Решение по дело №12215/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20201110212215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20201110212215 по описа за 2020 година
РЕШЕНИЕ
№ 20038970

09.02.2021 г., гр.София

Софийски районен съд, НO, 129 състав, в публично съдебно заседание, проведено
на девети февруари, през 2021 година, в състав:

Районен съдия: ГЮЛЯЙ КОКОЕВА

При участието на секретаря Елизабет Недялкова и прокурора ………….., като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 12215/2020 г. по описа на СРС, въз основа
на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. С. Т., с ЕГН **********, роден
1
*************** български гражданин, с висше образование, женен, управител на
*********** с постоянен адрес: ****************** и адрес за
призоваване:********************* неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
30.10.2019 год., около 16.00 часа, в г******************“, преди
кръстовището с ул.“Искърско шосе“ чрез напръскване със спрей, причинил
лека телесна повреда на повече от едно лице както следва:
- на Л************** причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни
дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток
и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните
признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК;
- На ************* причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни
дефекти зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток
и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните
признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на публично
място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на
личността/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно
наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Н. С. Т., с ЕГН ********** /с посочени по-горе данни за
самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ сумата от 280,80 /двеста и осемдесет лева и 80 ст./ лева,
представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното
производство, в полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР, на осн. чл.189, ал.3 от
НПК.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, на осн. чл.53, ал.1, б.А от НК
вещественото доказателство по делото, а именно един брой флакон със спрей с
черен етикет залепен за него, с надпис *********със залепен баркод, който не
2
се чете с видим номер 6225 и с отбелязване, че е на стойност 15,00 лева,
запечатано с картон Серия А 0332396 на СДВР, СЕ и съдът разпорежда
същото като вещ на незначителна стойност да бъде унищожено по съответния
ред, след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред СГС.

Решението е пропуснато да бъде качено в ЕИСС поради технически проблем.
Качено е по-късно в ЕИСС за нуждите на архивирането на делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение, постановено на 09.02.2021 г.
по н.а.х.д. № 12215/2020 г., по описа на СРС- НО, 129-ти състав


Софийска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление по реда на
чл. 375 НПК против Н**************** с повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, фактически изразило се
в това, че на 30.10.2019 год., около 16.00 часа, в гр.София, ж.к.”Дружба”, на
ул.“Димитър Пешев“, преди кръстовището с ул.“Искърско шосе“ чрез напръскване със
спрей, причинил лека телесна повреда на повече от едно лице както следва:
- на ************* причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо
изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти,
зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на
клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
- На ************* причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти,
зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на
клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на публично
място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността/.
С разпореждане на съдията-докладчик, на който е възложено
председателстването на 129-ти наказателен състав на Софийски районен съд, делото е
насрочено и разгледано по реда на гл.XXVIII от НПК.
В съдебно заседание, при редовно изпълнена процедура по призоваване на СРП,
като страна в производството – не се явява техен представител.
Защитниците на обвиняемия – адв. ************* считат обвинението за
недоказано от обективна и субективна страна. Считат, че обвиняемият изначално е бил
провокиран от пострадалия, че същите са търсели конфликт с обвиняемия, поради
което, с оглед механизма на процесното деяние, се счита, че липсва хулигански мотив.
Поддържа се, че такъв липсва и предвид факта, че деянието не е било възприето от
множество лица и с поведението си обвиняемият не е демонстрирал неуважение или
пренебрежително отношение към обществото и неговите порядки. Поддържа се, че по
делото са налични доказателства за това, че обвиняемият е предприел поведението, за
което му е повдигнато обвинение само от страх от физическа агресия от страна на
водача на другото МПС, тъй като наскоро е бил потърпевш от такова поведение.
Обвиняемият Т. – редовно призован, се явява лично и оспорва обвинението.
Дава обяснения по случая. В пледоарията си поддържа, че е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение с цел да се защити и воден от инстинкта си за
самосъхранение. В последната си дума моли да бъде оправдан, считайки за
неоснователно обвинението, което му е повдигнато.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира, че от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство, преценени на осн. чл.378, ал.2 НПК, несъмнено се
установява фактическата обстановка, описана в предложението на СРП по чл.375 от
НПК, без да са налице основания за приложение на разпоредбата чл.378, ал.3 НПК, а
именно:
На 30.10.2019г., около 16:00 часа, свидетелите ************* се придвижвали с
лек автомобил марка *************, модел „**“ с per. ************* в гр. София,
жк.“Дружба“, по ул.“Димитър Пешев“ в посока ул.“Искърско шосе“ до болница
„София Мед“ и наближавали кръстовището с ул. „Мюнхен“. Св. И. забелязал, че от
лявата му страна от ул. „Мюнхен“ идва лек автомобил „М“ модел „Е класа“, с peг. №
*************, който бил управляван от обвиняемия Н. Т.. На кръстовището между
ул.“Димитър Пешев“ и ул. „Мюнхен“ било реализирано леко засичане между
автомобилите управлявани от св. И. и обв. Т., след което св. И. продължил да
управлява по ул.“Димитър Пешев“, а обв. Т. направил ляв завой и тръгнал да
управлява след него по ул. “Димитър Пешев“.
Преди кръстовището с ул.“Искърско шосе“, свидетелят И. спрял на червен
светофар, като прозорецът на предната му лява врата бил свален. Отляво на
автомобила му, на около 50 см. спрял лекият автомобил - марка „М“ модел „Е класа“,
с peг. № *************, управляван от обвиняемия Н. Т.. Т. свалил предния десен
прозорец на автомобила си и започнал да крещи на И. „Какво искаш бе“, „Ще ти избия
зъбите“. След това Т. се пресегнал с дясната си ръка, в която държал спрей, през
отворения десен прозорец и го насочил към лицата на свидетелите И.и, напръскал ги и
потеглил с бърза скорост в посока „Гара Искър“. Около 5-10 минути след като били
напръскани, свидетелите усетили остра болка и парене в областта на очите и лицето,
парене по кожата и задушаване.
В хода на досъдебното производство, от назначените и изготвени медицински
експертизи е установено, че на свидетелите Л. И. и В. И.а са нанесени следните
идентични телесни увреждания: химическо изгаряне на роговицата на очите с
единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюктивата на очните
ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, които и при
двамата свидетели реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява по ясен и категоричен начин от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и преценени на
основание чл.378, ал.2 от НПК, като съдът намира, че в хода на съдебното следствие
не бяха установени нови фактически положения, оказващи влияние върху
съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение и отговорността на
дееца, по смисъла на чл. 378, ал.3 НПК, които да не са били известни на органите на
досъдебното производство в хода на същото.
Доказателствата и доказателствените средства, от които се установява
горепосочената фактическа обстановка са: показанията на пострадалите
************* и *************, лист за преглед на Л. И. от 30.10.2019 г. и
допълнителен лист към него; лист за преглед на В. И.а от 30.10.2019 г. и допълнителен
лист към него, заповед за задържане на обв. Т., 2 броя протоколи за разпознаване на
лица и предмети от 31.10.2019 г. и фотоалбуми към тях, показания на свидетелката
2
Катя Здравкова, която е била поемно лице при извършените разпознавания, СМЕ на
пострадалия Л. И. по писмени данни, СМУ №870/2019 г., СМУ №869/2019 г., протокол
за доброволно предаване на 1 бр. спрей, черен на цвят, справка от Централна база на
КАТ за л.а. „М“, модел „Е класа“, с peг. № *************, справка за съдимост на
обвиняемия, СМЕ на пострадалата В. И.а по писмени данни и вещественото
доказателство по делото - един брой флакон със спрей с черен етикет залепен за него,
с надпис PFEFFER KO FOG със залепен баркод, който не се чете с видим номер 6225 и
с отбелязване, че е на стойност 15,00 лева, с обозначен на флакона баркод с №
*************, запечатано с картон Серия А 0332396 на СДВР, който е бил предаден
от обвиняемия с протокол за доброволно предаване, справка от 03 РУ-СДВР.
По делото, по отношение авторството на инкриминираното деяние, което
безспорно се установява от показанията на пострадалите, протоколите за разпознаване,
и косвено от справката от КАТ за собственост на лек автомобил „М“ модел „Е класа“, с
peг. № ************* в лицето на обвиняемия, не е налице спор. Липсва спор и
относно това, че подсъдимият е напръскал с лютив спрей двамата пострадали, че ги е
напръскал седейки на шофьорското място на управлявания от него лек автомобил„М“
модел „Е класа“, с peг. № *************, като се е пресегнал през отворения преден
десен прозорец на автомобила си.
Налице е противоречие между показанията на пострадалите и обясненията на
обвиняемия относно обстоятелствата по засичане между управляваните от св. И. и
обв.Т. автомобили на кръстовището между ул.“Димитър Пешев“ и ул. „Мюнхен“, като
обв. Т. твърди, че той е бил спрял на знака стоп на кръстовището, а св. И. е управлявал
с висока скорост и като го видял се притеснил, че може да тръгне, поради което след
като преминал праз кръстовището се обърнал към него и употребил нецензурни думи
по негов адрес, които успял да разчете по устните му. Св. И. от своя страна твърди, че
обв. Т. не е спрял преди да навлезе в кръстовището, а на самото кръстовище, с което е
създал опасност за реализиране на ПТП. Макар и тези факти да стоят встрани от
главния факт на доказване, очертан от предмета на обвинението, то те са важни за
преценка на това дали ще се кредитират с доверие обясненията на обв. Т. или
показанията на свидетелите *************.
При анализ на цялостните показания, както на свидетелите *************, така
и на обясненията на обв. Т., съдът достигна до извода, че обясненията на обвиняемия в
частите, в които са в противоречие с показанията на пострадалите, представляват
средство за упражняване на правото му на защита. Този извод според съда се налага с
оглед липсата на житейска логичност в обясненията му в тези части, както и с оглед на
наличните вътрешни противоречия в тях. На първо място, той твърди, че св. И. се е
движел с висока скорост при преминаването си през кръстовището между
ул.“Димитър Пешев“ и ул. „Мюнхен“, но въпреки това, обв. Т. е успял да разчете по
устните му, че го „псува“. Според съда, това е обективно невъзможно, каквито и свръх
качества да притежава обвиняемият, в качеството си на певец, доколкото особено при
висока скорост на управление на МПС, обективно е невъзможно да се разчете по
устните на водача какво точно изрича той. При това положение, или скоростта, с която
е управлявал св. И. не е била висока или обв. Т. не е успял да разчете по устните му
какво точно е говорел той, а само си е въобразил и предположил, че използва
нецензурни думи по негов адрес. Освен това, нелогично е твърдението на обвиняемия,
че на светофара преди кръстовището между ул.“Димитър Пешев“ и ул.“Искърско
шосе“ случайно видял, че автомобилът на св. И. е спрял до него. Обективно
невъзможно е, след като се е движел с висока скорост /както твърди обвиняемият/ и е
3
преминал през предишното кръстовище преди него, св. И. да стигне до кръстовището
след обвиняемия и да спре до неговия автомобил. Напротив, при ситуацията, описана
от самия обвиняем, е следвало св. И. да стигне пръв до кръстовището и да спре на
червен сигнал, след като преди това не е имало изпреварване на автомобила на св. И.
от този, управляван от обв. Т.. Очевидни са несъответствията в обясненията на
обвиняемия, включително и по отношение на твърдението му, че е възприел като
заплаха за живота и здравето си направения от страна на св. И. /съгласно обясненията
на обв. Т./ опит да отвори вратата на автомобила си, доколкото освен, че няма никакви
категорични данни за това, че е имало нападение над обвиняемия, той няма никакво
логично обяснение и за това, защо е избрал точно този начин на защита –
напръсквайки с лютив спрей пострадалите, а не например да затвори прозорците на
автомобила си, да го заключи и при позволяващ сигнал на светофара да потегли от
мястото на инцидента. Съгласно неговите обяснения единственият избран и
предпочитан от него начин да са разреши конкретната конфликтна ситуация е била да
напръска пострадалия със спрея, който предварително си закупил и решил да използва
именно при конфликтни ситуации на пътя, а в конкретния случай дори не е имало
започнало нападение над него, а само негово предположение, че св. И. ще го нападне.
С оглед на така изложените противоречия и логически несъответствия в
обясненията на обв. Т., съдът счете, че следва да се довери изцяло на показанията на
пострадалите, а обясненията на обв. Т. да приеме като средство за защита срещу
обвинението, в частите, в които са налице противоречия с показанията на
пострадалите.
