Решение по дело №281/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В.Ю.В. *** против Решение № 1040-05-29/09.09.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че изложените мотиви в решението са неясни. Сочи се , че сред причините не се сочи, че не изпълнява някой от критериите по чл.54а,ал.1 от КСО, а са изтъкнати съвсем други факти и обстоятелства , които нямат отношение към осигурителните права на наетия по трудово правоотношение работник. Сочи се , че не е в компетентността на контролните органи на НОИ да установяват наличието или липсата на трудово правоотношение . Сочи се , че не е установена и недобросъвестност. 

Иска се от съда да отмени оспореното решение .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се и ю.к. възнаграждение. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката В.Ю.В. е подала заявление с вх. № 051 – 1153 / 12.07.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО поради прекратяване на трудовото и правоотношение с „Дигитал Ком“ считано от 12.07.2016г. Към заявлението си е приложила и заповед № 024/12.07.2016г. за прекратяване на трудов договор № 007/05.07.2016 г. и служебна бележка изх.№1947/12.07.2016г. за регистрацията и като безработно лице. С Разпореждане № 051 - 00 - 1153 - 1 / 25.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Видин, на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО за периода от 12.07.2016г. до 11.04.2017г. в размер на 24,89 лв дневно.

Във връзка с получен сигнал от ТД на НАП-Велико Търново , офис Видин , на дружеството-осигурител „Дигитал ком“ЕООД е извършена проверка по разходите на ДОО , възложена със заповед на Директора на ТП на НОИ. В хода на проверката са дадени задължителни предписания до едноличния собственик и управител на дружеството И.М.И.за представяне на документи, касаещи дейността на дружеството , вкл. ведомости за заплати, присъствени форми ,  трудови досиета , целия документооборот по изчисляване на работните заплати , доказателства за начина на разплащане и др. Изискани са и писмени обяснения. Никакви документи не са представени. От управителя и едноличен собственик Ивайло Илиев е подадена декларация , че не притежава никакви документи на фирмата, не е назначавал никакви работници , не е прекратявал договори , не е развивал никаква дейност. От изисканата данъчно- осигурителна информация от ТД на НАП е установено , че дружеството не извършва никаква търговска дейност- не са подавани никакви годишни данъчни декларации, не са регистрирани търговски обекти и ЕКАФП, липсват данни за отразени покупки в дневниците за покупки на регистрираните по ЗДДС лица с доставчик „Дигитал Ком“ЕООД. Установено е също така , че данните в НОИ са подавани от пълномощник.

От ТП на НОИ Видин са издадени задължителни предписания № ЗД - 1 - 05 – 00432830/03.07.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за посочените в предписанието лица , които не са обжалвани , влезли са в сила , но не са изпълнени от дружеството .

При тези обстоятелства от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е издадено Разпореждане №051-00-1153/31.07.2019г. , с което същият е разпоредил В.Ю.В. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица, като е посочено , че въпреки , че лицето  е знаело , че не е полагало труд в дружеството , както и че не е сключван трудов договор с управителя на дружеството, същата сама е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, което сочи на недобросъвестност.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане при горната фактическа обстановка и съображения.

Разпитаният по делото свидетел  Илиев-управител и едноличен собственик на дружеството „Дигитал ком“ЕООД, потвърждава декларираните от него обстоятелства пред административния орган, като дава подробни обяснения как е придобил собствеността на дружеството. Същият установява , че е придобил собствеността на дружеството срещу заплащане, като след полагането на подписа си при нотариуса изобщо не е имал никакви отношения с дружеството . Категорично заявява , че не подписвал документи във връзка с дружеството-не назначавал или освобождавал работници , и няма никаква информация относно дружеството. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля , тъй като същите съответстват на всички събрани по делото доказателства и са обективни и достоверни.

Свид.Бакърова установява , че е узнала от жалбоподателката , че е започнала работа в някаква фирма, нещо свързано с електрониката , но била съкратена , тъй като не знаела немски език  . Показанията на същата не следва да бъдат кредитирани. Същите почиват на възприятия на свидетелката от думи на жалбоподателка от една страна , а от друга не се подкрепят от други доказателства по делото. Липсват събрани по делото каквито и да е доказателства , установяващи реално полагане на труд от страна на жалбоодателката- ведомости за заплати и др. , установяващи  действително отработено време при работодателя .

По делото е изслушана  съдебно-счетоводна експертиза във връзка с размера на обезщетението, която не променя установените по-горе обстоятелства.   

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва  подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО. В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според чл.114,ал.3 КСО за възстановяване на сумите по ал.1 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестно получените суми не се възстановяват от осигурените лица, освен в изрично посочените случаи на чл. 114, ал. 2, т. 1, 2 и 3 КСО.

Установява се по делото , че жалбоподателката не е имала право на парично обезщетение за безработица по смисъла на чл. 54а КСО, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението, тъй като правото се основава на наличие на материалните предпоставки, посочени в чл. 54а КСО, които за жалбоподателката не са били налице. Правото на осигурителни плащания е право на осигуреното лице. Съгласно нормата на чл.54а от КСО (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)   право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО (в редакцията в сила от 01.01.2015г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.

Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Непротиворечива е практиката , че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО , т.е  и реално да осъществява трудова дейност. От страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявала трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, поради което жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 54а КСО. Липсата на реално положен труд по трудово правоотношение изключва наличието на добросъвестност у страна на жалбоподателката , поради което паричното обезщетение за безработица за процесния период е недобросъвестно получено от същата по смисъла на чл.114,ал.1 от КСО и подлежи на връщане.

Предвид гореизложеното административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми за обезщетение за безработица за периода 12.07.2016г.-11.04.2017г. от 4753,00 лв главница и 1263,85 лв дължима лихва от жалбоподателката , са законосъобразни като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от  АПК Съдът

 

                                 РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ю.В. *** против Решение № 1040-05-29/09.09.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

ОСЪЖДА В.Ю.В. *** да заплати на Териториално поделение на НОИ-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          Административен съдия: