падането на строителния обект в
С. от пострадалия) т.е. то е старо. На рентгеновата снимка малко след
инцидента през 2019 г. това счупване не трябва да се види. Вещото лице
посочва, че ако реброто е с много силно разместване е възможно да има
неправилно зарастване и разминаване на фрагменти, които би следвало да се
видят, но такива не са описани.
Вещото лице Д. е извършил допълнително заключение, като задачата
му е поставена в с.з. на 07.07.2021 г. От заключението по тази експертиза се
установява, че по време и начин е напълно възможно травматичните
увреждания на З.С., да са получени така, както е отразено в представените по
делото материали. Т.е. удар при падане с последващо притискане към земята,
който механизъм е описан от пострадалия. В съдебно заседание на 20.10.2021
г. експертът уточнява, че счупване на ребра може да се получи и при падане.
Най-общият механизъм е при удар или притискане с твърд, тъп предмет. По-
малко вероятно е да стане при удари с юмрук. Основният фактор за
счупването е силата на удара.
От осмо до единадесето ребро краищата на същите са сраснали към
гръдната кост в хрущялна връзка, която оформя дъга. Дванадесетото ребро
винаги е плаващо. Ребрената дъга е много еластична и се изисква достатъчно
натиск или удар за да се счупят тези ребра. В случая счупването е на средата
на мишничната линия, т.е. отстрани. Ако има притискане с коленете отпред
по гърдите ще се счупи ребро не под коленете, а точно там, където е огънато
(отстрани под мишницата). При притискане ако се получи счупване върхът на
триъгълния фрагмент на счупването ще бъде навън, ако е счупване от удар с
твърд тъп предмет, тогава фрагментите ще са насочени навътре и върха ни
триъгълника ще е навътре.
На вещото лице е поставена втора допълнителна задача и той е
изготвил второ допълнително заключение. В това заключение вещото лице
сочи, че от предоставените материали не се установяват размествания. Не
може да се изключи индиректния механизъм, че травмите са причинени при
падане на тротоарната настилка и евентуално скачане (мачкане) в областта на
гърдите и корема. Но вещото лице с категоричност не може да посочи, кой от
двата механизма е по-вероятен. В съдебно заседание на 01.03.2022 г. вещото
лице отново сочи, че механизма на извършване на деянието съвпада с
обяснения механизъм с предишните експертизи и предходни заседания. От
предоставената рентгенография не може да се направи извод, дали
счупването и ъгълът му сочат навън или навътре. В това съдебно заседание
вещото лице прави много важно уточнение, което кореспондира и с
показанията на пострадалия С. при огледа („големият удар дойде, когато
падна върху мен с коленете“). Според вещото лице при скачане с колене
3
върху гърдите е възможно да се счупят тези ребра, удар с юмрук не е
достатъчно силен за да счупи ребра. За счупването трябва достатъчно сила.
Според вещото лице счупването не е от стария инцидент на С., затова по-
вероятен е този механизъм от скачането с коленете.
Ако има действие от твърд, тъп предмет с изразен ръб ще има
охлузвания дори и през дрехите. Вещото лице сочи, че е имало промени на
тъканите на десето, единадесето и дванадесето ребро, като и от там се прави
извода за счупването. Извода за счупването (направен от лекарите в
болницата) се прави и от „клиничната картина“, т.е. това което съобщава
пострадалия и се установява и при палпация в тази област. На мястото на
счупването пострадалият изпитва голяма болка.
Вещото лице сочи, че не е описано, че е опипвано мястото, но този му
извод не съвпада с приложените медицински документи, а именно епикриза
от д-р Х.в която се чете „…силно болезнено при палпация на ниво девето-
десето-единадесето“, поради това в тази му част заключението на вещото
лице не се приема от съда.
Вещото лице Д. сочи, че извода за счупването идва от медицинската
документация, а тя се подкрепя и от дисковете, които той е прегледал.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия К. С. К.
се установява, че същият не е осъждан. Същият е безработен и няма доходи
(или поне не е посочил такива в декларацията по делото).
От приложената характеристика на подсъдимият, съдът приема за
установено, че той не се ползва с добро име сред жителите на квартала в
който живее. Мнението на съседите е, че подсъдимият е склонен към
вербална агресия и конфликтно поведение след употреба на алкохол. Няма
склонност към система злоупотреба с алкохол и към употреба на наркотични
вещества.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно се установява, че с деянието си, от обективна и субективна
страна, подсъдимият К.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 129,
ал. 1 вр. с ал. 2 от НК.
Това е така, защото съгласно основното и допълнителното заключение
на вещото лице Д., счупването на три последователни ребра девето, десето и
единадесето, в дясно е причинило трайно затрудняване на движението на
снагата – за повече от 30 дни. Вече се посочи по-горе на каква база вещото
лице е дало заключението си.
В Постановление № 3 /27.09.1979 г. на пленума на ВС са дадени
разяснения към съдилищата, като в т. 10 е пояснено, какво представлява
затрудняването, движението на снагата. Посочва се, че то може да се изрази в
ограничаване движението за завиване на тялото или някои части от него, за
наклоняването, за обръщането или завъртането му, както и за настъпването на
състояние на неподвижност.
ВС приема обаче, че е налице трайно затруднение на движението на
4
снагата при счупване на три или повече ребра без разместване на
фрагментите. Т.е. в настоящият случай със самото тълк. решение се приема,
че има ли счупени три ребра и повече, трайното затруднение на движението
винаги е налице, дори и да липсват доказателства за това обстоятелство.
Случаят по делото е точно такъв.
Както посочва и вещото лице механизмът на извършване може да е
при скачане върху ребрата от подсъдимия върху пострадалия, а може да е и
от ударите с коленете и ръцете по гръдния кош, но вещото лице все пак дава
приоритет на първия вариант за механизъм, а именно при скачането, а и
самият пострадал съобщава, че това е бил най-големият удар, който е усетил.
Съгласно т.18 от Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленум на ВС,
когато с едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер
телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда. В случая
следва да се приеме, че е налице една средна телесна повреда. С това
постановление ВС е уточнил обаче, че наличието на няколко еднакви
увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификация на
деянието.
Деянието е извършено от субективна страна при пряк умисъл, тъй като
деецът е желаел настъпване на обществено опасния резултат доказателство,
за което е факта, че умишлено се е отправил към пострадалия за да му нанесе
побой, като го е съборил и на земята. Доказателство, че е целял нанасянето на
телесните повреди е областта в която са нанесени ударите и скачането точно
върху гръдния кош с цялата си тежест. Всичко това говори за умисъл. За
умисъла му говори и обстоятелството, че преди нанасяне на побой е заявил на
С., че ако е бил на мястото на брат си е щял да му посегне още в болницата.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението.
Както се посочи по-горе от всички доказателства по делото и от приетото в
посоченото Постановление на ВС се налага извода, че на пострадалият е
причинена средна телесна повреда.
При определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ по
отношение на подсъдимия К., съдът следва да отчете, като отегчаващи
отговорността обстоятелства, завишеният брой престъпления от този вид в
региона и страната, недобрите характеристични данни на подсъдимият и
обстоятелството, че на пострадалия са счупени три ребра. В случая съдът не
намира повод от събраните доказателства да приеме, че са налице
смекчаващи обстоятелства. Липсва самопризнание и критичност, липсват
добри характеристични данни, деецът не е в млада възраст. При наличието на
само отегчаващи обстоятелства спрямо К., следва да се наложи наказанието
„Лишаване от свобода“ . След като липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства чл. 55 от НК няма как да се приложи. При
определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ съдът намира, че
въпреки наличието само на отегчаващи обстоятелства, този размер на
наказанието не следва да бъде по-голям от една година и шест месеца, с оглед
възрастта на подсъдимия.
В трайната си практика ВКС приема, че за да се постигнат целите на
5
наказанието по чл. 36 НК, същото по принцип следва да се изтърпи.
Ефективното изтърпяване според ВКС е наложително, при наличието на
висока обществена опасност на деянието или дееца. В конкретният случай
съдът намира, въпреки наличието само на отегчаващи обстоятелства, че не е
налице хипотезата на деец с толкова висока обществена опасност, че да се
налага наказанието да се изтърпява ефективно. Обществената опасност и на
самото деяние също не е толкова висока, с оглед и на това, че свидетелите са
се намесили бързо и са предотвратили по-тежки последици.
С оглед гореизложеното, а и с оглед възрастта на подсъдимия съдът
намира, че неговата склонност към поправяне ще следва да се провери с един
изпитателен срок, който обаче не следва да е минималния, а около средно
предвидения от закона четири години.
На подсъдимия ще следва да се възложат и направените разноски по
делото в полза на РС - З. и ОДМВР - С..
С така наложеното наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите, както на генералната, така и на специалната превенция.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.


Съдия при районен съд – Златоград:______Д.Х.________

6