№ 200
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600394 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане вх.№35043/03.02.2025 година на осъдения И. В. Ц.,с установена самоличност, ЕГН
**********,чрез защитник адв.Ч. Д.,с посочен съдебен адрес,за възобновяване на
наказателното производство по внохд №2747/2023 година на Софийски градски съд отмяна
на постановеното въззивно решение и отмяна на постановената присъда №277/08.11.2022
година по нохд №.12966/2021 година на Софийски районен съд.В подаденото искане сочи
наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания
от осъденото лице,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към оплакване по
чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 НПК–
нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание.
С присъда №277 от 08.11.2022 година,постановена по нохд№12966/2021 година по
описа на РС-София състав на съда е признал подсъдимия В. В. Х.,с установена
самоличност,ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.06.2018 година, около 01,55 часа в
гр. София,по бул. „Ломско шосе“, срещу № 244 с посока на движение от „Околовръстен
път“ към ж.к. „Обеля“ управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“,peг.№******** след употреба на високорисково наркотично
вещество ТНС /тетрахидроканабинол/ ,включено в Списък I - „Растения и вещества с висока
1
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение във ветеринарната и хуманната медицина“, съгласно Приложение
№ 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3,ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред, съгласно чл.1,ал.3 от Наредба №
1/19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 година, в сила от 29.09.2017
година/ с техническо средство „Drug Check 3000“,№ 8325554,поради което на основание
чл.343б, ал.3 НК и чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година ,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието за
срок от ЧЕТИРИ години и „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр.чл.37 ал.1,т.7 и чл.49 ал.1 и ал.2 НК съдът е
лишил подсъдимия В. В. Х.,ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от ТРИ
години.
На основание чл.59 ал.4 НК съдът е приспаднал от наложеното наказание „лишаване от
права“времето,през което В. В. Х.,ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС
със ЗПАМ № 18-4332-003801,издадена от полицейски орган при ОПП-СДВР, считано от
21.06.2018 година до 21.12.2019 година.
С присъдата подсъдимият В. В. Х.,ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
21.06.2018 година,около 01,55 часа в гр.София,на бул. „Ломско шосе“, срещу № 244, като
извършител в съучастие с И. В. Ц.,ЕГН **********- извършител,без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ ЗКНВП/
държал високорисково наркотично вещество „коноп“ с нето тегло 82,90 /осемдесет и две
цяло и деветдесет/ грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен
компонент тетрахидроканабинол 12%,на стойност 497,40 лева /четиристотин деветдесет и
седем лева и четиридесет стотинки/,като конопът е поставен под контрол, съгласно Закона за
наркотичните вещества и прекурсорите/ ЗКНВП/ и е включен в Списък I-„Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,приета с
ПМС № 293/27.10.2011 година,поради което на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1,пр. 1 вр.
чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“за
срок от ДВЕ години ,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 НК за срок от
ЧЕТИРИ години и ГЛОБА в размер на 4000 лева.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо най тежко наказание между
наложените на В. В. Х.,ЕГН **********, а именно наказание "лишаване от свобода" за срок
от ДВЕ години,чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от
ЧЕТИРИ години и ГЛОБА в размер на 4000 лева.
На основание чл.59 ал.1,т.1 и ал.2 НК съдът е зачел времето,през което В. В. Х.,ЕГН
2
********** е бил задържан със Заповед №1045/21.06.2018 година по реда и условията на
чл.72 от ЗМВР.
На основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил към общото най-тежко наказание и
наказанието ГЛОБА в размер 1000 лева.
На основание чл.23 ал.2 НК съдът е присъединил към общото най-тежко наказание и
наложеното наказание на В. В. Х.,ЕГН ********** „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от ТРИ години,като на основание чл.59 ал.4 НК е приспаднал времето, през което В.
В. Х.,ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС със ЗПАМ №18-4332-
003801,издадена от полицейски орган при ОПП-СДВР,считано от 21.06.2018 година до
21.12.2019 година.
С присъдата съдът е признал подсъдимия И. В. Ц.,роден на ******** година
гр.София,българин,български гражданин,осъждан,неженен,със средно образование,
работещ, ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.06.2018 година около 01,55 часа в гр.
София, на бул.„Ломско шосе“ срещу №244 като извършител,в съучастие с В. В. Х., ЕГН
********** /извършител/,без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите/ ЗКНВП/ държал високорисково наркотично
вещество „коноп“ с нето тегло 82,90 /осемдесет и две цяло и деветдесет/ грама и процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на
стойност 497,40 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки/,като
конопът е поставен под контрол, съгласно Закона за наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и е включен в Списък I-„Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве,поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 година,поради което на
основание чл.354а,ал.3, пр.2,т.1, пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и „глоба“ в размер на 4000 лева.
На основание чл.57 ал.1,т.2,б.“б“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,като на основание чл.59
ал.1,т.1 и ал.2 е зачел времето,през което И. В. Ц.,ЕГН ********** е бил задържан със
Заповед № 1046/21.06.2018 година по реда и условията на чл.72 от ЗМВР.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимите В. В. Х.,ЕГН ********** и И. В. Ц.,ЕГН
********** да заплатят солидарно на СДВР сумата в размер на 414,40 лева, представляваща
сторени разноски в досъдебното производство.
Подсъдимите В. В. Х.,ЕГН ********** и И. В. Ц., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят солидарно на РС-София сумата 744 лева,представляваща разноски в съдебното
производство.
Съдът,на основание чл.354а,ал.6 НК е отнел в полза на Държавата и е постановил
унищожаването на предмета на престъпление високорисково наркотично вещество
коноп,нето тегло 82,90/ осемдесет и две цяло и деветдесет/ грама.
3
С Решение №56/22.01.2025 година,постановено по внохд №2747/2023 година на
Софийски градски съд,присъдата е била изменена,като наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на подсъдимия И. В. Ц.,ЕГН ********** е намалено от ТРИ години на ЕДНА
година.
В останалата част присъдата е потвърдена.
Въззивният съдебен акт е постановен с особено мнение на член на съдебния състав.
В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон,за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на
осъденото лице и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Сторено е искане за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда.
Мотиви не са изложени.
Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса
на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /най-вече на гласни
доказателствени средства-дадени обяснения от подс.Х. и показания на свидетелите О.,П. и
С./,довело по същество до липса на мотиви към постановения първостепенен съдебен акт.В
тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем без обективно,
пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.По
същество се твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК ,доколкото не е разкрита
обективната истина по делото пред първия съд.Анализът на оплакванията сочи твърдение,че
този порок не е отстранен от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка.
Твърди се,че така са нарушени правата на подсъдимото лице.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на основа
на предположения, без наличие на доказателства за осъществено деяние от страна на
осъдения Ил. Ц.,при недоказано авторство на деянието.Твърди се,че материалния закон е
нарушен, доколкото Ц. е осъден без да е извършил престъпно деяние,придружавал е другия
осъден в наказателния процес,без да знае,че той държи високорисково наркотично
вещество.Оспорва се извода на съдилищата,че осъдения И. Ц. е поставил в своя фактическа
власт високорисковото наркотично вещество.
3.Сторено е бланкетно оплакване затова,че наложеното наказание е явно
несправедливо.
На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и
сторената претенция към настоящия съд/ искане за възобновяване на производството по
внохд №2747/2023 година на Софийски градски съд,отмяна на постановеното въззивно
решение и отмяна на постановената присъда №277/08.11.2022 година по нохд №12966/2021
година на Софийски районен съд,като осъденото лице бъде оправдано по повдигнатото му
обвинение.
4
Пред настоящия съд защитата на осъдения Ц. поддържа доводите изложени в
искането,свързани с оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,включително
оплакването,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил
изцяло атакувания пред него съдебен акт.
Във връзка с поддържаното оплакване за нарушение на материалния закон и
твърдението,че е осъдено лице,което не е извършило твърдяното от държавното обвинение
престъпление,наред с поддържаното основание за възобновяване на наказателното
производство ,свързано с явна несправедливост на наказанието,се претендира отново
прекъсване/оскането е за прекратяване/изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На основа на изложеното в стореното искане и поддържаното пред настоящия съд
защитата на осъдения Ц. претендира отмяна на постановеното въззивно
решение,възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на първия съд
за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Осъденият Ц. поддържа становището на защитата си,като твърди,че не е извършил
престъплението,за което е осъден,включително при предоставената му последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното
искане. Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на
производството по цитираното наказателно дело по описа на Софийски градски
съд,доколкото нито въззивният съд, нито проверявания от него съд са допуснали съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния
закон.Сочи,че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени,а твърденията на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.Акцентира
правилно обсъждане и анализ на гласни доказателствени средства-показания на свидетелите
С. и П.,както и на коректен анализ на изготвената по делото СМЕ за осъдения Ц..Намира,че
са изготвени „пълноценни мотиви“,с които са дадени отговори на поставени от защитата и
от осъденото лице възражения и оплаквания.Сочи,че основните възражения по същество са
свързани с твърдение за необоснованост на съдебните актове /първоинстанционен и особено
въззивен/,като намира,че необосноваността на един съдебен акт не е основание за
възобновяване на наказателното производство.Приема,че съвкупният анализ на
доказателствения обем е сторен коректно, правилно са анализирани отделните процесуално-
следствени действия,като решаващите изводи на първия и на въззивния съд са
законосъобразни,а вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на неговото
формиране на основата на коректен доказателствен анализ.
Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без
уважение.
След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения
Ц. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд,като съобрази лично
заявеното от осъденото лице във връзка с наведените за възобновяване основания,и прецени
5
изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен
съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е
основателно.
Съображенията са следните:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е
наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като
включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно
или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно
съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на
съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост
на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други ,поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа.
По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и
ясно е изложена в мотивите към постановеното решение,стр.8-ма-9-та,л.л.65-66 от
делото,като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от
страните.Изрично е посочено, че възприетата от първия съд фактическа обстановка се
споделя изцяло от въззивния съд,вж. посоченото в мотивите на въззивното решение,л.9,2-ри
абзац,и след самостоятелен подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил
по същество,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите
положения,отразени в обвинителния акт и възприети от първия съд.Посочи се и по-горе,че в
хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в
пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с
възможните за С.ране и проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната
процесуална годност и доказателствена удостоверителност.
Безспорно в решението си въззивният съд следва да изложи възприета от него
6
фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия
съд, то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 година на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция
споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е
задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012
г. на ВКС,1-во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в
Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Въззивният съд е направил собствена оценка на фактите,като изричното и
сравнително подробно ги е преповторил в решението си.Както се сочи изрично в цитираното
по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е
съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново
подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал
ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси,а същите въпроси са
поставени на обсъждане и пред въззивния съд,относно събраните и проверени
доказателствени източници.Въззивният съд, разбира се дължи винаги собствен анализ и
оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд
факти.
В конкретния случай,доколкото приети за надлежно установени релевантни
факти,приети и от въззивната съдебна инстанция,са поставени в основата на изведените
решаващи изводи на І-инст.съд,касателно въпросите за вина на осъдения Ц.,и доколкото
въззивният съд е следвало да даде отговор на поставени възражения и искания от
защитата,то те са очертани отново.
С оглед стореното по-горе акцентиране на предмета на проверка в настоящото
производство преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от въззивния
съд в цитираното решение не се налага.
Следва веднага обобщаващо да се посочи,че при извършената проверка в съответствие
с правомощия на настоящия съд в това съдебно производство,съдебния състав се съгласява
изцяло с начина,по който са възприети от Софийски градски съд фактите и
обстоятелствата,въз основа на които са изградени и правните изводи на въззивния съд.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на
осъдения И. Ц..
С оглед задължението на настоящия съд да се произнесе на първо място по
направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната
съдебна инстанция и във връзка с твърдението за нарушение нормите на чл.13 НПК и чл.14
НПК,чл.303 ал.2 НПК и чл.16 НПК,относими към чл.6,пар.2 ЕКЗПЧОС,настоящият съд
следва да посочи,че споделя изложените от защитата на молителя принципни
съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно
7
изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в
нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката
им,при спазване на процесуалните стандарти,разписани от Законодателя.
Във връзка със сторените оплаквания на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения,включително на нормата на чл.55 НПК,настоящият съд следва
изрично да посочи на първо място при проверката си,че не са нарушени процесуалните
правила при изготвяне на обвинителния акт,поставил началото на съдебно производство по
нохд №12966/2021 година на Районен съд-София.Същият е изготвен в съответствие с
нормата на чл.246 ал.2 НПК,изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи на това,че
обвинителния акт е съответен на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2
НПК.Подробно са описани релевантни за предмета на доказване по см. на чл.102 НПК факти
и обстоятелства,степента на участие на осъдения Ц. в изпълнителното деяние,за което е
предаден на съд в съучастие с друго лице,условията на време,място и обстановка на
реализирането на престъпната деятелност,както и начина на извършване на престъпното
деяние.Подробно са изложени в обвинителния акт съображения за реализиране признаците
на престъпление от обективна и субективна страна.Осъденият Ц. /както и осъдения Х./
лично е заявил,л.37 от делото,че правата в наказателния процес са му разяснени и разбира
обвинението.Защитавал се е по очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти,които са останали непроменени до приключване на въззивното производство.В тази
насока не може да се твърди,че са накърнени процесуални права на молителя,предвид
разясняване и осигуряване спазването на всичките му права,разписани от Закона в
конкретния наказателен процес.
Проведено е редовно разпоредително съдебно заседание от първия съд,вж.протокол от
с.з. от 10.11.2021 година,като защитата е заявила становище,че в хода на досъдебното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените,довели до нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице Ц..Това
е прието и от първия съд,като с доводите му настоящият съд се съгласява изцяло.
В обобщение следва да се посочи,че при проведеното разпоредително съдебно
заседание от първия съд еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от
нормата на чл.248 ал.1 НПК,като вън от преценката на съда в това производство,по силата
на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено въпросите за нарушения,свързани с
допускане,С.ране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.
Неоснователно е оплакването на защитата,сторено в искането за възобновяване на
наказателното производство за допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
изразило се в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,допуснато от въззивния съд.Такова
оплакване сочи на неточна или некоректна критика на проведеното въззивно съдебно
следствие и на въззивното решение,а и на възприетите от първия съд основни фактически
положения.В конкретния наказателно-правен спор крайният резултат на доказателствения
процес е обективиран от въззивния съд по ясен,несъмнен и убедителен начин,като волята и
8
вътрешното убеждение на въззивния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен
от страните в процеса,а и от настоящия извънреден състав.Въззивно съдебно следствие не е
провеждано,като проверяващият съд е анализирал възможния доказателствен обем при
стриктно спазване правата на страните в процеса.Установеният по делото доказателствен
обем е анализиран отделно и в съвкупност,като вътрешното убеждение на съда е изградено
при спазване изискването на чл.14 НПК.Формирането му е ясно проследимо.
Неоснователно е оплакването на защитата,че въззивния съд е нарушил процесуалните
правила и конкретно нормата на чл.107 ал.3 НПК,задължаваща съда да С.ра,проверява и
оценява при условията на коректен анализ,както доказателства,които разобличават
предаденото на съд лице,така и доказателства,които оправдават това лице или смекчават
наказателната му отговорност,като така са нарушени правата на осъдения Ц..
Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата за това,че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила,доколкото е постановен въззивен съдебен акт при
липса на мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 НПК,при липса на всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствения обем.Неоснователно е и конкретното оплакване,че при
оценка на гласните доказателствени средства от въззивния съд,а и от първоинстанционния
съдебен състав,е допуснато превратно тълкуване на част от тях,като са подценени дадени
обяснения на осъдените Ц. и Х.,за сметка надценяване на други гласни доказателствени
средства-показания на свидетелите С.,П.,А. П. и И. И.,като така е допуснато нарушение на
чл.14 НПК,касателно формиране вътрешното убеждение по фактите от страна на въззивния
съд,а на тази основа са изведени неточни фактически и неправилни правни изводи.
Настоящият съд намира,че при спазване нормата на чл.305 ал.3,изр.1 НПК въззивният
съд е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда
фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил в мотивите си.В хода на този сторен
анализ на доказателствените източници въззивният съд е посочил въз основа на кои от тях е
изградил фактическите си изводи и защо не приема за обоснована предложената и
поддържана защитна теза от защитата и от осъдения Ц..В мотивите си,след като е изложил
установените и възприети по делото факти и обстоятелства,въззивният съд е пристъпил към
подробния им анализ.Мотивите на въззивния съд са задълбочени и ясни,като ясно е
дефиниран предмета на доказване в конкретния наказателно-правен спор.Въззивният
съд,както това е сторил и първия съд,е дал отговор в мотивите си на въпроси,свързани с
предмета на доказване по настоящото дело,визирани в разпоредбата на чл.102 НПК-има ли
извършено престъпление,извършено ли е то от осъдения Ц.,каква е съпричастността и
степента на участие на осъдения към инкриминираното деяние и виновно ли е извършено от
него.
Неоснователно е основното оплакване на защитата,че събраните по делото гласни
доказателствени средства не са оценени от въззивния съд в тяхната съвкупност,а е налице
подценяване на част от гласните доказателствени средства /обяснения на осъдения Ц. и на
осъдения Х./,за сметка надценяване на заявеното от останалите свидетели-очевидци,което е
довело до неверни фактически изводи.
9
Това оплакване не се приема за основателно от настоящия съд,доколкото е безспорно
видимо,че подробно и коректно първият съд,а и въззивната съдебна инстанция са
анализирали две отделни групи гласни доказателствени средства,наред с изготвени по
делото писмени доказателствени средства/протоколи/,писмени доказателства и експертни
изследвания,при съобразяване на установени и приобщени по делото веществени
доказателства.
От една страна първият съд е поставил на задълбочен анализ заявеното от свидетелите-
очевидци С.,л.93 от делото,включително приобщените по реда на чл.281 НПК от л.34 ,л.37 и
л.161 на ДП,на св.Н.П.,л.67 от делото,включително приобщените от 21.06.2018 година на
ДП,л.39,т.1-ви,които е поддържал,на св.А. П.,л.68,включително приобщените от т.1 ,л.40 на
ДП,на св.И. И.,л.65 от делото,наред с приобщените от л.л.36 и 41,т.1-ви от досъдебното
производство по реда на чл.281,ал.1,т.2,пр.2 НПК.
От втора страна подробно са анализирани другите гласни доказателствени
средства,чрез дадените от осъдените Ц.,л.94 и от Х.,л.125 обяснения пред първия съд.
Коректно е посочено от въззивния съд,че в основата на своите фактически
изводи,както това е сторил и първия съд,е поставил заявеното от свидетелите от т.н.“първа
група“,като особено внимание е отделил именно на заявеното от свидетелите С. и П.,наред
със заявеното от свидетелите И. и П. при коректно съпоставяне с дадените от осъдените
лица обяснения,съставляващи гласни доказателствени средства.Коректно и в съответствие с
действителното съдържание на показанията на всеки от свидетелите-очевидци въззивния
съд е посочил в мотивите си,че от една страна споделя изцяло начина,по който са обсъдени и
кредитирани от първия съд тези гласни доказателствени средства,а от друга-при собствен
анализ сам намира коректност в действителната оценка на доказателствената им
обезпечителност за случилото се на 21.06.2018 година след 01,55 часа в гр.София,на
бул.“Ломско шосе“ ,включително срещу №244.
Макар и да е бил по-лаконичен в анализа си,въззивният съд по същество е оценил
действителното съдържание на съобщеното по фактите и обстоятелствата от свидетелите
П.,С.,И. и П.,подробно анализирани от първия съд в мотивите към постановената
присъда,включително отчитайки някои различия във съобщените от тези свидетели
възприети факти и обстоятелства.Действително по част от съобщените факти пред първия
съд част от свидетелите,поради изтекъл времеви период,не са били докрай категорични за
случилото се,очертани са и различия в заявеното от тях по отделни факти,но първият съд е
установил тези несъответствия и по реда на чл.281 от НПК ги е преодолял.
Коректно е ценено както от първия съд,така и от въззивната съдебна инстанция
заявеното от св.С.,след стореното уточнение по-горе,който сочи условията,при които на
21.06.2018 година заедно със св.П. е изпълнявал задълженията си като автопатрул/АП-904/
,начина,по който около 01,40 часа на АМ “Люлин“ са възприели с П. движещ се автомобил
марка „Фолксваген“, модел “Поло“ с рег.№ ******** в посока гр.Перник-гр.София,който не
се е подчинил на подадена стоп-палка и сигнал с фенер за спиране и извършване на
проверка ,продължилото по Околовръстен път преследване до „Ломско шосе“,начина ,по
10
който у бил настигнат и спрян описания лек автомобил,управляван от осъдения Х..Този
свидетел е категоричен,че в момента ,когато автомобилът,управляван от осъдения Х. е
установен в покой,то именно лицето /осъдения Ц./, пътуващо на седалката до водача е
отворило предна дясна врата на автомобила и е изхвърлил в тревни площи полиетиленов
плик.Твърди,че мястото на спиране на автомобила било осветено /според свидетеля от
осветление на автокъща/ ,като това му е позволило да възприеме добре лицето,изхвърлило
предмета /полиетиленов плик/ в тревните площи.
По повод стореното оплакване от защитата за некоректен анализ на показанията на
св.С. и за липса на анализ при констатирани различия в заявеното от св.П. и св.С.,по повод
състоянието на автомобила към момента,в който е изхвърлен предмета на
престъпление,следва да се посочи,че съдът още в хода на воденото пред него съдебно
следствие е констатирал различия в заявеното от св.С. в хода на досъдебното производство и
пред съда,касателно факта бил ли е в движение лекия автомобил в момента,в който
осъдения Ц. е изхвърлил найлоновия пакет,като ги е преодолял по надлежен
ред,вж.прочетените показания на свидетеля,л.94 от делото.След приобщаване на дадените
пред орган на досъдебното производство показания св.С. е заявил,че тогава възприятията му
са били по-ясни и е поддържал,че автомобилът е бил в спряно състояние,когато предмета на
престъпление-високорисково наркотично вещество,е изхвърлен в тревната площ от осъдения
Ц..
В такава насока са и показанията на св.П..
Пристигнал на място екип на ОПП-СДВР в състав св.И. и св.П. оказали съдействие на
С. и П.,като при проверка на водача Х. се установила употреба на тетрахидроканабиноли.
Пристигнала дежурна група от 9-то РУ-СДВР за извършване на процесуално-
следствени действия,като при извършен оглед на местопроизшествие е установен,описан и
иззет сгънат полиетиленов плик във форма на кълбо с диаметър около 15
см.Впоследствие,чрез изготвена ФХЕ №389/Х-2018 на ДП,приета от съда,се установява
високорисково наркотично вещество „коноп“ с нето тегло 82,90 грама,с активен компонент
тетрахидроканабинол 12 % на стойност 497,40 лева.
В несъгласие с твърденията на защитата на осъдения Ц.,че гласните доказателствени
средства са тълкувани едностранчиво и превратно от въззивния съд,като са подценени
дадените от осъдения Ц. и от осъдения Х. обяснения и от първоинстанционния съдебен
състав,следва да се акцентира на това,че съдебните състави/въззивния съд по-лаконично/ са
подложили на анализ поотделно заявеното от всеки от свидетелите,като е видно,че и
анализа на въззивния съд е съобразен с действителното съдържание,вложено от свидетелите
в дадените от тях показания по фактите и изясняваните обстоятелства.
Настоящият съд не намира да са тълкувани и анализирани превратно от въззивния съд
гласните доказателствени средства-показанията на св.П.,С.,И. и П.,нито да е вложено
различно разбиране за съдържанието на заявеното от тях по фактите.Това,че те не обслужват
и не подкрепят защитната теза на осъдения Ц.,оборвайки предложената защитна версия,не
11
може да ги дискредитира.Видно е,че свидетелите,особено С. и П. ,не познават осъдения Ц.
/нито пък осъдения Х./,между тях не съществува никаква лична връзка и/или зависимост,за
да се приеме предубеденост на основните свидетелски показания.
В несъответствие с твърденията на защитата,че в нарушение на процесуалните
правила не са обсъдени задълбочено дадените обяснения от Ц./ и от Х./ следва да се
посочи,че такава оценка е сторена коректно от първия съд и от въззивната съдебна
инстнанция,вж.мотивите към постановената присъда,л.134,гърба,2-ри абзац-л.135,гърба,3-ти
абзац от делото,както и л.10,2-ри абзац и л.11 от въззивното решение.Налице е пълно
отричане на участие в престъпната деятелност от страна на осъдения Ц.,без да се оборват
твърденията на свидетелите-очевидци С. и П.,на писмените доказателствени
средства,вкл.протокол за оглед на местопроизшествие,на иззетите веществени
доказателства,нито на изготвена и приета ФХЕ №389/Х-2018 на ДП,установила
високорисково наркотично вещество „коноп“,нето тегло 82,90 грама,с активен компонент
тетрахидроканабинол 12 % на стойност 497,40 лева в изхвърления от осъдения Ц.
полиетиленов плик.
По отношение св.А. е приложима нормата на чл.118 НПК и той не може да има
качеството „свидетел“ в настоящото наказателно производство.
В обобщение следва да се посочи,че настоящият съд не открива анализираните гласни
доказателствени източници-показания на свидетелите и обяснения на Ц. и Х.,да са
оценявани от въззивния съд едностранчиво и тенденциозно,като не намира,че фактическите
изводи на проверяваните съдебни състави са формирани на основата на негодна и/или
несъществуваща доказателствена основа.Тези изводи на настоящия съд са относими в пълна
степен не само по повод заявеното от свидетелите-очевидци,но и от събраните и ценени по
делото писмени доказателствени средства,вкл.на веществените доказателства по делото.
Въззивният съд и особено първостепенния съд,коректно и обосновано са кредитирали
събраните и проверени по делото писмени доказателствени средства,като с необходимата
обективност са ценени и кредитирани изпълнени по делото Съдебно-оценителна експертиза,
КСППЕ за осъдения Ц.,ФХЕ №389/Х-2018 и СМЕ №П-89/2022 за осъдения Ц., изготвена от
експертите д-р Г. и д-р С.,л.л.98 и сл. от делото.Липсва основание настоящият съд да
приеме,че въззивният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на едностранчиво
и/или тенденциозно тълкуване,нито може да възприеме тезата,че тези фактически изводи са
изведени на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
С оглед възражението на осъдения И. Ц. и на защитата му за обективната
невъзможност да извърши престъпното деяние,поради „хватателна неспособност“ са дадени,
напълно споделени от настоящия съд,доводи в мотивите към постановената
присъда,вж.л.135,6-ти абзац от делото,където изрично е анализирано здравословното
състояние на Ц. след претърпяно ПТП и оперативни намеси,лечението му до 10.05.2018
година,когато е изписан без усложнения и датата на извършеното деяние-21.06.2018 година.
На тази основа настоящият съд намира за неоснователно обобщаващото възражение на
12
защитата,че нито мотивите,нито фактическите изводи в решението на въззивния съд
отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и
доказателствени средства са кредитирани и кои-не,както и поради какви причини е изведена
и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на съда.Вярно
е,че е сторено същинско обсъждане на доказателствените източници и в мотивите на първия
съд, и във изложението им във въззивното решение.В подкрепа на този извод е и начина,по
който са обсъдени обясненията на осъдения Х.-кредитирани в основната им част и
дискредитирани в частта,че Ц. не е знаел какво е закупено по-рано/високорисково
наркотично вещество/ и,че Х.,а не Ц. е изхвърлил високорисковото наркотично вещество от
автомобила в тревните площи.
Всичко посочено по-горе сочи липса на аргументиран извод за наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК,като основание за
възобновяване на наказателното производство.
Следва да се подчертае,че представителят на държавното обвинение изрично е
акцентирал пред настоящият съд да са налице твърдения от страна на
защитата,преимуществено свързани с доводи за необоснованост на въззивния съдебен
акт,което обаче не е /касационно/ основание за възобновяване на наказателното
производство.Внимателната проверка на въззивното съдебно решение по повод оплакването
за нарушаване нормата на чл.303 ал.1 НПК сочи,че постановения съдебен акт не почива на
предположения за авторството на деянието от страна на осъдения Ц.,а при условията на
чл.301 НПК подробно и първият съд,и въззивната съдебна инстанция са анализирали
признаците на състав на престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1
НК,излагайки съображенията си от обективна и субективна страна за този състав на
престъпление.Настоящият съд не приема тезата на молителя и защитата му,че престъпно
деяние въобще не е извършено,за да се постанови съдебен акт по реда на чл.304 НПК и Ц. да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.Поради всичко изложено по-горе се налага
извод,че доводите в искането за възобновяване на наказателното производство по реда на
чл.422 НПК,касателно допуснати съществени процесуални нарушения,са неоснователни.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното оплакване на защитата на осъдения Ц.,че материалният
закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда и въззивното съдебно
решение са постановени на основата на неизяснена фактическа обстановка,описана в
обвинителния акт от прокурора,изградена на основа на възприети от първия съд и от
въззивния съд предположения.
Неоснователно е твърдението на защитата,че е допуснато нарушение на материалния
закон, доколкото е осъдено лице,което не е извършило твърдяното от държавното обвинение
престъпление.
САС не намира,че е налице възобновителното основание по чл.348 ал.1,т.1 НК,защото
13
счита,че не е допуснато нарушение на материалния закон.Сам пред първия съд и пред
въззивната съдебна инстанция осъдения Ц. е заявил,че разбира предявеното му обвинение
/фактите и обстоятелствата, инкриминиращи престъпната му деятелност и дадената правна
квалификация от държавното обвинение/.Фактическите признаци на престъплението,за
извършването на което Ц.,при условията на съучастие с осъдения Х.,е признат за виновен и
осъден са установени по надлежен ред и,както се посочи по-горе,при формиране на
вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по правото не са нарушени
процесуални правила.Не са нарушени правилата при оценка правната страна на стореното от
осъдения И. Ц..Въззивният съд е дал точна оценка на престъпната деятелност на осъденото
лице,като е съобразил поведението му предхождащо и последващо самото изпълнително
деяние.Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона е приложен
неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.
В конкретния случай настоящият съд не намира да са налице такива
обстоятелства,които да обосноват извод за нарушение на материалния закон.
При ясно установените факти въззивният съд обосновано и законосъобразно е
намерил,че действайки по описания начин Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.Подчертано е,че
от обективна страна на 21.06.2018 година,около 01,55 часа в гр.София,на бул.„Ломско шосе“
срещу №244 като извършител,в съучастие с В. Х.,ЕГН ********** /извършител/,без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/
ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество „коноп“ с нето тегло 82,90 /осемдесет
и две цяло и деветдесет/ грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен
компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 497,40 лева /четиристотин деветдесет и
седем лева и четиридесет стотинки/,като конопът е поставен под контрол, съгласно Закона за
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и е включен в Списък I-„Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве,поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС № 293/27.10.2011 година,поради което на основание чл.354а,ал.3, пр.2,т.1, пр.1 вр.
чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК му е наложено наказание в пределите,определени от
Законодателя.Очертан е непосредствения обект на защита и засегнатите обществените
отношения, като е акцентирано конкретното изпълнително деяние.Не е допуснато
нарушение на материалния закон и са обосновани,на основа на еднозначно установените
факти по делото,изводите на въззивния съд,че действайки по описания начин И. Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на вмененото му престъпление.На
основа на горното настоящият съд намира,че не е нарушен материалния закон и не е налице
възобновително основание по смисъла на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1,т.1
НПК.
По оплакването за явна несправедливост на наказанието на осъдения Ц.:
14
В принципен план следва да се акцентира посоченото ясно от Закона в чл.348 ал.5,т.1
и т.2 НПК,че явна несправедливост на наказанието е налице тогава,когато наказанието
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 НК,както и когато
неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условно
осъждане.Конкретни съображения за явна несправедливост на наказанието от страна на
защитата не се поддържат и не се излагат,но поради и този наведен довод за възобновяване
на наказателното производство настоящият съд следва да обсъди наличието на това
възобновително основание.
Видно е,че след като е признал И. Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение ,на
основание чл.354а,ал.3, пр.2,т.1, пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК първият съд
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и „глоба“ в размер
на 4000 лева,като на основание чл.57 ал.1,т.2,б.“б“ ЗИНЗС е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
С въззивно решение №56/22.01.2025 година,постановено по внохд №2747/2023 година
на Софийски градски съд,присъдата е изменена,като наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на подсъдимия И. В. Ц.,ЕГН ********** е намалено от ТРИ години на ЕДНА
година.При извършената въззивна проверка състава на СГС е намерил,че наказанието му
„лишаване от свобода“ е завишено по размер,поради което в мотивите си,л.11 въззивният
съд е изложил съображения защо това наказание следва да се намали от ТРИ години на
ЕДНА година. Намерил е,че първият съд не е съобразил в достатъчна степен трудовата
ангажираност,липсата на други наказателни производства против него,семейното
положение на осъдения И. Ц. и факта на изтеклия период от последното осъждане-повече
от 7 години,които допълнително смекчават наказателната му отговорност.Изрично е
посочено,че „Наказанието би допринесло със своята неизбежност,а не толкова със своята
строгост,за поправяне и превъзпитание….към спазване на законите и добрите нрави,т.е да се
постигнат целите,визирани в чл.36 НК“.
В мотивите си,вж.л.12 от въззивното решение,състава на СГС изрично е аргументирал
намаляването размера на наказанието „лишаване от свобода“ за осъдения Ц.,като е
намерил,че то е „необходимо“,за да се реализират в пълнота целите на едно наказание,като
едновременно е и строго,и неизбежно,но същевременно е справедливо.
Именно тези обстоятелства и дадената им коректна оценка от въззивният съд
мотивират настоящата съдебна инстанция да приеме,че определеното наказание „лишаване
от свобода“ на осъдения И. Ц. не е явно несправедливо.На основа изложеното по-горе
следва да се приеме като неоснователно искането на осъдения И. В. Ц.,с установена
самоличност,ЕГН **********,чрез защитник адв.Ч. Д. за възобновяване на наказателното
производство по внохд №2747/2023 година на Софийски градски съд,отмяна на
постановеното въззивно решение и отмяна на постановената присъда №277/08.11.2022
година по нохд №.12966/2021 година на Софийски районен съд.
С оглед изложеното,Софийски апелативен съд
15
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№35043/03.02.2025 година на осъдения И. В.
Ц.,ЕГН **********,чрез защитник адв.Ч. Д.,с посочен съдебен адрес,за възобновяване на
наказателното производство по внохд №2747/2023 година на Софийски градски съд,отмяна
на постановеното въззивно решение и отмяна на постановената присъда №277/08.11.2022
година по нохд №12966/2021 година на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16