РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Монтана, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.07.2021година постановено по гр.д.№390/2020година
по описа на Районен съд Берковица е отхвърлен като неоснователен по
отношение на Г.Е. предявения от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *, представлявано от
А.А.– изпълнителен директор, гр. *, иск за установяване вземане в размер на
1411,26 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *, ж.к.
*, бл. *, ап. *, аб. № *, 245,67 лева законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
17.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 40,43 лева –
главница за периода м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г. и 7,58 лева – лихва за забава
за период 01.05.2017 г. до 17.06.2020 г., ведно със законната лихва от
26.06.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 263/2020 г. по описа на БРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.”
АД със седалище и адрес на управление град *, ул. „*” *, ЕИК *.
Това решение е обжалвано от „Т. С. „ ЕАД с изложени доводи за
1
неправилност и нарушение на материалния закон.Жалбата е подробно
мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното решение като
незаконосъобразно и уважи исковата претенция изцяло за претендираната
сума и да се присъдят направените в процеса съдебни разноски.
В съдебно заседание не се представлява, но в писмено становище са
изложени съображения в подкрепа на жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата Г. Е. чрез адв. А.И. е
изпратила писмен отговор на жалбата с изложени доводи за нейната
неоснователност. Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави
жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение.
В съдебно заседание не се представлява.
Конституираното трето лице в процеса „Н.АД“ *не взима становище по
жалбата и не се представлява в съдебно заседание.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ищец в първоинстанционното производство и е
процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване задължение на ответника за сумата
от 1704.94лева от които 1411.26 лева главница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016година до
м.04.2019година, законната лихва за забава, както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 40.43 главницата.
За да постанови атакуваното решение БРС е приел , че когато
липсва изрично волеизявление от потребителя за присъединяване и ползване
на топлинна енергия, то приложение намира разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ.
При едновременно наличие на ФЛ – собственик и ФЛ – ползвател
доставчикът на ТЕ може да насочи претенцията си към всеки от тях,
съобразявайки разпоредбите на чл.57 ЗС. Когато обаче има изрично
волеизявление от собственика на имота към доставчика на ТЕ за разкриване
2
на партида (сключване на договор за доставка на ТЕ), то доставчикът не
разполага с избор към кое лице да насочи претенцията си за плащане. В
случая доставчикът е договорил с трето лица на спора-собственика на имота
при условията на чл.149, т.6 ЗЕ; издавал е известия, фактури, изравнителни
сметки на името на собственика;последният е подписвал отчетите, поради
което БРС е приел, че претенцията е неоснователно е насочена към
ползвателя и е отхвърлил предявения установителен иск изцяло като
неоснователен.
Така изложените доводи се споделят изцяло и от настоящата
инстанция по следните съображения:
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Т. С."
ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 263/2020г. по описа на БРС.По същото е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.07.2020година
по чл.410 ГПК. С последната е разпоредено: Длъжникът Г. Е. от гр.*, обл.*да
заплати 1411.26лева главница, 245.67 лихва, 40.43лева главница дялово
разпределение и разноските по делото..В срока по чл.414,ал.2 от длъжника е
постъпило възражение, че недължи претендираните суми, тъй като не е в
облигационно правоотношение със заявителя.Това възражение е съобщено на
ищеца и в предвидения от закона срок същия е предявил настоящия иск .
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява
иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422
ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта
на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като
Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по
чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист
За уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да
докаже по безспорен начин съществуването на договорни отношения между
него и ответника за доставка на топлинна енергия;обема на реално
доставената за процесния имот топлинна енергия за исковия период и
3
размера на претендираното вземане.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда, етажна собственост, присъединени към абонатна
стнация или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия.Тази разпоредба е императивна и урежда кой е страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие,като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените в първоинстанционното производство писмени
доказателства е видно, че ответницата Г. Е. и съпругът Е.Е. продали през
1995 година процесния топлоснабден имот на малолетната си тогава дъщеря
М. Е., като си запазили правото на ползване.
Установено е също така, че на 19.11.2003 година собственичката М.Е.
заявила пред ищеца искане да бъде открита партида по отношение на
процесния топлоснабден имот вместо партидата на досегашния абонат Е.Е.
(нейн баща според представения нотариален акт). Към този момент Е. е бил
все още жив и ползвател на имота. От представените допълнително
доказателства от ищеца е видно, че за процесния период отчетите за дялово
разпределение са подписвани от М. Е. и на найно име са издавани както
фактурите, така също и изравнителните сметки.
Действително процесния имот находящ се в град *, ж.к. *, бл. *, вх *, ет.
*, ап. *е топлоснабден и ползван от ответницата. За процесния период е
консумирна ТЕ, която не заплатил.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа
експертиза изслушано в първоинстанционното производство се установява,
че по решение на ЕС е сключен договор за индивидуално отчитане и
разпределение на разходите за ТЕ. В сградата е инсталирана затворена
блокова абонатна станция и консумираната ТЕ се отчита с 1 брой общ
топломер. При изчисляване на потребеното количество ТЕ за процесния
период не са начислени технологични разходи и за разпределение между
абонатите е останало само „чистото количество” ТЕ.
При изчисляване на задължението на ответника са спазени нормативно
определените изисквания. Измервателните уреди са годни и са преминавали
периодичен метрологичен контрол. В процесното жилище през процесния
период са били монтирани уреди за дялово разпределение и 1 водомер за
топла вода. До жилището е осигурен достъп при отчитането им и отчетите са
подписани.
Установено е също така от заключението по изготвената съдебно –
икономическа експертиза се установи, че за процесния период отчитането на
ТЕ и дяловото разпределение са извършвани от „Н.” АД, като всеки месец е
издавано кредитно известие с прогнозна стойност, а през месец юли – фактура
4
за действително потребената ТЕ. Начислените с кредитните известия
задължения се сторнират от окончателно дължимата сума. За отоплителния
сезон м.05.2016 до м.04.2017 година задължението на ответника е 468.36 лева;
за периода м.05.2017 – м.04.2018 – 527.76 лева и за м.05.2018 –
м.04.2019година – 415.33 лева или общо сума в размер на 1411.45 лева. По
този начин в счетоводните книги е останало само вземането за реално
потребената от абоната ТЕ и БГВ. За периода ответникът е задължен и със
сумата от 40.43 лева, представляваща задължение за дялово разпределение.
Не се спори между страните, че сумите не са заплатени.Спорното
между тях е следва ли да бъдат заплатени от ответницата при наличие на
договорни отношение със събственика на имот.
Безспорно между страните е и , че трето лице –собственик на имота
добросъвестно е подало молба-декларация за откриване на партида и
заявяване, че ще е потребител на топлинна енергия.
Жалбоподателят е приел заявлението и е започнал да издава фактури справки
и всякакви други документи на името на заявителя.В случая за задължено
лице като потребител следва да се приеме лицето, което е сключило договора
с дружеството и едва при липса на такова, задължението следва да се
претендира към ползвателя на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ задължени за заплащане на
консумираната ТЕ са потребителите собственици или ползватели на
топлоснабден имот. Разпоредбата пък на чл.143 ЗЕ урежда начина на
възникване на облигационна връзка между доставчика на топлинна енергия и
потребителя. Ако липсва изрично волеизявление от потребителя за
присъединяване и ползване на топлинна енергия, то приложение намира
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. При едновременно наличие на ФЛ –
собственик и ФЛ – ползвател доставчикът на ТЕ може да насочи претенцията
си към всеки от тях, съобразявайки разпоредбите на чл.57 ЗС. Ако в
отношенията е налице и трето лице – държател, то следва да се приложат
разясненията, дадени за такива случаи в ТР 2 на ОСГТК на ВКС. Когато обаче
има изрично волеизявление от собственика на имота към доставчика на ТЕ за
разкриване на партида (сключване на договор за доставка на ТЕ), то
доставчикът не разполага с избор към кое лице да насочи претенцията си за
плащане. В случая доставчикът е договорил със собственика при условията
на чл.149, т.6 ЗЕ; издавал е известия, фактури, изравнителни сметки на името
на собственика;последният е подписвал отчетите, а претенцията е
неоснователно е насочена към ползвателя. Ето защо, като е установил, че
ответникът не е задължен за заплащане на претендираната от ищеца сума,
5
първоинстанционния съд правилно е отхвърлил предявения установителен
иск спрямо него като неоснователен..
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира исковата
претенция изцяло за неоснователна, налице е съвпадение в изводите на двете
инстанция, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да бъдат присъдени
разноски по делото.В ъпреки твърденията за приложено аднокатско
пълномощно и договор за правана помощ, а така също и списък на разноски,
такива не са предстевени.При липса на доказателствата за направени
разноски, МОС не присъжда такива.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.07.2021г.,постановено по гр.д.
№390/2020г. по описа на на Районен съд-Берковица .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6