РЕШЕНИЕ
№ 3775/30.08.2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4968 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А срещу Общинско
предприятие „З. - С. - В., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
местност „С.“ № *, обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението извършено със Заповед № * г. на Директора на ОП „З. - С. - В., да
бъде възстановен на предишната длъжност, която е заемал, а именно „Пазач
животни зоопарк", както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ в общ размер от 1000,00
лв. за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът, чрез адв. В.Д.,
оспорва като незаконно уволнението си със Заповед № * г., на Директора на ОП „З. - С. - В., на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ. Поддържа, че
по силата на трудов договор № * от *г. се намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответника, считано от 01.11.2017 г., на длъжността „Пазач
животни зоопарк", код по НКПД *, с месторабота „З. - С. - В., при пълно работно време 8 часа и основно трудово
възнаграждение 460,00 лв., увеличено впоследствие на 510,00 и 560,00 лв., с
допълнителни споразумения от 01.01.2018 г., съответно 01.01.2019 г. Твърди, че
с Експертно решение № * на ТЕЛК към МБАЛ „Света А. - В." АД от заседание *
г. му била определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от една
година, а с Експертно решение № * от заседание * г. 50 % за срок от три години.
И в двата случая комисията предписала, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност
при спазване на противопоказанията, а именно тежък физически труд, нощен труд,
нервно - психично напрежение. Твърди, че в периода от 31.01.2019 г. до 11.03.2019
г. ползвал платен годишен отпуск, а когато на 12.03.2019 г. се явил на работа,
ответникът не го допуснал до работното място и му връчил процесната заповед за
прекратяване на ТПО, считано от 13.03.2019 г. Ищецът отказал да я подпише и
подал молба до Дирекция „Инспекция по труда“ - В. за съдействие да бъде
допуснат до работа. С писмо от 20.03.2019 г. бил уведомен, че трудовият му
договор е прекратен от 13.03.2019 г., като на 22.03.2019 г. работодателят му
върнал само трудовата книжка, но отказал да връчи заповедта за прекратяване на ТПО.
На 22.03.2019 г. ищецът подал молба до работодателя и вследствие на 27.03.2019
г. получил екземпляр от заповедта за прекратяване на ТПО с основание -
невъзможност на работника да изпълнява задълженията си по трудов договор по
здравни противопоказания за полагане на нощен труд, въз основа на заключение на
ТЕЛК № * от * г.
Ищецът оспорва уволнението на основание
чл. 325, ал.1, т.9 от КТ като незаконосъобразно, поради извършването му преди влизане
в сила решението на ТЕЛК и поради липса на фактическият състав на нормата.
Твърди, че с Експертното решение № * г. на работодателят не е указвано да мести
ищеца на друга работа, нито че последният е в невъзможност да изпълнява
заеманата длъжност, а противопоказанията за нощен труд са само препоръка за
облекчени условия на труд, но на същата работа. В тази връзка излага, че не е
полагал нощен труд при ответника, а само при дневни смени. Поддържа също, че
съгласно практиката на ВКС, когато на работника е определен процент
нетрудоспособност, той се смята за трудоустроен независимо дали заема длъжност
определена за трудоустроени. На следващо място твърди, че работодателят не е
изпълнил задължението си да предложи на работника друга подходяща работа по
смисъла на чл. 325, т. 9 от КТ. Ищецът претендира и обезщетение за оставане без
работа. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Общинско предприятие „З. - С. - В., чрез адв.
Б.М., с който исковете се оспорват като неоснователни, а този за обезщетение по
чл. 344, ал.1, т.З от КТ и като недопустим, тъй обхваща и бъдеще време. Не
спори твърдяното наличие на ТПО между страните. Твърди, че считано от
01.01.2019 г. кметът на Община В. е одобрил ново длъжностно разписание, с което
са определени 5 бройки за длъжността „Пазач на животни зоопарк“. Поддържа, че
ищецът е запознат с чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно
който лицата упражняващи длъжността - пазач на животни зоопарк полагат нощен
труд съгласно утвърден ежемесечен график. Излага, че при постъпване на работа
ищецът е представил декларация - съгласие за полагане на нощен труд. Сочи, че съгласно
производствена характеристика от * г. работното време за длъжността е на смени от
12 часа с полагането на нощен труд. Твърди, че поради оперативно лечение ищецът
бил в отпуск за временна неработоспособност от 13.06.2018 г. до 31.01.2019 г. и
ползвал ПГО до 11.03.2019 г. Не оспорва прекратяването на ТПО с ищеца на
посоченото в исковата молба основание, както и че заповедта за уволнение му е
връчена на * г. при отказ, удостоверен от двама свидетели. Оспорва обаче, че
ищецът се е запознал със съдържанието ѝ едва на * г., както и, че не е
допуснат до работното му място на 12.03.2019 г. Твърди, че действащото щатно
разписание не предвижда възможност пазачите на животни да полагат само дневни
смени, поради което ищецът не би могъл да бъде възстановен на тази длъжност при
даване само на дневни смени. Излага, че съобразно представения график всички
служители освен ищеца са полагали и нощен труд в периода ноември 2017 - март
2019. Счита, че ищецът е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения,
едновременно с което липсва друга работа подходяща за здравословното му
състояние, тъй като всички служители на длъжността „Пазач животни зоопарк"
следва задължително да полагат нощен труд. Наред с това няма свободна щатна
длъжност, която да съответства на здравословното състояние на ищеца, която той
да може да изпълнява и за заемането, на която да отговаря на изискванията на
закона или длъжностната характеристика. Счита за неприложимо изискването на чл.
315, ал.1 от КТ, тъй като численият персонал на работодателят е под петдесет
души. Оспорва, че експертното решение на ТЕЛК не е влязло в законна сила към
датата на издаване на заповедта за уволнение, като сочи, че за него липсва
правен интерес от обжалване на решението. Твърди, че с промяната на щатното
разписание от 01.01.2019 г. липсва възможност дори един от служителите да
полага единствено дневна смени, тъй като численият състав на пазачите от петима
души е оптимален и е съобразен с необходимостта от заместване при ползване на
отпуск на назначените на тази длъжност служители. Поради неоснователността на
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, твърди неоснователност и на този за
обезщетение по чл. 344, ал., т.3 от КТ. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените
разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора. Ответникът доразвива
доводите си в писмени бележки.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, а и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника Общинско предприятие „З. - С. - В. за
длъжността „Пазач животни зоопарк" (видно от Трудов договор № * г. на л. 8 и допълнителните споразумения към него на л. 9 и л. 83,), че с Експертно решение № * на ТЕЛК към МБАЛ „Св.А. - В."
АД от заседание * г. (л. 10) на ищеца е определена 80 % трайно намалена
работоспособност за срок от една година, а с Експертно решение № * от заседание
* г. (л. 11) 50 % за срок от три години, с противопоказанията тежък
физически труд, нощен труд, нервно - психично напрежение, както и че
трудовият му договор е прекратен със Заповед
№ * г., на Директора на ОП „З. - С. - В. (л.
16), на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, поради невъзможност на
работника да изпълнява задълженията си по договора поради здравни
противопоказания за полагане на нощен труд.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК също така е прието за безспорно, че ищецът не е полагал нощен труд в периода ноември
2017 - март 2019 г.
Страните обаче спорят по
релевираните от ищеца възражения срещу прекратяването на ТПО, а именно дали
решението на ТЕЛК от 31.01.2019
г. е било влязло в сила
към датата на уволнението и най-вече дали са били налице елементите от
фактическия състав на посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ.
Константна е съдебната
практика, че решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е
налице основанието по чл.329, ал.1, т.9 КТ за безвиновно прекратяване от
работодателя на ТПО без предизвестие (Решение № 666/09.04.2006 г. по гр.д. № 2473/2003
г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 195/ 17.09.2014 г. по гр.д. № 1997/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В случая спазването
на това изискване се установява от приложеният като доказателство към делото препис
от Експертно решение № 0300 от заседание 013/31.01.2019
г. (л. 144) заверен от
Ррегионалната здравна инспекция – гр. В. с отбелязване, че е административният
акт е влязъл в сила на 15.02.2019 г. – т.е. почти месец преди издаване на
процесната заповед. Респективно релевираното от ищеца процедурно нарушение се
явява неоснователно.
Основателно обаче се
явява възражението, че към датата на прекратяване на ТПО не е бил налице
фактическият състав на нормата на чл. 325, т.9 от КТ, по следните съображения:
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.325, т.9 от КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице
кумулативно; 1) невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или
поради здравни противопоказания и 2) липса на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа в предприятието.
По отношение на първата предпоставка, от мотивите на
процесната заповед за уволнение се установява, че ответникът се е позовал на
втората алтернативно дадена възможност в чл.325, т.9 от КТ, доколкото с процесното
ТЕЛК решение на ищеца са дадени противопоказания за извършване на нощен труд,
която забрана работодателят е приел, че се явява несъвместима със заеманата от г-н
Г. длъжност, а именно „Пазач
животни зоопарк". В тази връзка по
делото са приобщени множество писмени доказателства, неоспорени от ищеца,
които противно на поддържаното от страната сочат, че полагането на нощен труд действително
е едно от съществените задължения при изпълнение на трудовите функции на пазачите
в ОП „З. - С. - В.. Пряко доказателство в тази посока представлява Правилникът за вътрешния ред
в ОП (л. 116 – 123), с който ищецът е бил запознат, видно от съответния списък
носещ неговия подпис (л. 124), и по-точно чл. 17, ал.1 от Раздел III „Работно време, почивки и отпуски“, в който е посочено изрично, че в ОП се
полага нощен труд от лицата упражняващи длъжността пазач на животни, съгласно
утвърдени графици за всеки месец. Наред с това в чл. 14, ал.2 от Правилнка е
посочено, че за длъжностите касиер и пазач на зоопарк е въведено сумирано
изчисляване на работното време, което допуска полагането на сменен труд от 12
ч., включително на нощен труд. По делото е приобщено и дадено от ищеца писмено
съгласие (л. 102) за полагане на нощен труд, както и подписани от него месечни
план-графици за предстоящите дежурства от служителите заемащи при работодателя
длъжността пазач за месеците декември 2017 г., януари 2018 г. и февруари 2018
г. (л. 61 -63). Видно от последните ищецът е бил запознат, че за посочените
месеци следва да отработи съответно три, десет и една смени, графично
изобразени като „II“, което съобразно легендата в графика кореспондира на
нощна смяна и по –точно 12 работни часа от 20:00 ч. до 08:00 ч., респективно
включва нощен труд по смисъла на чл. 140, ал.2 от КТ. Следователно от
посочените доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че полагането
на нощен труд е било въведено от работодателя като условие за заемането на
длъжността пазач на животни, чрез надлежното му документално регламентиране в
съществуващата между страните трудовоправна връзка, както и че ищецът е бил
наясно с това изискване на работодателя и не е възразил срещу него. До извод за
обратното не може да доведе само по себе си обявеното за безспорно между
страните обстоятелство, че ищецът фактически не е полагал нощен труд от
назначаването си до прекратяване на ТПО. Последното може да се дължи както на
различни уговорки между самите служители и размяна на определените в графиците
смени, така и на проявена от работодателя добра воля за съобразяване с
желанието на ищеца за полагане само на дневен труд, но не променя установения
по-горе по безпротиворечив начин от доказателствената съвкупност факт, че
изискваннията към длъжността пазач при ОП „З. - СЦ“ принципно предвиждат
полагането на нощен труд, който страните не спорят, че съобразно влязлото в
сила Експертно решение № * от заседание * г. се явява противопоказен за ищеца.
Обстоятелството, че ищецът е полагал труд само дневна смяна преди прекратяване
на трудовото му правоотношение не означава, че работодателят е длъжен и
занапред да преорганизира работният процес изцяло до отпадане на медицинските
противопоказания за ищеца. Ето защо съдът намира, че правилно работодателят е приел,
че при дадените по надлежния ред от съответния орган противопоказания за
полагане на нощен труд ищецът не може да изпълнява досега заеманата длъжност
пазач на животни.
За да бъде прекратено трудовото правоотношение на
посоченото от отвентика основание чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ обаче е необходимо
и настъпването на отрицателна предпоставка - при работодателя да няма друга
работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или той да
не е съгласен да заеме предложената му. В тази връзка ищецът е атакувал
уволнението си и с аргумента, че преди пракратяване на ТПО работодателят не му е
предложил друга подходяща работа, което последният не е оспорил,
но е възразил, че при него е липсвала свободна щатна длъжност подходяща за
здравословното състояние на ищеца, която той да може да изпълнява и за
заемането, на която отговаря на законовите изисквания и на тези по длъжностната
характерирстика. Т.е. ответникът по делото не е оспорил, че преди издаване на
процеснта заповед не е предложил на ищеца друга подходяща по смисъла на чл.
325, ал.1, т.9 от КТ, а че такава е липсвала изобщо. Доказването на последния
правнорелевантен факт е възложено в тежест именно на работодателя (в този
смисъл и Решение № 952/18.12.2009 г. по гр.д. № 4756/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение
№ 332 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 565/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 195/ 17.09.2014 г. по гр.д. № 1997/2014
г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.), който в подкрепа
на своето твърдение е представил единствено длъжностно разписание в сила от
01.01.2019 г. (л. 46) и поименно щатно разписание от 01.01.2019 г. (л. 45),
утвърдено от директора на ОП. От текста на тези документи обаче съдът намира,
че не се установява пълно и главно основателността на релевираното от ответника
възражение. Напротив. В двадесетта позиция на поименното длъжностно разписание
е видно, че към момента на утвърждаването му – 01.01.2019 г., в предприятието е
налице незаета бройка за длъжност „работник озеленяване“, за която работодателят
собствено е отразил като минимално изискване за заемане наличие на средно
образование, каквото не се спори, а и от приложената на л. 110-111 диплома се
установява, че ищецът притежава. Същевременно ответникът не е представил
доказателства, че в последващ приемането на разписанието, но предхождащ уволнението
момент, тази щатна бройка е била заета, нито, че длъжността „работник
озеленяване“ не е била подходяща за ищеца с оглед здравословното му състояние
или поради наличието на специфични изисквания за заемането ѝ. Тези
обстоятелства ответникът е имал възможността да докаже в хода на процеса с
ангажирането на съответните доказателства, напр. с актуално поименно длъжностно
разписание, от което да се установява, че към * г. длъжността вече е била заета, чрез заключение на вещо лице, което да
сочи, че противопоказанията дадени на ищеца за полагане на тежък физически труд
и нервно - психично напрежение не позволяват на същия да заема длъжността
„работник озеленяване“ или чрез длъжностна характеристика въвеждаща условия за
заемане на длъжността, на които работникът не отговаря. Подобни доказателства
обаче не са събрани в процеса, съответно ответникът не е изпълнил възложената
му тежест и следва да понесе
неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване, които се изразяват в това, че
съдът приема за недоказани фактите, на които страната се е позовала.
Респективно съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че към
датата на прекратяване ТПО на ищеца поради установени с ТЕЛК решение
противопоказания за заемане на текущата длъжност, в предприятието не е имало друга
работа подходяща за здравословното състояние на работника, доколкото е имало такава
свободна позиция за „работник озеленяване“. Съответно макар по-горе да се
установи, че заеманата от ищеца длъжност до уволнението е противопоказна за
изпълнение от лица с неговото здравословно състояние, то не е било налице второто
кумулативно необходимо условие от фактическия състав на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, а именно при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя. От изложеното следва, че работодателят не
е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание и извършеното уволнение е
незаконосъобразно.
За
пълнота следва да се посочи, че съдът споделя тезата на ответника- работодател,
че предприятието му не попада в приложното поле на изискването на чл. 315, ал.1 от КТ, тъй като видно и от представеното щатно
разписание численият му персонал е
под петдесет души. Това обаче
освобождава ответникът единствено от задължението ежегодно да определя работни
места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на
работниците, доколкото задълженията на работодателя по чл. 315 от КТ и това по
чл. 325, ал.1, т.9 от КТ са различни по своето естество и се съотнасят като
специално към общо, доколкото дори и вън от хипотезата на чл.315 от КТ (както в
настоящия случай) работодателят е длъжен, при наличието на съответна възможност,
да предложи друга подходяща работа или да трудоустрои работника/служителя, в
който смисъл е и Решения № 192/22.05.2015 г. по гр.д. № 6866/2014 г., ІV г.о.
на ВКС.
Предвид направените изводи за основателност на обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът приема за основателен и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност, а именно: „Пазач животни зоопарк" в Общинско предприятие „З. - С. - В..
От извършената от съда справка по трудовата книжка на ищеца Д.В.Г., представена в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.07.2019 г. се установява, че в процесния период от датата последваща издаването на заповедта за уволнение – 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение. По изложените съображения и след направените изчисления (при договорено брутно месечно трудово възнаграждение от 560,00 лв.) съдът намира, че за периода от 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 1045,33 лв. Исковата претенция е в размер на 1000,00 лв., поради което и с оглед дипозитивното начално и основателността на главния иск за отмяна на уволнението съдът приема за основателен и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, държавна таксва в общ размер от 150,00 лв. - по 50,00 лв. за всеки един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството има ищецът. Същият представя договор за правна защита и
съдействие от 27.03.2019 г., удостоверяващ заплащането на сумата 650,00 лв. -
адвокатско възнаграждение, която следва да му бъде присъдена, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на
Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А,
извършено на основание чл. 325, ал. 1,т.9 от КТ със Заповед № * г. на Директора на ОП „З. -
С. - В., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач животни зоопарк" в ОП „З. - С. - В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „З. - С. - В., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., местност „С.“ № *, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Общинско предприятие „З. - С. - В., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., местност „С.“ № *, да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „З. - С. - В., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., местност „С.“ № *, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: