№ 518
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100602275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.02.2022 година, постановена по НЧХД № 7039/2020
година, по описа на СРС, НО, 19-ти състав, е признал подсъдимата М. ЦВ. Т.
за невиновна в това, че на 20.09.2019 година в дадено от нея писмено
обяснение пред полицейски орган е разгласила позорно обстоятелство за
частната тъжителка Р. К. В., с ЕГН **********: „Моля ви, отървете входа и
квартала от тази агресивна жена“, като разгласяването е станало по друг
начин, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по повдигнатото
й обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147 ал.1
НК.
На основание чл.190 ал.1 от НК, съдът е осъдил частната тъжителка
Р. К. В. да заплати сторените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 220 лева, както и да заплати на М. ЦВ. Т. сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото за заплащане на адвокатски хонорар.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от частната тъжителка В., в които се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Сочи се, че употребения от подсъдимата израз в писмените обяснения, е
накърнил репутацията и доброто име на тъжителката в обществото. Твърди
се, че изразът „агресивна“ означава застрашаваща сигурността,
спокойствието, здравето и живота на живущите във входа и квартала, поради
което същият се явява позорящо за тъжителката обстоятелство, което не
1
отговаря на истината. Сочи се, че изразът е станал достояние не само на
полицейския инспектор, но и на прокурора и на съседите на тъжителката,
както и че това обстоятелство се е отразило зле на съседските им
взаимоотношения. Счита се, че инкриминираното твърдение носи конкретно
съдържание за точно определено обстоятелство, време, място и лице, поради
което осъществява състава на престъплението клевета. Критикува се извода
на първата инстанция, че в инкриминирания израз липсва конкретен адресат,
тъй като същият бил изведен в началото на сведението като ‚мото“ и
безспорно визирал частната тъжителка. Изразява се несъгласие и с другия
извод на съда за неустановеност на датата на изготвяне на процесното
писмено обяснение, респ. че същото е било изготвено на сочената в тъжбата
дата, като противоречащ на писмените доказателства по делото и
свидетелските показания на св. Г.. Неоснователни според частния тъжител са
и съображенията на съда за правото на подсъдимата на свободно изразяване
на мисли и идеи, тъй като в конкретния случай, същата е превишила правата
си дадени й от Конституцията на РБ и международните спогодби и
конвенции. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подс. Т. да бъде призната за виновна за
престъплението, за което е предадена на съд.
С въззивната жалба и допълнението към нея не се прави искане за
събиране на нови доказателства.
По делото е постъпило становище от подсъдимата Т., с което се моли
депозираната въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Сочи се, че постановената оправдателна присъда не страда от
претендираните в жалбата пороци, а отговаря изцяло на закона и
справедливостта. Претендира се присъждане на разноски.
В разпоредително заседание на 14.06.2022 година въззивният съдебен
състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели,
изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на
частната тъжителка В., в лицето на адв. Г. поддържа изцяло въззивната жалба
и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Твърди, че
неправилно първият съд е приел, че инкриминирания израз не е насочен към
личността на частната тъжителка и не е засегнал нейното достойнство. Счита,
че същият изразява враждебност и агресивност, позорен е за
жалбоподателката и накърнява доброто й име в обществото. Сочи, че изразът
„агресивна жена“ визира единствено и само частната тъжителка, което според
повереникът се установява от самото сведение от 20.09.2019 година, както и
от заявеното от подсъдимата в последната й дума пред СРС. Изразява
становище за осъществен състав на престъпление по чл.148 от НК, с
безспорно установен адресат, разгласено в писмено сведение пред надлежен
орган на властта, с което е накърнено доброто име на тъжителката в
обществото. На тази основа се желае въззивният съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимата Т.
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено
2
престъпление по чл.148 ал.2 НК.
Частната тъжителка Р.В. заявява, че е подавала множество жалби
срещу сина на подсъдимата, който я е нападал. Сочи, че разполага с
доказателства за кражби, разпродаден инвентар, съсипан вход, за изградена
от подсъдимата мрежа от клеветници, помагачи и биячи. Заявява, че
подсъдимата е общественоопасна.
Процесуалният представител на подсъдимата Т., в лицето на адв. К.
оспорва въззивната жалба. Изтъква, че изразът „агресивна жена“ се съдържа в
документ, който не е датиран, нито е подписан. Намира, че дори да се
потвърди авторството на деянието в лицето на подсъдимата, то следва да се
приеме, че същата е упражнила правото си на мнение. Споделя изцяло
съображенията на първоинстанционния съд, въз основа, на които е
постановил обжалваната присъдата, която намира за правилна и
законосъобразна, поради което пледира за нейното потвърждаване.
Претендира разноски.
Подсъдимата М.Т. в правото си на лична защита и на последна дума
моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за правилното му решаване. При
самостоятелния прочит на доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав прие, че следва да бъдат внесени някои изменения в установената от
СРС фактологията по отношение на известни детайли, които изменения,
обаче не са от естество да окажат влияние върху крайните изводи на
първоинстанционния съд, тоест – липсват основания въззивният съд да
упражни правомощията си по чл.336 ал.1 т.2 НПК, поради което намира за
установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимата М. ЦВ. Т. е роден на **** година в гр. София,
българска гражданка, с висше образование, пенсионер, с адрес гр. София, ж.к.
„****, ЕГН **********.
Същата е неосъждана. Ползва се с добър авторитет сред съседите си.
Установява се от справка на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД, че
подсъдимата М.Т. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД, няма регистрирани посещения при амбулаторен
психиатър и не е хоспитализирана в отделенията, не е преглеждана в спешно
звено и не е била настанявана на лечение в други психиатрични лечебни
заведения чрез спешно звено на психиатричното лечебно заведение, считано
от 01.01.2005 година до 19.04.2021 година
Правилно СРС е приел за установено въз основа на служебна бележка
на Столична община, район „Подуяне“, че е налице уведомяване за взето
решение от Общото събрание на 03.12.2017 година за избор на управител в
лицето на подс. М. ЦВ. Т. за вход в режим на етажна собственост, находящ се
в на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. ****, вх. „Ж“, както и че
3
към 17.07.2020 година в районната администрация няма подадено
уведомление по чл.46б от ЗУЕС за избран нов председател и членове на
управителния съвет на етажната собственост.
Въззивният съд споделя изводите на СРС за това, че подсъдимата и
частната тъжителка живеят в един и същи блок и вход с адрес: гр.София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. ****, вх. „Ж“. Като частната тъжителка живее на пети
етаж в апартамент №13, а подсъдимата на шести етаж в апартамент №16. Във
времето двете били с ръководни функции във входа, подсъдимата М. ЦВ. Т.
била домоуправителка, а частната тъжителка Р. К. В. касиер на входа. Във
връзка с тези им функции възникнали и проблемите помежду им. Частната
тъжителка обвинявала подсъдимата във финансови злоупотреби, подавала
жалби в полицията срещу нея. Преди години имало подписка от входа срещу
частната тъжителка. Имало e във времето и физически конфликт между двете.
Установява се, че частната тъжителка е сезирала полицията през 2011 година
във връзка с конфликт с други лица, за което след проверка по преписката не
са установени данни за извършено престъпление от общ характер, за което
същата е била уведомена от полицията. Частната тъжителка е сезирала и
Столична община във връзка с дейността на етажната собственост и
благоустрояване на пешеходна пътека до блока, за което е получила отговори
от Столична община. Свидетелят Тодоров, който към момента е касиер на
етажната собственост във входа, където живеят частната тъжителка и
подсъдимата също е бил извикван при кварталния да дава писмени обяснения,
което е станало през 2021 година, но не помни дата и месец.
За установено по делото СРС е приел и че свидетелят Янев бил викан
от кварталния във връзка с подавани оплаквания от частната тъжителка
срещу живущи във входа, включително и срещу него.
Въззивният съд споделя и изводите на СРС за това, че на 01.02.2019
година частната тъжителка подала жалба срещу П.И.К. – син на подсъдимата
в Софийска районна прокуратура. В същата се съдържат оплаквания за
физическа разправа от страна на К. към нея, датиращи от юни 2018 година,
вследствие на което се твърди, че изпитвала страх за здравето и живота си. По
същата е възложена предварителна проверка, в хода на която са били снети
писмени обяснения от К., В. и Т.. В „СВЕДЕНИЕ“ на л.8 от образуваната
преписка №229000-2411/2019 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№5974/2019 година по описа на СРП е обективирано писмено обяснение по
случая от подсъдимата Т.. Писменото сведение на Т. е снето от ПИ Г. от 05
РУ-СДВР на 20.09.2019 година
Съгласно мотивите на първоинстанционната присъда на бялото
празно поле над бланката с надпис „СВЕДЕНИЕ“ подсъдимата на
неустановена дата вписала собственоръчно следния текст: „Моля Ви,
отървете входа и квартала от тази агресивна жена“.
Тази част от изводите на СРС не се споделят от въззивния съд.
Всъщност, касае се за единствената наложителна корекция по фактите.
Въззивният съд не се съгласява с извода на СРС от фактическа страна, че
съдържащият се в писменото сведение от 20.09.2019 година, текст: „Моля Ви,
4
отървете входа и квартала от тази агресивна жена“, е бил изписан от
подсъдимата Т. на неустановена дата. Въззивният съд приема, че същият е
изписан именно на 20.09.2019 година, на която датата подсъдимата Т. се е
явила пред св. Г. и е изложила в писмен вид своите обяснения по случая.
Въззивният съд се съгласява с останалата част от фактите, описани в
първоинстанционната присъда, а именно, че с Постановление от 22.10.2019
година, изведено на 23.10.2019 година на Софийска районна прокуратура е
отказано образуването на досъдебно производство.
Верен е изводът на СРС, че на 30.12.2019 година е подадена жалба от
Р. К. В. срещу М. ЦВ. Т. до Софийска районна прокуратура с искане да бъде
предупредена да не разпространява клеветнически твърдения спрямо нея и да
бъде разяснена наказателната отговорност по чл.147 от НК, тъй като по
образуваната прокурорска преписка по подадена жалба от В. срещу сина ,
която е прекратена пред районния инспектор тя е започнала с думите: „Моля
Ви отървете входа и квартала от тази агресивна жена“.
С Постановление от 10.01.2020 година, изведено на 13.01.2020 година
Софийска районна прокуратура е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратена пр. пр. №56874/2019 година по описа на СРП.
От заключението на съдебно-графологична експертиза, изготвена от
вещото лице Галов се установява, че ръкописният текст „Моля Ви, отървете
входа и квартала от тази агресивна жена“ е написан от М. ЦВ. Т..
Въззивният съд отбелязва, че с оглед обхвата на доказателствения
предмет и естеството на повдигнатото с частната тъжба обвинение, поначало
не се разкриват доказателствени затруднения при изясняването на фактите в
конкретния случай. Това е така, защото твърденията, за които е обвинена
подсъдимата Т. са изводими директно от съдържанието на обясненията й,
депозирани по преписка №229000-2411/2019 година по описа на 05 РУ-СДВР,
пр. пр. №5974/2019 година по описа на СРП, в които в писмен вид е
обективирано казаното от нея. От приобщеното по делото писмено сведение с
дата 20.09.2019 година, съдържащо твърдения позорящ израз, се установява
по категоричен начин точното съдържание на изявленията на подсъдимата по
отношение на частната тъжителка В.. В тази връзка за настоящата инстанция,
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, като автор на същото
категорично се явява подсъдимата М.Т.. Последният извод не се опровергава
от показанията на св. Г., който категорично е потвърдил, че процесното
сведение е снето пред него и от него. Предвид служебната ангажираност на
свидетеля и изминалия период от време от инкриминираните събития до
непосредствения му разпит от съда, е обоснована липсата му на спомен
досежно авторството и времето на изписване на процесния израз, съдържащ
се в сведението. Независимо от така констатираната липса на спомен у
свидетеля относно коментираните обстоятелства, въззивният съд намира, че
авторството и времето на изписване на процесния израз, се установяват по
безспорен начин. В подкрепа на посоченото е заключението на допуснатата
от първия съд и изготвената по делото съдебно-графологична експертиза,
чрез което се установява по несъмнен и категоричен начин, че именно
5
подсъдимата Т. е автор на процесния израз, инкриминиран от частния
тъжител. Видно от приложените по делото писмени доказателства по
преписка №229000-2411/2019 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№5974/2019 година по описа на СРП е, че подсъдимата Т. се е явила и е
депозирала процесното сведение на 20.09.2019 година. От същите се
установява, че това е единствената дата, на която подсъдимата Т. се е явявала
пред органите на МВР, респ. същата не е била повторно призовавана, нито
разпитвана по случая. Същевременно, свидетелят Г. е категоричен, че
процесното сведение е депозирано пред него на посечената в него дата –
20.09.2019 година След като по делото безспорно се установява, че
единствената дата, на която подсъдимата се е явила пред св. Г. и е депозирала
обяснения по преписката е 20.09.2019 година и след като авторството на
текста, изписан над същите е несъмнено изяснено в лицето на подсъдимата
Т., то не остава място за съмнение, че същият е изписан в деня на изготвяне
на самото сведение, а именно 20.09.2019 година. Ето защо и въззивният съд
не се съгласява с извода на първата инстанция, че по делото не се установява
датата на изготвяне на писменото доказателство, тъй като прецени по друг
начин доказателствата по делото, поради което намира възражението на
представителя на частната тъжителка за основателно.
