Решение по дело №980/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 365
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20254430200980
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Плевен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200980 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 005943/14.06.2024г. на
ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ,
ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.49 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено
нарушение по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: не са налице надлежни доказателства
за компетентността на актосъставителя; Констативният протокол, във връзка с
който е съставен процесният АУАН, е съставен в присъствие само на един
свидетел; АУАН също е съставен в присъствие на един, вместо – на двама
свидетели; в АУАН не са посочени индивидуализиращи признаци на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението – чл.42 ал.1 т.9
ЗАНН; липсва описание в какво се е изразило извършването на нарушение по
смисъла на ЗПК. Наред с това, оспорва да е било извършено административно
нарушение изобщо, като в тази връзка изтъква, че потребителят има право да
1
се откаже от договора при кумулативното наличие на две предпоставки – да е
направил изявление, че се отказва от договора и да е върнал на креедитора
главницата, както и да е заплатил лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по кредита, до датата на връщане на главницата.
Второто от тези две кумулативни изисквания обаче, не било изпълнено нито
към 05.03., нито – към 19.03.2024г. Счита, че към 19.03.2024г., договорът е бил
действащ, тъй като правото на отказ не е било породило правно действие и
неговото прекратяване настъпило именно на тази дата, защото на нея било
извършено пълно предсрочно погасяване от страна на потребителя, което
следва да се счита за постигнато съгласие между страните по договора, за
неговото прекратяване. В този смисъл се прави извода, че няма как
ДРУЖЕСТВОТО да е извършило нарушение по чл.29 ЗПК; изтъква се, че не е
имало възможност при прекратяването на договора, което е настъпило по
силата на закона, кредиторът да извършва някакви допълнителни действия по
неговото прекратяване – и че не са извършени нито действия, нито –
бездействия, които могат да се разглеждат като нарушение по ЗПК от страна
на ДРУЖЕСТВОТО. Същевременно оспорва, че на потребителя се е
„наложило“ да следва някакво конкретно поведение в резултат на предприети
от ДРУЖЕСТВОТО действия или бездействия, включително – че по
запитването на потребителя от 11.03.2024г., по съображения за сигурност, не
са били предоставени конкретни данни във връзка с Договора; оспорва и че
потребителят не е бил получил „адекватен отговор“ като в тази връзка счита,
че същият не е отправил надлежни запитвания до ДРУЖЕСТВОТО; оспорва
посочването в АУАН/НП, че на 18.03.2024г. бил проведен телефонен разговор
между потребителя и служител на ДРУЖЕСТВОТО, при което му било
посочено, че не е направен отказ от процесния договор; оспорва, че
потребителят е бил „принуден“ по някакъв начин, от страна на
ДРУЖЕСТВОТО, да следва каквото и да било поведение във връзка с
Договора; оспорва и при посещението на потребителя на 19.03.2024г. в офис
на „***“ АД-СОФИЯ /а не на „***“ ЕАД-СОФИЯ/ да е отправял някакво
искане за информация или да е бил прунуждаван към някакво поведение, в
т.ч. – за предсрочно погасяване на договора; оспорва, че кредиторът е
„изискал“ от потребителя обезщетение за предсрочно погасяване на договора,
а предсрочното погасявене доброволно е било извършено от потребителя,
като на свой ред, ДРУЖЕСТВОТО не е имало основание да откаже така
извършеното плащане. Наред с това, отбелязва, че за същото нарушение е
било издадено и друго НП, а именно - № Р – 005941/14.06.2024г., с което е
нарушена разпоредбата на чл.17 ЗАНН. На тази основа, счита НП за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна, а при
условията на евентуалност – случаят да бъде преценен като „маловажен“, тъй
като не са налице настъпили вредни последици, на потребителя е
възстановена сума в размер на 529,46 лв., както и че нарушението е
извършено за първи път, а и поведението на потребителя не било достатъчно
еднозначно при комуникацията с ДРУЖЕСТВОТО. Претендира направените
2
по делото разноски за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат
изложените в жалбата съображения и се пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени разноски
за адвокатско възнаграждение. Отправят се алтернативно искания за
прекратяване, за спиране на производството или за обединяване на
настоящото дело с АНД №1016/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, касаещо
обжалването на вече споменатото по-горе НП № Р – 005941/14.06.2024г. на
ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ,
ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено
становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно
възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар,
както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
005943/21.05.2024г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. А. Б. и упълномощен представител
на ДРУЖЕСТВОТО /л.50 от АНД №1267/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/.
Съставен е срещу „***“ ЕАД-СОФИЯ, във връзка с констатациите от
извършена проверка на 19.04.2024 г. в офис на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №27, ет.4, офис 413. Същата
касае Договор за стоков кредит № ***/27.02.2024 г. /“ДОГОВОРЪТ“/ и
постъпила жалба вх. № ***/25.03.2024 г. от потребител, относно подадено в
законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключения Договор,
който кредиторът не е прекратил, а се наложило потребителят да заплати
първа вноска на 14.03.24г. в размер на 127,00 лв., и да подаде заявление за
пълно предсрочно погасяване /ППП/ № ***/19.03.24г., като заплати такса за
ППП в размер на 1%. Изяснено е, че на 27.02.2024 г. жалбоподателят е закупил
от търговеца „***“ ООД медицинска апаратура на стойност 2 870.00 лв., за
което била издадена фактура № ***/27.02.24г., като за придобиване на стоката,
на същата дата сключил ДОГОВОРА с „***“ ЕАД. На 05.03.24г., в
законоустановения 14-дневен срок за отказ от договора за стоков кредит,
3
жалбоподателят подал писмено заявление /молба/ до „***“ ЕАД, а на
06.03.24г. получил отговор, че молбата е получена и е предадена към
служители от отговорното звено; молбата била изпратена на ел. поща на
кредитора ****, като отговорът до жалбоподателя бил изпратен от същия
адрес, обявен от самия кредитор както в Договора за стоков кредит, така и в
предоставения стандартен европейски формуляр /СЕФ/. На 11.03.24г.
жалбоподателят направил запитване на същия ел.адрес дали има развитие на
искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска, но
на същата дата получил отговор, че „От съображения за сигурност не се
допуска предоставяне на информация за карти, транзакции, сметки, салда,
кредити, задължения и т.н. по имейл. Справка може да се направи с
обаждане на денонощна телефонна линия 02 9337 212, след като отговори
на определени контролни въпроси“. До 14.03.24г., жалбоподателят не получил
отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и внесъл
първата вноска по ДОГОВОРА, за да не изпадне в просрочие; на 18.03.24г., в
телефонен разговор с представител на кредитора му било обяснено, че при тях
няма искане за отказ от договора. Така, на 19.03.24г., в офис на „***“ АД в гр.
Плевен, ул. „Д.***“, вместо да му бъде предоставена информация за
дължимата сума при упражняване право на отказ от договор, жалбоподателят
попълнил заявление за пълно предсрочно погасяване № ***, в което била
начислена такса за ППП 1% и дължимата сума била в размер на 3 301,14 лв.,
като на същата дата погасил кредита предсрочно, със съответно платежно
нареждане. В хода на извършената от страна на КЗП проверка, кредиторът бил
запознат с изложеното в жалбата и с КП № ***/12.04.24г. са изискани
документи във връзка с нея; на 19.04.2024 г. по електронната поща на КЗП-
ПЛЕВЕН /***/ е получено Становище с Вх. № ***, в което „***” ЕАД е
посочило, че „Съгласно чл. 29 от ЗПК и чл. 4 от Общите условия, неразделна
част от сключения договор за потребителски стоков кредит № 6014883, с
които г-н… е декларирал, че е запознат и приема, потребителят има право,
без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се
откаже от сключения Договор за кредит в срок 14 дни, считано от датата
на сключване на Договора за кредит, или датата, на която Потребителят
получи условията на Договора, както и законоустановената информация в
случаите, когато тази дата е след датата на сключването на Договора. За
да упражни правото си на отказ от сключения Договор за кредит,
Потребителят е длъжен да уведоми *** за отказа от сключения Договор
преди изтичането на крайния срок от 14 дни, на хартиен или на друг траен
носител, до който *** има достъп, по начин, който може да бъде доказан
съгласно действащото законодателство и да върне на кредитора
получената сума по получения Кредит, и да заплати лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на
главницата. В горепосочената хипотеза Потребителят се задължава да
върне на *** главницата и да заплати Лихвата, начислена за периода от
датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на
4
главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращането на уведомлението до *** за упражняване правото
на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора лихвен
процент. Във връзка с гореизложеното, отказът изисква освен депозирането
на писмено искане в 14- дневен срок от датата на усвояване на кредита и
възстановяване на сумата по главницата на кредита заедно с редовната
лихва, дължима за периода от датата на усвояване на кредита до датата на
възстановяване на средствата не по-късно от 30 календарни дни, считано
от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на
отказ. На дата 05.03.2024 г. г-н... е депозирал заявление за отказ от
стоковия кредит с наш вх.номер:1586/06.03.2024 г., но същевременно е
предприел действия с цел неговото пълно предсрочно погасяване и на дата:
19.03.2024 г. клиентът е предявил Заявление за пълно предсрочно погасяване
на кредит №***, като за целта е подписал съответният документ във
филиал „*** ***“ на „***“ АД. Прилагаме копие на подписания от клиента
документ във връзка с пълното предсрочно погасяване на кредита. В него
ясно е отбелязана, както дължимата сума към датата на предсрочно
погасяване (19.03.2024 г.), така и дължимото обезщетение от 1% при пълно
предсрочно погасяване на кредита, като видно от документа за Пълно
предсрочно погасяване, който предоставяме и който клиентът е подписал,
същият изрично е заявил волята си за пълно предсрочно погасяване на
кредита, а не за отказ от него. Към дата: 19.03.2024 г., датата на
предоставяне на средствата за изпълняване на пълното предсрочно
погасяване на кредита, сумата от 3 301.14 лв. е била осигурена от г-н… по
сметката, обслужваща кредита му и съответно осчетоводена от наша
страна с цел приключване на кредита. Допускайки, че е станало разминаване
в поставените от страна на г-н… искания и предвид изясняване на неговите
намерения за отказ от стоков кредит № ***, от страна на дружеството ни
направихме корекции така, че кредитът да е погасен като отказ към
датата на полученото заявление от клиента (05.03), т.е. без погасяване на
застраховка, такса за пълното предсрочно погасяване и по-малък размер на
дължимите редовни лихви, а именно: сумата за отказ от кредита към 05.03
е в размер на: 2 898.68 лв. (главница - 2 870 лв. и редовна лихва - 28.68 лв.). В
тази връзка г-н… има сума за възстановяване в размер на 529.46 лв., която е
сбор от: Финансирана застраховка - 454.61; Такса за пълно предсрочно
погасяване - 32.59 лв.; Недьлжима редовна лихва - 42.23 лв.; Надвнесена сума
- 0.03 лв.) и за да му бъде възстановена същата, е необходимо клиентът да
депозира собственоръчно подписано искане за възстановяване на надвнесена
сума, в което да посочи сметка, при банка, по която да преведем сумата.
Искането може да изпрати и по електронен път на имейл адрес:
„******Bg“.
В становището също така е посочено, че „На дата 05.03.2024 г. г-
н .... е депозирал заявление за отказ от стоковия кредит с наш
вх.номер:1586/06.03.2024 г.“, но в хода на проверката е изяснено, че на
5
жалбоподателя не е предоставен този вх. №, както и информация за
дължимата сума за отказ от договора. В тази връзка е направен извода, че
потребителят е изпратил уведомление до кредитора на 05.03.24г., като е
изпълнил условията на чл.29 ал.1, ал.2 и ал.3 ЗПК, а на свой ред, кредиторът е
потвърдил на 06.03.24г., че е получил уведомлението. Същевременно, на
14.03.24г. потребителят е внесъл дължимата вноска в размер на 127,00 лв., за
да не изпадне в просрочие, а на 19.03.24г. - е погасил кредита в срока по чл.29
ал.4 ЗПК, като е внесъл сума в размер на 3 301,14 лв. Ето защо, направен е
извода, че на същата дата, отказът на потребителя от сключения договор е
влязъл в сила и договорът е прекратен, като сумата, която е следвало да бъде
заплатена от потребителя към 05.03.24г. за отказ от договора е в размер на 2
898,68 лв., но кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение -
такса в размер на 1% за предсрочно погасяване на кредита 32,59 лв., както и
сумата за допълнителна услуга застраховка „***“ в размер на 454,61 лв., и
недължима лихва в размер на 42,23 лв., вместо да изиска главницата и
дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита
до датата на връщане на главницата, а именно - 2 898,68 лв. Така описаното е
квалифицирано като нарушение по чл.29 ал.6 във вр. чл.29 ал.7 от Закона за
потребителския кредит, извършено на 19.03.2024 г. в гр. ПЛЕВЕН. При
съставяне на АУАН, не били направени възражения. Такива постъпили по реда
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като били изложени съображения, по същество
идентични с изложените в жалбата, предмет на настоящото съдебно
производство.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, а
направените възражения били преценени като неоснователни. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.49 ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за извършено нарушение по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.154 - 155
от АНД №1267/2024г./. Не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Не отговаря на истината, че не са представени надлежни доказателства за
компетентността на актосъставителя и издателя на НП – напротив, същата се
установява посредством нарочни Заповеди, представени по делото /л.154 - 155
от АНД №1267/2024г./. Обстоятелството, че Констативният протокол, във
връзка с който е съставен процесният АУАН, е съставен в присъствие само на
един свидетел, не може да бъде разглеждан като нарушение на процесуалните
правила, най-малкото защото предхожда започването на самото
административнонаказателно производство, а и няма отношение към неговата
редовност изобщо. Що се отнася до възражението, че процесният АУАН също
е съставен в присъствие на един свидетел, то също не съставлява нарушение
6
на процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН
предвижда, че Актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Видно е, че Законът – и
по-конкретно, разпоредбите на чл.40 ал.1 – 5 ЗАНН, не поставят изискване за
точен брой свидетели по съставяне на АУАН, освен в хипотезата на чл.40 ал.3
ЗАНН, която обаче очевидно, в случая, не е налице, тъй като свидетелят И. А.
Б. е бил свидетел именно по установяване на административното нарушение.
На следващо място, неоснователно се счита, че в АУАН не са посочени
индивидуализиращи признаци на лицата, които са претърпели имуществени
вреди от нарушението – чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН, тъй като от една страна, не се
твърди настъпването на имуществени вреди, а от друга – налице са
достатъчно индивидуализиращи казуса факти и обстоятелства, за да се налага
посочването на три имена, адрес и ЕГН на конкретния потребител, подал
жалба за нарушение на ЗПК, още повече, че в случая, с издаденото НП не е
извършено присъждане на обезщетение по чл.57 ал.1 т.12 ЗАНН. Не отговаря
на действителното фактическо положение и виждането, че в АУАН/НП,
липсва описание в какво се е изразило извършването на нарушение по
смисъла на ЗПК – напротив: налице е обстойно описание на целия процесен
казус, считано от сключването на ДОГОВОРА, до момента на предсрочното
му погасяване от страна на потребителя и също така обстойно е обсъдено в
какво се е изразило нарушението по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК, за което е
ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. Що се отнася до виждането,
че за същото нарушение е било издадено и друго НП, а именно - № Р –
005941/14.06.2024г., с което е нарушена разпоредбата на чл.17 ЗАНН, следва
да бъде отбелязано, че по делото се съдържа препис на НП № Р –
005941/14.06.2024г. /л.19 – 21 от АНД №1267/2024г./ и внимателното
запознаване със същия разкрива, че макар фактическата обстановка на двата
случая да бележи връзка, то обжалваното НП е издадено за нарушение по
чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК, докато НП № Р – 005941/14.06.2024г. – за нарушение
по чл.29 ал.1 вр.ал.4 ЗПК. В този смисъл, не само, че не е налице хипотезата
по чл.17 ЗАНН, но е налице тази по чл.18 ЗАНН, съобразно която разпоредба
Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите С. Н. Н., И. А. Б., както и писмени доказателства /л.54 – 55, л.102
– 124, 127 - 148 от АНД №1267/2024г./. Показанията на свидетелите Н. и Б.,
Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
7
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– заверени преписи на Констативен протокол № ***/ 12.04.2024 г.,
Констативен протокол № К-2739070/ 12.04.2024 г., Искане за предоставяне на
кредит №*** от името на В.С.В., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити към №***, Договор
за стоков кредит №***, ведно с приложения, Заявление за пълно предсрочно
погасяване по договора и доказателства за извършени плащания по същия,
Жалба от потребител Вх. № ***/25.03.2024г., разменени съобщения по
ел.поща между потребителя и кредитора, касаещи отказа от процесния
договор. От тези доказателствени източници се установява по убедителен
начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата
за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.29 ал.6 ЗПК, „ При
упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът
няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение
на обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, които не подлежат на възстановяване.“, а
съобразно чл.29 ал.7 ЗПК, „При упражняване на правото си на отказ от
договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от
трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.“.
Видно е, че по същество, цитираните две правни разпоредби въвеждат
забрани за кредитора в случай, че потребителят направи отказ от сключения
договор – да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на
обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, респ. – да обвързва потребителя с допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или
от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.
Наред с това, при съобразяване на изложеното дотук е видно, че
ДРУЖЕСТВОТО, в качеството на кредитор, е нарушило тези законови
забрани, защото при надлежно извършен отказ от договора на 19.03.2024г.,
кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение - такса в размер на
1% за предсрочно погасяване на кредита 32,59 лв., както и сумата за
допълнителна услуга застраховка „***“ в размер на 454,61 лв., и недължима
лихва в размер на 42,23 лв., вместо да изиска единствено главницата и
дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита
до датата на връщане на главницата, а именно - 2 898,68 лв. Ето защо Съдът
намира, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка,
ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило задълженията за бездействие /т.е. не се е
съобразило със законовите забрани/, предвидени в чл.29 ал.6 ЗПК и чл.29 ал.7
ЗПК и нарушението по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК, за което е ангажирана неговата
отговорност, се явява доказано по несъмнен начин.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Изтъква се, че потребителят има право да се
8
откаже от договора при кумулативното наличие на две предпоставки – да е
направил изявление, че се отказва от договора и да е върнал на кредитора
главницата, както и да е заплатил лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по кредита, до датата на връщане на главницата. Тази
постановка, сама по себе си е вярна и почива на разпоредбата на чл.29 ал.4
ЗПК; също така е вярно, че към 05.03.2024г., втората от така изтъкнатите две
предпоставки, не е била изпълнена, но неправилно се счита, че не е била
изпълнена и към 19.03.2024г. Напротив, на последната дата, е извършено
пълно предсрочно погасяване на ДОГОВОРА, но то не може да бъде
тълкувано по начина, предложен от жалбоподателя, а именно – че пълното
предсрочно погасяване следва да се счита за постигнато съгласие между
страните по договора, за неговото прекратяване. Този извод би бил верен
единствено в случай, че се игнорира изцяло развитието на процесния случай
до 19.03.2024г., а както беше отбелязано и по-горе, още на 05.03.2024г.,
потребителят е уведомил по надлежен начин – на съответно предвидената
съобразно ДОГОВОРА, ел.поща, че се отказва от същия договор. Оттук
насетне, потребителят единствено е получил уведомление от страна на
ДРУЖЕСТВОТО, че случаят е препредаден на съответни служители
/очевидно, съобразно разпределение на задълженията в самото
ДРУЖЕСТВО/, като още веднъж – на 11.03.2024г., потребителят е отправил
запитване до ДРУЖЕСТВОТО какво е развитието по направения отказ от
договора, но е получил съобщение, че такава информация няма да му бъде
предоставена по имейл, „по съображения за сигурност“. Както правилно се
изтъква в АУАН/НП, на потребителя не бил предоставен адекватен отговор, а
същевременно, датата на падежа на първата му вноска наближавала –
14.03.2024г. Видно е, че волята на потребителя за отказ от ДОГОВОРА е била
явна и несъмнена, считано още от 05.03.2024г. и е била ясно заявена и по
надлежен начин направена, за да узнае ДРУЖЕСТВОТО това негово
волеизявление - но именно в резултат на определени особености от вътрешно-
организационен характер /които не са предмет на разглеждане по настоящото
дело/, потребителят е бил поставен в положение да проявява лична активност,
под угроза от неблагоприятно развитие за неговото имуществено състояние –
и именно поради това, след проведен и разговор по телефонен номер,
предоставен от ДРУЖЕСТВОТО, в крайна сметка на 19.03.2024г., предприел
пълното предсрочно погасяване, но не защото бил съгласен с прекратяването
на ДОГОВОРА по този начин, а защото единствено по този начин си
гарантирал отказ от договора и удовлетворяване на този отказ, без последващи
финансови щети за самия него. Тук следва да бъде отбелязано, че подадената
от ДРУЖЕСТВОТО жалба изобилства от оспорвания на използваните в
АУАН/НП изразни средства /в т.ч., че на потребителя се е „наложило“ да
заплати първа вноска, че не е бил получил „адекватен отговор“ на извършения
отказ от ДОГОВОРА, че бил „принуден“ от обстоятелствата да извърши
плащане и др.подобни/ - и тези оспорвания, разбира се, съответстват на
интереса на кредитора, но от друга страна – се явяват несъстоятелни, защото
9
обективният подход при изследване на процесните обстоятелства налага
единствения възможен извод, че считано от 05.03.2024г., волята на
потребителя е била за отказ от ДОГОВОРА – но същият нито е получил
надлежни указания къде и каква сума следва да внесе, нито – по някакъв
начин е бил уведомен другояче за развитието на казуса. Тук следва да бъде
подчертано и това, че макар незнанието на Закона да не извинява никого, но
същевременно е и пределно ясно, че огромната част от потребителите не
притежават задълбочени юридически познания и умения, т.е. необходимо е
последното да бъде отчитано при комуникация с тях, от страна на
квалифицирани търговци, какъвто без съмнение, е процесното ДРУЖЕСТВО.