Предвид на този доказателствен анализ, съдът счита, че следва да кредитира с
доверие именно показанията на двамата пострадали, които са логични и
последователни и от тях, както и от обясненията ма обв. Т. е видно, че на светофара
преди кръстовището между ул.“Димитър Пешев“ и ул.“Искърско шосе“ именно обв. Т.
е бил инициатор на конфликтната ситуация, тъй като спирайки в близост до
автомобила, управляван от св. И. е започнал словесна агресия, като държал сметка на
свидетеля за поведението му на предишното кръстовище. Очевидно, той е започнал
словесната агресия, той е предизвикал ответната реакция на другата страна /изразила
се също в словесна агресия/, след което без да има сериозна обективна причина за
това, твърди, че се е почувствал застрашен и заплашен само от опита на пострадалия
да отвори вратата на автомобила си, поради което е използвал въпросния лютив спрей,
с който напръскал пострадалите, действайки едва ли не при условията на неизбежна
отбрана според него, за да защити от нападение живота и здравето си. Доколкото тук
се обсъждат твърденията на подсъдимия за мотивите за действията му, имащи
отношение към субективната съставомерност на деянието и преценката за наличието
на правен институт, какъвто е неизбежната отбрана, анализът и оценката на същите ще
бъдат изложени в правните изводи на съда.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени чрез прочитането им
на осн. чл.283 от НПК, като същите не се оспорват от страните и от тях се установяват
по несъмнен начин фактите, отразени в тях.
От заключенията съдебно-медицинските експертизи по делото, които съдът
кредитира като изготвени от компетентно вещо лице и отговарящи пълно, ясно и
обосновано на поставените въпроси се установяват вида и характера на
разстройството на здравето, причинени на всеки един от пострадалите лица в резултат
на въздействието на лютивия спрей, с който са били напръскани от обв. Т..
4
От правна страна:
Съдът намира от правна страна, че при така приетата за установена фактическа
обстановка се налага несъмненият извод за това, че обвиняемият Т. е извършил
престъплението, в което са обвинен. Безспорно се установи от обективна страна, че
той е осъществил престъпния състав на чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК,
като на 30.10.2019 год., около 16.00 часа, в гр.София, ж.к.”Дружба”, на ул.“Димитър
Пешев“, преди кръстовището с ул.“Искърско шосе“ чрез напръскване със спрей,
причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
- на ************* причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо
изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти,
зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на
клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
- На ************* причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо
изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти
зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на
клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на публично място
и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността/.
Съобразно причинените увреждания на всеки един от двамата пострадали,
описани в изготвените СМЕ е видно, че телесните увреждания са такива, извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 НК и покриват признаците на деяние по чл.130, ал.1 от
НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсва
постоянно или трайно разстройство на жизненоважен орган или жизненоважна
функция, т.е. не е налице тежка или средна телесна повреда. С едно деяние е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на всеки един от
пострадалите. Съобразно Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
причинената телесна повреда е с разстройство на здравето, когато са налице
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. В случая се касае
за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, предвид на това, че в
резултат на химическо изгаряне на роговицата на очите са налични единични
точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки,
сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Обвиняемият Т. е разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Независимо от твърденията му, че е бил субективно убеден, че използваният от него
лютив спрей е безвреден, тъй като е разрешен за употреба с цел самозащита, то
същият неминуемо е съзнавал факта, че такъв вид средства за самозащита причиняват
на лицето срещу което се използват минимум неприятното усещане на болка, парене и
смъдене в очите, което също е вид телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Следователно, насочвайки спрея към тях и пръскайки с него в посоката, в която се
намирали пострадалите, обвиняемият е използвал въпросния спрей умишлено, именно
5
с цел причиняване на телесна повреда на пострадалите. Както е известно, в съдебната
практика, за причиняване на телесна повреда се приема, че умисълът на дееца е
неопределен и е достатъчно наличието на обективни признаци за причиняване на
някаква по вид телесна повреда, без да е необходимо да се доказва решение за каква
точно по вид телесна повреда е формирано в съзнанието на дееца. Именно поради
това, независимо от факта какво решение е взел деецът относно вида на телесната
повреда, която иска да причини на пострадалия, той носи отговорност за реално
причинената телесна повреда, а не за тази, която е възнамерявал да причини. Поради
изложеното, без правно значение е твърдението на обвиняемия, че се е запознал с
характеристиките на спрея и съгласно тях, той не можел да причини „каквито и да е
физически наранявания“.
Не може да се приеме и тезата, че е действал при условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, доколкото от изложената дори и от самия
обвиняем фактическа обстановка не може да се направи извод, че от страна на св. И.
по отношение на обвиняемия е било започнало каквото и да е непосредствено
противоправно нападение, което да му дава право да се защити срещу него при
условията на чл.12, ал.1 от НК. Поради това, независимо от твърденията на
обвиняемия, че е действал при сериозна уплаха, породена от преживян наскоро
подобен инцидент при който той е пострадал /доказателства за което бяха приобщени
по делото чрез изискване на съответна информация от 03 РУ-СДВР/, не е приложима и
хипотезата на чл.12, ал.4 НК, тъй като изобщо не са били налице условията за
неизбежна отбрана, тъй като все още не е имало каквото и да е нападение.
Субективната убеденост на обвиняемия, че такова нападение е започнало спрямо него
от страна на св. И., поради факта, че той е открехнал вратата на автомобила си, не
променя факта, че липсват обективни данни за започнало противоправно нападение,
нито дори за непосредствено предстоящо такова.
Налице е квалифициращият признак по чл.131, т.4, предл.3 от НК, тъй като е
причинена телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на повече от едно лице, а
именно на две лица - пострадалите Л. И. и В. И.а.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 131, т. 12 НК, тъй като деянието е
извършено по хулигански подбуди. Обвиняемият е действал със стремеж да прояви
своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе
си на общоприетите правила на поведение, незачитайки правото на телесна
неприкосновеност на останалите лица.
Телесните повреди на пострадалите са причинени по хулигански подбуди, тъй
като с действията си обвиняемият е демонстрирали както явно неуважение към
обществото, така и висока степен на неуважение към личността на пострадалите.
Деянието е извършено през деня – около 16.00 часа, на обществено място – на
оживено кръстовище, където е имало голяма възможност да бъде възприето от
множество лица, участващи в движението или преминаващи по тротоара.
С извършените престъпни действия, деецът е демонстрирал, че не се смята за
обвързан от съществуващите норми на поведение и се отнесъл пренебрежително към
тях, демонстрирайки, че не е обвързан от действащите правнорегламентирани начини и
способи за уреждане на отношенията между гражданите при възникнал инцидент на
пътя. Не е подал сигнал за извършеното според него правонарушение на пътя, а е
решил сам да държи сметка на св. И., като сам предизвикал словесния конфликт на
инкриминираното място и след като се почувствал застрашен, отново не е потърсил по
6
какъвто и да е начин съдействие от органите на реда, а предприел действия по
саморазправа. След което, без да се интересува от състоянието на пострадалите,
напуснал мястото на произшествието.
Хулиганският мотив, или хулиганските действия, са били определящи за
вземане на решение от обвиняеми за извършване на деянието и неговото
реализиране, като същият е пристъпили към извършването му с убеждението, че
такъв род поведение му е "позволено" и за извършеното ще остане ненаказан, като
индиция за което е демонстративното напускане на мястото на произшествието, без
дори да се интересува какво ще се случи с пострадалия, който на всичкото отгоре е
участник в движението и напръскването му с лютив спрей, изчаквайки на светофара,
преди да тръгне, е сериозна предпоставка за настъпване на ПТП.
Дори и да се приеме, че на предишното кръстовище св. И. е нарушил правилата
за движение по пътищата, то несъмнен факт е, че словесната агресия на
инкриминираното кръстовище е била инициирана от обвиняемия Т. /включително и
съгласно собствените му обяснения/. Няма доказателства по делото за предприето
спрямо него нападение от страна на пострадалия И. срещу което да има право да се
защитава обвиняемият при условията на чл.12, ал.1 от НК. С оглед на това, по никакъв
начин не оправдана агресията проявена от него спрямо пострадалите, изразила се в
напръскването им с лютив спрей, пренебрегвайки общоприетите правила за поведение
в подобни случаи за уреждане на отношенията посредством правнорегламентираните
способи за това, а не както е постъпил обвиняемият - чрез предприемане на действия
по саморазправа на пътя и то по начин, създаващ предпоставки за реализиране на
пътно-транспортно произшествие, напръсквайки с лютив спрей лице, което е водач на
МПС на оживено кръстовище в гр. София.
С причиняване на телесната повреда на пострадалите, съобразно начина и
мястото на извършване на деянието, обвиняемият е целял да изрази явното си
неуважение към обществото и общоприетите правила за поведение. С извършването
на самото деяние пряката цел на дееца е била грубо да наруши обществения ред и да
изрази явно неуважение към обществото, чрез грубо посегателство над телесната
неприкосновеност на пострадалите.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като средно висока, предвид
това, че единият от пострадалите е имал качеството водач на МПС, поради което с
причиняване на телесна повреда на зрителния орган на същия е създадена сериозна
предпоставка за настъпване на ПТП и поставяне в опасност на живота и здравето и на
други участници в движението.
Личната обществена опасност на обвиняемия Т., съдът прецени като ниска, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени добрите му характеристични
данни, изводими от чистото му съдебно минало и липсата на други висящи
наказателни производства срещу него. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
беше отчетен факта, че са налице два квалифициращи признака, пи положението, че
наличието само на единия от тях е достатъчно за квалифициране на престъплението
като такова от общ характер.
Съдът не взе предвид като смекчаващи отговорността на извършителя
обстоятелства младата му възраст и това, че не е осъждан, доколкото последното е
предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, поради което не
следва да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство, а възрастта на
7
обвиняемите не е никак малка /на 34 г./ към момента на извършване на деянието, за да
се приеме, че с оглед на нея и житейската му неопитност възможностите му да
оценява ситуацията са били ограничени.
Предвид на това, че за извършеното престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; няма причинени от престъплението съставомерни
имуществени вреди; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер,
както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
настоящата инстанция констатира, че са налице основанията чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размера, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК /от 1000
до 5000 лева/ за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК.
Размерът на предвиденото административно наказание „глоба“, следва да бъде
съобразен с причините за извършване на престъплението, обществената му опасност и
тази на дееца, както и с имотното състояние на извършителя.
Както бе посочено по-горе обществената опасност на самия деец е ниска, но на
деянието, съпоставено с други подобни деяния от същия вид е сравнително висока
именно с оглед на това, че с него е създаден потенциален риск за настъпване на ПТП
/чрез напръскване с лютив спрей на лице, управляващо МПС/, както и с оглед на
наличието на два квалифициращи признака, при положение, че само наличието на
единия е достатъчно за квалифициране на деянието като престъпление от общ
характер.
С оглед на това, съдът счете, че размерът на административното наказание
глоба, за да бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН, следва да се индивидуализира
под средния, но и над минималния, за да се превъзпита деецът към спазване на
законите и съобразяване на поведението си с тях, както и за постигане на генералната
превенция спрямо останалите членове на обществото. Поради това, съдът счете, че
административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева, ще способства в
максимална степен за постигане на тези цели, а същевременно е съобразено с
имущественото състояние на обвиняемия, който заяви пред съда, че е управител на
търговско дружество.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото – признаването на
обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия следва да се
възложат направени в хода на производството разноски. поради това съдът го осиди
да заплати сумата от 280,80 лева, представляваща направени разноски за експертизи в
хода на досъдебното производство, в полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР,
на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
На осн. чл.53, ал.1, б.А от НК, съдът отне в полза на Държавата вещественото
доказателство по делото, а именно един брой флакон със спрей с черен етикет
залепен за него, с надпис PFEFFER KO FOG със залепен баркод, който не се чете с
видим номер 6225 и с отбелязване, че е на стойност 15,00 лева, запечатано с картон
Серия А 0332396 на СДВР, в качеството на вещ, която принадлежи на виновния и е
послужила за извършване на умишлено престъпление. Освен това, съдът разпореди
същото като вещ на незначителна стойност да бъде унищожено по съответния ред,
след влизане на решението в сила.
Водим от изложените фактически и правни съображения, съдът постанови
решението си.
8
Настоящите мотиви към него са обявени на 04.03.2021 г.


Районен съдия: ……………………….
/ Г. Кокоева /


9
Съобщи за изтекли лични данни