№ 1421
гр. Варна, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901353 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК за разглеждане на обективно
съединени претенции на наемодател за заплащане на сборен остатък от фактурирани наемна
цена и консумативни разходи за ползването на наети от ответника на търговски склад и
офис, до прекратяване на безсрочен договор с изявление за разваляне поради
неизпълнението на наемателя.
Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх.
26217/16.12.20г., подадена от името на „Търговска база“ООД ЕИК *********, гр. Варна,
чрез адв. Д. (ВАК), е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея
са уточнени фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени
доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх.№5911/29.03.21г. ищецът е
оспорил възраженията и е добавил нови доказателствени искания.
В срока за отговори ответникът „Алифос България“ЕАД ЕИК *********, гр. Девня,
чрез юрк. С. е оспорил претенциите, като в отговор с вх.№2855/15.2.21г. е заявил
възражение за прекратяване на договора с едностранно предизвестие, а с допълнителен
отговор вх.№ 15481/03.08.21г. са оспорени и репликите на ищеца.
В срока за отговор ответникът е предявил и НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА вх.
№2855/15.2.21г за връщане на внесени от него депозити като гаранции по два прекратени
наемни договора, задържани от наемодател без основание след освобождаване на наети
помещения. Тази съединена претенция е допълнена с вх.№ 15483/03.08.21г с оспорване на
насрещно заявените възраженията на наемодателя и посочване на нови доказателства.
Насрещната страна(ищец по основния иск) е заявил в срок отговор по насрещния иск
1
вх.№ 5909/29.03.21г. като е възразил за продължаване на действието на договорите с
конклудентно съгласие и е предявил за съдебно прихващане свои вземания дължим наем и
по втория договор и за обезщететяване на вреди, нанасени от наемателя в различните наети
обекти. С допълнителен отговор вх.№ 17492/03.09.21г са оспорени всички реплики по
възраженията за прихващане.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
Допълнително съдът следва да укаже реда за електронно уведомяване на страните.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
описани два наемни договора и твърденията на всяка от тях за продължаване или обратно, за
прекратяване на действието им в спорния период. Твърденията на всеки от участниците в
процеса за неизпълнение на задължения на насрещна страна (заплащане на наем и
консумативи, респективно приемане на добросъвестно опразнени помещения и връщане на
получени без основание гаранционни плащания) обосновават интереса на всяка от страните
да предяви осъдителен иск срещу неизправния си длъжник. Описаните от ищеца други
насрещни претенции произтичащи от същите договори (изплащане на нам и връщане на
имотите без повреди от страна на наемателя) са предявени като евентуална защита срещу
насрещния иск. Справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води от правосубектни страни – регистрирани търговски дружества,
които са действали чрез законни представители, а пълномощниците им са надлежно
легитимирани (л. 19 и л. 165). Цената на обуславящия главен иск за сборната главница по
наемна цена сочи като родово компетентен първоинстанционен окръжен съд. Местната
подсъдност не е оспорена. Съдът приема, че са налице процесуалните предпоставки за
възникване на правото на иск, а пречки за упражняването му не се установяват.
По предварителните въпроси: Предметът на делото определя разглеждането му
като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 3 ТЗ). Възражение срещу
търговския характер на спора не е направено. Дължимата държавна такса по всеки от
съединените основни и насрещни искове е внесена. Страните са посочили банкови сметка
като начин на изплащане на претендирани с насрещните осъдителни искове суми.
С определение №186/18.02.2021г съдът е допуснал обезпечителна мярка в полза на
кредитора по насрещния иск (кумулирана към мярка, наложена преди предявяване на иска),
като е събрал и насрещна гаранция в полза на длъжника( ищец по основния иск).
По доказателствените искания: В исковата и допълнителната искова молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени
като приложения. Съдът преценява като относими към предмета на делото само
документите, представляващи съглашения между страните, фактури и разменена
кореспонденция и счетоводни записвания на наемодателя и съответно те следва да бъдат
допуснати. Копията на част от фактурите са оспорени като относими към друг договор, но с
оглед общото разглеждане на отношенията следва да бъдат допуснати. Представените
2
саморъчни декларации обаче, възпроизвеждат впечатления на служители на ищеца и нямат
доказателствена стойност, доколкото такива обстоятелства се установяват само с гласни
показания на свидетели, чиято достоверност изисква наказателна отговорност. Затова и
писмените обяснения на свидетели не следва да се допускат.
Насрещната страна наемател също сочи писмени документи, които сочат счетоводни
записи и фактури относно други периоди на действие на процесните договори, чието
значение за спора може да бъде преценено едва при съпоставка на всички взаимоотношения
между насрещните страни. Такова значение има и посочената електронна кореспонденция,
оспорена от доставчика. Насрещната страна е оспорила получаването на адресиран до нея
електронен документ, поради което и искането за допускане на техническа експертиза за
проверка на електронни записи би могло да се допусне само ако изрично се оспори както
твърдението, че физическото лице адресат (Д. П.) не е използвал този електронен адрес за
получаване и изпращане на книжа, отнасящи се до управлявано от него дружество, така и
верността на възпроизведените на хартия електронни записи. По тези твърдения(пояснени в
допълнителния отговор) ищецът не е взел становище, поради което и назначаването на вещо
лице за проверка на електронни записи следва да се отложи до уточняване на защитата на
страната.
Отделно насрещните страни сочат и гласни доказателства, които са допустими за
посочените обстоятелства по предложено от наемателя предаване на имотите и поведението
на наемодателя след отправените изявления за прекратяване на договорната връзка.
Въпреки, че това задължение произтича от писмен договор, то не е попада в хипотезите на
чл. 164 ал.1 ГПК, тъй като страната не сочи показанията за да замести писмен документ, а
напротив, предприема доказване именно на причините поради които документ не е бил
съставен, въпреки че протоколиране е предложено. Затова е неоснователно възражението на
наемодателя и посочените от ответника свидетели могат да се разпитат. Същевременно, за
да бъдат равнопоставени страните следва да се допуснат и свидетелите на насрещната
страна. Доколкото те са посочени за опровергаване на показанията за същите обстоятелства,
допълнително пояснение за какво точно ще свидетелстват тези лица не е необходимо.
Следва да се поясни обаче за кои от общо изброените обстоятелствата се сочат
впечатленията на конкретно лице. Допълнително посочените свидетели в насрещната искова
молба обаче не следва да се допускат, доколкото биха могли да се отнасат само до
преюдициалните факти, съвпадащи с тези по възраженията по основния иск. Съответно
разпита на по трима различни свидетели съдът намира за достатъчен за изясняване на
поведението на страните и по двата договора.
Искането за допускане на счетоводна експертиза касае интерпретация на оспорените
счетоводните записвания на наемателя, чиято доказателствена стойност е обусловена от
редовно водене на счетоводството, поради което съдът я намира за необходима за
доказването на тезите на спорещите страни.
3
Допълнително по насрещната искова претенция, наемателят е посочил като писмени
документи сключения втори договор за наем и водена кореспонденция по неговото
прекратяване и уреждане на отношенията след опразване на двата имота. Насрещната
страна също е посочила фактури за начислен и платен наем по втория договор, които имат
пряко отношение към защитната й теза. Документите следва да бъдат допуснати.
Към отговора по насрещния иск са приложени и документи по предявените за
прихващане други претенции, свързани с фактуриране на неплатени задължения на
наемателя и установяване на нанесени повреди при ползването. Макар подписаният от
името на търговско дружество наемател документ да е оспорен, той може да служи като
доказателство, наред с изясняване на въпроса относно качеството на лицето, което е
действало за него и обстоятелствата по узнаване на тези действия от законния представител.
В тази насока има доказателствено искане на насрещната страна, което следва да се допусне.
Допълнителни писмени доказателства са посочени от наемателя, за установяване на
оспорването на насрещното вземане за вреди, като съдът намира за относими както данни за
собственост на терен, чиято настилка е била повредена, така и възложените от наемателя
ремонти и състоянието на сградите при наемане и след въздействие на метеорологично
явление, разследвано като застрахователен случай. Съответно относими са и документите,
посочени от насрещната страна в тази връзка относно заприходените активи на
наемодателя, обслужващи наетия склад.
Поискано е и събиране на комплексно заключение на експерти, които да остойностят
повредите в наетите имоти. Възражението на наемателя срещу възможност за обосноваване
на обективни изводи не може да бъде споделено от съда. Вещите лица следва да приложат
специалните си знания и да обосноват изводи от лично възприети от тях при оглед
обстоятелства, но заключението им ще следва да интерпретира в съвкупност с останалите
доказателства, включително и свидетелски показания, каквито и двете спорещи страни
сочат. Исканията следва да се уважат, като съответно се прецизират въпросите към
експертите и се поясни предмета на изследванията им. В задачата следва да се включат
допълнително и въпроси, изискващи специалната експертна преценка на други посочени от
страните писмени документи, обслужващи тезата и на двете спорещи страни, поради което
разноските по това заключение следва да се поделят между страните. Доколкото съдът
разполага с експерт с комплексна специалност, не се налага назначаване на различни
специалисти.
Пряко значение за изясняване на фактите по насрещно предявеното възражение за
прихващане имат посочените от двете страни гласни доказателства за начина, по който са
използвани обектите и причиняването на уврежданията.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък и
доказателства за претендираните разноски най–късно в съдебното заседание, в което бъде
4
даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (чл. 365 т.1от ГПК
вр. чл. 286 ал.3 и 1 ТЗ) предявени обективно съединени искове за реално изпълнение на
задължение за заплащане на наемна цена и консумативи за ползване на имот по
действащ договор за наем (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 232 ал.2 ЗЗД) и насрещни искове за връщане
на задържани без основание депозити, дадени от наемателя по два прекратени договора
за наем, както и заплащане на обезщетение за забавеното им плащане след покана (чл. 55
ал.1 вр. чл. 238 и чл. 86 ЗЗД).
На осн. чл.374 ал.2 вр. чл. 140 ал. 3 ГПК указва на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на съответния ищец. Съдът може да одобри и
постигнато под условие за одобрение от съд доброволно извънсъдебно споразумение, което
урежда изцяло или отчасти насрещните претенции или и други отношения, включително и
преурежда занапред отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с
изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. Предимствата
на медиацията вече са били указани на страните при напътването им към Центъра за
медиация за района на ВОС, като допълнително съда указва на страните, че при
предприемане на медиацията следва да уведомят съда за да им бъде предоставена
възможност да довършат процедурата, преди продължаване на разглеждането на съдебния
спор.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД(чл.374 ал.2 вр.чл. 146 ал.1 и 2
ГПК), както следва:
Предявени са обективно съединени искове от „Търговска база“ООД ЕИК
*********, гр. Варна, ул. Академик Курчатов № 1, представлявано от управителя Д. П., чрез
адв. Д. (ВАК), със служебен адрес ******* срещу „Алифос България“ЕАД ЕИК
*********, гр. Девня, Промишлена зона, адм. сграда на Агрополихим АД, представлявано от
изп. директор Филип Серж Бернард Ромбаут, чрез юрк. С. за присъждане на следните суми:
28 800лв, претендирана като сбор на главници за четири месечни наемни цени за
5
ползване на складова площ от 1200 кв.м. с прилежащи товаро-разтоварни рампи и
офис помещение, предоставени по договор № 21/15.02.2012г. фактурирани за периода
юли 2020 – октомври 2020
810.14лв, претендирана като сбор на консумативни разходи за четири месеца за
ползване на същия обект, фактурирани за периода юли 2020 – октомври 2020г
ведно със законна лихва върху тези суми от предявяване на иска на 16.12.2020г до
окончателното им изплащане по уговорения между страните банков път (по сметка на
наемодателя с ******* в ДСК ЕАД).
Към тези претенции обективно кумулативно са съединени НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ,
предявени от „Алифос България“ЕАД ЕИК *********, гр. Девня срещу „Търговска
база“ООД ЕИК *********, гр. Варна, чрез същите представители за присъждане на
следните суми:
7200лв, претендирана като получен от наемодател депозит, предаден от наемател и
задържан без основание след прекратяване на наемен договор № 21/15.02.2012г.
38лв, представляваща обезщетение за забавено връщане на този депозит след покана
за период от 28.01.2021 до предявяване на насрещен иск на 15.02.2021
3000лв претендирана като получен от наемодател депозит, предаден от наемател и
задържан без основание след прекратяване на наемен договор № 99/26.11.2012г. за
ползване на складова площ от 600 кв.м.
15.80лв, представляваща обезщетение за забавено връщане на този депозит след
покана за период от 28.01.2021 до предявяване на насрещен иск на 15.02.2021
ведно със законна лихва върху тези суми след предявяване на иска на 15.02.2021 до
окончателното им изплащане по посочен от кредитора банков път (по сметка на
наемателя с ******* в УниКредит Булбанк АД).
Насрещните страни са заявили и претенции за определяне на отговорността за
направените разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Съдържанието на сключени между страните наемни съглашения е безспорно, като
съответно на изразеното в неоспорени писмени договори, посочени от насрещните страни.
Въз основа на съвпадащи и изрично признати твърдения, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите по уговарянето на предоставено възмездно ползване
и изпълнението на уговорките, както следва:
През 2012г търговското дружество „Декафос“ АД (понастоящем с наименование
„Алифос България“ ЕАД) поетапно наело стопанисвани от „Търговска база“ООД два
складови обекта в гр. Девня кв. Изворите, ул. Мадара 16( известни и като база Гъбена
махала), като правата и задълженията им били установени в два срочни наемни договора,
6
съответно с № 21/15.02.2012г. за ползване на складова площ от 1200 кв.м. с прилежащи
товаро-разтоварни рампи и офис помещение, срещу месечна наемна цена от 6000лв без ДДС
за срок от една година и с № 99/26.11.2012г. за ползване без определен срок на складова
площ от 600 кв.м. с прилежащи товаро-разтоварни рампи срещу цена от 2500лв без ДДС. В
последствие с анекс от 21.01.2013г тази площ била увеличена до 1200 кв.м. и цената е
завишена до 5000лв без ДДС. Страните уговорили и съответно наемателят заплатил депозит
в размер на 1 месечен наем (7200 лв за „големия“ и 3000 лв за „малкия“ склад и приел
ползването на обектите във вида, наличен при предаването им от наемодателя, удостоверено
в протоколи съответно от 18.11.2012г за склад 1 и 22.01.2013г за склад 2. Няма спор, че до
2020г. всички наети помещения били използвани от този наемател, като наемодателя
периодично фактурирал и приемал плащания за наемна цена и административно
обслужване за префактурирани за сметка на наемателя консумативните разходи (смет, вода
и ел. енергия), така както било уговорено в съглашенията помежду им.
Няма спор, че наемателят е предизвестил за прекратяване на наема на склада по
договор № 99/26.11.2012г., като след като получил по поща на 15.04.2020г. писменото
едномесечно предизвестие (с изх.№ 108/13.04.2020г), наемодателят издал фактура №
2148/04.05.2020г за наемна цена само до 15.05.2020г., която наемателят платил на 02.06.20г.
Спорни са твърдения на страните по предприетите действия по прекратяване на
наемането на другия склад, фактическото опразване на помещенията по двата договора и
правните последици от тези факти.
Наемателят твърди, че водил електронна кореспонденция със своя наемодател, чрез
публично оповестен (www.dinipo.eu) от мажоритарния му съдружник „Динипо“ЕООД на
страница в Интернет адрес за контакт с клиенти на складовата база в Девня, стопанисвана от
„Търговска база“ ООД. Сочи, че като автор на изявленията, постъпващи от същия адрес
(********@*****.***) е обявяван Д. П., който контролирал предприятието на наемодателя
пряко като законен представител - управител и непряко като съдружник лично и чрез
собственото му еднолично дружество. Твърди, че обявил отпадането на интереса си за
ползване на складовете изцяло поради реорганизация на дейността си, но при насочването
на предизвестие към този електронен адрес пропуснал да приложи документите за двата
наемни договора и изпратил като файл, прикачен към електронното писмо само
едномесечното предизвестие по договор №99/26.11.2012г. Пропускът бил поправен с
изрично ново уведомление, отправено до същия електронен адрес с писмо изх.№
139/22.05.2020г, като наемателят потвърдил, че ще опразни и помещенията наети по договор
№ 21/15.02.2012г., като отправил и предложение за общ оглед преди изтичане на
предизвестието, за да се констатира фактическото състояние и евентуално да се възстанови
вида на наетите помещения. Получаването на този допълнителен документ се оспорва от
наемодателя, който счита за уговорена и допустима между страните само подписана
писмена кореспонденция(каквато страните използвали при фактуриране и при
предизвестяването за другия договор) .
7
Наемателят счита, че след като предизвестил с тази електронна кореспонденция
насрещната страна, правоотношенията и по двата договора били прекратени по право с
изтичане на едномесечни срокове( съответно през май и юни), но тъй като се забавил с
фактическото опразване на малките складове до 30.05.2020г, заплатил на 10.06.2020г и
допълнително фактурираните от наемателя остатък от наема за м. май по дебитно известие
№ 2150/29.05.20г. и пълен наем за м. юни за „малкия“ склад по договор № 99/26.11.2021 по
фактура № 2152/01.06.2020г, както и текущия наем за юни за „големия“ склад по фактура №
2153/01.06.20г. Твърди, че на 09.06.2020г, след като приключили всички действия по
изнасяне на складираните стоки, представителят на наемателя Б. потърсил представителя на
наемодателя Попниколов за приемане на опразнените помещения и остойностяване на
нужните ремонти, но достъп до територията на базата му бил отказан изрично от дежурен
охранител К., на когото били оставени и ключовете за изцяло опразнените складове.
Опитите да бъдат уредени отношенията с наемодателя останали безуспешни. Вместо да
приеме предложените наети помещения дори и след като сроковете на предизвестията
изтекли, наемодателят продължил да фактурира наемна цена по двата договора за месеци от
юли до октомври, както и консумативи, остойностени общо за двата склада за същия
период. Това наложило на 03.09.2020г отново с електронно писмо наемателят изрично да
поиска анулация на тези фактури и протоколиране на приемането на освободените имоти,
но отново не получил исканото съдействие за уреждане на отношенията помежду им. Счита,
че с това свое поведение наемодателят недобросъвестно отказва да приеме изпълнение на
наемателя, предложено с компенсация за забава(във вид на доброволно платения наем) по
първия договор и своевременно в срок за предизвестие по втория договор. Сочи, че може да
бъде отговорен като наемател за каквото и да е неизпълнение след 22.06.20г., когато
окончателно се прекратява действието и на двата договора.
Евентуално наемателят признава, че получил предупреждения на наемодателя с изх.
№ 25 и 26 от 7.10.20г, които били доставени с телепоща, за разваляне на действащите два
договора поради неплащане на фактурираните наеми и консумативи, но не платил спорните
парични вземания, начислявани за периода след 09.06.2020г. Счита, че изявленията за
разваляне са породили действието си най-късно с пропускането на 7-дневния срок за
изпълнение, като след това действието на договорите е отпаднало. Твърди, че поканил с изх.
№ 18 и 19 от 18.01.2021г., връчени с обратна разписка на 20.01.2021г, насрещната страна да
върне получените депозити по двата, вече прекратени договора, а след изтичане на
поставения от кредитора срок, платецът изпаднал в забава за тези парични суми.
Наемодателят оспорва тези доводи, като счита за обвързващи само изявления,
получени по поща в писмена форма, наложена в официалната кореспонденция между
страните и сочи, че не само, че допълнителното предизвестие по договор № 21/15.02.2012г.
не е пристигнало по поща(така както е приет документа по другия договор), но и с
фактическото си поведение по продължаване на ползване по договор № 99/26.11.2021
наемателят е дерогирал вече изтеклото на 15.05.20г. предизвестие. Счита, че с доброволното
8
заплащане на допълнително фактурираните като наеми суми и за двата склада, наемателят е
потвърдил съгласието си да продължи да ползва имотите и занапред при досегашните
условия (вкл. изискване за тримесечно предизвестие за „големия“ склад), установени в
писмените договори, а други изявления за прекратяване на договорните отношения не са
били отправяни от тази страна. Оспорва да е получавал и искания за съдействие за опразване
и да е осуетявал достъп, както и приемане на ключове чрез свои служители. Твърди, че
между страните е бил установен специален ред за прекратяване на договорите, изискващ
двустранно протоколиране на одобряване на вида на освободени помещения, а такива
документи не са били предложени добросъвестно, тъй като наемателят е искал
удостоверяване на неистински обстоятелства (със задна дата и без отразяване на
фактическото състояние на имотите). Твърди, че депозитите се задържат правомерно, тъй
като договорите не са прекратени, евентуално не са изпълнени задълженията за плащане на
наемни цени и консумативи и не са съставени протоколи за изпълнение на непаричното
задължение на наемателя да върне имота в задоволителен вид, удостоверен в двустранно
съставен протокол.
Спорни са и евентуално посочените твърдения на наемодателя за обема на
задълженията по евентуално прекратените договори.
Наемодателят сочи, че по договор № 21/15.02.2012г наемателят останал задължен за
обща сума от 18 000лв, като сбор от наемна цена за периода от юли до август 2020г. след
оттегляне на предизвестието на наемателя до евентуално му разваляне с предупреждението
на наемодателя от 7.10.20г. Сумите от по 6000лв с ДДС били фактурирани с №
2156/01.07.20, 2161/03.08.20 и 2164/1.09.20г. Тези задължения са оспорени с доводите по
основния насрещен иск.
Допълнително наемодателят твърди, че при ползването на имуществото наемателят
не само не е извършвал дребните текущи поправки, но не положил дължимата грижа и
увредил наетите сгради и обслужващите ги съоръжения по начин надхвърлящ типично
изхабяване при обичайна употреба. Сочи, че настилката около складовете понесла
необичайно високо натоварване, тъй като там постоянно работели два мотокара и тежки
товарни камиони (включително тирове и фадроми), а докараните стоки са били
неподходящо складирани, като са подпирани на стените и вратите, като именно това, а не
обявено пред застраховател въздействие на атмосферно явление било причинило и
повредата на ролетната щора през 2016г. Твърди че поради слаба квалификация на
мотокаристите, машините често удряли с палети и бикбекси стените отвътре и това водело
до напукване на външната мазилка, а прозорците не издържали повишения натиск върху
стените отвътре навън от неправилно наредените палети, а наемателят бил предупреден за
това вредоносно въздействие още през 2013г.(когато бил изготвен снимков материал), а
нанесените щети били и удостоверени в двустранен протокол на 19.11.2019г., като
представител на наемателя Теодор С. потвърдил съгласие на наемателя да отстрани
конкретни повреди. Сочи, че към 26.07.2020г, когато наемателят още не бил напуснал
9
помещенията, на обща среща на насрещните страни било заснето фактическото състояние за
да бъде подготвено отремонтиране на асфалтовите, подовите и офисните повреди преди
планирано приключване на отношенията с наемодателя, но след прекратяването на
контактите между страните ремонтни действия не последвали и наемодателят удостоверил
самостоятелно след изтичане на предупреждението за разваляне на двата договора
състоянието на двата имота в протоколи от 21.10.2020г. На склада по договор №
99/26.11.2021 били повредени мазилки по вътрешни стени и черупков таван, по 2 бр.
вътрешни и външни лампи, външните мазилки, 10 бр. прозорци, козирка над врата, по 2 бр.
улуци и отводнителни ботуши, по 2 бр. външни решетки на канали и скари за шахти,
ролетна врата със заключващ механизъм, покритие на метална врата и захранващо табло и
асфалтова настилка от 15 кв.м. пред склада. Общата стойност на разходите, необходими за
доставката на нужни материали и елементи и за изпълнение на работите по подмяна и
монтажа, боядисването, изкърпването и освежаването на покритията според получени
оферти на изпълнители на такива ремонтни услуги възлизала на 16 900лв за този обект. За
наетите помещения по другия договор № 21/15.02.2012г съответно повредите били нанесени
на външни стени откъм ЖП линия и към двора, вътрешните стени и подовата настилка в
склада, както и рампите към склада и асфалтовата настилка и цялата дължина на рампа,
изровени от товарно- разтоварни дейности с фадрома, прилежащите площи били замърсени
с образувано микросметище, повредени били 3 бр.улуци, 1 бр. метална решетка върху
водооточна шахта, 10 бр. пури за осветление, 4 бр. крушки на вътрешни тела и 4 бр.
осветителни тела с автоматика към външна задна стена, 2 бр.ролетни врати с автоматика. За
възстановяване на сградата и 4 рампи с ремонтни работи по тези увреждания, вкл.
материали и труд наемодателят се нуждаел от 22 020лв. Отделно ремонтни дейности се
налагали и в офисните помещения, където мозайката в коридора била силно увредена,
фаянсовите и теракотни плочки в санитарен възел, баня, кухненски бокс и мокри помещения
се нуждаели от подмяна, както и стените и таваните на всички помещения трябвало да се
изкърпят и освежат. Общата стойност на ремонта на офисната част от обекта изисквала
разходи от 9200лв.
Наемателят оспорва насрещно тези твърдения, като сочи, че не е признавал по
никакъв повод своята отговорност за посочените в протокола от 2019г повреди, а
изявлението от негово име е било направено без упълномощаване на лицето С.. Оспорва
засягането на правата на наемодателя от увреждания на асфалтови покрития и площи от
терена, като сочи, че те са собственост на друго лице, евентуално оспорва да е причинил
повреди в тези общодостъпни площи, обслужващи и другите ползватели на сгради в този
промишлен терен. Оспорва наличието на различни повреди, описани като вид и място на
засягане на обектите но представляващи обща щета, като сочи, че повреди от външна
мазилка и рампа на склад 1 (нает по договор № 21/15.02.2012г) са били вече отстранени
добросъвестно от наемателя, който е заплатил извършен ремонт на 31.12.2019 г на
тухлената стена, мазилка по фасадата и изронена замазка по рампата. Твърди, че повредите
по автоматичните ролетни врати са причинени от бурен вятър през 2016г. и това увреждащо
10
събитие е било обявено на наемодателя, сред като е констатирано от застраховател по повод
претенция по застраховка на складираната стока. Счита, че няма повреди, които да са
причинени от наемателя по външните части на сградите, чиито влошен вид се дължи на
естественото им изхабяване под въздействие на външни условия и наличната им
амортизация още към приемането им за ползване от наемателя, която е била констатирана
през 2013г, но наемодателят не е предприел нужната поддръжка и ремонт. Сочи, че липсите
на външни елементи (осветителни тела, козирки) са резултат от неефективната охрана на
района, извършвана от наемодателя. Оспорва наличието на описаните повреди към момента
на освобождаване на помещенията и прекратяването на достъпа на наемателя до тези
обекти. Допълнително сочи, че щетите по подови настилки и рампи не представляват
причинени увреждания, а нормално изхабяване при обичайно употребление на наетите
помещения за промишлен склад, чието изграждане е следвало да бъде съобразено с
необходими устойчиви материали, годни да понесат работа с тежка товарна техника.
Уврежданията в офисните помещения също се сочат като нормални следи от обичайна
употреба, преодолими с освежаване, а не с ремонтни работи, като подмяната на изхабени
фаянсови и теракотени покрития като основен ремонт надхвърля дължимата от наемател
текуща поддръжка. Счита, че всички заявени като основание за насрещно вземане на
наемодателя разходи се отнасят за ремонти, нужни за запазването на сградите (рушащи се
замазки по външни фасади, прозорци, течове) и подобрения на офисните помещения
(подмяна на стенни облицовки и подове), които са задължение на самия наемодател, тъй
като не представляват дребни текущи поправки, каквито наемателят е извършвал
добросъвестно.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната
паричната претенция на ищеца като ангажиране на договорна отговорност на неизправна
страна за неизпълнение на парично задължение - осъдителни искове за реално
изпълнение на изискуеми договорни задължения. Двете договарящи страни са
специализирани за съответна дейност търговци, поради което като приложим материален
закон, уреждащ правопораждащата сделка съдът възприема общите норми за търговско
договаряне (чл. 286 и сл. ТЗ), но не намира специални императивни ограничения на
принципа на договорната свобода. Въпреки, че приема уговорките в съответните договори
за последователно наемане на две складови помещения и офис, предназначени за
промишлена употреба, доколкото сроковете по тях са изтекли(по безспорните твърдения), за
определящи правата и задълженията на страните е приложима диспозитивна уредба на
наемните договори (чл. 228 и сл. ЗЗД) и по-специално правилото за конклудентно
съхраняване на облигационна връзка при продължаващо ползване на наетия имот без
противопоставяне на наемодателя (чл. 236 ал.1 ЗЗД) и законовите задължения на
наемателя(чл. 232 ал. 2 ЗЗД). Поведението на страните при преговори и при изпълнението
също може да се отчита, според установената съдебна практика като израз на общата им
воля, релевантна за тълкуване на неясно изразени уговорки (чл. 20 ЗЗД).
11
Възраженията на насрещната страна по тази претенция, както и преюдициалните
въпроси по предявения насрещен иск се основават на правилата за прекратяване на
безсрочен наемен договор (чл. 238 ЗЗД), евентуално на последици от разваляне занапред на
двустранен договор след връчено предупреждение от наемодателя като изправна страна (чл.
88 ал.1 вр. чл. 87 ал.1 ЗЗД). Защитата на наемателя включва и позоваване на волеизявления,
направени в електронна форма, за които не се изисква квалифицирана писмена форма и
затова съдът следва да приложи правила за адресирани електронни изявления, съставени без
квалифициран подпис ( чл.3 ал.2, чл. 5 и чл. 10 от ЗЕДЕУУ).
Въз основа на тази доводи, е предявена и насрещната претенция за връщане на даден
при сключване на договорите депозит като гаранция за остатъчни задължения на наемателя,
заявена от ответника като кондикционен иск в хипотезата на отпадане на договорното
основание на престирането, уреден в чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Възраженията на наемодателя, извън съвпадащите с основния иск доводи за
продължаване на действието на договорите, се обосновават с евентуално породена
отговорност за неизпълнено задължение на наемателя за освобождаването на имотите след
прекратяване на договорите(с изтичане на предизвестие), евентуално надлежното им
връщане след развалянето във вид съответен на възстановяване на доброто им състояние
след извършване на дребните поправки, резултат от обикновено употребление(чл. 231 ал.1
ЗЗД), както и на причинени от наемателя други вреди, породени по време на
недобросъвестно ползване на помещенията (чл. 233 ал.1 ЗЗД). Паричните претенции за
неизплатени наемни цени и обезщетение за разходите, необходими за отстраняване на
текущи повреди за сметка на наемателя и за възстановяване на уврежданията по имота са
заявени евентуално за установяване от съда по основание и размер като възражения за
съдебно прихващане, в описаната поредност( 18 000лв за наемни цени, 57 744 лв за
разходи за отстраняване на повреди), в случай че не бъдат уважени предходните
възражения и бъде установено основателно вземане по насрещния иск (чл. 104 ЗЗД).
Защитата на ответника, посочен като длъжник по това евентуално възражение се
свежда до посочване на обективни причини (естествено изхабяване и непреодолима сила на
атмосферни явления) и поведението на самия наемодател като причина за влошаване на
състоянието на имотите до опразването им, както и позоваване на кредиторова забава,
изключваща последиците на собствената му забава след предложено долросъвестно
приемане на освободени имоти с отстранени повреди (чл.95 ЗЗД).
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
По основната претенция наемодателят следва да установи неизпълненото
задължение на наемателя. За безспорните обстоятелства по пораждане договорната връзка и
продължаването й след уговорен срок не следва да се провежда допълнително доказване.
12
Извън съставените фактури, наемодателят не е посочил доказателства за установяване
на оспорения обем на ползваните за всеки от наетите обекти консумативни разходи.
Насрещната страна следва да докаже възраженията си за прекратяване на договорите
преди процесния спорен период. Наемателят е посочил пощенска и електронна
кореспонденция и публично оповестени на страница в Интернет обстоятелства, както и
счетоводните си документи за движение анализ на материалните запаси на складови
наличности и за транспортните разходи по преместването им. Редовността на тези записи е
предмет на поискана счетоводна експертиза.
По възражението за предложено връщане на наетите помещения и кредиторова
забава, изключваща продължаващо ползване се сочат свидетелски показания.
По репликата за продължавано ползване въпреки предизвестие за прекратяване и
неизпълнение на задължението на наемателя да освободи имотите след развалянето
наемодателят също е посочил събиране на гласни доказателства.
По насрещната си претенция наемателя носи тежест за установи отпадането на
основанието за покриване на задължения по прекратените договори. Позовал се е на
осчетоводено плащане на депозитите, както и допълнително към вече ангажирани
доказателства по възражения по основния иск и на писмени документи за получено
изявление за разваляне и за отправена покана за връщане на депозит.
Не следва да се доказва обема на отговорност за забавено изпълнение на парично
задължение, поради нормативно установен размер на законна лихва, който се установява
чрез общодостъпни лихвени калкулатори.
Насрещно, наемодателят следва да докаже възраженията си за продължаване на
действието на втория договор (извън репликата по договора, предмет на основната си
претенция) и породена отговорност, гарантирана с депозита. Доказването на тези
възражения съвпада със заявените основания на насрещното прихващане, за което
доказателствена тажест се носи от кредитора- наемодател. Ангажирани са писмени
доказателства за състояние на наетите имоти преди и след приключване на ползването и
пазарната стойност на ремонтните работи по дължимите от наемателя текущи дребни
поправки и за възстановяване на виновно увредените при ползването имоти, но документите
не са противопоставими на насрещната страна и удостоверените в тях факти следва да бъдат
потвърдени и с други доказателства. Не са посочени доказателства за запознаването на
наемателя с оспорения протокол от 2019 г., но се сочи доказателство за установяване на
качеството на служителя, участвал от негово име в документирането. Поискано е
изслушване на свидетели за твърденията за ползване, несъвместимо с грижа на добър
стопанин. Окачествяването и остойностяването на повредите изисква специални знания, за
което е ангажирано заключение на експерти. Оспорената собственост на терена е без
значение, но в тежест на наемодателя е да установи, че всички повреди са нанесени на
13
имущество, предоставено на наемателя като прилежащо съоръжение към всеки от двата
обекта по сключените договори. В тази връзка също е необходимо експертно мнение,
поради което съдът е допълнил задачата с необходимите му специални знания.
В тежест на наемателя е да опровергае презумпция за причиняването на повреди,
ако такива се установят при съпоставка на състоянието на получения и върнатия на
наемодателя имот. Ангажирани са писмени документи за ремонти на наетите складове и
обявяване на щети от природно явление след оглед от застраховател. Наемателят е посочил
и фотоизображения на наетите имоти в различни периоди от време. Не са посочени
доказателства за повода и начина на изготвяне на снимковия материал, извън този ползван
за заявената през застраховател щета, но насрещната страна е признала, участието си в
такова документиране през м.02.2013г и м.07.2020г., съответно съдържанието на
изображенията може да се приеме за безспорно, а доказателствената им стойност може да
бъде отчетена само като предмет на изследване на допуснатата експертиза, тъй като дори и
да се установи авторството им, сами по себе си документираните в тях факти изискват
интерпретация със специални знания на експертите, така, както и писмените доказателства
за въздействие на бурен вятър и предприетия от наемателя ремонт. Наемателят е посочил и
гласни доказателства за причините, довели до състоянието на помещенията към момента на
опразването им( макар искането да е формулирано с цел отричане на вредоносно поведение
на наемателя).
Съдът не констатира други посочени спорни твърдения, за които страните не са
ангажирали доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително
извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях
могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, посочени от ищеца
заверени за вярност по реда на ЗАдв.приложени към искова молба,:договор за наем №
21/15.02.2012г( л.5), 7 бр. фактури, издадени от 30.06.2020 до 30.10.2020г. за наем, адм.
услуги и консумативи с известия за доставянето им до получателя на доставката и
счетоводна справка по задължения по договор № 21/15.02.2012г (л.8 – 11, 15);
предупреждение за разваляне изх.№ 25/07.10.20г, връчено по телепоща с последна фактура
(л.12-14); към допълнителна искова молба: 5 бр. фактури издадени от 02.06.2020 до
10.06.2020г. за наем и извлечение от банкова сметка за заплащането им от получателя на
доставката ( л. 135- 140); към отговор по насрещна искова молба: 3 бр. фактури издадени
от 01.07.2020 до 1.09.2020г. за наем и счетоводна справка по задължения по договор №
99/26.11.2012(л.117-119); протокол за установяване на щети по наети помещения от
19.11.2019 и справка за офертни ремонтни стойности към него ( л. 120 -121), 2 бр.
констативни протоколи за фактическо състояние на имоти след разваляне на двата договора
14
от 21.10.2020г.(л. 122 – 125) и към допълнителен отговор по насрещна искова молба:
справка за заприходени активи, предоставени под наем и договор за придобиване.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, посочени от
ответника заверени за вярност по реда на чл. 18З ГПК: приложени към отговор по искова
молба: електронна кореспонденция от 13.04.2020 и 22.05.2020г за прекратяване на два
наемни договора с предизвестия и приложено изявление с изх.№139/22.05.2020 по договор
№ 21/15.02.2012г (л.39-42), оборотна ведомост и анализ на материални запаси, фактура и
товарителница за транспортна услуга от 09.06.2020(л.43-50), пощенска кореспонденция по
издадени фактури за задълженията по двата договора в периода юни-август (л.51-56);
разменена електронна кореспонденция по оспорване на тези фактури и насрещни
предложения за протоколиране на приемане на освободени площи(л. 59 – 62); три поредни
фактури по двата договора от 1.07.2018 и 01.08.2018г(л.57-58); предупреждение за разваляне
изх.№ 26/07.10.20г, връчено по телепоща (л.63-64) и насрещни отговори изх.№ 258 и
259/15.10.2020 с удостоверена доставка (л.65-67); договор № 99/26.11.2012 с анекс и два
предавателни протокола от 18.11.2012и 22.01.2013( л. 68- 72); към допълнителен отговор:
фактура и товарителница за транспортна услуга от 31.05.2020, електронна кореспонденция
в периода 03.09.2020 - 09.09.2020 с насрещни предложения за уреждане на последици от
прекратяване на два наемни договора;справки за вписвания по търговски и имотни партиди
на наемодател и мажоритарен съдружник; към искова молба по насрещен иск:
предизвестие с изх.№108/13.04.2020 по договор № 99/26.11.2012г. с удостоверена доставка
(л.78-80), електронна кореспонденция по фактуриране на задължения за май 2020г(л. 81),
покани за връщане на депозити изх.№ 18 и 19/18.01.2021г с удостоверена доставка(л. 82-84),
счетоводна справка за внасяне на депозити и лихвени листи за законна лихва( л.85-87) към
допълнителна искова молба по насрещен иск: справка за собственост към кадастрална
карта(л.166-168), оферта от 10.12.2019, поръчка на ремонт и протокол за изпълнена работа и
фактура от 31.12.2019( л.169-172), опис на щета и констативен протокол на застрахован и
застраховател от 22.08.2016г., 13бр. отпечатани електронни фотоизображения на щети,
отговор за закриване на претенция и уведомяване на собственик на увредено имущество с
изх.№ 411/16.09.2016г.(л.173-191), 24 бр. отпечатани електронни фотоизображения на
сградите към 15.02.2013 и 11 бр. от 26.07.2021г(л. 191 – 226).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на писмени декларации на
служители на ищеца(л. 141 – 144).
ДОПУСКА позоваване на вписвания и досиета на търговци (регистрирани по
ЗТРРЮЛНЦ търговски дружества „Търговска база“ООД ЕИК *********, “ДИНИПО“ЕООД
ЕИК ********* и „Алифос България“ЕАД ЕИК *********), като ОБЯВЯВА на страните за
служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства ОБЯВЕНИТЕ по партидата
на тези търговци обстоятелства и документи, чието съдържание в цялост е известно на съда,
чрез служебна идентификация на достъп до публичния сайт на Агенция по вписванията.
15
ОБЯВЯВА на страните за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства ОБЯВЕНИТЕ на страница в Интернет www.dinipo.eu в рубрика
„Производствени складови площи Девня“ данни за информация за контакт с клиенти на
управлявана от “ДИНИПО“ЕООД складова база на Логистичен център Девня – Гъбена
махала.
ОТЛАГА произнасяне по искане за допускане на техническа експертиза по
проверка на електронни записи на кореспонденция, насочена и получена от електронна
поща с адрес ********@*****.***.
УКАЗВА на ищеца „Търговска база“ООД ЕИК в седмичен срок от връчване на
настоящото определение да уточни оспорването на възпроизведените на хартия
електронни записи на кореспонденция, водена от електронна поща с адрес
********@*****.***, като заяви изрично дали оспорва верността на възпроизведеното
съдържание, като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при пропускане на този срок, може
да понесе отговорност по чл. 92 а ГПК ако упражняването на това право осуети
довършването на окончателния доклад на съда или събиране на посочени доказателства в
първо заседание.
На осн. чл. 101 ГПК указва на страните, че при искане за допускане на гласни
доказателства, страната следва да обяви конкретните факти, възприети от лицата, които ще
бъдат доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните в седмичен
срок от връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната
страна да посочи имена на лицата, които ще води за разпит и кои от конкретните различни
факти са били възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава страните, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита
доказателствените искания за събиране на гласни доказателства за ненаправени и няма да
провежда разпит, дори и свидетелите да бъдат доведени.
ДОПУСКА (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
личността и възприети от свидетели обстоятелства) до разпит при довеждане от ищеца и
ответника на по трима свидетели, за установяване на фактически действия по опразване
на помещения, предложено връщане на имотите и предаване на ключове след осуетяване на
достъп до тях, или продължаващо ползване и предложено приемане на опразнените
помещения, както и липса или наличие на контакти и съдействие от всяка от насрещните
страни.
ДОПУСКА (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
личността и възприети от свидетели обстоятелства) до разпит при довеждане от ищеца и
ответника на по един свидетел, за установяване на механизма на причиняване на
влошеното състояние на освободените от наемателя.
16
ОСТАВЯ без уважение искане на ответника за допускане на още двама свидетели за
установяване на обстоятелства, изложени в насрещна искова молба.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, след представяне на доказателства за внесена такса от 5 лв по
сметка на ВОС IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00 в ЦКБ клон Варна, съдебно
удостоверение на ищеца „Търговска база“ООД по силата на което да се снабди със
справка от НАП за обстоятелството дали в подадени приети или отхвърлени уведомления по
чл.62 ал.3 от КТ на работодател „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* има данни за
наето към 19.11.2019г. лице с имена Теодор С..
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице,
което след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството
на ответното дружество „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД и при доставчика му „Сигда“ ООД,
ЕИК *********, както и евентуално при необходимост и след справка в НАП, да даде
отговор на въпросите:
1. съответства ли счетоводното отразяване на движението на складови наличности
на материални запаси през м. 06.2020г. на първичните документи в предприятието и
има ли записи за преместване на стоки от склад Гъбена база към склад Агрополихим,
на коя дата(дати) е отразено това преместване в счетоводните регистри и кога е
преустановено отчитане на наличности в този склад
2. отразени ли в счетоводството на ответника и доставчика транспортните услуги
по приложените по делото две фактури(№5643/31.05.2020г и 5677/09.06.2020), на коя
дата са извършени счетоводните записи при насрещните страни, начислен ли е данък
ДДС, съответно ползван ли е данъчен кредит по отчетени облагаеми доставки в
декларации по ДДС
3. съответстват ли по видове и количества(респ. опаковки) заприходените в склад
Гъбена база стоки с товара, посочен в съставените от превозвачите товарителници от
30.05.2020г и 09.06.2020г.
4. водена ли е аналитична отчетност за разходите за наем на складови площи в
ответното дружество, отразявани ли са поотделно задължения за наемна цена и
консумативи по двата договора с № 21/15.02.2012г и № 99/26.11.2012, как са
осчетоводени разходите, направени от ответника по възложените ремонтни дейности
по фактура 470/31.12.2019г.
5. отразени ли в счетоводството на ответника( евентуално по отделно за всеки от
двата договора, ако има аналитичен запис) всички фактури, посочени в справките на
ищеца на л.15 и 119 (№2148/04.05.2020, №2150/29.05.2020, №2152/01.06.2020,
№2155/30.06.2020, №2156/01.07.2020, №2157/01.07.2020, №2159/31.07.2020,
№2161/03.08.2020, №2162/03.08.2020, №2163/01.09.2020, №2164/01.09.2020,
№2168/1.10.2020, №2170/30.10.2020), начислен ли е данък ДДС, съответно ползван ли
е данъчен кредит по отчетени облагаеми доставки в декларации по ДДС за тези
услуги, има ли сторнирани или анулирани записи, кога и на какво основание са
17
извършени корекциите.
Задължава ответника „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД да окаже съдействие като
предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело
при извършване на оглед на счетоводната му документация, като при неизпълнение
удостоверено от вещото лице, ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
На осн. чл. 197 ал.1 ГПК ГПК ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в делото лице
„Сигда“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна ж.к. Чайка, бл. 98, вх. 1, ап.
офис 2 да окаже съдействие и да предостави за оглед счетоводните си записвания относно
възложени от „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД транспортни услуги за които са издадени
фактури №5643/31.05.2020г и № 5677/09.06.2020 и намиращи се у него писмени документи
относно договаряне, изпълнение и данъчно отчитане на тези договори, представляващи
предмет на изследване по допусната експертиза със задача подробно формулирана с
настоящото определение на съда, при поискване от назначеното от съда вещо лице,
легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено удостоверение, в което е посочено
настоящото задължение.
Предупреждава третото лице, чрез длъжностните лица, натоварени с водене на
счетоводство, че при неизпълнение на това задължение при неизпълнение на това
задължение (или непосочване на уважителни причини за това), удостоверено с изявление на
вещото лице, носи отговорност пред страната, поискала доказателството (ответника
„АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД ) за причинени вреди, както и че може да му бъде наложена
глоба по чл. 87 ГПК в размер между 50 и 300 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на вещото лице, което да го легитимира пред третото
лице при поискване на достъп до информация и изследване на документални материали,
представляващи електронни записи или други отразявания на информация на технически
носители.
