Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН във вр. с глава XII АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ф. Ч. срещу Решение №12/ 04.04.2025г. по АНД № 11/2025г. по описа на Районен съд-[община], с което е отменено НП, издадено за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като се изтъкват главно следните основания: в НП не е посочено, че Ч. управлява по пътища, отворени за обществено ползване; не е посочено кое предложение на чл. 140 ал.1 ЗдвП е нарушил, доколкото текстът съдържа четири поднарушения; наказващият орган не е спазил 6-месечния срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН от прекратяване на наказателното производство; описаното в НП място на нарушението не е действителното; налице е техническа грешка при посочване на прокурорския акт, тъй като постановлението не е от дата 07.12, а е от дата 01.12.2023г. и не е за отказ за образуване, а за прекратяване на наказателно производство; в НП не е посочен кой е надлежния ред за регистрация на превозното средство, въпреки, че този ред е посочен в постановлението на прокурора; в НП не се споменава за СТЕ и не е ясно на база на какво наказващият орган приема, че това МПС следва да се регистрира; наказващият орган не е изяснил модела на мотора, който не е 19 к.с., а е 16 к.с.; налице е чл. 28 ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и отмяна на НП. Претендират се разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и претендира за разноски.

Ответникът по касация, началник група РУ-М. при ОД МВР - [област], в с.з. не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 1118/ 3.06.25г. от пълномощника на ответника, с което се оспорва жалбата и се излагат подробни доводи и съображения по същество.Претендират се разноски в размер на 150лв. и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението на въззивния съд е обосновано и правилно.

Касационната жалба е допустима, по същество неоснователна, поради следното:

С атакуваното решение съдът е потвърдил НП, издадено на С. Ч. за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП с изводи, че при издаване на НП са спазени процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, доколкото се основават на правилен анализ на фактите и обстоятелствата и не е налице потенциал за събиране на нови доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото безспорно е установено, че на 21.11.2023г. около 15,35ч. жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, а именно в [населено място], [община], което МПС не е регистрирано и това изпълва фактическия състав на чл. 140 ал.1 ЗДвП. С придобиване на качеството на „водач“ жалбоподателят е бил задължен да знае, че МПС подлежи на регистрация. Самата регистрация представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер – пар.6 т. 18а ДР ЗДвП. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП поради непосочване на надлежния ред за регистриране, е неоснователно. Съществено е онова нарушение, което ограничава правата на дееца, която хипотеза в случая не е налице. В НП са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, като надлежният ред не е сред тях, а и в хода на Бързото производство, в което жалбоподателят е участвал, изрично е посочен надлежния ред - на лицето са връчени двете постановления на прокурора, в които е указан реда за регистрация.

В НП правилно е цитирано постановлението на ОП - [област], в което са посочени постановлението на РП- [област], номера на бързото производство и номера на прокурорската преписка. Поради това твърдението на жалбоподателя, че не му е ясно кой е акта на прокурора, с който се прекратява наказателното производство, не следва да се обсъждат.

НП е издадено в законоустановения 6-месечен срок от получаване на прекратителния прокурорски акт. По делото няма данни кога постановлението на ОП- [област] е получено от наказващия орган, но този срок е спазен, тъй като постановлението е от 06.12.2024г., а НП е от 27.12.2024г.

Твърдението на касатора, че не става ясно на база на какво наказващият орган е извел извод, че процесното МПС следва да се регистрира, т.к. в НП не се споменава за СТЕ, не почива на закона. В НП се съдържат задължителните реквизити на чл. 57 ЗАНН и липсата на цитиране на СТЕ, не ограничава правата на дееца. Наказващият орган, по реда на чл. 53 ЗАНН е направил собствена преценка за консумиран състав на нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП като е ползвал събраните в хода на БП доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и СТЕ. Според експертизата се касае за четириколесно ППС, наподобяващо АТВ, самоделна сглобка от агрегати и възли на други ППС с двигател № В 35291, което представлява МПС и което съгласно Европейски регламент 168/2013, е от категория L7е-В1 – АТВ /Приложение I към чл. 4 от Регламента/. Регламентът се прилага по отношение на четириколесните превозни средства от категория L, които са предназначени за движение по обществените пътища. Процесното МПС подлежи на регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Според чл. 2 и пар.2 т.1 от Наредбата, МПС, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране. Разпоредбата на чл. 32 от Наредбата предвижда задължителен преглед за техническа изправност на превозното средство при неговата първа регистрация. По делото е установено, че управляваното от жалбоподателя МПС подлежи на регистрация, но такава не е извършена.

Безспорно е установено по делото, че се управлява самоделно конструирано МПС, с множество неизвестни технически данни, в т.ч. спирачки, натоварване на оси, товароносимост и др. Доказва се, че управлението е по път, отворен за обществено ползване, а именно - асфалтиран път в [населено място] община Р. при изхода за [населено място] с посока към центъра на селото.По отношение на мястото на нарушението, за което се твърди, че не е действителното, по делото еднозначно се установява, че именно на това място служителите са спрели за проверка водача. Същото е път, отворен за обществено ползване по см.на чл. 2 ЗДвП вр.пар.1 т.7 ДР на ЗП.

Наказващият орган е наложил минималните размери наказания, предвидени в чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, които са съобразени със справката за нарушител. Според последната, водачът е правоспособен от 1988г. и до момента има издадени два фиша, които са за неправилно паркиране по чл. 183 ал.2 т.1 ЗдвП – един през 2017г. и един през 2019г. Именно ниската степен на обществена опасност на дееца обуславя и налагането на минималните предвидени в закона наказания.

Обосновани са изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките на пар.6 т. 32 от ДР на ЗДвП относно маловажност на деянието, предвид това, че МПС е с неясни технически параметри, не е преминало преглед за техническа изправност и управлението му по път, отворен за обществено ползване би било опасно за живота и здравето на участниците в движението, като е ирелевантно колко е населено селото и колко разстояние е изминал водача.

Като има предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на ОДМВР [област] следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 04.04.2025г. по АНД №11/2025г. на РС - [община].

ОСЪЖДА С. Ф. Ч. да заплати на ОД МВР- [област] разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.