РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 126/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано от Районен съд – гр. Варна (ВнРС) под номер 17395/2017 г., като впоследствие е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявен е иск но основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 288 ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, във вр. с чл. 74 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от
страна на ищеца ***, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. И.М.
и С. Г. С. упълномощили като проц. представител адв. Л.В. – Т. от Адвокатска
колегия – гр. Добрич (л. 66 ВнРС) и
адв. С.Н. от Адвокатска колегия – гр.
Силистра (10), за осъждането
на ответника М.П.И. да заплати на ищеца:
1.1. сумата,
заплатена
от ищеца по щети № 210225/29.10.2012 г., № 110809/29.10.2012 г., №
110932/15.12.2012 г. на К. К. Ш., И. К. Ш., К. К. Ш. и В. Ж. Д., като
обезщетение за претърпени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие,
причинено от ответника на 22.10.2011 г. в *** на кръстовището между *** и ***,
която сума възлиза на общо ***.;
1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от датата на подаване исковата молба (15.11.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата.
1.3. Твърди се, че на 22.10.2011 г. около 23:50 в *** посока ***, И. Ш. управлявала лек автомобил *** с ***, като се движела в лявата лента за движение по път с предимство, като дясната била заета от друг автомобил, който спрял рязко и автомобилът управляван от Ш. бил блъснат от навлизащия от път без предимство отдясно наляво от *** лек автомобил ***, с ***, собственост на ***, управляван от ответника М.П.И.. Вследствие на удара, лек автомобил *** с ***, бил променил посоката си на движение и ударил паркиралия лек автомобил *** с ***. В резултат от ПТП травматични увреждания получили седящите на задната седалка в лек автомобил *** - И. К. Ш. и К. К. Ш..
1.4. Твърди се, че виновен за процесното ПТП, бил ответникът М.П.И..
2. Ответникът М.П.И. е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Същият е упълномощил като проц
представител адв. С. Х. (л. 78 ВнРС) и
адв. Е. Г. (л. 61) от Адвокатска колегия – гр. Силистра, със
съдебен адрес *** е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете.
2.1. Позовава
се на изтекла погасителна давност.
2.2. Оспорват
се фактите изложени в исковата молба.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 22.10.2011 г. е съставен Протокол за ПТП (л. 7 и сл. ВнРС), състояло се около 23:30 в *** на кръстовището между *** и ***.
4. Механизмът на ПТП - От протоколът и изслушаната по делото от изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л. 69 и сл.) се установява следното:
4.1. Ответникът - водач на лек автомобил ***, с *** , движейки се по *** е навлязъл на кръстовището с ***, сблъсквайки се с движещият се по последната улица лек автомобил ***, с ***, управляван от И. И. Ш..
4.2. В резултат на удара лекият автомобил *** се е отклонил наляво, навлизайки в платното за насрещно движение, където се сблъскал с предната си част в предната лява част на изчакващия лек автомобил ***, с ***, управляван от Ж. В. Д..
4.3. Едновременно с това в резултат на удара лекия автомобил *** е продължили движението напред, отклонявайки се вдясно спрямо посоката си движение е прекосил кръстовището, удряйки в задната лява част лек автомобил ***.
5. Пострадали лица - От протоколът за ПТП изслушаната по делото съдебна медицинска експертиза (л. 44 и сл.) и приложените Епикризи (л. 21 ВнРС) се установява следното:
5.1. В резултат на ПТП пострадали лицата К. К. Ш. и И. К. Ш., пътници в автомобила, управляван от майка им И. И. Ш. (л. 19, 20 ВнРС).
5.2. В резултата на ПТП И. К. Ш. е претърпял контузия на главата, мозъчно сътресение - временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
5.3. В резултата на ПТП К. К. Ш. е претърпял контузия на главата, които обуславят наличие на болка и страдание.
5.4. Предприетите действия по лечението на децата съответстват на причинените травми. Лечението е проведено адекватно.
5.5. Естеството на травмите не предполагат възникване на усложнения, като проявите, свързани с тях, би следвало да отзвучат за период от 10 - 12 дни.
6. Материални щети - От
протоколът за ПТП и САТЕ се установява следното:
6.1.1. По автомобила, управляван от И. И. Ш. са установени увреждания в предната част на автомобила, като стойността за възстановяването им възлиза на ***.
6.1.2. по автомобила, управляван от Ж. В. Д. са установени увреждания в предната и задната част на автомобила, като стойността за възстановяването им възлиза на ***
7. Установено е, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил с *** е бил прекратен на 25.08.2011 г., като до датата на ПТП не се установява да е сключен нов договор (л. 10 ВнРС).
8. Съгласно изисканата Община Варна справка (л. 48):
8.1. *** е част от първостепенната улична мрежа и съгласно ОУП е с по - висок клас спрямо всички пресечни улици, поради което в участъка на кръстовището с *** *** е сигнализирана със знак Б3 - път с предимство (на ***съответно има поставен знак Б2 - „Стоп”).
8.2. Посочената информация в т. 8.2. касае Генералният план за органиозацията на движението в Община Варна (ГП), приет на 17.04.2018 г. В справката е посочено обаче, че *** преди реконструкцията ѝ е имала две пътни платна с по две ленти за движение във всяка посока. Няма данни да е извършвана реконструкция на ***, поради което съдът приема, че към момента на ПТП тя имала едно пътно платно за движение и в двете посоки (както е отразено в ГП). Поради тази причина, с оглед характеристиките на двете улици и липсата на изрично оспорване от страна на ищеца в тази насока, съдът приема, че тази организация е била валидна и към датата на ПТП (В този смисъл са и решенията на ВнРС и ВАдмС по административнонаказателната преписка, образувана срещу И. И. Ш. - л. 11 и сл. ВнРС).
9. От страна на ищецът на участниците в ПТП са заплатени следните обезщетения:
9.1. на 20.12.2012 г. - на И. К. Ш. по щета № 210225/2012 г. - *** (л. 29 ВнРС);
9.2. на 20.12.2012 г. по щета № 210225/2012 г.- на Константин Кирилов Шаралиев - *** (л. 30 ВнРС);
9.3. на 20.12.2012 г. - на Кирил Карамфилов Шаралиев (собственик на лек автомобил „Опел Сигнум”, с рег. № В 1819 РС - л. 41 ВнРС) по щета № 110809/2012 г. - *** (л. 40 ВнРС);
9.4. На неустановена дата през 2013 г. - на Желязко Венелинов Дреков (собственик на лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № В 1466 РМ - л. 51 ВнРС) по щета № 110932/2012 г.- *** (л. 50 ВнРС);
10. На 24.11.2015 г. от ищеца до ответника е отправена регресна покана за възстановяване на заплатените обезщетения, която не е получена (л. 53 ВнРС).
11. На 15.11.2017 г. исковата молба е заведена пред ВнРС.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
12.
Съдът намира,
че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от
завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
II.
По основателността
13.
Съдът намира,
че механизмът на ПТП е безспорно доказан, в частност че непосредствена причина за
него е навлизането на автомобила, управляван от ответника, в кръстовището.
Спори се правният извод дали ответника или И. Ш. е следвало да осигури
предимство.
14.
С оглед представената от Община Варна информация,
липсата на оспорване в тази насока от страна на ответника, както и фактическата
обстановка установена по делата на ВнРС и ВАдмС (вж. т. 8),
съдът приема, че към датата на ПТП участъка на кръстовището с *** *** е сигнализирана със знак Б3 - път с
предимство (на *** съответно е имало има поставен знак Б2 - „Стоп”).
15.
В тази връзка движещият се по *** ответник на осн. чл.
50, ал. 1 от ЗДвП е следвало да пропусне лекият автомобил, управляван от И. Ш..
16.
Навлизайки в кръстовището, без да осигури предимство,
ответникът е станал причина за настъпилото ПТП, а оттам на осн. чл. 45 от ЗЗД е
възникнало задължението за възстановяването на нанесените щети, на пътниците в автомобил лек автомобил
***, на собственика на същият автомобил, както и на собственика на автомобил ***(вж. т. 5 и 6).
17. Установено е също така, че към момента на ПТП ответникът не е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”. В тази връзка пострадалите лица (пътниците и собствениците на автомобилите) са подали до ищеца искане за заплащане на обезщетение на осн. чл. 288, ал. 1,т. 2, б. „а” от КЗ (отм.).
18. Със заплащането на сумата от ищеца е възникнало и регресното му вземане по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) срещу лицето, причинило щетата.
19. След изслушването на назначените по делото СМЕ и САТЕ съдът намира, че изплатените обезщетения за имуществени вреди отговарят на размера на уврежданията, а обезщетенията за неимуществени вреди отговарят размерът, който съдът би определил по реда на чл. 52 от ЗЗД.
20. По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност.
20.1. Давностният срок започва да тече от момента, когато е настъпила изискуемостта на вземането. В конкретният случай, фактическият състав по настъпване на изискуемостта е завършил с изплащането на сумите на ощетените лица от Гаранционния фонд. В този момент са възникнали регресните му права, поради което давността е започнала да тече от този момент (т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС; Решение № 178 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 192/2009 г., II т. о., ТК).
21. В конкретният случай обезщетенията са изплатени през на 20.12.2012 г. и на неустановена дата през 2013 г., но при всички положения след образуването на производството по щетата - 15.12.2012 г. (вж. т. 9). Исковата молба е заведена в ВнРС на 15.11.2017 г., което налага извода, че петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, към този момент не е изтекъл.
22. В тази връзка следва да се приеме, че искът се явява основателен до размерът от ***., но следва да бъде уважен само до предявения размер - ***., което обуславя и основателността на акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава.
Разноски
23. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, възлизащи на ***
24. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответникът М.П.И., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК по БУЛСТАТ *** със
седалище и адрес на управление: ***, сумата, заплатена
от ищеца по щета № 210225/2012 г. - на К. К. Ш., И. К. Ш., по щета №
110809/2012 г. - на К. К. Ш. и по щета № 110932/2012 г. - на В. Ж. Д., като
обезщетение за претърпени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
причинено от ответника на 22.10.2011 г. около 23:30 в гр. Варна на кръстовището
между *** и ***, която сума възлиза на общо ***. (***); законната лихва върху сумата от датата на подаване исковата
молба (15.11.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответникът М.П.И., с ЕГН **********, да заплати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК по БУЛСТАТ *** направените от последния разноски по делото в размер на *** (***).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: