РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Пловдив, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000152 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №186/07.06.2023г., постановено по т.д. №187/2022г. по описа
на окръжен съд С.З., „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено
да заплати на З. Т. Р., ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от
получените травматични увреждания, вследствие на претърпяно ПТП на
23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2022г.
до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над
сумата от 50 000лв. до претендирания размер от 80 000лв.
„З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на
адв. П. Х. К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 436лв., с ДДС,
съразмерно с уважената част от иска. Посочени са банкови сметки, по които
могат да бъдат заплатени сумите.
„З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 000лв. за
1
държавна такса и сумата от 387,50лв. за възнаграждения на вещи лица,
платена от бюджета на съда.
З. Т. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“
ЕАД разноски в размер на 393,75лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
С определение №54/19.01.2024г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е изменено решение №186/07.06.2023г., постановено по т.д.
№187/2022г. по описа на окръжен съд С.З., в частта за разноските, като
„З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв.
П.К. допълнително адвокатско възнаграждение 3 144лв. с ДДС или общо
сумата 5 580лв., с ДДС, която сума е изчислена общо с първоначално
присъдената сума от 2 436лв., с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – З. Т. Р.. Въззивната жалба е срещу тази
част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над
сумата от 50 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. Жалбоподателката
счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Изложени са подробно съображения и
доводи, че нарушението на материалния закон се изразява в неспазване
приниципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че
присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв.
не съответства на установените в практиката по приложението на чл.52 от
ЗЗД критерии за справедливост; не са отчетени всички релевантни
обстоятелства и реалният интензитет на претърпените от пострадалото лице
болки и страдания, както и конкретните икономически условия в страната.
Цитирана е съдебна практика. Коментирано е заключението от допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска
експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна - „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, се оспорва подадената въззивна жалба. В
отговора на въззивната жалба се съдържат възражения по отношение
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, но, тъй като
страната не се е възползвала от правото си на жалба, тези възражения не
следва да се обсъждат.
2
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззивната
страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА, а от въззиваемата –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – З. Т. Р., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 23.12.2021г. около 11:05ч., в гр.С.З., на кръстовището на ул.
„Д.С.“ и ул. „Х.Б.“, е настъпило ПТП между ППС марка „Ш.“, модел „К.“ с
ДКН *********, собственост на З.с. "С.", ЕИК **********, управлявано от Н.
К.К. и пешеходката З. Т. Р., ЕГН **********. При движение по ул. „Х.Б.“ в
посока изток-запад и извършване на маневра завой наляво по ул. „Д.С.“,
водачът на лек автомобил марка „Ш.“, модел „К.“ с ДКН ********* - Н. К.К.,
не пропуска пресичащата на пешеходна пътека ул. „Д.С.“ в посока запад-
изток пешеходка З. Т. Р., вследствие на което я блъска. В резултат на
настъпилото ПТП З. Р. получава следните травматични увреждания:
фрактури на таза - фрактури в областта на двата ацетабулума и фрактура на
лява пубисна кост; травма на лумбални прешлени и контузия на главата.След
настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените травми,
ищцата е прегледана в ЦСМП - С.З. с оплаквания от болки в областта на таза
и левия крак. След направени изследвания и прегледи от специалисти са
установени гореописаните травматични увреждания. Предписан е покой,
3
леглови режим и прием на аналгетици. Вследствие на уврежданията З. Р. е на
легло, като изпитва постоянни болки в травматичните области, а движенията
в тазобедрена става са невъзможни, поради което има непрекъсната нужда от
чужда помощ. При извършен контролен преглед при специалист, ортопед -
травматолог, е установено наличието на ограничени и болезнени движения в
областта на лумбалните прешлени, палпаторна болезненост по
паравертебралната мускулатура, както и наличие на оток. Болките са
наложили посещение при специалист по физикална медицина и
рехабилитация и провеждане на курс по апаратна физиотерапия. Същата
обаче не е дала задоволителен терапевтичен ефект, поради което предстои
престой в специализирано лечебно заведение. Твърди се, че преживеният
стрес е оказал влияние върху психическото и емоционално състояние на З. Р.,
като е отключил появата на психотравма. След инцидента тя е силно
притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Пострадалата рязко е
ограничила социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните
си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за
човека, който е била преди инцидента. Известен период от време е имала
проблеми със съня, изпитва страх от автомобили.
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието
на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Ш.“, модел „К.“ с ДКН *********, по силата на
застрахователна полица **************** със срок на валидност от 00:00ч.
на 10.11.2021г. до 23:59ч. на 09.11.2022г. С молба, вх. №10/11.01.2022г. З. Т.
Р. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, което не е сторено от
страна на ответника.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000лв., като е конкретизирано: 70
000лв., вследствие фрактури на таза - фрактури в областта на двата
ацетабулума и фрактура на лява пубисна кост; 10 000лв., вследствие травма на
лумбални прешлени и контузия на главата, ведно със законна лихва, считано
от 06.04.2022г. - датата на която „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД е отказало
изплащане на обезщетение по заведената на 11.01.2022г. застрахователна
4
претенция на основание чл. 380 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и
отговор на допълнителната искова молба ответникът „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“
ЕАД е оспорил предявения иск. Относимите за настоящото въззивно
производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до
размера на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищцата З. Р. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 23.12.2021г. и изразяващи се в: Контузия
на главата, гръдния кош и таза; Счупване в областта на ацетабулумите
/гаванковидните ямки на таза/ двустранно и лява пубисна /срамна/ кост -
съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение от
5
съдебномедицинската експертиза. Вредите са причинени виновно, в резултат
на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка
„Ш.“, модел „К.“ с ДКН ********* - Н. К.К.. /При достигане на кръстовище,
при зелен сигнал на светофара водачът на л.а. предприема завой наляво. В
същото това време пешеходката З. Р., предприема пресичане на платното за
движение от запад на изток по пешеходната пътека. Вследствие на пресичане
траекториите на движение, е налице конфликтна точка и настъпва
сблъсък/удар, като вследствие на сблъсъка/удара пострадалата получава
травматични увреждания./ Налице е и причинна връзка между виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил и настъпилите
увреждания. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1
от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица ****************** със срок на
валидност от 10.11.2021г. до 09.11.2022г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, очертаният
спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
6
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, писмени
доказателства – медицински документация, както и заключението от
допуснатата в първоинстанционното производство съдебномедицинска
експертиза.
От показанията на свидетелките Н. и К. – близки /приятелки/ на ищцата,
оказвали помощ на ищцата след инцидента /след като синът и дъщерята на Р.,
работещи в чужбина, си заминали/ се установява, че З. Р. за период от около
два месеца е била „на легло“, не била в състояние сама да се обслужва.
Впоследствие започнала да се движи с помощни средства – две патерици, а
след това – с една патерица. В момента се движела без помощни средства, но
се изморявала лесно и имала нужда от почивки, изпитвала болка. Инцидентът
се отразил негативно и върху психиката на ищцата – била силно травмирана,
изпитвала страх, особено при пресичане. Преди инцидента, ищцата, макар и
на пенсионна възраст /до 68 годишна/ работела като кранистка, но след
катастрофата преустановила работа.
Показанията на двете свидетелки се кредитират напълно като
непосредствени и убедителни и на незаинтересовани от изхода на делото
лица и преди всичко, като подкрепящи се от останалите доказателства – от
многобройната медицинска документация и от заключението от
съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, изготвена
от вещо лице съдебен лекар, вследствие на ПТП-то ищцата е получила
горепосочените увреждания. Болките от получените увреждания са били
интензивни в рамките на около два месеца. Периодът на възстановяване от
уврежданията в областта на таза е в рамките на около десет месеца. При
ищцата са били налице дегеративни заболявания, които са оказали влияние
при лечението, при което възстановителният процес е продължил по – дълго
7
време. При извършения личен преглед от вещото лице на 01.11.2023г. /около
две години след ПТП/ вещото лице е констатирало добро общо състояние при
ищцата. Заключенията от съдебномедицинската експертиза, като компетентно
изготвено и неоспорено от настоящия жалбоподател, се кредитира изцяло.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за разновидни телесни повреди, засягащи
различни органи, продължителността на възстановителен период и неговия
характер /в продължение на около два месеца ищцата е била в неподвижно
състояние, а периодът на възстановяване от уврежданията в областта на таза е
в рамките на около десет месеца/, прогнозите за пълно възстановяване, следва
да се приеме, че сумата от 50 000лв. е справедлив паричен еквивалент на
понесените от З. Р. страдания, както правилно е определена и от
първоинстанционния съд. Еквивалентност при определяне на този размер на
обезщетението намира и възрастта на пострадалата към момента на ПТП – на
70 години, както и фактът, че същата е била трудоспособна /според гласните
доказателства/, макар и навършила пенсионна възраст.
Неоснователността на иска в по-висок от посочения размер от 50 000лв.
до претендирания размер от 80 000лв. се обуславя от обстоятелството, че за
възстановяването от получените травматични увреждания не е било
наложително болнично лечение, нито оперативна интервенция. От значение е
и обстоятелството, че две години след инцидента ищцата е в добро общо
здравословно състояние /съгласно заключението от СМЕ/. По отношение на
доводите на жалбоподателката относно критериите за справедливост,
изведени от съдебната практика, следва да се посочи, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя с оглед конкретиката на случая, като
съдебната практика неотменно приема, че понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на
търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи
8
адекватен стойностен еквивалент на вредите. Ето защо въззивната инстанция
приема, че при съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания
от ищцата, затрудненията и неудобствата, които е претърпяла, окръжният съд
правилно е приложил материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД и
оплакването на жалбоподателката, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и сочената материалноправна норма е
нарушена, е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за
несъответствието на този размер на обезщетението с
общественоикономическата конюнктура в страната към момента на ПТП –
2021г. Вярно е, че като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, които намират отражение в нивата на застрахователно
покритие. Но нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които вярно –
са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, не са критерий, както и база за определяне размера на обезщетението.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти в
житейския и юридическия смисъл на понятието справедливост при
определяне размера на обезщетението, както и всички общи и специфични
обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, отчетени са всички релевантни обстоятелства и
реалният интензитет на претърпените от пострадалото лице болки и
страдания.
/За пълнота следва да се посочи, че независимо от начина, по който е
заявена претенцията – „80 000лв., от които 70 000лв., вследствие фрактури на
таза; 10 000лв., вследствие травма на лумбални прешлени и контузия на
главата“, първоинстанционният съд правилно е приел, че не се касае за
самостоятелни основания, на които е основана претенцията, а доколкото
вредите произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие - в своята
съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание/.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
9
От въззиваемата страна се претендира юрисконсултско възнаграждение,
което, съобразено с чл.25 ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва да бъде в размер на 300лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №186/07.06.2023г., постановено по т.д.
№187/2022г. по описа на окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от З. Т. Р., ЕГН ********** срещу „З.Е.А.Д.
"Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** иск за обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от получените травматични
увреждания, вследствие на претърпяно ПТП на 23.12.2021г., за сумата над
50 000лв. до 80 000лв.
ОСЪЖДА З. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“
ЕАД, с ЕИК ********** разноски за въззивното производство в размер на
300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10