Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
18.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 177 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 20.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 82816/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
63 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че М.К.М. /ЕГН **********/
дължи на
„Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ сумата 2 365.93 лв.- главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.„*******,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., отразена в обща фактура №
**********/ 31.07.2016 г.; и сумата 12.43 лв.- такса дялово разпределение
за периода от м.06.2015 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК- 4.07.2017 г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44278/ 2017 г. на CPC,
II ГО, 63 състав. Предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.К.М. искове са отхвърлени:
относно главницата- за разликата над уважения размер от 2 365.93 лв. до
пълния предявен размер от 2 376.66 лв.; относно мораторната лихва- в
размер на 181.68 лв. върху дължимата главница за периода от 15.09.2015 г. до
19.06.2017 г. /изцяло/; и относно мораторната лихва върху таксата за дялово
разпределение- в размер на 1.77 лв. /изцяло/, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44278/ 2017 г. на CPC, II ГО, 63 състав. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата М.М. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 93.79
лв.- разноски за заповедното производство /47.57 лв. + 46.22 лв./, и сумата 1 011.06 лв.- разноски
за първоинстанционното производство /179 лв. + 92.45 лв. + 739.61 лв./.
Постъпила е въззивна жалба от М.К.М. /ответница по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му,
в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главница и такса за
дялово разпределение, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва подадената от ответницата въззивна жалба,
като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-
помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е
частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата
дължимост на сумата 1 046.99 лв.
/общо/- главница, включваща стойност на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /902.74 лв./, част от изравнителен резултат /131.82 лв.- сума за
доплащане от абоната/ и такса за услугата дялово разпределение /12.43 лв./,
т.е. отмяната има за предмет горницата над сумата 1 331.37 лв. до признатата за дължима сума от 2 365.93 лв. /стойност на
потребена топлинна енергия/, и сумата 12.43 лв.- такса дялово разпределение
за периода от м.06.2015 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 4.07.2017
г., до изплащането им. В останалата обжалвана от ответницата част решението на
СРС следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма
на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топло- снабдявания
имот. Цитираната разпоредба
императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Тази норма
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване,
в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горните
разпоредби са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост. Същевременно, според посоченото
по- горе законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
Л.2 на
Реш. по гр.д.№ 177/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
договор, когато се касае
за топлоснабдена сграда- етажна собственост, в който случай собствениците и
титулярите на вещно право на ползване върху самостоятелни обекти в етажната
собственост се считат потребители на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ/, т.е.
страни по договорно правоотношение с доставчика на топлинна енергия.
В случая
според доводите във въззивната жалба по делото не е безспорно установено, че
през посочения в исковата молба период ответницата и ищцовото дружество са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен
помежду им договор за доставяне на топлинна енергия.
Според
представения от ищеца Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от
8.03.2011 г. на софийски нотариус ответницата М.К.М.- прехвърлител на идеална
част от процесния апартамент № 72 на VІІ етаж в сградата на бул.„*******в гр.
София, си е запазила пожизнено право на ползване върху продаваемия имот. В
качеството на титуляр на ограничено вещно право на ползване върху имота през исковия
период /обстоятелство, за което не се спори по делото/ следователно М.М. е била
и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Няма данни
учреденото на ответницата вещно право върху имота да е било прекратено или
погасено към началото или по време на процесния период, като ирелевантна в
случая е липсата на подадена от същата молба- декларация за откриването на клиентска
партида в топло-преносното предприятие.
Установено
е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и
ответницата М.М., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му-
съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение от сметка,
съставено от топлопреносното предприятие, и индивидуална справка и протокол,
съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като са приети в
първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа
и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни
заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения
/съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай
дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Взети са предвид от експерта следните факти и обстоятелства,
възприети от съставените от ФДР отчетни документи: че през процесния период в
жилището е имало 4 бр. радиатори с ИРРО /индивидуални разпределители на
разходите за отопление/, като абонатът не е осигурил достъп за отчет на
уредите, в следствие на което му е начислена служебна енергия по МСРС
/максимален специфичен разход за отопление на сградата/; че според ФДР в имота
няма узаконен водомер и топлинната енергия за БГВ е начислена на „брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие на 1 потребител, като в случая потребителите
били 5 бр. Стойността на потребената в имота през процесния период топлинна
енергия- според заключението на вещото лице Т./СТЕ/, възлиза на общо 2 365.92
лв. /главница/, като към фактурираната ТЕ на стойност 2 180.71 лв. е добавен
изравнителен резултат от 185.21 лв.,
представляващ сума за доплащане от абоната.
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на
ответницата да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за
процесния период. Изравнителният резултат за процесния период- според даденото
от вещото лице Иванов заключение, е в размер на 53.39 лв., представляващ сума
за доплащане от абоната, която е съответна и на посочения в съставения от ищеца
документ- съобщение към фактура /л.42 от делото на СРС/, размер.
Предвид
горното, при съобразяване на цитираните експертни заключения и при зачитане на
определения от вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза изравнителен
резултат /определен без отнасяне на суми за връщане към периоди извън
процесния/, се налага извод, че дължимата от ответницата на ищеца сума /главница/
възлиза на 1 331.37 лв.,
включваща стойност на ТЕ за отопление на имота и за сградна инсталация, с
изравнителен резултат от 53.39 лв., представляващ сума за доплащане от абоната.
Не
следва да бъдат включени в задължението на ответницата останалите признати от
СРС суми, а именно: 902.74 лв.- стойност на ТЕ за БГВ, 131.82 лв.- част от
изравнителен резултат /горница над сумата 53.39 лв. до 185.21 лв./, и 12.43
лв.- такса за услугата дялово разпределение, или общо 1 046.99 лв., по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда- етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действалата
през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. За сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, дяловото
разпределение и отчитането на индивидуалните топлоразпределителни уреди е било
възложено за процесния период на третото лице- помагач „Т.С." ЕООД,
от което са съставени документи за обосноваване начисляването на потребената в
имота топлинна енергия, като са направени съответни констатации и в приетите по
делото като неоспорени от страните експертни заключения.
Според
представения от ищеца списък на етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният имот, приложен към договор от 2002 г., етажният собственик за
ап.72 е отказал монтиране на уреди
за индивидуално измерване на топлинната енергия в имота. Тези записвания не са
оспорени от ответницата- въззивник, като същата не е ангажирала и доказателства в имота
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 177/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
й
да са монтирани такива уреди, което би следвало да се осъществи въз основа на сключен
между нея- като потребител на ТЕ, и ІІІ-
то лице договор за изработка с предмет: монтаж на такива уреди в имота. Предвид
липсата на монтирани в имота уреди за индивидуално измерване на потребената в
него топлинна енергия, приложими в случая са разпоредбите на чл.70 от Наредбата
за топло-снабдяването, според ал.4 на която, на клиентите, неосигурили достъп
за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т.6.5- от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди. При това
положение начислената за процесния имот ТЕ за отопление на същия, при прилагане
на МСРС, и за сградна инсталация, сумарно следва да бъдат приети за
действителна стойност на потребената в имота топлинна енергия. Стойността на ТЕ
за сградна инсталация- според нормите на приложимата Наредба за топлоснабдяването,
не зависи от показанията на уредите в имота, а се определя от отопляемия обем
на имота и на сградата, общата проектна мощност за отопление на сградата,
температурата и показанията на общия топломер, каквито данни са посочени от
вещото лице Т.при изслушване на експертното му заключение по СТЕ, поради което
и определената от същия стойност на ТЕ следва да бъде приета за дължима от
ответницата.
Не следва да бъде
включвана в дължимата от ответницата- въззивник главница стойността на ТЕ за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/- в размер на 902.74 лв., тъй като въз основа
на събраните в процеса доказателства не се установява потребление на посоченото
от ищеца количество ТЕ в имота. Според даденото от вещото лице Т.заключение
горепосочената сума е определена на база 5 бр. потребители, поради неосигурен
достъп за снемане показанията на уредите в имота. Не е установено при условията
на пълно доказване както, че в имота има или няма узаконен водомер за топла
вода, така и че ТЕ за БГВ следва да се начислява на база 5 бр. потребители /доказателства
в имота да има 5 бр. потребители по делото липсват/, поради което и не може да
се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.69 НТ- 2007 г. Записванията на
ищеца и на топлинния счетоводител, че в имота има 5 бр. потребители, са
непротивопоставими на ответницата- въззивник, а такива изводи въз основа на приложените
по делото доказателства не могат да бъдат направени. Поради това и в тази част
експертното заключение, представляващо производно доказателствено средство, не
може да бъде взето предвид от съда при формиране на изводите по съществото на
спора.
Неоснователна е и
претенцията на ищеца за признаване дължимостта на сумата 12.43 лв.- такса за
услугата „дялово разпределение“, която не следва да бъде включвана в
главничното задължение на ответницата, тъй като не е обосновано, нито доказано
от ищеца да е титуляр на такова вземане срещу нея.
Предвид
горното и тъй като не е налице основание за друго намаление на претендираните
от „Т.С.“ ЕАД и признати за дължими с обжалваното решение суми, същото- като
валидно и допустимо, следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
Относно
отчета на показанията на общия топломер в абонатната станция следва да се има
предвид, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в АС
представлява разликата от количеството топлинна енергия, измерена при
производителя, и количеството топлинна енергия, измерена при потребителя, като
тези технологични разходи са за сметка на топлопреносното дружество, каквато
констатация е направена в приетото по делото експертно заключение по
изслушаната от СРС съдебно- техническа експертиза.
По отношение доводите за липса на
качествени и количествени параметри на доставената топлоенергия следва да се
има предвид, че монтираните отоплителни тела и инсталация в етажната
собственост са собственост на ползвателите и собствениците на имотите и е тяхно
задължение да поддържат в изправност уредите и инсталациите в сградата. По
делото няма данни и доказателства в топлопреносното предприятие да са
постъпвали възражения във връзка с количеството и качеството на доставената
топлоенергия /вкл. такива от ответницата по делото/, поради което следва да се
приеме, че доставената топлоенергия е била в необходимото количество и качество
за нормално й ползване.
Доводите
за нередовност на издадени от ищеца фактури, каквито не са
представени като доказателства по делото, а и нямат сочената от ответницата
доказателствена стойност, в случая са ирелевантни.
При тези
съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която предявеният от „Т.С.” ЕАД срещу М.М. установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 1 046.99 лв. /902.74
+ 131.82 + 12.43 лв./, и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърлянето му като неоснователен. В останалата обжалвана част, в която искът
на „Т.С.” ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 1 331.37
лв.- главница, представляваща стойност на потребена в процесния имот топлинна
енергия, дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При този
изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между
страните, като дължимите на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат
намалени до 565.97 лв.- разноски за първо-инстанционното производство, и до 52.50
лв.- разноски за заповедното производство. Обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в частта относно разноските за горниците над
посочените по- горе суми и потвърдено в частта относно присъдените на „Т.С.“
ЕАД разноски до размер на сумата 565.97 лв.- за първоинстанционното
производство, и до размер на сумата 52.50 лв.- разноски за заповедното
производство.
На основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на
въззивницата сумата 23.58 лв.- разноски за въззивното производство, съразмерно
на уважената част от жалбата.
Разноски на
въззиваемото дружество за въззивното производство, по преценка на настоящия
въззивен съд, не следва да бъдат присъждани, независимо от частичното отхвърляне
на подадената от насрещната страна въззивна жалба, тъй като от дружеството не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадената от дружеството на 6.11.2019 г. писмена молба не може да
обоснове ангажиране отговорността на въззивницата за сторени във въззивното
производство разноски.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 177/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 20.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 82816/
2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав, в
обжалваната част, в която по предявен от „Т.С.“ ЕАД- *** установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че М.К.М. /ЕГН **********/
дължи на
„Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 046.99
лв.-
главница /горница над сумата 1 331.37 лв. до признатия от СРС размер от 2 378.36
лв./, включваща сумата 1 034.56 лв.- цена на доставена в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул.„*******, през периода 1.05.2015 г.- 30.04. 2016
г. топлинна енергия /отразена в обща фактура № **********/ 31.07.2016 г./, и
сумата 12.43 лв.-
такса дялово разпределение за периода м.06.2015 г.- м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 4.07.2017
г., до изплащане на вземането, за която сума
/суми/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
44278/ 2017 г. на CPC, II ГО, 63 състав, а също и в частта относно присъдените на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски по
чл.78, ал.1 ГПК над сумата 565.97
лв.- разноски за първоинстанционното производство, и над сумата 52.50 лв.- разноски за заповедното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/
срещу М.К.М. /ЕГН **********/ установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че М.К.М.
/ЕГН **********/ дължи на
„Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 046.99 лв.- главница /горница
над сумата 1 331.37 лв. до признатия от СРС размер от 2 378.36 лв./,
включваща сумата 1 034.56 лв.- цена на доставена в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул.„*******, през периода 1.05.2015 г.- 30.04.2016 г.
топлинна енергия /отразена в обща фактура № **********/ 31.07.2016 г./, и сумата
12.43 лв.-
такса дялово разпределение за периода м.06.2015 г.- м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 4.07.2017
г., до изплащане на вземането, за която сума
/суми/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
44278/ 2017 г. на CPC, II ГО, 63 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 82816/
2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав, в
останалата обжалвана част, в която по предявен от „Т.С.“ ЕАД- ***
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
че М.К.М. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата
1 331.37 лв.- главница, представляваща цена на
доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.„*******, през
периода 1.05.2015 г.- 30.04.2016 г. топлинна енергия /отразена в обща фактура №
**********/ 31.07.2016 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 4.07.2017 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44278/ 2017 г. на CPC,
II ГО, 63 състав, а също и в частта относно
присъдените на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 565.97 лв.- разноски за
първоинстанционното производство, и до
размер на сумата 52.50 лв.- разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ да заплати на М.К.М. /ЕГН **********/ сумата 23.58 лв. /двадесет и три лева и
58 ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 82816/
2017 г.
на СРС, ІІ ГО, 63 състав, е влязло в
сила като необжалвано в останалата част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.