Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

22.10.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1664 по описа на същия съд за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „***” ЕООД – ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** – представлявано от Х.Т.Г. с ЕГН **********, против НП № 432980-F478390/02.05.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя за нарушение  на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, не излага съображения по съществото на делото.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – ст.юрк. Н.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

        

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 18.03.2019г. свидетелката М.Р.С., старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен, извършила проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – Бижутерия „***“, находящ се в гр. Плевен, ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК ***. В хода на проверката установила, че не за всяко плащане, заплатено в брой се издава фискална касова бележка /ФКБ/ от инсталираното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/. В хода на проверката е извършена контролна покупка, преди легитимация от проверяващия екип, на 1 брой сребърни обици на стойност 19.17лв., заплатени в брой от М.Р.С. – орган по приходите. Обслужващото лице К.Ц.А. в качеството си на продавач-консултант приела плащането, но не издала ФКБ от инсталираното и работещо в обекта ФУ. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 200,00 лева, а фактическата наличност, съгласно изготвения опис на паричните средства е в размер на 625,32 лева. Установената разлика между разчетената наличност по ДФО без нулиране и фактическата наличност към момента на проверката била в размер на 425,35 лева, които не са отразени чрез фискалното устройство.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка № 0373765/18.03.2019г., съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който подробно били отразени констатациите от проверката.

По повод горното свидетелката М.С. съставила АУАН № F478390/26.03.2019г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.

 

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М.Р.С. и Д.В.Ц., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите М.Р.С. и Д.В.Ц., АУАН № F478390/26.03.2019г., ПИП № 0373765/18.03.2019г., междинен финансов отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово /гражданско правоотношение, договор за наем на недвижим имот, договор №4027/31.01.2019г. за сервизно обслужване и ремонт на електронен касов апарат с фискална памет, свидетелство за регистрация на ФУ, удостоверение за регистрация на „***” ЕООД, справка доставки на „***” ЕООД, справка движение на стоки на „***” ЕООД и заповед на АНО.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.185 ал.1 и чл. чл.118 ал.4 и от ЗДДС.

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директор н.Т.н.Н.В.Т. за когото съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената Заповед № ЗЦУ – ОПР-І7/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП са делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.

С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите. От правния анализ на тази разпоредба следва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата и по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

От друга страна, посредством разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от с.з. /фискален бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, за отчитане на всяка извършена продажба в търговския обект.

 

 

Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно напротив – потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства.  Установеното нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при които има нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е посочено настъпването на вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12.2006г., в качеството на търговец.   

Административнонаказателната отговорност на ООД – юридическо лице е безвиновна и обективна, т.е. при административни нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че никое ЮЛ или друго обособено имущество, каквото е предприятието на „***” ЕООД не може да прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на дружеството-жалбоподател. В настоящия казус се установи, че в чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, каквото е и дружеството-жалбоподател. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 700 лв. Съдът счита, че същата неправилно е индивидуализирана в завишен размер над минималния (при възможност от 500 до 2000 лв.). С оглед тежестта на извършеното нарушение на данъчното законодателство, съдът намира че следва да намали административното наказание от 700 на 500 лева, какъвто е минималния размер, поради което и спазването на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН не следва да се обсъжда, тъй като Съдът не може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.

В посочения смисъл съдът счита, че издаденото НП следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 432980-F478390/02.05.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя  „***” ЕООД – ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** – представлявано от Х.Т.Г. с ЕГН **********, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500/петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: