Решение по дело №1291/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 102
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 15 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20213110201291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение по АНД № 1291 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав
Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на С. Д. С. - обвиняем по
Досъдебно производство №358/2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното
производство е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с
чл.342, ал.1 от НК; извършителят не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК; от деянието не са причинени съставомерни имуществени щети,
както и че не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и
с процесуален представител- адв.Ш. от ВАК, който изразява съгласие с
постановлението на прокуратурата. Моли наказанието да бъде определено в
минимален размер, както и да не бъде налагано наказание лишаване от право
да управлява МПС.
Районна прокуратура -Варна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №358/2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Варна), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от
фактическа страна следното:
На 23.09.2020г. обвиняемият управлявал собствения си лек автомобил
марка „Ланчия“ с рег. № *** ВВ по бул.“Трети март“ в гр.Варна, в посока от
центъра на града към ж.к.“Владислав Варненчик“. Около 09,20ч. на
посочената дата С. достигнал кръстовището с ул.“Мургаш“, което било
регулирано със светофарна уредба. Движението по посочения булевард било
двупосочно, като по средата на платното имало разделителен остров, а в
района преди кръстовището с ул.“Мургаш“ движението се осъществявало в
четири ленти- една за движение наляво, две за направо и една бус лента за
направо. На кръстовището обвиняемият решил да завие наляво, въпреки че се
намирал в крайната дясна пътна лента за движение направо, т.е.- пътна лента
за задължително движение само направо. В това време по бул.“Трети март“ в
същата посока на движение и в лявата пътна лента за движение направо се
движел и пострадалият А.И.А. с мотоциклет марка „Хонда СБР“ с рег.№ ***.
При достигането на кръстовището св.Александров навлязъл в него на зелен
сигнал на светофарната уредба. В този момент обвиняемият предприел
замислената маневра завой наляво, без преди това да се убеди, че няма да
1
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него.
При завиването си наляво автомобилът на обвиняемия се движел от дясно на
ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета, като му пресякъл пътя. В
резултат от навлизането на управлявания от С. лек автомобил в лентата за
движение на мотоциклета настъпил удар между предната част на последния в
лявата странична част на автомобила, в областта на лявата врата.
Мотоциклетът паднал на земята заедно с пострадалия. От очевидци бил
подаден сигнал на тел.112 и на мястото на произшествието пристигнала
линейка, която отвела св.Александров до Център за оказване на спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Св.Анна“-гр.Варна.
Впоследствие по делото била назначена съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че в резултат от произшествието
св.Александров е получил контузия на гърба и поясната област, счупване на
първи поясен прешлен. Счупването на първия поясен прешлен обусловило
трайно затруднение в движенията на снагата за период, по-голям от един
месец при обичаен оздравителен процес.
Според заключението на назначената автотехническа експертиза
причина за произшествието е пресичането на траекториите на движение на
лекия автомобил и мотоциклета поради навлизането на автомобила в пътното
платно и пътната лента, по която се е движел мотоциклета и пресичането на
траекторията на движение на последния в обхвата на опасната му зона за
спиране. Вещото лице посочва, че водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, като спре преди
мястото на удара, както и че същият се е движел с допустима за пътния
участък скорост. Същевременно за обвиняемия е съществувала техническа
възможност да пропусне движещия се по този път и в този момент
мотоциклетист.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от приложените по делото доказателства- от показанията на всички разпитани
в хода на досъдебното производство свидетели, от заключенията на
назначените съдебномедицинска, автотехническа, видеотехническа и
химически експертизи, както и от приобщените писмени доказателства, като
в хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха
представени доказателства, оборващи фактическите изводи на съда.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си обвиняемият действително е извършил престъплението, в което
е обвинен. При управлението на МПС същият не се е съобразил с
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите на пътни
превозни средства, които ще предприемат каквато и да е маневра (като
например да заобиколят пътно превозно средство, да излязат от реда на
паркираните превозни средства или да влязат между тях, да се отклонят
2
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да преминат в
друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот), преди да започнат маневрата, да се убедят че няма да
създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях,
преди тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се
съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение. Като не се
съобразил с изискванията на цитираната норма и навлязъл в пътната лента за
движение на мотоциклетиста, без се убеди, че няма да създаде опасност за
него, обвиняемият е предизвикал ПТП, в резултат от което пострадалият
Александров е получил увреждане, представляващо средна телесна повреда и
изразяващо се в трайно затруднение в движенията на снагата. По изложените
съображения съдът приема, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, а именно същият, при управление на МПС – лек
автомобил марка “Ланчия” с ДК № ***, е нарушил правилата за движение
(чл.25, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на А.И.А..
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата на
несъзнавана непредпазливост-небрежност.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
пробация;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание
- от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1-6.
При определяне на наказанието на обвиняемия съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление, липсата на данни за други
противообществени прояви и на предходна съдимост, както и на наложени
наказания за нарушения на ЗДвП (видно от приложената справка за
нарушител/водач). Наличие на отегчаващи обстоятелства не е установено по
делото. С оглед изложеното и като отчете обстоятелството, че обвиняемият е
пенсионер и няма данни да реализира допълнителни доходи, а размерът на
глобата следва да бъде съобразен предимно с доходите на дееца, съдът
3
намира, че наказанието глоба следва да бъде определено в минималния
размер, предвиден в закона, а именно –1000 лева. На обвиняемия следва да се
наложи и санкция “лишаване от право на управление на МПС”, като за
постигане целите на наказанието, предвид липсата на отегчаващи
обстоятелства, съдът приема за достатъчен срок от три месеца. Предвид
настъпилия общественоопасен резултат обаче съдът счете за неоснователно
искането да не бъде налагано наказанието лишаване от права, а и конкретни
съображения в подобна насока не са налице.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия направените
по делото разноски в размер на 947,50 лева, които следва да бъдат заплатени
по сметка на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4