Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на втори април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
Й.Генжова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 6 152 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 03470/05.03.2020 г. длъжникът
Д.Г.А., гр.Со-фия обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.Д.с рег.№ 781
на КЧСИ по изп.дело № 20157810400574 да прекрати изпълнението по това дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 и т.6 от ГПК по молба на длъжника с вх.№ 01757 от
03.02.2020 г.
В жалбата са наведени доводи, че съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпъл-нителното дело на практика без да се
обосновава; че по това дело взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години, както и че не са
заплатени дължимите се авансово такси и разноски по изпълнението.
Моли съда да отмени атакувания
отказ на ЧСИ и да му се възстановят направените до момента разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – „М.” АД,
гр.София, в срока по чл.436, ал. 3 ГПК е подал възражение, наименовано
„Становище”, в което оспорва жалбата изцяло, като навежда обстойни аргументи за
неоснователност и необоснованост по наведени в нея твърдения.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 781 на КЧСИ – Г.Д.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по
същество жалбата е неоснователна, тъй като поста-новеният отказ да се прекрати
изпълнителното производство е съобразен с изискванията на закона, предвид това,
че от 2015 г. до 2020 г. са извършвани изпълнителни действия, многок-ратно
прекъсващи двугодишния срок и че всички дължими такси по образуването и
воденото на делото са внесени.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във
визираната норма. В действащата нормативна уредба не е налице изискване
съдебният из-пълнител да мотивира разпорежданията си, с които отказва
прекратяване на принудителното изпълнение, поради което липсата на такива
мотиви не може да обоснове отмяната на този акт като незаконосъобразен.
Неоснователни са и инвокираните в
жалбата доводи, че в случая са налице предпос-тавките на разпоредбите на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433, ал.1, т.6 ГПК за прекратяване на из-пълнителното
производство, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпъл-нителни
действия в продължение на две години, съотв. поради това, че не са заплатени
дъл-жимите се авансови такси по изпълнението.
От книжата по изпълнителното дело
се констатира, че в даденият казус не са налице елементите от фактическия състав на нормата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След образуване на изпълнителното дело на 26.08.2015 г.
по молба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД от същата дата, в която е поискано
налагането на запор върху трудовото възнаграждение към момента на образуване на
трудовото възнаграждение или в по-късен момент и на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на
частния съдебен изпълнител е възложено да извърши
цялостна справка за имущест-веното състояние на длъжника /чрез съответната ТД
на НАП, община, служба по вписванията, КАТ/ за наличие на данни относно
декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, с цел налагане на възбрани
и/или запори, както и да определи способа на изпълнението, набавя-нето на
документи и други по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, на 31.08.2015 г. е наложен запор върху
трудо-вото възнаграждение длъжника Д.Г.А.,
получавано от „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, като запорното съобщение е
получено на 03.09.2015 г.
На 31.08.2015 г. са наложени и
запори върху вземания на Д.Г.
Алек-сандров в „Уникредит Булбанк” АД, в „Първа Инвестиционна банка” АД, в „Райфаизенбанк /България/ ЕАД, както и
в „Банка ДСК” ЕАД, като всички запорни съобщения са получени на 04.09.2015 г. С
разпореждане на частния съдебен изпълнител от 02.10.2015 г. е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника Д.А. за 15.11.2015 г., който не е бил осъ-ществен
поради отказа на получателя да получи съобщението. На 17.11.2015 г. в СВ-София
е вписана наложена на 14.09.2015 г. възбрана върху недвижими имоти, собственост
на Д.А.,*** и във вилна зона „Симеоново-Дра-галевци І ч.” На 19.11.2015 г. е
насрочен опис поземления имот, находящ се във вилна зона „Симеоново-Драгалевци
І ч.” за 13.01.2016 г. На 31.05.2016 г. е насрочен нов опис на същия имот за
07.07.2016 г., призовка за което е връчена на длъжника на 24.06.2016 г.
Съгласно дан-ните от приложените по изпълнителното дело доказателства имотите,
находящи се във вилна зона „Симеоново-Драгалевци І ч.” са ипотекирани в полза
на „Банка ДСК” ЕАД.
След извършена справка в Регистъра
на банковите сметки и сейфове към БНБ на 30.05.2017 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника Д.А. в „ОББ” АД и „Юробанк България” АД. Запорните
съобщения са връчени на 02.06.2017 г. Авоари по сметките не са открити.
На 19.12.2017 г. като взискател
по делото е конституиран „М.” АД – в ка-чеството му на частен правоприемник на
„Райфаизенбанк /България/ ЕАД по договор за цесия от 24.10.2017 г. На
17.10.2018 г. взискателят е заявил искане за налагане за запор върху банко-вите
сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. Запорът е наложен от
съдеб-ния изпълнител на 18.10.2018 г., като запорното съобщение е връчено на
банката на 25.10. 2018 г.
На 03.02.2020 г. взискателят е заявил искане
за е заявил искане за налагане за запор върху банковите сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк” АД, по което съдебният изпъл-нител се е произнесъл на
04.02.2020 г., като запорното съобщение е връчено на банката на 07.02.2020 г.
На 03.02.2020 г. длъжникът Д.Г.А. е подал молба до ЧСИ Г.Д.с искане за
прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на основание
чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК, която с разпореждане от 03.02.2020 г. е била
оставена без уважение с обжалвания отказ, поради това, че не са настъпили
условията за това.
От горните обстоятелства е видно,
че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да
обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“.
Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече
от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпъл-нителни
действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съде-бен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насоч-ването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кре-дитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оцен-ка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпва-нето на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Такива дейст-вия в случая са наложените запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки, предприетите описи на
движими и недвижими вещи на същия, присъе-диняването на кредитор, налагането на
възбрана, всяко едно от които е в интервал от време по-малък от две години.
Действително прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на зако-на, а съдебният изпълнител само
прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в
конкретния казус не са налице.
Таксите по
изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от дър-жавния
съдебен изпълнител /чл.73, ал.3 ГПК/, така и от
частния съдебен изпълнител /чл.80 ЗЧСИ/. Безспорно е, че с нормата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК е предвидено,
че изпълнителното производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите
се авансово такси и разноски по изпълнението, но от книжата по приложеното
изпълнително дело не са констатира такива да са налице, с оглед на което не се
е осъществила кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на визираната
разпоредба, обуславящи нейното приложение.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че обжалваното действие на ЧСИ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ е правилно, предвид
което подадената от Д. Г.А. жалба се явява неоснователна и като такава последната
трябва да бъде оста-вена без уважение.
При приетия изход от разглеждането на жалбата на
жалбоподателя не се дължат раз-носки на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради липса
на заявено искане на основание чл.78, ал.3 ГПК от ответника по жалбата съдът не
дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д.Г.А. с
вх.№ 03470/05.03.2020 г. по изп.дело № 20157810400574 по описа на частен
съдебен изпъл-нител Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.