№ 6534
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100514168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16006/05.10.2023г. по гр.д. № 22649 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 160-ти състав Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.:Ж. и з.”АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Д. Н. В.,
ЕГН ********** на основание на чл. 432 и чл. 493 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 830,04лв ., ведно със законната
лихва от 19.01.2023г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди –извършени разходи за лечение на
травматични увреждания, причинени при ПТП от 08.12.2022г около 22,00ч. в
гр. София на бул. „ Александър Малинов” по вина на водач на лек автомобил
„Фолксваген Битъл”, рег. № СВ ****СК-М.Х.Т., чиято отговорност е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ЗАД Д.Б.: Ж. и з.”АД; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 660лв., като Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.
и з.”АД, ЕИК**** е осъдено да заплати на адвокат В. В. О. , ЕГН **********
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение
от 480лв. с ДДС.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
302134/26.10.2023г. по регистъра на СРС, изпратена на 25.10.2023г. от
ответника по исковете Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и
з.”АД, ЕИК**** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че до момента на закупуването на шийната яка
нямало лекарско предписание, което да сочи, че същото е наложително. Този
разход бил по желание на ищеца , не бил наложителен по смисъла на КЗ.
Констатираните в медицинското направление от 09.01.2023г. дегенеративни
промени в шийния отдел на гръбначния стълб , били от неизвестен лекар,
евентуално размер на иска бил недоказан като следвало да се приспаднат от
него заплатените суми за медицински разходи, които са извършени и нямали
връзка с лечение на увреждането, причинено от ПТП. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият- ищец Д. Н. В., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Направените
разходи били за лечение на травматичните увреждания при ПТП и на
обостреното от тях хронично заболяване на ищеца. Направените изследвания
били за установяване на причината за оплакванията, като заключението по
съдебно-медицинската експертиза установявало необходимостта на
закупуването на шийната яка. Ако не било настъпило процесното ПТП
нямало да се наложи да направи изследванията , нито да носи шийната яка.
Претендирал е разноски. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., оспорил е поради
прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
118611/28.04.2023г. по регистъра на СРС, изпратена на 27.04.2023г. на Д. Н.
В., ЕГН ********** срещу Застрахователно акционерно дружество
„Д.Б.:Ж. и з.”АД, ЕИК ****, с която е поискал от съда да осъди ответника на
основание на чл. 432 и чл. 493 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД
да му заплати сумата от 830,04лв., ведно със законната лихва от
2
19.01.2023г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди –извършени разходи за лечение на травматични
увреждания, причинени при ПТП от 08.12.2022г около 22,00ч. в гр. София на
бул. „ Александър Малинов” по вина на водач на лек автомобил „Фолксваген
Битъл”, рег. № СВ ****СК-М.Х.Т., чиято отговорност е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗАД Д.Б.: Ж.
и з.”АД. Навел е твърдения , че при процесното ПТП управлявал автомобил
Дачия Докер”, рег. № СВ ****АС, поставил бил обезопасителен колн, бил
спрял последен в колона автомобили , изчакващи зелен сигнал на светофарна
уредба, като водач на застрахован при ответника автомобил поради движение
с несъобразена скорост с мократа пътна настилка блъснал от зад автомобила ,
управляван от ищеца, изтласкал го напред и така бил осъществен удар със
спрелия пред автомобила „Дачия Докер” друг автомобил. При това ПТП
ищецът претърпял повърхностна рана на окосмена част на главата, два
подкожни хематома с еритем в окципитална област; изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия; дискова херния на ниво
С6-С7; дискова протрузия на ниво С5-С6. На 20.12.2022г. поради нестихваща
силна болка в областта на шията му било извършено МРТ изследване на шиен
отдел на гръбначен стълб, за което платил 320лв., същото установило, че
преди ПТП е имал дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначен стълб,
които до този момент не причинявали болки. Тогава се установило и че има
изолирана дискова херния на ниво С6-С7 и дискова протрузия на ниво С5-С6,
На 09.01.2023г. било направено ново МРТ поради нестихващи болки, за което
платил 350лв., предписано било лечение с шийна яка, каквато закупил за
55лв., както и медикаментозно лечение, за което платил 45,04лв., платил и
преглед при лекар-неврохирург в размер на 60лв. На 19.01.2023г. поискал от
ответника да му заплати процесните суми, но това не било направено.
Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и з.”АД,
ЕИК**** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително към 08.12.2022г. бил обвързан от застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомоилистите”
с водач на автомобил Фолксваген”, рег. № СВ****СК. Направените от ищеца
разходи за лечение не били необходими, не били в пряка-причинно следствена
3
връзка с уврежданията, получени при процесното ПТП. Те касаели хронично
заболяване на ищеца Ищецът не бил получил подкожни хематоми, нямало
лекарско предписание за шийна яка, сочещо че тя е наложителна, двете МРТ
изследвания не били свързани с уврежданията получени от ПТП, размер на
иск бил прекомерен преди 09.02.2023г. не бил изпаднал в забава.
Претендирало е разноски.
С Определение от 15.06.2023г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към дата на ПТП
гражданската отговорност на водача на автомобил “ Фолксваген Битъл“, рег.
№ СВ **** СК е била застрахована при ответника.
По делото са приети неоспорени от страните протоколи за ПТП
1531456/09.12.2020г., № № 1531357/09.12.2022г., съставени от служители на
ОПП-СДВР, Наказателно постановление от 23.12.2022г., Заповед № 6570 и №
6571 двете от 09.12.2022г., акт 782961/09.12.2022г., съгласно които на
08.12.2022г. около 22,00ч. на бул. Александър Малинов” в гр. София на
кръстовище на светофар срещу магазин „Хит“ М.Х.Т. при управление на
МПС „Фолксваген Битъл“, рег. № СВ ****СК се движел с несъобразена
скорост със състоянието на пътната настилка-мокър асфалт и реализирал удар
със спрелите на светофара за изчакване на зелен сигнал автомобил „Дачия
Докер“, рег. № СВ ****АС, управляван от ищеца, който от удара отскача и
удря спрелия пред него специален автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.
№ СВ ****СХ, на М.Т. е ангажирана административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. По МПС „Дачия Докер“ е имало
видими вреди по предна и задна броня, заден калник, задна врата и др.
Разпитан по делото св. Б.Б. е заявил, че е колега с ищеца от 1 година,
помнел ПТП от 08.12.2022г. тогава свидетелят управлявал инкасов автомобил
около 2 тона и бил спрял на светофара, било тъмно около 22ч. тогава
изведнъж някой го ударил отзад и го изместил поне 1м.- 1,5м. Този автомобил
бил пилотираща кола, управлявана от Д., през декември събирали много пари
и пътували в колона няколко колеги. Този автомобил се забил странично и
отишъл към парапета, свидетелят си мислел че ищецът го е ударил, нямал
право да слиза от автомобила. В огледалото обаче видял друга кола вдясно,
която излетяла и отишла в ливадата до бул. „Александър Малинов“. Заявил е,
че чакали ръководството на фирмата им да дойде, дошъл друг автомобил и
4
пренатоварили, водили Д. на лекар. След като свидетелят слязъл от
управляван от него автомобил, той видял, че колата на ищеца е много
сплескана отзад, може би и гумата била излязла от шарнира. Знаел, че завели
Д. на лекар и скенер. Видимо Д. бил в съзнание, говорел, ходел, не видял
травми и кръв по Д.. Въздушните възглавници на автомобила на свидетеля не
се отворили, доколкото видял не били отворени и тези в автомобила на Д., не
знаел дали имало такива в автомобила му.
С прието по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза
вещото лице след запознаване с доказателства по делото е посочило, че
нямало данни за определяне на скоростта на движението, причината за ПТП
било поведението на водача на „Фолксваген Битъл“, управлявал автомобила
със скорост и дистанция, които не му позволили да спре в рамките на опасната
зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него автомобил
„Дачия Докер“. Удар за автомобил “Дачия Докер“ бил в задната част,
основната кинетична енергия се погасявала при удара в задната част, когато
телата на пътуващите се изместват назад към седалките. В този случай било
възможно въздушните възглавници да не се отворят. Датчикът им бил в
предната част и те сработвали при челен удар, теоретично те сработвали и при
страничен удар, но в практиката имало много случаи, в които тогава те не
сработвали.
Приети са лист за преглед, разчитания на изследвания - образна
диагностика, на МРТ изследване, медицински направления, резултат от
образно изследване, рецепти, фактури и касови бонове, съгласно които на
08.12.2022г. в 22:39ч. ищецът е бил прегледан от доктор Т.Т. в болница
УМБАЛ-Царица Йоанна-ИСУЛ” , който установил, че при ищеца има
палпаторна болка и два съседни хематома подкожни с еритем в окципитална
област, палпаторна болка в областта на десен процесус мастоидеус на мястото
на инсерцията на десен м. стерноклейдомастоидеус, придружаващи
заболявания са : изкълчване , навяхване, разтягане на ставите и ставните
връзки на ниво шия; направени са изследвания на череп фас и профил и на
шийни прешлени фас и профил , като е установено , ме няма данни за
фрактури, направена е консултация с хирург, като е предписано покой и
временна нетрудоспособност за 10 дни; на 20.12.2022г. е направено МРТ
изследване в 5-та градска болница в гр. София, като е установено
дегенеративна трансформация на гръбначен стълб без данни за медуларен
5
едем; дехидратация на дискове 2-ра към 3-та степен; патологична инверсия на
физиологична шийна лордоза; екструзия на пулпозното ядро на ниво С6-С7
нодеща до стеноза; редукция в обема и скоростта на ликвора в предни
арахноидни пространства, патологична позиция на гръбначен стълб; на
09.01.2023г. е направено изследване и в УМБАЛ Св. Иван Рилски”, като е
поставена диагноза МР с данни за дискова херния и дискова протрузия на
шиен отдел , предписано е лечение с медикаменти, за МРТ изследвания са
платени от ищеца съответно 320лв. и 350лв., за шийна яка са платени от
ищеца 55лв., за медикаменти са платени от ищеца 45,04лв., за преглед в ДКЦ
„Иван Рилски” е платено от ищеца 60лв.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило , че след
ПТП ищецът е бил прегледан в Спешно отделение, установени са два
подкожни хематома в тилната област на главата, два съседни подкожни
хематома, с еритем в окципиталната област с палпаторна болка при тях; болка
в залавните места ва десен мускулстерно-клейдомастоидеус/сисовидно-
гръдно ключъчен мускул; не са установени данни за травма на шийни
прешлени, но е имало клинични данни за травма на шията, които са без
обективно потвърждение. Вещото лице е посочило, че при проведените МРТ
изследвания е установено, че при ищеца има дегенеративна ставна и дискова
болест на гръбначния стълб, както и дискова херния на последните шийни
прешлени, последните при прегледа е прието че са травматични, установено е
и дискова протрузия. Според вещото лице не можело да се установи дали
дисковите хернии са травматично или болестно обусловени.. МРТ
изследванията били с диагностична цел, необходими били за установяване на
причината за оплакванията на ищеца, на 09.01.2023г. е предписано да се
ползва шийната яка, както и медикаментозното лечение. Шийната яка била
закупена на 22.12.2022. , доколкото имало данни от ЯМР за дискова херния,
като възможна последица от шийна травма, то носенето на шийна яка била
част от лечението за облекчаване на последица от травма, получена при
процесното ПТП. Медикаментите били необходими за лечение на травма на
шията с притискане на нервни коренчета, продължаващите оплаквания
налагали прегледите при специалисти. Нямало промяна на лечението на
ищеца в периода след травмата и при прегледа от 09.01.2023г. Ищецът преди
процесното ПТП страдал от хронични дегенеративни промени в шийния отдел
6
на гръбначния стълб. Дисковата херния на ниво С6 -7 и ниво С5-6 била
приета от лекар от болница „Св.Иван Рилски” на 09.01.2023г., че е
травматична. Шийната яка и медикаментозното лечение били предписани във
връзка с травматичната дискова херния. Не ставало ясно кой е лекарят
съставил медицинското направление от 09.01.2023г., ясно било само че има
печат на болницата „Св. Иван Рилски”.