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на вещото лице, което да го легитимира пред
длъжностните лица - служители в поделения на НАП, съхраняващи счетоводна и
статистическа документация, предоставена от търговци при изпълнение на законови
задължения, при поискване на достъп до информация и изследване на документални
материали, представляващи електронни записи или други отразявания на информация на
технически носители, представляваща предмет на изследване по допусната експертиза
относно сделки на доставчик „Сигда“ ООД, ЕИК ********* за транспортни услуги,
получени от „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД, за които са издадени фактури №5643/31.05.2020г
и № 5677/09.06.2020 и на доставчик „Търговска база“ООД ЕИК *********, за наемни
услуги, получени от „АЛИФОС БЪЛГАРИЯ“ЕАД, за които са издадени фактури
№2148/04.05.2020, №2150/29.05.2020, №2152/01.06.2020, №2155/30.06.2020,
№2156/01.07.2020, №2157/01.07.2020, №2159/31.07.2020, №2161/03.08.2020,
№2162/03.08.2020, №2163/01.09.2020, №2164/01.09.2020,№2168/1.10.2020,
18
№2170/30.10.2020.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 300 лв, вносим
от ответника в тридневен срок от уведомяване за определението с представяне на
доказателства за внасянето му по сметка на ВОС IBAN BG32 CECB 9790 33C8 7843 00 в
ЦКБ клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Д. Д.а (№377 от списък на вещи лица на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на достъп до
нужната информация и краен срок за представяне на заключението най-малко една седмица
преди насрочено открито съдебно заседание, като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание
чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
ДОПУСКА на основание чл.195 ал.1 ГПК комплексна съдебно- техническа и
оценителна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото,
вкл. фотоматериали на електронен носител и след като извърши проверка на място, да даде
отговор на въпросите :
1. съответства ли фактическото състояние на наетите два складови обекта с офис, със
съответно прилежащите им товарно-разтоварни съоръжения(рампи и обслужващ ги
терен към тях) по двата договора с № 21/15.02.2012г и № 99/26.11.2012 и анекс от
21.03.2013г на фотоизображенията от 26.07.2021г и установяват ли се при оглед
описаните в двете справки (към уточняваща молба вх.№ 12646/28.06.2021г) повреди
по вид, количества и местонахождение. Има ли дублиращи се описания на
уврежданията или на необходимите ремонтните работи за отстраняването им. Каква е
стойността на всички необходими ремонти (вкл. материали, доставки, монтаж и труд)
по средни пазарни цени на строителни услуги от този вид, за възстановяване на вида
на наетите обекти до състояние за обичайната употреба като промишлени складове.
2. Кои от така установените повреди са резултат от обичайна употреба на складови и
офисни помещения и представляват нормално изхабяване при ползване по
предназначение и кои надхвърлят като резултат нормалната употреба на такива
обекти. Има ли увреждания които са резултат от естествено изхабяване и стареене на
материалите и биха настъпили независимо от ползването и кои не могат да настъпят
без приложено въздействие на дейността на наемателя. Има ли повреди, които са
причинени от използване на складовете без спазване на техническите изисквания за
правилно складиране и товаро-разтоварни дейности, вкл. с тежки машини мотокари,
фадроми, камиони, тирове (неспазване на технология за отваряне на вратите,
складиране на стоки, подпряни на вратите, удари по вътрешни стени от внасяни с
мотокари палети и бикбекси, постоянен натиск върху стени и прозорци от подпряни
на стени палети на 4 – 5 реда височина). Има ли снимкови изображения, на които да е
фиксирано такова поведение или несъмнен резултат от такова поведение.
19
3. Има ли съвпадение на някои от така констатираните повреди с оповестените
забележки и липси в протоколите за приемане на обектите от 18.11.2012 и 22.01.2013г
или с вида им по фотоизображения от 15.02.2013г. и може ли някои от повредите,
установени към 2020г. да са резултат от влошаване на това състояние поради липса на
извършен необходим ремонт за съхраняване на имотите. Съответстват ли
проектирането, изпълнението, материалите и конструкциите(за които няма данни да са
променяни от страните от началото на ползването на помещенията) на складовите
обекти и прилежащите им товаро-разтоварни съоръжения и настилки на изискванията
за устойчивост и промишлена експлоатация по уговореното предназначение и
обслужване със съответна техника.
4. Има ли съвпадение на някои от така констатираните повреди с описаните увреждания
в описа на щетата на застраховател от 22.08.2016г (като видове, количества и
местонахождение). Възможно ли е така установените повреди да са причинени от
въздействие на силен вятър и да настъпят въпреки положена грижа от ползващия
помещенията наемател или могат да настъпят независимо от атмосферните явления
като резултат от неправилна експлоатация на обекта.
5. Има ли съвпадение на някои от така констатираните повреди с описаните увреждания
в протокол от 19.11.2019 (като видове, количества и местонахождение) и има ли
обективни следи за извършен ремонт, съответен на възложените работи по офертата
от 10.12.2019, изпълнени от Ник.М-Строй ЕООД, които да съответстват на така
описаните увреждания
Указва на вещото лице да извърши огледа след уведомяване на представителите
на двете страни за посещението на място.
Задължава ответника „Търговска база“ООД да окаже съдействие като предостави
достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дел и
представителя на насрещната страна, при извършване на оглед на помещенията, ползвани от
наемателя по двата договора с № 21/15.02.2012г и № 99/26.11.2012 с анекса от 21.03.2013г.,
като при неизпълнение удостоверено от вещото лице, ще бъде приложена санкция по чл. 161
ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 600 лв, вносим по
равно от насрещните страни( по 300лв от всяка от тях) за изготвяне на експертизата в
тридневен срок от уведомяване за определението с представяне на доказателства за
внасянето му по сметка на ВОС IBAN BG32 CECB 9790 33C8 7843 00 в ЦКБ клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. П. Н. (№471 с комплексна спецалност
строителен инженер на промишлено и гражданско строителство и оценител на
недвижими имоти).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставявне на достъп
20
до обектите за оглед и краен срок за представяне на заключението най-малко една седмица
преди насрочено открито съдебно заседание, като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание
чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по
признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на
устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от съда размер
ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.12.2021г от 8.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за
разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.
Препис от определение да се изпрати на страните(чрез пълномощници), ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложи копие от допълнителен
отговор вх.№ 15481/03.08.2021г., а към книжата за ответника допълнителния отговор по
насрещната искова молба вх.№ 17492/03.09.2021г. ЕКСПЕРТИТЕ да не се призовават до
постъпване на доказателствата за внесен депозит.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страните, че може да посочат
електронни адреси за връчване на съобщения, или да поиска достъп до електронното дело и
електронно уведомяване по делото след като пълномощник физическо лице се регистрира
като потребител в ЕПЕП и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като предупреждава, че страната,
получила чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без поискано връчване на
съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването на
електронната кореспонденция, като при липса на такова потвърждаване съдът ще приеме, че
страната злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати
регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21