№ 12051
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100510419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и
чл. 32б във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Т. против Определение №
1427/16.09.2022 г., с което съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр.
София е отказал да разпореди вписването на искова молба, поискано със заявление вх.
№ 29244/10.05.2021 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението и моли
обжалваното определение да бъде отменено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната
жалба доводи, намира следното:
С молба вх. № 68686/16.09.2022 г. С. А. Т. е направил искане да бъде вписана
искова молба по гр. д. № 52654/2020 г. по описа на СРС, 44 състав, като е представил
препис от молбата, съпроводително писмо от СРС, 44 състав, Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, както и Определение №
20054495/23.08.2022 г., с което ищецът С. Т. е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявените искове. С молбата
е направено и искане молителят да бъде освободен от заплащане на такса за вписване
на исковата молба.
С Определение № 1427/16.09.2022 г. съдия по вписванията при Софийски
районен съд по подадено заявление вх. № 68686/16.09.2022 г. е постановил отказ да
извърши вписване на исковата молба, като в мотивите си съдията по вписванията е
посочил, че не е представено доказателство за платена държавна такса.
1
Съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, подадена от лице, което е инициирало
охранителното производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с
оглед разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 12 от Правилника за вписванията, за да се извърши вписването или
отбелязването по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е
събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение
от молбата. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като
се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. В
чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията е
предвидено, че за вписване на подлежащи на вписване актове се събира такса върху
цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер
на 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева. Тази такса се събира от Агенция по
вписванията в охранително производство, което е различно от исковото. Именно
поради тази причина, обстоятелството, че молителят е освободен от заплащане на
държавна такса за предявените искове, чието вписване е поискано на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, не е основание да се приеме, че той е освободен от заплащане на такса за
вписване. В този смисъл, е и изложеното в мотивите на Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК, а именно, че ищците, освободени от
държавна такса за исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса
за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито
от съдията по вписванията.
Молителят може да бъде освободен от заплащане на държавна такса за вписване
при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 5 от Закона за държавните такси,
като в този случай следва да представи доказателства за съществуването на
обстоятелства, които обосновават освобождаването му по силата на закона. В този
случай, не е необходим специален акт на съдията по вписванията, а освобождаването
настъпва по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 5, б. „о“ от Закона за
държавните такси, освободени по силата на закона са лицата с увреждания, бременните
и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно
учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по
здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В
конкретния случай, молителят е представил Експертно решение № 0812/27.03.2012 г.
на ТЕЛК, с което му е призната трайно намалена работоспособност от 80 % със срок от
три години – 01.03.2015 г. Наличието на увреждане, установено от компетентен орган
би могло да бъде основание да се приеме, че молителят е освободен от заплащане на
2
такса, но към датата на подаване на заявлението за вписване не са налице данни, че е
налице такова увреждане, което да е обусловило трайно намалена работоспособност.
Следователно държавна такса за вписване е била дължима към момента на подаване на
заявлението за вписване.
Съдията по вписванията може да откаже вписване на искова молба, ако не е
внесена дължимата за това такса (т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС).
Следоватлено, постановеният отказ да бъде вписана искова молба е правилен и
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. 18-00-108/21.09.2022 г., подадена от
подадена от С. А. Т. против Определение № 1427/16.09.2022 г., с което съдия по
вписванията при Служба по вписванията – гр. София е отказал да разпореди
вписването на искова молба, поискано със заявление вх. № 68686/16.09.2022 г. като
неоснователна.
Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3