Резонно, първоинстанционният съд не е обсъждал писмените
доказателства поотделно в мотивите към присъдата си, тъй като в събрания
по делото доказателствен материал липсват противоречия, поради което и по
аргумент на противното от чл.305 ал.3 изр.2 от НПК въззивният съд счита, че
същото не е необходимо. По-голямата част от тях представляват документи,
депозирани по горепосочената прокурорска преписка, същите не се оспорват
от страните, а въззивният съд няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност и истинност. Правилна се явява и преценката на съда, че
приобщените към доказателствената съвкупност по делото протоколи от
преведени общи събрания на етажната собственост през 2013 година, през
2018 година, медицинско удостоверение за частната тъжителка от 2011
година, ксерокопие от страница от вестник, ръкописна бележка от 27.10.2006
година, разписка от м. май 2002 година, пощенска разписка от 14.04.2013
година, заповед № 272/17.05.2013година на началник РО „ИДТН“ при
ГД“ИДТН“ при ДАМТН, се явяват неотносими към предмета на доказване и
като такива обосновано са изключени от доказателствения анализ.
Настоящият състав кредитира показания на разпитаните по делото
свидетели П.Я., П. К., И.А., Р.Ц., И.Т., като споделя съображенията на
контролирания съд, касаещи възможната пристрастност на свидетелите към
някоя от страните с оглед отношенията им, като пред скоби следва да се
уточни, че показанията на голяма част от разпитаните от първия съд
свидетели съдържат субективен оттенък и не спомагат за изясняване на
обстоятелствата от предмета на делото. Доколкото показанията на посочените
свидетели, касаят не толкова фактите, предмет на настоящото производство, а
преимуществено касаят и илюстрират влошените отношения между частната
тъжителка и подсъдимата, и съдържат субективна оценка на личните качества
на двете жени, следва да се посочи, че те имат единствено спомагателно
6
(допълващо) значение за изясняване на обстоятелствата, свързани с
инкриминираното деяние. При преценка на достоверността на обясненията на
подс. Т., дадени пред първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира
същите за обективни и добросъвестно изнесени, кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал. От обясненията на подс. Т.
се установява контекста на отношенията й с частната тъжителка,
обстоятелствата поради които е дала писмени обяснения по преписка
№229000-2411/2019 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №5974/2019
година по описа на СРП, без да се отрича авторството на употребения
инкриминиран израз. В изложените обяснения липсват вътрешни
противоречия, налице е сходство и съвпадение с фактите, изведени от
останалите писмени доказателства. В този смисъл същите се поставиха
изцяло в основата на доказателствения анализ и обуславят неговия логичен
завършек.
Подобно на първата инстанция, настоящият състав се довери на
заключението на изготвената съдебно-графологична експертиза като
компетентно, обосновано и в пълнота отговарящо на поставените въпроси.
Солидаризирайки се с по-голямата част от доказателствените изводи
на районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
По делото по безспорен начин се установи, че автор на писмения
документ, в който се съдържа инкриминирания израз, е подсъдимата М.Т.,
като процесното обстоятелство не е отречено и от страна на самото
подсъдимо лице. Безспорно, същият е съставен на 20.09.2019 година, която се
явява и датата на изписване на твърдения позорящ израз в сведението, като
подробни съображения в тази насока бяха изложени по-горе.
Въззивният съд не се съгласява с доводите на първата инстанция, че
инкриминирания текст не позволява съдържащите се в него словесни
квалификации да бъдат съотнесени към конкретен адресат, в това число
частната тъжителка.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 НК, за да бъде
налице престъпление „клевета“ е необходимо клеветническите твърдения да
са били адресирани до конкретно лице, чието добро име да е било накърнено.
Законодателят е употребил термина „другиго“, като е имал предвид клеветата
да е адресирана до конкретно лице, индивидуализирано и различимо от
останалите членове на обществото. Правилни са констатациите на районния
съд, че инкриминираните с тъжбата изрази лимитират пределите на
произнасяне на съда. В наказателното производство по дела от частен
характер (каквото е настоящото) частният тъжител е „dominus litis“, тъй като
той преценява какво обвинение да повдигне, въз основа на какви факти и
срещу кои лица. Недопустимо е предметът на доказване по делото и
вменените на подсъдимия факти да бъдат разширявани чрез впоследствие
събраните доказателства. Независимо от гореизложеното, въззивният съд
намира, че когато в предмета на доказване по делото са включени само
отделни, откъслечни изрази, без логическа връзка помежду им, какъвто е и
7
настоящият случай, то същите следва да бъдат ценени в контекста на цялото
сведение, за да се установи кой е адресат на твърдението. Последното по
никакъв начин не означава, че подсъдимата може да бъде осъдена за други
факти, извън инкриминираните с тъжбата. Следва, обаче, същите да се
тълкуват систематично с останалата част на писменото сведение, за да може
да бъде установен адресатът на клеветата. Противното би означавало да бъде
инкриминирано цялото сведение, което освен че е ненужно е и нелогично, тъй
като в тъжбата следва да се посочат единствено конкретните обстоятелства,
които са позорящи, приписващи престъпление или са обидни по своя
характер, като именно те лимитират предмета на доказване по делото.
Изводите на контролираната инстанция са правилни само в насока, че
обвинението не може да бъде разширявано с други факти от цитираното в
тъжбата сведение. Не представлява обаче разширение на предметния обхват
на обвинението анализирането на инкриминирания от частната тъжителка
израз в контекста на писменото сведение, в което същият се съдържа. След
като съобрази гореизложеното уточнение, настоящият съдебен състав счита,
че въпреки, че в инкриминираното клеветническо твърдение не е посочено
името на тъжителката В., при съпоставка с останалия текст на сведението,
категорично става ясно, че същият се отнася именно за нея. Този извод се
извежда от синтактичния анализ на посочения израз в контекста на
последващите изречения: „Моята трагедия започна, когато Р.В. и дъщеря й
дойдоха да живеят в нашия вход..“, „Радостина ме настигана по стълбите
между 3 и 4 етаж и започна да ме бие и рита, счупи ми очилата. След този
побой ме би още два пъти..“ . Тоест, видно е, че под „тази агресивна жена“,
подсъдимата е визирала именно частната тъжителка В.. В тази връзка
изводите на районния съд досежно липсата на адресат на клеветническите
твърдения са неправилни.
Въпреки, че се установява, че инкриминираният израз е насочен
срещу частната тъжителка В., въззивният съд счита, че същият не може да
бъдат приет като описание на факти и обстоятелства от позорен характер. Тук
е мястото да се отбележи, че „позорни обстоятелства“ по смисъла на закона и
съдебната практика, са конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване
е опасно за доброто име на човека, но не всеки израз, макар, съдържащ
негативна оценка, мнение, предположение, умозаключение, твърдение, общо
съждение и субективна оценка представлява клевета. В този смисъл е и
Решение № 210 от 24.06.2013 година на ВКС по н. д. № 572/2013 година, III н.
о., НК. Ето защо, когато се извършва чрез „разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго“, въпросното престъпление изисква деецът да е
съобщил (направил достояние на трети лица) конкретни факти, за които се
твърди, че са настъпили като събития в обективната действителност и които
имат позорящ ефект спрямо пострадалия. Твърденията за факти обаче се
различават от оценъчните, емоционални и други съждения, чрез които деецът
проявява своето недоволство от дейността на конкретно лице и излага
собственото си мнение за него. Последните не могат да бъдат предмет на
престъпна клевета, защото не съставляват „обстоятелство за другиго“ по
смисъла на чл.147 ал.1 НК, а демонстрация на лична субективна преценка.
8
Точно такъв е и процесният случай, доколкото инкриминирания словесен
израз, обективиран в даденото от подсъдимата Т. писмено сведение, не
съдържа конкретни позорящи факти, а отразява изцяло мнението на
подсъдимата по отношение на поведението на частната тъжителка, една
цялостна оценка за личността й, резултат от собствената й субективна
оценъчна дейност. Вярно е, че тази оценка е негативна и в принципен план би
могла да дискредитира доброто име на частната тъжителка в обществото. Но
съставът на клеветата в случая не регламентира наказателноправна защита в
подобна ситуация, защото не предвижда отговорност за изказани от дееца
мнения, съждения, преценки и оценки. Изразяването на
мнение не осъществява престъпния състав на клеветата, а представлява
упражняване на гарантирано от чл.39 от Конституцията на Република
България право. Всяко лице има право да формира и изразява оценка за
действията на друго лице, а позорността е обективна характеристика на
самото действие, с оглед нормите на общоприетия морал, а не на оценката за
него. Ето защо клевета е разпространяването на позорни факти, касаещи
поведението на пострадалия, а не разгласяването на негативно мнение,
критика или отрицателна оценка за това поведение. Без значение остава
субективното възприятие на лицето, за което се отнасят изложените
твърдения и обстоятелства. Разглежданото деяние би могло да бъде
квалифицирано като „обидно“ по смисъла на чл.146 ал.1 НК, но в самата
тъжба липсва фактическо твърдение изявленията на подсъдимата да са били
пряко възприети от частната тъжителка, т.е. да са казани „в нейно
присъствие“, каквото е законовото изискване.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че
инкриминирания в тъжбата израз не е годен да осъществи състава на
престъплението „клевета“ и поради това, че същият е употребен в писмено
сведение, депозирано в хода на предварителна проверка по преписка
№229000-2411/2019 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №5974/2019
година по описа на СРП. В настоящата хипотеза е налице липса на умисъл за
осъществяване на престъпление против честта и достойнството на частната
тъжителка В., доколкото употребените думи не са насочени срещу личността
и достойнството на последната, а целят оказване на съдействие на
правоохранителните органи, съответно - споделяне от страна на подсъдимата
Т. на известните й по случая факти и обстоятелства. От значение в случая е
обстоятелството, че инкриминираният словесен израз е обективиран и в
сведение, изготвено в хода и за нуждите на прокурорската преписка,
инициирана по жалба на тъжителката В., във връзка с изложени твърдения за
упражнен физически и психически тормоз от страна на сина на подсъдимата,
като същевременно са изложени данни и за незаконосъобразно поведение на
подсъдимата в качеството й на домоуправител. Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека и на ВКС, твърдения, направени в
жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване“, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят
гарантираното от Конституцията на Република България право да подават
9
жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.
В настоящия случай, депозираното сведение от страна на подсъдимата е
дадено по посочената по – горе прокурорска преписка, т.е. не е плод на
проявена инициатива от нейна страна, нито е резултат от проявена от нея
активност. Именно в контекста на изпълнение на задълженията си да се яви
пред компетентните органи и да сподели известното й по случая във връзка с
депозираната жалба, в частност - да упражни по този начин правото си на
защита, подсъдимата е употребила и инкриминирания словесен израз. Така
заявеното от подсъдимата в своя фундамент е част от правото й като
гражданин, спрямо който има подадена жалба, да изрази своята версия за
случилото се пред компетентните за това органи. Разкриването на данни,
дискредитиращи автора на подадената жалба, очевидно не е насочено към
накърняване на доброто му име в обществото, а е израз на правото на защита.
Ето защо, въззивният съд намира за правилни направените от първата
инстанция правни изводи за липса на престъпление от частен характер,
доколкото от формулировката на израза се установява като водещо
намерението на подсъдимата Т. да опише известните й факти и обстоятелства
по образуваната прокурорска преписка, съобразно собствената си преценка, а
не да уронят честта и достойнството на тъжителката В.. Още повече, че така
дадената оценка и мнение реално се базират на обективно изнесени и
доказани в хода на процеса факти и обстоятелства за проявена агресия.
С оглед изхода на делото, районният съд законосъобразно на
основание чл.190 ал.1 от НПК е възложил разноските по делото, образувано
по нейна тъжба, на частната тъжителка.
При съобразяване на обстоятелството, че и настоящата съдебна
инстанция счете подсъдимата за невиновна, както и на разпоредбата на чл.190
ал.1 НПК, в полза на подсъдимата Т. следва да бъдат присъдени разноските,
сторени пред въззивния съд, за които по делото са представени доказателства,
че са реално извършени, а именно сумата от 500.00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й
представител.
В заключение въззивният съд намира, че крайните правни изводи на
първостепенния съд са правилни и законосъобразни. Същевременно и при
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.02.2022 година по НЧХД №
7039/2020 година по описа на СРС, НО, 19 състав.
10
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 НПК частния тъжител Р. К. В. да
заплати на подсъдимата М. ЦВ. Т. сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляващи разноски, направени от подсъдимата за защита в
производството пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11