№ 4
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000341 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ИВ. ИВ. П. от
с.Езерец, община Шабла, срещу решение № 260039 от 24.03.2021г. по
търг.дело № 135/20г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което са
отхвърлени предявените от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище
гр.София осъдителни искове за сумата 100 000лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 23.09.2015г., виновно причинено от С. И. Г., при управление на
лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег.№ ТХ 3813 НХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс”, ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска и за сумата 2 170лв., претендирана
като обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, 2 000лв. –
претендирана като обезщетение за имуществени вреди по лекия автомобил,
претърпени в резултат на същото пътнотранспортно произшествие, ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно е и е необосновано.
1
Оспорва се изводът на съда, че по делото не се установява вината на
водача на лекия автомобил „Митцубиши 200“ и причинно – следствената
връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и
настъпилото ПТП.
Твърди че първоинстанцинният съд в нарушение на
съдопроизводствените правила е оставил без уважение направените от него
доказателствени искания – събиране на гласни доказателства, с което го е
лишил от възможността да направи пълно доказване за противоправното
поведението на водача на МПС в резултат на което са причинени твърдените
имуществени и неимуществени вреди. Намира, че въз основа на
недопуснатите доказателства е невъзможно да се докаже както наличието и
размера на вредите, така и причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и претърпените вреди.
Твърди, че в проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2021г.
пред първоинстанционния съд е направено оспорване на изслушаната
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с оглед
разпоредбата на чл.201 от ГПК и е поискана повторна експертиза, което
искане не е уважено, с което е създадена пречка за пълното доказване на
указаните му с доклада на съда факти.
Твърди приетото от съда липса на установена вина на водача на лекия
автомобил противоречи на заключението на вещото лице.
По отношение на получените от него телесни увреждания оспорва
заключението като излага доводи за противоречие между направените му
медицински изследвания при приемане в „МБАЛ Добрич” АД и в тези
направени впоследствие. Счита, че при постановяване на
първоинстанционното решение не са взети предвид заключенията на вещите
лица по назначената СППЕ.
Моли съда да отмени обжалваното от него решение и да постанови
друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло,
претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, оспорва подадената
въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира
2
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ от ИВ. ИВ.
П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, уплаха и стрес, в размер на 100 00 лв. в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 23.09.2015г., причинено виновно от водача на
лек автомобил с рег.№ ТХ 3813 НХ, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, и за обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на същото ПТП в размер на
2 170лв., претендирани като стойността на оперативно и медикаментозно
лечение и сумата 2 000лв., претендирана като претърпени щети по лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ BV04UXZ.
Единствените безспорни обстоятелства по делото са настъпването на
пътно-транспортно произшествие на 23.09.2015г. на главен път I-9 /Е-87/ в
с.Езерец, община Шабла между лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№
BV04UXZ, управляван от въззивника П. и автомобил „Мицубиши Л200“ с
рег.№ ТХ 3813 НХ, управляван от С. И. Г.. Не е спорно че между
въззиваемото застрахователното дружество и собственика на лек автомобил
„Мицубиши Л200“ е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от водача и Г. вреди при управлението на лекия
автомобил.
По механизма на ПТП:
От представените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 18.10.2015г., приложения към
досъдебното производство протокол за оглед, събраните пред въззивния съд
гласни доказателства – показанията на свидетелите Й. ИВ. Н. и ИВ. ЕНЧ. ИВ.
служители в РУ на МВР – Шабла, и от заключението на приетата пред
въззивния съд и от първоинстанционния съд съдебно-автотехническа
експертиза, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътно-
3
транспортното произшествие: ПТП е настъпило на 23.09.2015г. около 20 часа
на главен път Е 87 в района на с.Езерец. Лекият автомобил, управляван от
въззивника П. се е движил в лентата за движение посока Шабла, спрял е и
предприел маневра завой в ляво с цел да продължи движението в посока
намиращият се в ляво от платното за движение автосервиз. Автомобилът
„Мицубиши“, управляван от Г. се е движил в същата посока зад автомобила
„Форд Мондео“. Водачът Г. е възприел лекият автомобил пред него и е
предприел маневра изпреварване от ляво, при което е преминал в лентата за
насрещно движение. В резултат на взаимно пресичане на траекториите на
движение на двата автомобила е настъпил удар между предната дясна част на
автомобила „Мицубиши“ и средната лява странична част на автомобила
„Форд Мондео“. Пътната маркировка на пътното платно е единична
непрекъсната бяла линия тип М1, която в района на мястото на удара, на
разстояние 1.80м. преди пътя водещ към частния имот преминава в единична
прекъсната бяла линия тип М3 и на разстояние 3.30м. след пътя в ляво
преминава отново в единична непрекъсната линия.
Няма доказателства по делото че водачът на автомобил „Форд Мондео“
е предприел маневра без да е подал светлинен сигнал преди това.
С оглед на така установеното, въззивният съд намира че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на товарен автомобил „Мицубиши“, който след
възприемане на автомобила, управляван от П. е предприел маневра
изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение. При липсата на
доказателства по делото, че водачът П. е предприел маневра завой на ляво без
подаден предупредителен светлинен сигнал, съставът на въззивния съд
намира, че водачът Г. не е съобразил поведението си с подаден от П. сигнал и
при наличие на пътна маркировка М1, поради което и той е виновен за
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
По неимуществените вреди:
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
служителите на МВР посетили произшествието се установява, че при
идването им П. е нямал оплаквания и едва при посещението на РУ се е
почувствал зле, извикана е линейка и е приет за лечение в МБАЛ – Добрич за
периода 24 – 28.09.2015г. Като доказателства по делото са приети две
медицински заключения, от първата инстанция като част от комплексна
4
експертиза и от въззивия съд повторна тройна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от специалисти по образна диагностика, ортопедия и
травматология и неврохирургия, обективно и компетентно дадени,
непротиворечащи, и кредитирани от въззивния съд изцяло. Съобразно
заключението на приетата тройна съдебно-медицинска експертиза в резултат
на ПТП П. е получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение
на мозъка и контузия на гръбначния стълб. Посочено е от експертите, че по
своя характер травмите са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, периода за лечение на които е около три седмици.
Представени са по делото множество медицински документи,
рентгенови и други изследвания, епикризи за проведени лечения след
произшествието до 2019г., подробно описани и изследвани от експертите.
Посочено и от експертите че проведените множество рентгенови и други
изследвания сочат, че П. преди ПТП е имал дегенеративни промени по
гръбначния стълб. В резултат на травмата те са се изострили. Получената
депресия от своя страна е допринесла за усилване на болевия синдром.
Съобразно заключението установените от поредица различни образни
изследвания находки във всички отдели на гръбнака са с типични белези на
давност и нямат причинна връзка с ПТП. По отношение на извършените
скенерни изследвания на 23.09.2015г. в Добрич и ядрено-магнитен резонанс
на 23.10.2015г. от експертите е дадено заключение за находките към този
момент. Установено е от тях че фрактура на долната апофиза на 9-ти гръден
прешлен липсва. Налице е приплъзване на тялото на Л5 към Ес1, което е
отбелязано. Дадено е заключение че същото е с голяма давност, тъй като на
всички образни изследвания се установява изразено уплътнение на костната
структура над и под приплъзнатия диск. Този белег се позитивира след
голяма давност на процеса, понякога години след настъпване на
приплъзването, т.е. приплъзването няма пряка връзка с ПТП.
С оглед на така установеното от експертизата, въззивният съд приема
че установените през периода края на 2015г. – 2019г. и продължително
лекувани увреждания на гръбначния стълб на въззивника П. са резултат на
дегенеративни промени, и тяхното възникване не е свързано с претърпяната
на 23.09.2015г. травма. Промените са съществували много преди ПТП, като
резултат от травмата същите са се изострили. Последвалото лечение е във
връзка с настъпило изостряне на съществуващите дегенеративни промени по
5
гръбначния стълб и не е свързано с лечението на получените травми при
ПТП.
От приетото като доказателство по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, приета от
първата инстанция, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните
и кредитирана от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено, че
преживеният инцидент е довел до влошаване на психичното състояние на П..
Към настоящия момент водещо в психичното му състояние са интелектуално-
паметово снижение, емоциоанално-волеви нарушения, епилептична
активност и болков синдром. Налице е психично разстройство, отговарящо на
критериите на Международната класификация на болестите Масивна травма
на мозъка посттравматичен органичен мозъчен; Органично разстройство на
личността; Симптоматична епилепсия; Рецидивиращо депресивно, сегашен
епизод – умерено тежък в резултат на инцидента. Посочено е експертите че
всички тези настъпили органични нарушения оказват влияние върху
адаптивните му възможности, което води до крайно нарушена способност за
лично и социално функциониране. Според експертите стресогенното събитие
безспорно е довело до изживяване на тежката психотравма, както и
продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма
тежест причинен фактор и разстройството не би възникнало без неговото
въздействие. Предвид изразения по интензивност болков синдром и
формиране на хиперсензитивност на личността, продължителността на
оформената остра стресова реакция, последвалото разстройство в
адаптацията с протрахираното депресивно разстройство са с по-голяма
продължителност от обикновената. Прогнозата на лекарите е че не може да се
прогнозира пълно отшумяване, респективно оздравяване, поради факта че
тези нарушения ще се задълбочават по тежест във времето. Връщане на
предболестното ниво е невъзможно. Съществува риск от задълбочаване на
интелектуално-паметово снижение, поява на късни усложнения от
психотичен характер – органични психози.
От показанията на разпитаните поделото свидетели Г. П. А. и Д. Т. И.,
преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и взаимно допълващи
се, и кредитирани от съда, въззивният съд приема за установено че преди
произшествието И.П. е усмихнат и весел човек. След произшествието се
оплаква от много силни болки в гърба, изтръпване на ръцете и краката,
6
невъзможност да ходи, станал е затворен, неконтактен. Свидетелят И. говори
и за мисли за самоубийство. Свидетелите сочат на постоянна употреба на
лекарства срещу болката.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че пряка и
непосредствена последица от претърпяното ПТП са контузия на главата,
сътресение на мозъка и контузия на гръбначния стълб, с период на лечение на
които е около три седмици. Установените по делото заболявания на
гръбначния стълб не са последица от получени травми при ПТП. Същите
представляват дегенеративни изменения, които са възникнали преди
произшествието. Произшествието само е обострило вече съществуващите
увреждания. Въззивният съд намира, че психичните увреждания, получени от
въззивника са породени от претърпяното ПТП, като за тежкото им протичане
и развитие освен първоначалното събитие влияние оказват и негативните
преживявания резултат на дегенеративните болестни изменения.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 20 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от П. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 23.09.2015г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 44 години. Получил е увреждания: контузия на
главата, сътресение на мозъка и контузия на гръбначния стълб, периодът за
лечение на които е около три седмици. Самите увреждания, настъпили при
ПТП не са тежки, но в резултат на ПТП са се изострили съществуващи
дегенеративни промени по гръбначния стълб, неустановени преди
произшествието. Последица от преживяното ПТП и последвалите го
влошаване на здравословното състояние е довело до влошаване на
психичното състояние и психично разстройство, като връщане на
предболестното ниво е невъзможно. За да определи този размер съдът отчита
че констатираните в периода 2015г. – 2019г. заболявания на гръбначния стълб
7
са резултат на дегенеративни промени, предшестващи ПТП, поради което и за
търпяните от тях и от последвалата операция болки и страдания
застрахователят на гражданската отговорност на виновния водач, не следва да
носи отговорност. Въззивният съд намира, че този размер обезщетява в по-
голяма степен настъпилата тежка психотравма в резултат на стресогенното
събитие, каквото е било за въззивника П. ПТП.
По възражението за съпричиняване:
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на товарен автомобил „Мицубиши“ е установена от
въззивния съд с изложеното по-горе досежно механизма на настъпване на
ПТП. Водачът Г. не е съобразил поведението си с подаден от П. сигнал и при
наличие на пътна маркировка М1, поради което и той е виновен за настъпване
на пътно-транспортното произшествие. С оглед установения по делото
механизъм на ПТП въззивният съд намира че е налице нарушение на
правилата за движение и от страна на водача на лекия автомобил „Форд
Мондео“, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по
пътищата с поведението не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди, нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП задължаваща
водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, включително и да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
8
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, както и нормата на чл.37 ал.2 от ЗДвП задължаваща
водачът на пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за
навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства,
движещи се по пътя, който той напуска.
Възражението за съпричиняване на вредите, поради непоставен
обезопасатилен колан не е доказано от застрахователя.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалия в размер на 20 %. При определяне на по-голямата отговорност на
водача на товарния автомобил „Мицубиши“ съдът отчита, по-голямата
тежест на неговото нарушение.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени въззивният съд намира че дължимото от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в полза на П. е в размер
на сумата 16 000лв. Поради което и решението в частта му, с която е
отхвърлен предявения срещу застрахователя иск за този размер следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
уважен. За разликата над 16 000лв. до претендираните 100 000лв.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното искане в полза на въззивника следва да бъде
присъдена законна лихва върху определеното от съда обезщетение, считано
9
от датата на завеждане на иска в съда до окончателното му изплащане.
По имуществените вреди:
Представени са по делото доказателства за извършени разходи за
здравни услуги и медицински процедури. Според експертното заключение
същите не са за лечение на получените травми от ПТП, а са свързани с
лечението на настъпилото изостряне на съществуващите дегенеративни
промени на гръбначния стълб. Поради което и претенцията за заплащане на
сумата 2170лв. е недоказана и неоснователна.
Не е спорно, че при ПТП въззивникът П. е управлявал лек автомобил
„Форд Мондео“ с рег.№ BV04UXZ. Ударът е в средната лява странична част
на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът е получил увреждания,
подробно описани от вещото лице в приетата от въззивния съд експертиза:
леко деформирана задна част на предна лява врата, силно деформирана задна
лява врата, повредена лайсна на задна лява врата, леко деформирана колонка
средна лява, деформиран праг ляв под задна врата, повредено лаково
покритие по врата предна лява, задна лява, лайсна врата задна лява, колонка
средна лява и праг ляв. За отстраняване на констатираните повреди от
експерта е посочена сумата 1 869.49лв. за извършване на ремонт, включваща
стойността на необходимите нови части, материали и труд.
Въззивният съд намира, че по делото не са представени доказателства за
установяване на правото на собственост на въззивника П. върху увредения
лек автомобил. При произшествието управляваният от П. автомобил е бил с
английска регистрация. Като доказателство по делото е представен издаден от
Обединеното Кралство Агенция за издаване на лиценз за превозни средства и
водачи удостоверение за регистрация на автомобил с рег.№ ВV04 UXZ. В
превода на представения документ като регистриран собственик е посочен
И.П.. Изрично върху документа е посочено, че същият не е доказателство за
собственост, а показва кой е отговорен за регистрирането и данъчното
облагане на превозното средство.
Така представеното удостоверение въззивният съд намира, че не
легитимира въззивника като собственик на увредения при ПТП автомобил.
Доказателство за правото на собственост е регистрационен талон, сочещ
собственика на автомобила или договор за продажба на автомобила с
нотариална заверка на подписите. Твърдението на въззивника е че
10
автомобилът е придобит от него извън РБ. На основание чл.145 ал.4 във
връзка с ал.2 от ЗДвП и при придобиване на собствеността на пътно превозно
средство извън РБ приобретателят има задължението в срок от един месец да
регистрира придобитото превозно средство, освен ако пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба, за което изключение няма
твърдения. Документът за придобиване на собствеността е сред
задължителните документи за първоначална регистрация на превозно
средство с регистрация в държава – членка на ЕС, каквото е било
Обединеното Кралство към 2014г. – 2015г., изрично посочено в чл.12а от
Наредбата за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Документ за придобиване на собственост от въззивника П. не е представен по
делото.
Поради което и въззивният съд намира претенцията за имуществени
вреди, представляващи щети по управлявания от него лек автомобил е
недоказана и неоснователна.
С оглед на така изложеното обжалваното решение в частта му, с която
са отхвърлени претенциите за обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде потвърдено.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъде изменен
размера на присъдените от първата инстанция разноски. На основание чл.78
ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на П. следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за първа инстанция в размер на сумата
1 469.41лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещи лица. За въззивна инстанция дължимите разноски са
в размер на сумата 520лв., представляващи възнаграждение за вещи лица. От
процесуалния представител на въззивника е направено искане за присъждане
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на възнаграждение за въззивно производство.
Дължимото адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция съобразно
предмета на спора и неговия изход е в размер на сумата 146.70лв., определено
от съда по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
11
адвокатските възнаграждения, която сума застрахователното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител по реда на
чл.38 от ЗА.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от
въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на
застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на
2 111.78лв., от които 842.17лв. възнаграждения за вещи лица и такси и
1 269.61лв. адвокатско възнаграждение. Поради което и решението на първата
инстанция за горницата над тези сума до присъдените следва да бъде
отменено. За въззивна инстанция въпреки направеното искане няма
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или
извършени други разноски.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и поставеното
осъдително решение и предвид освобождаването на въззивинка от заплащане
на държавна такса за въззивното производство по реда на чл.83 ал.2 от ГПК
дължимата държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от
иска следва да бъде възложена върху застрахователя, поради което и
застрхователят следва да бъде осъден да заплати дължима по делото
държавна такса за въззивното производство в размер на сумата 320лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260039 от 24.03.2021г. по търг.дело № 135/20г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от ИВ. ИВ. П. от с.Езерец, община Шабла срещу ЗК „Лев Инс“
АД със седалище гр.София осъдителен иск за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2015г., виновно
причинено от С. И. Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с
рег.№ ТХ 3813 НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК
„Лев инс”, до размера на сумата 16 000лв., и в частта му, с която ИВ. ИВ. П. е
осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за първа инстанция за
разликата над 842.17лв. до 1 200лв. и над 1 269.61лв. до 1 500лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
12
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ********* да
заплати на ИВ. ИВ. П. от с.Езерец, община Шабла, ЕГН **********, сумата
16 000лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие ПТП от 23.09.2015г., виновно причинено от С. И. Г., при
управление на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег.№ ТХ 3813 НХ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс” АД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 24.03.2021г. по търг.дело №
135/20г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частите му, с които са
отхвърлени предявените от ИВ. ИВ. П. от с.Езерец срещу ЗК „Лев Инс“ АД
със седалище гр.София осъдителни искове за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 23.09.2015г., виновно
причинено от С. И. Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с
рег.№ ТХ 3813 НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК
„Лев Инс” за разликата над 16 000лв. до 100 000лв., за сумата 2 170лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и
2 000лв. – претендирана като обезщетение за имуществени вреди по лекия
автомобил, претърпени в резултат на същото пътнотранспортно
произшествие.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ********* да
заплати на ИВ. ИВ. П. от с.Езерец, община Шабла, ЕГН **********, сумата
1 469.41лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и
сумата 520лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща направени пред
въззивна инстанция разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Д. ИВ. Д. от АК – Добрич сумата 146.70лв. /сто
четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.38 ал.2 от
ЗА.
13
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Апелативен съд Варна дължмите по делото държавна
такса за въззивна инстанция в размер на сумата 320лв. /триста и двадесет
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14