Приета е молби от ищеца от 19.01.2023г. и от 13.02.2023г., писмо от
ответника от 02.02.2023г, съгласно които на 19.01.2023г. ищецът е поискал от
ответника да му заплати обезщетение за процесните вреди, на 13.02.2023г. е
представил допълнителни документи за същото в изпълнение на искане на
ответника.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на праводателя на ищеца от този деликт,
който представлява застрахователното събитие, противоправно поведение на
застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които
предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
7
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364,
чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на 08.12.2022г. около 22,00ч. на
бул. „Александър Малинов” в гр. София на кръстовище на светофар срещу
магазин „Хит” М.Х.Т. при управление на Фолксваген Битъл, рег. № СВ
****СК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” е движел с несъобразена скорост със състоянието на
пътната настилка-мокър асфалт и реализирал удар със спрелите на светофара
за изчакване на зелен сигнал „Дачия Докер”, рег. № СВ ****АС, управляван
от ищеца, който от удара отскочил и ударил спрелия пред него специален
автомобил „Фолксваген Транспортер, рег. № СВ ****СХ. Тези обстоятелства
не са спорни във въззивното производство , не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за същите, при обосноваване на същите не е
допуснато нарушение на императивна правна норма. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото протоколи за ПТП, наказателно
постановление, заповеди, свидетелски показания, които съдът кредитира в
тази им част като логични и последователни, неопровергани от останалите
събрани по делото доказателства, резултат от личните впечатления на
свидетеля. В подкрепа на тези изводи е и заключението по автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът приема за установено по делото, че при това ПТП ищецът е
8
претърпял травматични увреждания- повърхностна травма на окосмената част
на главата - два съседни подкожни хематома, с еритем в окципиталната област
с палпаторна болка при тях; болка в залавните места на десен мускулстерно-
клейдомастоидеус/сисовидно-гръдно ключъчен мускул, като към него момент
при ищеца е имало придружаващо заболяване – изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото лист за преглед на пациент от 08.12.2022г.,
както и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, което в тази
част съдът изцяло кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
По делото не се спори, че ищецът е направил изследвания, провел лечение
и направил разходите, за които са предявени претенциите в периода от
08.12.2022г. до 10.01.2023г-, за МРТ изследвания съответно 320лв. и 350лв., за
шийна яка 55лв., за медикаменти 45,04лв., за преглед в ДКЦ „Иван Рилски”
60лв. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото резултати от
изследвания, медицински направления, разчитания на образни изследвания,
рецепти , фактури, фискални бонове.
Съдът приема, че тези разходи с били необходими за лечение на
здравословното състояние на ищеца. Това не е спорно по делото, а и се
установява от приетите по делото медицински направления, рецепти,
изследвания, заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира в тази част като вярно и неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. Спорен въпрос по делото е дали тези прегледи, лечение
и съответно разходи са били необходими за лечението на състояние на ищеца,
причинено при процесното ПТП или са били необходими за лечение на
неговото здравословно състояние преди процесното ПТП. По делото се
установи, че след процесното ПТП ищецът е изпитвал болки в областта на
причинените при същото два съседни подкожни хематома с еритем в
окципиталната област , както и в областта на залавните места ва десен
мускулстерно-клейдомастоидеус/сисовидно-гръдно ключъчен мускул. Това е
посочено при прегледа на ищеца , направен непосредствено след процесното
ПТП в приетия по делото неоспорен от страните лист за преглед. Не се
твърди и не се установява такива болки ищецът да е изпитвал преди
процесното ПТП. Установено е по делото от приетите медицински
направления, заключение по медицинската експертиза, че болките на ищеца в
9
тези области са продължили и след това, като такива са установени при
прегледите на 09.01.2023г. Установено е по делото и че установяването на
причината за същите е наложило МРТ изследвания от 21.12.2022г. и от
09.01.2023г., предписаното медикаментозно лечение, както и носенето на
шийната яка е била във връзка с тези болки. Тези обстоятелства се установяват
от приетите по делото медицински документи и заключение по съдебно-
медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото. вещото лице
изрично е посочило, че МРТ изследванията са били необходими с
диагностична цел, че шийната яка и медикаментите са били необходими за
облекчаване на последица от травма, получена при процесното ПТП.
Вярно е, че прцесното ПТП не е причинило при ищеца придружаващите
заболявания, описани в листа за преглед от 08.12.2022г. , както и че шийната
яка е предписана едва на 09.01.2023г., а е закупена и носена от ищеца преди
09.01.2023г. – още на 22.12.2022г. Доколкото обаче вещото лице по
медицинската експертиза е посочило, че начина на лечението на ищеца не е
променян в периода от 22.12.2022г. до 09.01.2023г. и след това, то съдът
приема, че шийната яка е била толкова необходима на 22.12.2022г., когато е
закупена , колкото и на 09.01.2023г., когато е предписано ползването й.
Направлението от 09.01.2023г. носи обозначение, че е предписано от лекар от
болница „Св. Иван Рилски” в гр. София, тогава е направено и МРТ
изследване, последното обстоятелство не е спорно по делото и се установява
от приетата фактура и резултат от изследване. Така съдът приема, че
независимо, че не може да се установи от тези документи името на лекаря,
съставил това медицинско направление, предписанията по същото са били
съобразени и необходими с оглед на здравословното състояние на ищеца. С
оглед гореизложеното съдът приема, че както направените изследвания, така и
проведеното лечение от ищеца, разходи за което са предмет на делото, са били
необходими за лечението му с оглед на състоянието му, такова, каквато е било
непосредствено след процесното ПТП и във връзка с него. Фактът, че
дегенеративните и хроничните заболявания на ищеца, не са причинени от
процесното ПТП, не освобождава ответника от отговорност пред ищеца за
заплащане на стойността на така направените изследвания и проведено
лечение. Това е така, защото същите са свързани с болките, които ищецът е
изпитвал в следствие на тези заболявания, които обаче са обострени и са
10
наложили лечение в резултат на травмите, получени при процесното ПТП.
При този извод без решаващо значение по делото е дали дисковата херния е
причинена от процесното ПТП. Действително в направлението от 09.01.2023г.
е прието, че тя е тгравматична, а вещото лице по медицинската експретиза не
е обосновало категоричен извод за същото. Доколкото облаче независимо от
поизхода на тази травма изследванията и лечението са били необходими за
установяване на причината за болките на ищеца и за облекчаването им, които
болки са се проявили до степен налагаща лечение след процесното ПТП, то
съдът приема, че процесните разходи са в пряко причинно следствена връзка с
процесното ПТП.
С въззивната жалба не са наведени оплаквания за изводите на СРС в частта
за изпадането в забава и за размера а обезщетението за забава. При
обосноваване на тези си изводи районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и с оглед на ограниченията по чл.
269 от ГПК съдът приема , че решението на СРС по иска за забава е правилно.
С оглед гореизложеното решението на СРС в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските по делото и той следва да бъде осъден да заплати на
адвоката на въззиваемия, представлявал го безплатно възнаграждение в
размер на 480лв. с включен ДДС- доказателства за регистрация на адвоката на
въззиваемия по ЗЗДС са приети по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16006/05.10.2023г. по гр.д. № 22649 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 160-ти състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и з.”АД,
ЕИК**** е осъдено да заплати на адвокат В. В. О. , ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от
480 лв. /четиристотин и осемдесет лева / за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12