Вместо същото да вземе това под внимание и максимално бързо и разбираемо
за потребителя да придвижи направения отказ от ДОГОВОРА, по същество
потребителят е бил поставен в положение на несигурност, липса на яснота и
притеснение от евентуално неблагоприятно финансово развитие – при това, не
по негова собствена вина. Следва специално да бъде подчертано, че именно
потребителят, не само е икономически по-слабата страна в договори като
процесния, но и по-уязвимата страна – както икономически, така и
организационно, и от гледна точка на достъпа до квалифицирана юридическа
помощ. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.2 ЗПК, „Целта на закона е
да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.“. В контекста на вече изтъкнатите многобройни
възражения и оспорвания от страна на ДРУЖЕСТВОТО, се поставят
въпросите – дали при процесния договор е осигурена надлежна защита на
потребителя, чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и дали е налице отговорно поведение от страна на
кредитора при предоставяне на процесния стоков кредит. Въпросите, разбира
се, са риторични, но и съобразно изложеното по-горе е очевидно, че техният
отговор е отрицателен. Същевременно, при положение, че при отправено
волеизявление за отказ от ДОГОВОРА и при предприета активност от страна
на потребителя за постигане на именно този краен, правен резултат, когато на
19.03.2024г. същият е бил поставен в положението да извърши пълно
предсрочно погасяване – изискани и събрани са му и обезщетение - такса в
размер на 1% за предсрочно погасяване на кредита 32,59 лв., както и сумата за
допълнителна услуга застраховка „***“ в размер на 454,61 лв., и недължима
лихва в размер на 42,23 лв., вместо да изиска единствено главницата и
дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита
до датата на връщане на главницата, а именно - 2 898,68 лв. И тук за никаква
противоречивост или нееднозначност в поведението на потребителя не може
да става дума, а единствено за несъответно отношение от страна на служители
на ДРУЖЕСТВОТО през периода 05.03. – 19.03.2024г., които вместо да
предприемат действия по направения отказ от ДОГОВОРА, поставили
потребителя в положението да търси предсрочното му погасяване, за да
10
избегне други, неблагоприятни правни и финансови последици, произтичащи
от забава, лихви и прочие.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.49 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК, а
наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП – търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения, е изключително широк, като същевременно,
проверката е инициирана по жалба на потребител. Вярно е, че на потребителя,
в крайна сметка, е възстановена надвзетата сума в размер на 529,46 лв. /л.17 от
АНД №1267/24г./, но това съставлява последващо извършването на
нарушението поведение, което впрочем, е отчетено при снизходителното
определяне на размера на имуществената санкция.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поискания размер – 150 лева – съответства на фактическата и
правна сложност на случая, както и на размера на процесния материален
интерес. Наред с това, в отменителното Решение по КАНД №306/2025г. по
описа на АС-ПЛЕВЕН е указано, че при настоящото разглеждане на делото,
следва да бъде извършено произнасяне и по направените до момента искания
за разноски. В този смисъл, Съдът взе предвид, че по АНД №1267/2024г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН, е отправено искане за юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 150 лева /л.163 – 166 от същото/, като по КАНД №306/2025г. по
описа на АС-ПЛЕВЕН, също е отправено искане за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 150 лева /л.23 – 25 от същото/ - и Съдът намира,
че така отправените искания, следва да бъдат удовлетворени, предвид изхода
на производството, фактическата и правна сложност на случая и процесния
материален интерес. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН
вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №1267/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, АНД №980/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №306/2025г.
11
по описа на АС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
005943/14.06.2024г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО,
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА
ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на
„***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.49 ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на РД за
ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН
към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД №1267/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, АНД
№980/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №306/2025г. по описа на АС-
ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

12