№ 28 от 17.02.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 364 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по жалба с вх. № 4290/01.11.2022 г. по описа на съда от Р.Г.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/5991/27.09.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0021/19.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил (с Определение № 539/10.11.2022 г. жалбата в частта ѝ срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/6672/20.10.2022 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основаниeто по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание по делото жалбоподателят и адвокат В. М. – назначен за негов служебен адвокат, поддържат жалбата.
Директорът на ДСП – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/5991/05.09.2022
г. от Р.К. за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) – за покриване на разходи за лекарства и за дърва за отопление.
К. е декларирал, че настоящият му адрес е в гр. Кюстендил, че е разведен и няма
лица, с които да съжителства и лица, задължени по закон да му осигуряват
издръжка, че е с трайно намалена работоспособност от 70% до 89,99%, обитава жилище
от две стаи, брутните му доходи за предходния месец са в размер на 398 лева, не
притежава недвижима и движима собственост, през последните пет години не е
прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, не е регистриран като едноличен
търговец, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение
за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните
три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Към
заявлението не са приложени документи. На 15.09.2022 г. той е уведомен по
телефона в 14-дневен срок да представи в ДСП – Кюстендил удостоверение за
брутните си доходи за месец август
2022 г. от Народно читалище (НЧ) „Братство 1869”, гр. Кюстендил. На 23.09.2022 г. е изготвен
социален доклад, в който е попълнена анкетна карта и в същата е отразено, че Р.К.
е разведен, живее сам, пенсионер е и получава пенсия в размер на 490,35 лева, а
през годината е получил помощи по чл. 70 от Закона за хората с увреждания в
размер на 489 лева, че работи в НЧ „Братство 1869”, гр. Кюстендил, но не
представя удостоверение за доходите си за месец август 2022 г., както и че съгласно
Експертно решение № 2190/178 от 04.11.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Никола Василиев”
АД, гр. Кюстендил, е с трайно намалена работоспособност от 71% до 89,99% със
срок до 01.11.2022 г. В доклада е посочено, че няма данни за лица, задължени по
закон да осигуряват издръжка на К., че той не притежава недвижима и движима собственост,
която може да бъде източник на допълнителни доходи, и през последните пет
години не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или
идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, не е
регистриран като едноличен търговец, и не е сключвал договор за предоставяне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане. При тези данни с оспорената
заповед е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че К.
не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП – липсва инцидентно
възникнала негова потребност, касаеща отпускането на еднократна помощ, а и
същият има доходи. С Решение № 10-РД06-0021/19.10.2022 г. директорът на РДСП – Кюстендил е потвърдил
оспорената заповед.
Видно от Удостоверение изх. № 195/14.11.2022 г., издадено от НЧ „Братство 1869”, гр. Кюстендил, за периода от месец септември 2021 г. до месец октомври 2022 г. К. е получил брутни доходи в размер на 10 014,58 лева (по 681,20 лева за месеците от септември 2021 г. до януари 2022 г., по 685,10 лева за месеците февруари и март 2022 г., и по 748,34 лева за месеците от април до октомври 2022 г.). Съгласно Справка изх. № 1004-11-00-2545#1/21.11.2022 г., издадена от ДСП – Кюстендил, от месец януари до 30.10.2022 г. К. е подпомаган с месечна финансова подкрепа в размер на 61,95 лева. Видно от Удостоверение изх. № 1029-09-1809/21.11.2022 г., издадено от Националния осигурителен институт, той получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 490,35 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В съответствие с чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, като е потвърдена с Решение № 10-РД06-0021/19.10.2022 г. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и в изискуемата писмена
форма. В съответствие с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл.
13, ал. 3 от ЗСП
заповедта е мотивирана. Същата съдържа и останалите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна
на заповедта на това основание.
Процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи на лицето, подало заявление, и не са могли да бъдат предвидени. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, които обстоятелства следва да са налице към момента на извършване на преценката от административния орган (вж. в т. см. Решение № 5180/08.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2018 г., VI о.). Предметът на проверката в административното производство е обвързан от предмета на искането и е недопустимо в съдебното производство да се посочват инцидентно възникнали потребности, различни от тези, които са посочени в заявлението-декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗСП, и с тяхното наличие да се обосновава необходимостта от социална помощ по чл. 16 от ППЗСП (вж. в т. см. Решение № 34/05.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2014 г., VI о.).
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извод, че в случая не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайния начин на живот на Р.К., излизащо извън рамките на обичайните му разходи, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. В заявлението-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/5991/05.09.2022 г. К. е посочил, че исканата еднократна помощ му е необходима за покриване на разходи за лекарства и за дърва за отопление. По отношение на разходите за лечение той не е уточнил за лечението на какво заболяване е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ и внезапно възникнало ли е това заболяване. За установяване на здравословното му състояние към момента на издаване на оспорената заповед не са ангажирани доказателства за възникнала внезапно жизненоважна нужда от лечение. За да бъдат налице внезапно възникнали здравни потребности на лицето, следва да има доказателства за това, както и доказателства за извършените в тази връзка неотложни разходи за лекарствени продукти, медицински услуги и др. В случая такива не са представени. Приложените към жалбата фактури за закупени лекарствени продукти, хранителни добавки и чай през месец октомври 2022 г. не сочат на внезапно възникнала нужда от лечение на конкретно заболяване на К., констатирано по надлежния ред към момента на предявената пред ДСП – Кюстендил претенция за отпускане на еднократна помощ. Отделно от това, доказателствата за вида, начина и времето на лечението, което следва да проведе, както и за размера на разходите за лечение, следва да се представят в хода на административното производство, за да може органът по чл. 13, ал. 2 от ЗСП да прецени размера на помощта съобразно чл. 16, ал. 2 от ППЗСП. По отношение на разходите за дърва за отопление следва да се отбележи, че тези потребности са целеви, а не инцидентни, и отпускането им става по реда Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (със Заповед № ЗСП/Д-КН/6672/20.10.2022 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, на К. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2022/2023 г.).
По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р.Г.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/5991/27.09.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0021/19.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: