Р Е Ш Е Н И Е № 272
гр. Сливен 28.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 232/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.В. ***, срещу решение № 32-161122/18.05.2022 г. на Директор на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“. С оспореното решение е отказано да се приеме декларираната митническа стойност за стока по митническа декларация № 19BG004205005987R9/20.12.2019г., определен е нов размер на митническата стойност на стоката 5290,73 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 352,22 лева мито и 774,88 лева ДДС, както и лихви за забава.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата, излага доводи в подкрепа на становището за законосъобразност на издадения административен акт в представени по делото писмени бележки. Иска от съда да отхвърли жалбата като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.12.2019 г. И.Д.Г., е декларирал с митническа декларация с MRN 19BG004205005987R9 за режим "допускане за свободно обращение" пред Митнически пункт Пристанище Лом, несъюзна стока, описана в елемент от данни 6/8 - „Употребяван лек автомобил, марка: МЕРЦЕДЕС, модел: 560S, тип: бензин, бр. места: 5, първоначална регистрация: 02.01.1991 г., цвят: бежов, работен обем 5600 куб.см, мощност 254 HPSAE, двигател: неоткрит номер, рама : *********. Тарифния код на стоката по ТАРИК е ********* , държава на изпращане САЩ. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 1 768,54 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката – 600 щатски долара, транспортни разходи в размер на 707,42 лв. и валутен курс 1,76854 лв/USD. При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация е представена фактура № 13530690 от 17.04.2019г. на стойност 600 щатски долара (USD), посочени в елемент от данни ЕД 4/14 на МД . Съгласно условието на доставка EXW са декларирани разходи за доставка до мястото на първо въвеждане на стоката в Европейския съюз (пристанище Бургас) в размер 707.42 лв., посочени в ЕД 4/9 (АК) на МД.
В хода на последващия контрол при проверка на разходите за международен транспорт на стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение са предоставени карго манифести, от които е видна цената на международния транспорт на автомобили и мотоциклети, допуснати за свободно обращение. Съгласно предоставената информация, част от разходите за международен транспорт са фактурирани и платени от USA INTERCARGO LLC, USA, което от своя страна е издало фактури за тези разходи с получател „ФРИЛАЙН" ООД. При проверка на данните в предоставените от „ФРИЛАЙН" ООД фактури, издадени от USA INTERCARGO LLC, USA е установено, че стойността на разходите по доставка на стоките са с по-висок размер от тези, прибавени към цената на стоките при определяне на митническата им стойност на основание чл. 70 и чл. 71, пар.1, буква д) от МКС. В тази връзка, е установено, че съгласно предоставена фактура № CL0000-156806/21.10.2019г. от Интер Карго САЩ за превоза на цитирания автомобил до мястото па първото въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, пристанище Бургас, е извършен разход в размер 800 USD или 1414.83 лв.(валутен курс 1.76854лв/ USD).
Съгласно декларираното условие на доставка EXW Уестчестър USA и на основание чл.71 от МКС, разходите за международен транспорт по доставка на превозното средство се прибавят към неговата цена за определяне размера на декларираната митническа стойност. В тази връзка, било установено, че декларирания разход по доставка в размер 707.42 лв. не отговаря на реално заплатената стойност в размер 1414.83 лв. по доставката на превозното средство.
В митническите органи възникнали съмнения дали декларираната договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Това провокирало извършване на проверка в Системата за предоставяме на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС - III А) за установяване на извършените обичайни разходи за международен транспорт на автомобили от САЩ до пристанище Бургас. Установено било, че извършените обичайни разходи за международен транспорт на автомобили от САЩ до пристанище Бургас са значително по-високи от декларираните в МД № 19BG004205005987R9, което породило основателни съмненията относно размера на декларираната митническа стойност.
С писмо peг. № 341521/28.10.2021г. и при спазване разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 били изискани от вносителя на лекия автомобил допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната за него митническа стойност, връчено на 12.11.2021г. В предвиденият срок, с писмо № 32- 355632/09.11.2021 г. вносителя отговорил, че не разполага с търговското досие по сделката и всички разходи за закупуваме и доставка на автомобила са включени в фактурата от 17.04.19г. на продавача 999 Corporate, US, приложена към МД при митническото оформяне на стоката. Съгласно декларирани в МД данни, условието на доставка на стоката е EXW, което предполага, че разходите по доставката на стоката до мястото на първото въвеждане в ЕС (пристанище Варна) се поемат от купувача т.е. не са включени във фактурната стойност на автомобила.
Въз основа на установеното, митническите органи приели, че тези обстоятелства водят до обосновано отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от МКС и в изпълнение на чл. 74, пар. 1 от МКС митническата стойност следвало да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл.74, пар. 2 от МКС в тяхната последователност.
С проверката, според посоченото в оспореното решение, не били установени стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени под режим "допускане за свободно обращение" в други митнически учреждения на територията на Република България. Това наложило да се премине към чл. 74, пар.2, буква в) от МКС, където е регламентиран третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите". Прието било, че този метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсвала база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Затова преминали към чл. 74, пар. 2, буква г) от МКС, регламентиращ четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „изчислената стойност, която се състои от сбора на:
i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки;
и) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;
iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д)."
За приложимостта на този метод били необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи. Такава база данни също липсвала, както и липсвала информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи, поради което митническите органи приели, че и този метод е неприложим за остойностяване на стоките.
Приложен е чл. 74, параграф 3 от МКС, поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата стойност.
С писмо № 32-413985/20.12.2021г. на директора на ТД Митница Русе е възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на декларирания с МД № 19BG004205005987R9 употребяван автомобил Мерцедес, модел: 560S, рама № *********. С писмо вх. № 32-12007/13.01.2022г., от Р. И.- л. о. на м. и с. (лиценз № **** /***г на АП и с. за о. п. peг. № */*****г. на КНОБ) и вещо лице към Видински окръжен съд, е изготвена пазарна стойност в размер на 6350 лв. на превозното средство по метода на разходите и пазарните аналози с ефективна дата на оценка към 20.12.2019г.
Въз основа на изготвената експертна оценка, след приспадане на разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и деклариран международен транспорт е определена митническата стойност на стоката в размер на 5 290, 73 лева.
С писмо № 32-18278/18.01.2022г. И.Г. е уведомен за започване на административно производство и възможността на основание чл. 26 и 34 от Административно процесуалния кодекс да изрази становище и представи допълнителни документи във връзка с това. Видно от ИД № PS 7001003FKB2, писмото не е потърсено и в тази връзка са предприети действия за неговото връчване по чл.18а, ал.9 от АПК. С писмо рег.№ 32-125823/15.04.2022г. на директора на ТД Митница Бургас е предоставена информация за получаване на писмото от вносителя на 15.04.2022г. В предоставеният срок, за отговор, от страна на вносителя на автомобила не е изразено становище и не са представени допълнителни документи, свързани с вноса на цитирания автомобил.
Административният орган приел, че лицето не е представило становище или допълнителни документи в предоставения му от митническите власти срок и това, ведно с установеното при проверката дало основание за определяне на нов размер на митническата стойност, респективно възникнало и ново митническо задължение и задължение за ДДС. За тази цел, както и за събиране на възникналите държавни вземания е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 32-161122/18.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе.
В решението от фактическа страна са описани изложените по-горе факти, въз основа на които административният орган приел, че данните за цената на автомобила не могат да се използват за определяне на митническата стойност на внасяната стока по реда на чл. 29 от МК, съответно чл. 70 от МКС (Митническия кодекс на Съюза). В решението се посочва също, че поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките следва да се приложи чл. 74, § 3 от МКС. В тази връзка е изготвена пазарна оценка на процесния автомобил, с който е определена справедлива пазарна стойност на стоката, от която е използваната пазарна стойност за определяне на допълнителните държавни вземания от жалбоподателя за мито и ДДС за осъществения внос на процесния автомобил.
От правна страна административният орган при постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на разпоредбите на чл. 5, т. 39, чл.29 вр. чл. 22, чл. 48, чл. 74, пар.3, чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар.1, чл. 101, пар.1 вр. чл. 102 от МКС, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, чл. 84, ал. 1, т. 1, от Закона за митниците чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е постановен от материално, териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение, подписано Директора на Териториална Дирекция Митница Русе, е издадено от компетентен орган, при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма.
Съдът намира обаче оспорения акт за постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с начина на мотивиране на акта по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж. решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ienemumu dienests срещу "LS Customs Services" SIA, т. 2 от диспозитива на същото), " че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод... ".
В мотивите към решението се сочи (т. 40 – 47), че задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения.
Съдът на ЕС приема, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, като в решението си митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Това е необходимо както за да се позволи на задълженото лице да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, но така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение.
Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл. 286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство, напълно запазва действието си, предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба.
От горното следва, че митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума (арг. от чл. 140 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице "основателни съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т. е. с използване на определена по експертен път справедлива пазарна стойност на стоката.
В конкретния случай административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на процесната стока и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че "Предвид обстоятелството, че автомобилът е със специфична характеристика - степен на износване, състояние на агрегати и др., е практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на този метод за определяне на МС." От тази констатация е изведен извод, че липсва основание за прилагане на чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, макар предмет на проверката да са били само данни, свързани с прилагането само на б. а) и б. б) и б. в) от § 2 на същата разпоредба. По отношение на хипотезата – по б. г) – e посочено, че такава база данни също липсва, както и липсва информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи, следователно този метод също е неприложим за остойностяване на стоките. Така административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
На основание изложените съображения, съдът намира оспореното Решение за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова се явява незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 360 лева/ от които 10 лева платена държавна такса и 350 лева за един адвокат/. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия за неоснователно, предвид на това, че същото като размер е към минимално предвидения праг по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид сложността на правния спор.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Решение № 32-161122/18.05.2022 г. на Директор на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 360, 00 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :